Решение по дело №1257/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП (ГД "ИН"), представлявана от представител по пълномощие, против решение № 3792/17.05.2024 г. постановено по адм. дело № 876/2023 г. на Административен съд – Бургас, в частта, в която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Т. И. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, сумата от 2500.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени за периода от 27.09.2019 г. до 17.05.2023 г. неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешко отношение по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, заради наличие на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии, липса на осигурени условия за пране и сушене на лични дрехи, влага в килиите и липса на възможност за проветрение, заедно със законната лихва от 17.05.2023 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Решението в останалата му част, в която искът до пълния му предявен размер 50 000 лева е отхвърлен, като необжалвано е влязло в сила.

В касационната жалбата се твърди неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост на първоинстанционното решение. Не се споделят изводите на съда за основателност на оплакването за наличие на инсекти и гризачи в спалните помещения, както и за липса на възможност за проветряване и неосигуряване на условия за пране и сушене на лични дрехи респ. за наличие на влага в килиите. Излагат се подробни доводи в тази насока. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение. Иска се от касационната инстанция да отмени решението в осъдителната му част, поради липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно уведомен, се явява лично и оспорва касационната жалба като неоснователна. С писмена защита, подадена от представител по пълномощие, също се застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба и се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното решение.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производството пред АС – Бургас е образувано по искова молба на Т. И. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в [населено място]. Със същата се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 17.05.2023 г. Вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, изразяващи се в следното:

1/През цялото време бил настанен в пренаселени килии – под 3 [жк], с лоша хигиена, имало дървеници, хлебарки, гризачи в килиите и столовата.

2/Затворническата администрация не била организирала пране на дрехите, затова се налагало той сам да ги пере и да ги суши в килията.

3/ До 21.09.2021 г. бил в изолация, а след това го събрали с конфликтни хора, които го заплашвали и проявявали вербална агресия.

4/ През целия период нямало санитарен възел с течаща топла и студена вода. Ищецът се перял сам дрехите и ги сушал в килията и поради изпаренията от прането, се получавало запарване на помещението и мухъл, а дишането – затруднено.

5/ Нямало условия за раздвижване.

6/ Нямало естествена светлина и чист въздух.

7/Храната била с лошо качество, тъй като не се приготвяла от професионални готвачи.

8/ Зрението му постоянно се влошавало. Трябвало да бъде воден на очен лекар на всеки шест месеца и да му се сменят очилата. Преди имал 0.75 диоптъра, а към момента – 2 диоптъра.

9/ През 2021 г. бил бит от надзирател и оттогава изпитвал постоянни болки в рамото.

10/ През месец февруари бил починал брат му, което ищецът научил по телефона и тъй като не успял да разбере кой точно от братята му, защото разговорът бил кратък, поискал от администрацията да проучи кой точно негов брат бил починал и да бъде изпратен на погребението му, но му било отказано съдействие.

11/ С ищеца не работели психолози и педагози. Не го включвали в спортни, образователни и културни мероприятия, не се полагали грижи за неговото превъзпитание и ресоциализация. В затвора имало организирани най – различни курсове, но не го включвали в тях.

12/ Не му давали работа.

13/ Изтерзан от неблагоприятни условия, в които бил поставен, обявил на 31.12.2021 г. гладна стачка в продължение на 30 дни.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

Първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е основателна и доказана само по отношение на три от заявените от ищеца основания за периода 27.09.2019 г. до 17.05.2023 г. - касаещи неосигуряване на нормални санитарно - битови условия, поради наличие в килията на хлебарки и дървеници, както и липса на възможност за проветряване и неосигуряване на условия за пране и сушене на лични дрехи респ. за наличие на влага в килиите при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

Съдът е приел, че от ответната страна са ангажирани писмени доказателства за осигуряването на тези условия в битов аспект, но е обосновал извод въз основа на показанията на свидетелите А. и Д., че предприетите действия от страна на администрацията на затвора (дори да се приеме, че същите са в сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота. В този аспект, съдът е направил извод, че е налице бездействие на затворническата администрация да обезпечи нормална битова среда и благоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е установил, че от ГДИН не са представени убедителни доказателства, които да предпоставят извод за неоснователност на иска в тази част. Наличието на протоколи за фактически извършени мероприятия, както и договори за възлагане на дейността по дезинфекция и дератизация на помещенията на външна специализирана фирма, очевидно не са били достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошавало в значителна степен качеството му на живот. Прието е, че сключването на договори за възлагане на дейността по дезинфекция и дератизация на помещенията на външна специализирана фирма не освобождава ответника от отговорност спрямо трети лица, тъй като договорите имат относително действие.

На следващо място съдът е приел за установено, че в Затвора [населено място] липсват осигурени условия за пране и сушене на лични дрехи, както и за наличие на влага в килиите и липса на възможност за проветрение. Този извод съдът е обосновал въз основа на данните по делото, като преценил, че размерът на прозорците, отнесен към необходимостта лишените от свобода да сушат дрехите си в спалните помещения, води до извод за нарушаване на установения от ЕСПЧ стандарт за достъпа до свеж въздух в килиите и съответно до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, затова че затворническата администрация бездействала и не осигурила на ищеца, като лишен от свобода, такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на неговото физическо здраве и на човешкото му достойнство. Ищецът бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в поставяне под въздействието на инсекти и гризачи, както и липса на осигурени условия за пране и сушене на лични дрехи, влага в килиите и липса на възможност за проветрение, което представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Приел е, че справедливото обезщетение е равнимо на 2 500.00 лева, поради което искът за тази сума е счетен за основателен. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с характера на деянието, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и при отчитане на кумулативното им въздействие върху ответника по касация е опредена сумата, до която искът е уважен.

Съдът е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан по отношение на останалите основания, заявени в исковата молба, касаещи другите посочени от ищеца неблагоприятни битови условия за изтърпяване на наказанието.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

На основание чл. 218, ал. 1 от АПК, съдът следва да обсъди само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.

Решението на Административен съд – Бургас е правилно.

Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на неосигуряване на нормални битови условия за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“- наличие в килията на хлебарки, дървеници и мишки, както и липса на осигурени условия за пране и сушене на лични дрехи, влага в килиите и липса на възможност за проветрение. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвор - Бургас, където същият изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на инсекти и гризачи, както и липса на осигурени условия за пране и сушене на лични дрехи, влага в килиите и липса на възможност за проветрение, несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Макар изводите в първоинстанционното решение във връзка с наличието на инсекти и гризачи в помещенията, обитавани от ищеца, да не се споделят от част от касационния състав, размерът на обезщетението е правилно определен от първоинстанционния съд.

Правилни са изводите на административния съд, изведени от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия - наличие на хлебарки, дървеници и мишки в помещенията, както и както и липса на осигурени условия за пране и сушене на лични дрехи, влага в килиите и липса на възможност за проветрение при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от ищеца.

Разпоредбите на чл. 3 и чл. 43 от ЗИНЗС, са нормативно предвидени гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. На посочените разпоредби съответства чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), ратифицирана от България през 1992 г. По аргумент от чл. 1, параграф 1, второто изречение от Конвенцията на Организацията на Обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за забрана на изтезанията, в понятието "изтезание" за целите на конвенцията не се включват болката и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях. Конвенцията е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет, обн. ДВ бр. 80/1986 г. а конвенцията е обнародвана в ДВ бр. 42/88 г. изменена и допълнена ДВ бр. 19/1995 г. Нормите на тази конвенция, както и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, се ползват с предимството по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Следователно, защитаваното по чл. 3 ЗИНЗС право по националния закон, свързано с лошите материални условия в местата за лишаване от свобода, безспорно повдига въпрос за нечовешко и унизително отнасяне в нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧ. Лишените от свобода лица като цяло продължават да се ползват с всички основни права и свободи, гарантирани съгласно Конвенцията, с изключение на правото на свобода.

Размерът на обезщетението правилно е определен от първоинстанционния съд съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД и след извършена преценка относно естеството, степента и времевия период, през който са претърпени вредните последици, като изложените от решаващия съдебен състав мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от ЗИНЗС, не е необходимо да бъдат преповтаряни.

В обобщение, касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени в цялост, и не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения на материалния закон и необоснованост. Поради изложеното решението на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 3792/17.05.2024 г. постановено по адм. дело № 876/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.