№ 3179
гр. Варна, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. Д.
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110103548 по описа за 2024 година
Ищцата З. К. П., ЕГН ********** от град В. е предявила кумулативно съединени
осъдителни искове срещу „Е. и.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В.,
бул.В.В. № ***, представлявано от управителя Й. В.-Г. с искане за постановяване на решение
с което
1/ на осн.чл.128, т.2 КТ да й плати възнаграждение за м.януари 2024 г. в размер на 1830.08
лева и възнаграждение за м.февруари 2024 г. в размер на 1509.86 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата.
2/ на осн.чл.220, ал.2 КТ да й плати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
2036.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до
окончателното плащане на сумата.
3/ на осн.чл.224, ал.1 КТ да й плати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1
ден за 2023 г. и за 4 работни дни за 2024 г. в размер на 629.10 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата.
Моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството.
В молбата и в съдебно заседание се твърди, че действително ищцата е подписала бланка
молба за напускане с правно основание чл. 326, ал. 1 от КТ, след което изрично в
последващи две молби от 19.02. и от 20.02. оттегля молбата и на 21.02. се е явила за да
отработи срока на предизвестието, но не е била допусната, тъй като правоотношението й
прекратено съгласно резолюция на изпълнителния директор на ответното дружество.
Волята на ищцата е била да прекрати договора си с предизвестие като отработи
предизвестието.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Счита предявените искове за допустими,
но неоснователни. Оспорва изцяло по основание и по размер всички предявени
кумулативно съединени искове. Възразява срещу същите и заявява, че ищцата няма
неизплатени нетни трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск. Работодателят не й дължи обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване
на трудовия й договор. Такова дължи ищцата на ответника съгласно заявеното от нея в
предизвестие от 16.2.2024 г.
1
Ответникът „Е. и.“ ООД, ЕИК *** е предявил насрещен иск срещу ищцата З. К. П., ЕГН
********** с пр.осн.чл.220, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в размер на 2036.80 лева. Претендира заплащане на разноски за
производството.
Твърденията са, че работодателят не дължи трудови възнаграждения за месец януари и до
19-ти февруари и обезщетение за неползван отпуск. Има доказателства по делото, че има
възнагражденията са платени частично за месец февруари и обезщетенията за отпуск за
2023 г. и 2024 г. Налице е влязла в сила неоспорена заповед за прекратяване на трудовия
договор с ищцата по нейна молба. С нейно изрично заявено съгласие и със знание за
последствията за прекратяване на трудовия договор от определена дата.
В условие на евентуалност ако съдът приеме, че се дължи част от възнаграждението за този
неспазен срок на предизвестие от страна на ищцата моли да бъде уважен и насрещния иск.
Моли за заплащане на разноски за производството.
Ищцата не е изразила становище по насрещния иск.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор, че с трудов договор № 71 от 29.6.2023 г. ищцата е назначена на работа
в ответното дружество на длъжност „мениджър ключови клиенти“ на 8-часов работен ден.
По делото е представена молба с вх.№ 54/16.02.2024 г. от З. К. П. до управителя на „Е.“ ООД
с текст: „Г-жо управител, моля да бъда освободена от длъжността МКК в отдел ПВП.
В молбата се съдържа печатен текст: „настоящото да се счита за предизвестие при условията
на чл.326, ал.2, вр.чл.220, ал.1 КТ като при неспазване на предизвестието от моя страна ми
бъде удържано обезщетение от работната заплата. Върху молбата има резолюция „За г-жа К.
Й. Съгласна съм Подпис“ Върху молбата има резолюция „съгласна съм З. П. да бъде
освободена от длъжността МКК, считано от 19.02.2024 г. Я.Р.-С. подпис“.
В съставения протокол вх.№ 56/16.02.2024 г. е посочено, че З. П. е представила обходен
лист вх.№ 55/16.02.2024 г. след подадена от нея молба молба за напускане и подписана от
управителя. Посочено е, че при представяне на обходния лист е върнала пропуска карта №
0062 и сим карта. В 16.30 часа е напуснала фирмата, 1 час преди края на работното й време
17.30 часа. Протоколът е подписан от двама служители в отдел „Човешки ресурси“.
Обходният лист е подписан от началниците на съответните отдели.
Със заповед № 8 от 16.02.2024 г. на управителя на дружеството-работодател е прекратено
трудовото правоотношение на осн.чл.326, ал.1 КТ въз основа на молба вх.№ 54/16.02.2024 г.
В същата са посочени причини: отправено предизвестие от страна на работника за
прекратяване на трудовия договор. Посочено е също така, че на работника се дължи
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 1 р.д. за 2023 г. и за 4 р.д. за 2024
г. Посочено е в заповедта, че на осн.чл.220, ал.1 КТ работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение.
Работодателят е изпратил до П. покана с изх.номер от 19.02.2024 г., че на касата на
дружеството се съхранява трудовото й възнаграждение за м.януари в размер на 1803.08 лева
и за м.февруари в размер на 1509.86 лева. Посочено е, че П. дължи на дружеството
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2036.80 лева. Разликата в двете
насрещни задължения е 1303.14 лева и същата сума може да бъде получена от ищцата в
брой или по банков път като следва до 06.03.2024 г. ищцата да посочи начина по който иска
да получи дължимата й сума.
Заповедта е връчена на ищцата на 19.02.2024 г. в 9.30 ч. при отказ да я получи, в
присъствието на двамат свидетели Д.З. и Р.Д. за което обстоятелство е съставен протокол.
На 20.02.2024 г. работодателят е изпратил уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до нАП за
прекратяване на трудовия договор на З. П..
На 01.03.2024 г. ищцата е изпратила на управителя на ответното дружество покана да й бъде
2
платено възнаграждението за м.януари иза м.февруари, както и обезщетение за неспазено
предизвестие.
По искане на страните са събрани гласни доказателства.
Свидетелката И. разказва, че от две години и осем месеца работи в Е. като мениджър
„Ключови клиенти“ на същата позиция като З.. Основната им дейност е да обслужват
клиентите на фирмата от външни пазари. Всички служители на тази позиция работят в един
офис. Спомня си обстоятелствата при които е прекратен договора на З. П.. Свидетелката:
„Аз бях на работа в деня, в който тя беше на среща при управителката. Беше петък
следобед. Нашата пряка началничка я подкани тя да отиде на среща с управителката вместо
нея по повод годишно договаряне с определен клиент. Тя слезе, забави се, не помня сега
точно, но поне час, със сигурност, след което се върна видимо афектирана, да го кажа, не
беше в ... и започна да си прибира нейни неща от бюрото. В движение съобщи, че си е
подала молба за напускане“. На следващия работен ден, понеделник 19-ти февруари
свидетелката чула разговор по телефона на нейн колега и разбрала, че З. дошла на работа и
е на портала, но не я пускат да влезе. Свидетелката не я видяла лично, тъй като З. не е
идвала в офиса. Колеги казали, че са я видяли долу на портала. До работното място се стига
като се минава през портала на който има четец за карти, всяка сутрин всеки си чекира
картата, съответно при всяко евентуално излизане или вечер при напускане на работа също
задължително. З. не й е споделила, че на 16-ти след разговор с управителката достъпа й до
информационните системи е бил прекратеня, но има наблюдение от други аналогични
случаи в които в рамките на един час се спира достъпа на служителя. След като служител
си е прибрал нещата и си е върнал пропуска физически може да влезе в дружеството. Ако си
предал пропуск и си върнал служебен телефон може да влезеш. Принципно не е изключено
да може да влезе на работното си място. Може да има някой долу на вратата, който да е
отварял отвътре, и тя да влезе. Сам не би трябвало да може да влезе при върнат пропуск.
Свидетелката Й. работи като специалист „Човешки ресурси“ в „Е. и.“ от 01.06.1987 г.
Нямала информация от управителя, че се прекратява договора с лице от отдел „Външни
пазари“ . В петък 16-ти, около 13:30 часа при нея се явила З. и поискала молба за напускане
като заявила, че ще напуска. Свидетелката я посъветвала да помисли, но тя казала: „Аз
твърдо съм решила. Искам да напусна.“. Свидетелката й обяснила, че има предизвестие, но
З. казала: „Знам, че има, но съм решила да напусна.“. Днес, 16-ти, ми е последния работен
ден“. Във фирмата ползват както бланки, така и свободен текст на молби. След като
попълнила молбата за прекратяване свидетелката я изпратила да уведоми прекия си
ръководител за резолюция. З. поискала обходен лист, защото казала, че е последният й
работен ден и иска да си предаде нещата. Тръгнала си преди В понеделник на 19-ти в 9.30
ч. дошла да си получи документите, видяла заповедта и отказала да я подпише затова
свидетелката спазила процедурата и извикала двама свидетели да удостоверят датата и часа
на отказа. Върнала й трудовата книжка срещу подпис. З. грабнала от документите молбата
си за напускане и хукнала да бяга към портала, но свидетелката я настигнала и взела
обратно молбата. На 20-ти февруари се обадила на свидетелката, че иска да си вземе
екземпляр от заповедта за освобождаване и дошла на 21-ви сутринта.
Свидетелят Д. до м.февруари 2024 г. е работел в ответното дружество като „мениджър-
продажби, местен пазар“. Има спомен, че на 19-ти февруари в понеделник в отдел
„Човешки ресурси“ пристигнал на работа и след 9.30 ч. отишъл в отдел „Човешки ресурси“
по организационни въпроси. Там били К. Й. и Д.. Докато бил там З. дошла в отдела да си
вземе документите за освобождаване от работа. Казала, че няма да подпише заповедта за
освобождаване, доколкото разбрал заради основанието на което я освобождават. Говориха,
че има подадена молба и тя казала: „Искам тази молба да я...“, взе я от К., след което
излязоха и тя хукна да я гони към портала и от там нататък вече какво е станало не съм
свидетел“. След отказа да получи заповедта тя заявила, че иска да си оттегли молбата, след
което я грабнала от ръцете на К. Й. и тръгнала към изхода.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като ясно, обосновано и компетентно дадено се
установи, че неизплатеното възнаграждени ена ищцата за м.януари 2024 г. е 1830.08 лева и
3
за м.февруари 2024 г. 206.72 лева. Размера на обезщетението по чл.220, ал.2 КТ, което се
дължи на ответника е 2036.80 лева. Ответникът е извършил прихващане между двете суми
на 29.02.2024 г. и на 31.03.2024 г.
Така установеното от фактическа страна води до следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 220 КТ урежда възможността за страните по трудовото правоотношение
да не спазят уговорения срок на предизвестие, като в замяна се заплати обезщетение на
другата страна. При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ, когато
работникът или служителят не желае да спази срока на предизвестието и заяви, че ще
заплати обезщетение на работодателя възниква въпроса за момента на настъпването
изискуемостта на задължението за заплащане на обезщетението по чл. 220 КТ, както и за
момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
С разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ се признава и гарантира правото на работника или
служителя едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправянето на
предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно потестативно право,
упражняващо се по суверенната преценка на работника или служителя, а причината и
мотивите на работника или служителя за прекратяването на трудовия договор на това
основание са без значение, т.е. работникът или служителят не дължи да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия
договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Затова при прекратяване на трудовия договор на това
основание работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя,
промяна в чиято правна сфера възниква независимо от неговата воля или съгласие.
Предизвестието представлява едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работника или служителя и известие до работодателя, че след
изтичане на определен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено.
Когато служителят реши да не спази уговорения срок на предизвестие трудовото
правоотношение се прекратява съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ – с изтичане на съответната
част от срока на предизвестието.
Трудовото правоотношение ще се прекрати от момента на достигане на предизвестието до
работодателя, тъй като или той, или работникът или служителят заявяват, че не желаят да
спазят целия срок на предизвестието и се съгласяват да заплатят обезщетението по чл. 220 от
КТ.
Налице е хипотеза в която част от срока на предизвестието ще бъде „отработен“, а за
останалата част ще бъде заплатено обезщетение. Трудовото правоотношение ще бъде
прекратено съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ с изтичането на съответната част от
предизвестието, такава, каквато е волята на страната, позовала се на чл. 220 КТ.
Размера на обезщетението по чл.220, ал.2 КТ е определен в закона и това е брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Страните нямат спор, че БТВ на ищцата е 2036.80 лева
В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае
срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на
достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила
като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на
обезщетение по чл.220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено
относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие – в този смисъл
решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
По изложените аргументи може да се направи извод, че прекратяването на трудовото
правоотношение не зависи от заплащането на обезщетение, а възниква само правото на
вземане за такова за работодателя.
В настоящото производство доказателствата по делото водят до извод, че всички действия
на ищцата в деня на подаване на молбата доказват по категоричен начин нейното
намерение трудовият й договор с ответното дружество да се прекрати, считано от
4
19.02.2024 г., на първия работен ден след деня в който е подадена молбата.
В подкрепа на това са писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели,
които са основани на непосредствени впечатления. С действията в последния работен ден,
който е 16-ти февруари, а именно връщане на пропуска за достъп до работното й място,
подписване на обходния лист, напускане на работното място един час преди края на
работния ден, З. П. е заявила по недвусмислен начин намерението си от кой момент точно
желае да й се прекрати трудовото правоотношение, като в подадената молба текста
„настоящото да се счита за предизвестие при условията на чл.326, ал.2, вр.чл.220, ал.1 КТ
като при неспазване на предизвестието от моя страна да ми бъде удържано обезщетение от
работната заплата“ не е задраскан. От свидетелските показания се установи, че служителите
могат да използват и молби със свободен текст, но ищцата не е използвала такава молба.
Върху молбата има резолюция „Съгласна съм З. П. да бъде освободена от длъжността МКК,
считано от 19.02.2024 г.“ и ищцата е била запозната, тъй като сама е занесла молбата си в
отдел „Личен състав“. З. П. е заявила с категоричност пред свидетелката Й. от която е
поискала молба за напускане, че е наясно, че има срок на предизвестие, но е решила да
напусне и че на 16-ти й е последния работен ден.
Служителката е дала съгласие да й се удържи обезщетение от работната заплата при
неспазено предизвестие от нейна страна. На същия ден 16.02.2024 г. ищцата е представила
обходен лист вх.№ 55, който е подписан от началниците на отдели. В същия е посочено,
че е върнала пропуска си за достъп до предприятието, а именно карта с № 0062 и сим
карта. Ищцата е напуснала територията на предприятието един час преди края на работното
й време. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищцата на 19.02.2024
г. при условията на отказ и на следващия ден 20.02.2024 г. работодателят е изпратил
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП за прекратяване на трудовия договор на З. П..
Заповедта не е оспорена по съдебен ред в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ, както и не искана
поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в
други документи.
Доказателствата сочат на извод, че намерението на ищцата да прекрати правоотношението
си с ответника по трудов договор № 71 на дата 16.02.2024 г. и да не отработва срока на
предизвестието е било ясно и категорично изразено от нейна страна както пред управителя
на дружеството, така и пред останалите служители – началници на отдели, личен състав и
други служители. Законодателят не допуска възможността за оттегляне на молба за
прекратяване на трудов договор след нейното приемане и съгласие от страна на
работодателя.
Както се установи от заключението на ССЕ с неизплатените суми от възнаграждението на
ищцата за месеци януари и фавруари 2024 г. е погасено насрещното й задължение към
ответника за неспазено предизвестие, а обезщетението за неизползван отпуск й е платено. С
извършеното прихващане са погасени насрещните задължения на страните от което следва,
че осъдителните претенции, предявени с исковата молба и с насрещната искова молба са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. К. П., ЕГН ********** срещу „Е. и.“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.В., бул.В.В. № ***, представлявано от управителя Й. В.-Г. за
заплащане на възнаграждение за м.януари 2024 г. в размер на 1830.08 лева и възнаграждение
за м.февруари 2024 г. в размер на 1509.86 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата, на осн. чл.128, т.2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на З. К. П., ЕГН ********** срещу „Е. и.“ ООД, ЕИК ***, седалище и
5
адрес на управление гр.В., бул.В.В. № ***, представлявано от управителя Й. В.-Г. за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2036.80 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на
сумата, на осн. чл.220, ал.2 КТ
ОТХВЪРЛЯ иска на З. К. П., ЕГН ********** срещу „Е. и.“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.В., бул.В.В. № ***, представлявано от управителя Й. В.-Г. за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за един ден за 2023 г. и за
четири работни дни за 2024 г. в размер на 629.10 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата, на осн.чл.224, ал.1
КТ.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на „Е. и.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В.,
бул.В.В. № *** срещу З. К. П., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие в размер на 2036.80 лева, на осн. чл.220, ал.2 КТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6