Р Е Ш Е Н И Е
№ 902
гр.Пловдив, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 20.06.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина
Василева
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1116/2019г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от „Евро палет експрес“ООД против
решение от 20.03.2019г. по гр.д. № 8051/2018г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което
дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемата Н.Й.С. сумата от
5800 лева- главница по договор за заем от 13.12.2016г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от 17.05.2018г.. Твърди се, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и по-конкретно, че същото е
постановено в противоречие със събраните доказателства и установените на база на
същите обстоятелства. Коментират се подробно събраните пред първоинстанционния
съд доказателства, които според жалбоподателя не обосновават извод за сключен
между страните договор за заем. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата Н.Й.С. оспорва въззивната
жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
също така, че от събраните доказателства категорично и ясно се установява
наличието на сключен договор за заем, по който се дължи връщане на присъдената
сума.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционното дело е предявен
иск по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД. В исковата молба по делото се твърди, че Н.С.
била съдружник в ответното дружество до 28.12.2017г., когато продала
дружествения си дял. През периода 2016г.- 2017г. тя била предоставила заеми на
дружеството. На 13.12.2016г. бил сключен още един неформален, устен договор за
заем, като ищцата превела по банкова сметка ***а. За останалите заеми бил
сключен договор за признаване на паричен заем от 28.12.2017г., в който заемът
от 13.12.2016г. бил пропуснат. На 28.03.2018г. на дружеството била връчена нот.покана
от С. за връщане на дадената в заем сума.
С отговора на исковата молба се признава
факта, че сумата от 5800 лева е постъпила по банкова сметка ***.12.2016г., но
се оспорва сумата да е получена по договор за заем. Твърди се, че всички заети
от дружеството суми са върнати на С..
Договорът за заем е неформален реален
договор, който се сключва с предаване на заемателя съответната сума пари или
други заместими вещи. Подписването на писмен договор не е задължително,
включително и като форма на доказване.
Видно от приетия по първоинстанционното
дело договор за признаване на паричен заем от 28.12.2017г., на 25.11.2016г. и
на 12.12.2016г. въззиваемата е предоставила на дружеството- жалбоподател в заем
суми в брой, а именно 3700 лева и 200 лева; с платежни нареждания от
25.01.2017г., от 15.05.2017г., от 04.07.2017г. и от 25.07.2017г. тя му е
предоставила и сумите 10000 лева, 650 лева, 100 лева и 12000 лева или общо
26650 лева. На л.19- 27 по делото на ПдРС са налице извлечения от движението по
банкова сметка ***- жалбоподател, от които е видно, че като основание за
четирите превода с платежни нареждания е записано съответно „захранване заем“,
„вноска на каса“, „захранване със заем“ и „захранване“. Като основание за
превода от 13.12.2016г. в размер от 5800 лева е записано „захранване с личен
заем“. Доколкото наредител по превода е Н.С., а получател „Евро палет
експрес“ООД, не може да има съмнение относно това кой е дал заема и кой го е
получил.
По първоинстанционното дело е прието и заключение
по ССЕ, изготвена от в.л. С. К., което не е оспорено от страните и няма
основание да не бъде възприето като компетентно и обективно. От същото се
установява, че сумата от 5800 лева е осчетоводена в счетоводството на
дружеството- жалбоподател по кредитна сметка 493- „разчети със собственици”,
аналитична партида 493/1- задължение към Н.С.. Разяснено е от вещото лице, че чрез
сметка 493- „разчети със собственици” дружествата отчитат заеми, отпуснати от
собственици /съдружници/, разпределени
им печалби и други техни вземания. От заключението се установява и това, че
заемите по договора за признаване на паричен заем от 28.12.2017г. са
осчетоводени по същия начин.
Обстоятелстовото, че банков превод от
въззиваемата, с посочено основание „заем“, е осчетоводен от дружеството-
получател на превода като задължение към нея, както са осчетоводени и безспорните
заеми, и при положение, че по онова време дружеството е било на загуба и не е
разпределяло печалба, води до непротиворечив и категоричен извод за това, че и
сумата от 5800 лева е дадена на заем, а не като дарение или плащане на
задължение на С. към „Евро палет експрес“ООД. С извършените в нейна полза
плащания са погасени вземанията й по договор за признаване на паричен заем от
28.12.2017г., но не й това, произтичащо от договора за заем от 13.12.2016г..
Доколкото не се установява да е договорен конкретен срок за връщане и при
приложение на разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД изискуемостта на вземането за
връщане на заетата сума е настъпила с изтичане на 7- дневния срок по
нот.покана, връчена на дружеството- жалбоподател на 28.03.2018г.. Ето защо,
искът по чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД се явява основателен, правилно е уважен
от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
Съобразно с решението по делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемата ще следва да бъдат
присъдени направените от нея съдебни разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция в размер от 720 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1083/20.03.2019г.
по гр.д. № 8051/2018г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което „Евро палет експрес“ООД е
осъдено да заплати на Н.Й.С. сумата от
5800 лева- главница по договор за заем от 13.12.2016г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от 17.05.2018г.. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Евро палет експрес“ООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Н.Й.С. ***, ЕГН: **********
сумата от 720 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: