№ 1
гр. Пловдив , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Милена А. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20205300900558 по описа за 2020 година
Искове с правно основание чл.55, ал.1 пр. първо и чл.79, ал.1, пр. последно от
ЗЗД.
Предявен е иск от „Асенова крепост“ АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на кореспонденция в гр.Асеновград, ул.“Иван Вазов“ № 2
против „Електроразпределение юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, по който се
моли да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 50758,36 лв.,
представляваща получена от ответника сума без основание, а именно
заплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за
периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г. Твърди се от ищеца, че в посочения
процесен период ответникът е издал посочените в исковата молба 8 бр.
фактури, които формират цялото задължение, която обща сума ищецът е
заплатил на ответника, но се счита, че сумата е недължимо платена. Оспорва
се ответното дружество реално да е предоставило мрежова услуга за достъп
до електроразпределителната си мрежа, както и се оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по ползване на
мрежата, както и че изобщо ищецът е клиент на ответника. Основание за това
е, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа, собственост на
1
„ЕСО“ ЕАД, на ниво средно напрежение – 20 КV, чрез два броя собствени
съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование
„Химик 1“ и „Химик 2“ директно в Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 КV
на подстанция 110 КV/20 КV Асеновград, която е собственост на оператора на
електропреносната мрежа „ЕСО“ ЕАД, а не на ответника
„Електроразпределение юг“ ЕАД, като тази подстанция е част от
електропреносната мрежа, а не от електроразпределителната мрежа.
Средствата за търговско мерене са собственост на „ЕСО“ ЕАД. Освен това
двете кабелни линии „Химик 1“ и „Химик 2“ са собственост на ищеца,
поддържат се от него и захранват единствено само производствения обект на
„Асенова крепост“ АД. Сключен е договор за присъединяване на обект на
клиент на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа от
27.10.2015 г. между „Асенова крепост“ АД, като клиент и „ЕСО“ ЕАД, като
мрежови оператор, като ответникът „Електроразпределение юг“ ЕАД не
предоставя никаква услуга и не извършва разходи за нея. Също така ищецът
опира своите твърдения и искането за заплащане на недължимо платената
цена на наличието на влезли в сила съдебни решения между страните, а
именно Решение на КЕВР № Ж-136/11.05.2017 г., което е потвърдено с
Решение № 1739/14.03.2019 г. по адм. дело № 6487/2017 г. на
Административен съд София-град и Решение № 9697/15.07.2020 г. по адм.
дело № 4902/2019 г. на ВАС. Също така се счита, че релевантен за настоящия
спор е и преюдициалният въпрос, предмет на решение от 17.10.2019 г. на СЕС
по дело С-31/2018 г. Също така в допълнителната искова молба се навежда
валидно основание за недействителност на договора, а именно, че същият е
нищожен поради противоречие на закона- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а именно
Директива 2009/72 , като се твърди и нищожност поради невъзможен
предмет. В ДИМ ищецът е извършил на основание чл.372, във вр. с чл.214 от
ГПК изменение на основанието на иска, като е предявил при режим на
евентуалност и иск на договорно основание, а именно твърди се, че
ответникът дължи връщане на платената сума и поради неизпълнение на
сключения между страните договор. Ищецът установява, че ответникът от
сключване на сделката реално не му е предоставял мрежова услуга, като
АСЕНОВА КРЕПОСТ АД е получавал електро енергия директно от
електропреносната мрежа на ЕСО АД, като същата по никакъв начин не е
минавала през електросъоръженията на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ
2
ЕАД.
Ответникът изцяло оспорва иска по подробни съображения, посочени в
отговора на исковата молба и допълнителния отговор.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Между страните е безспорно обстоятелството, че ответникът е издал по
повод задължението на ищеца процесните фактури подробно
индивидуализирани в исковата молба и последният ги е платил. Също така
между страните очевидно е безспорно обстоятелството, че обектът на ищеца
„Завод за химическа и каучукова промишленост“ Асеновград е присъединено
към подстанцията на „ЕСО“ ЕАД, чрез две диспечерски линии „Химик 1“ и
„Химик 2“, както и не се спори, че тези две диспечерски линии са собственост
на ищеца. Между страните също така е безспорен фактът, че сумата, която се
дължи от ищеца на ответника, ако се приеме, че тя е дължимо платена, е
определена законосъобразно съобразно действащите нормативни правила и
релевантно е посочена цената на услугата. С оглед събраните по делото
доказателства и становищата страните съдът приема, че последните не спорят
и около факта на подписване на договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013г. между тях.
В случая съдът намира, че основните правно релевантни въпроси са
вече разрешени между страните и съдът няма как да не съобрази с
установените факти и права в развилия се и приключил административно
правен процес. Установява се по делото, че е постановено решение на КЕВР
№ Ж-136/11.05.2017 г., жалбата против което е отхвърлена с Решение №
1739/14.03.2019 г. по адм. дело № 6487/2017 г. на Административен съд
София-град и Решение № 9697/15.07.2020 г. по адм. дело № 4902/2019 г. на
ВАС.
Налице е изрична разпоредба в чл.177, ал.1 от АПК установяваща, че
решението по оспорване на индивидуалния административен акт има сила за
страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички. Т.е. очевидно е, че
решенията установяват определено правно статукво между страните, което
3
следва да бъде съблюдавано и не следва настоящият съд да пререшава
релевантните правни въпроси относно настоящия казус. Чл. 302 от ГПК също
така постановява, че влязлото в сила решение на административен съд е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е
валиден и законосъобразен. В развилия се административно правен спор е
прието от административния съд по дело № 6489/2017г. на АССГ, с влязло в
сила решение, че в конкретния случай, оспорвания акт на КЕВР решение №
Ж-136/11.05.2017 г. е издаден в съответствие на материалноправните
разпоредби. Съгласно § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ – „Място на присъединяване към
електрическата мрежа" е всяка от точките в конструкцията на преносната или
разпределителната електрическа мрежа, към която са свързани съоръженията
за присъединяване на един или повече клиенти или производители. В случая
е установено, че енергийният обект (§ 1, т. 23 от ДР на ЗЕ) на жалбоподателя
е свързан с електропреностната мрежа чрез подстанция собственост на ЕСО
ЕАД, поради което не представлява елемент от електроразпределителната
мрежа на ЕЛЕКРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД /старо наименование ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЕАД/. Процесиите кабелни
електропроводи „Извод „Химик-1" и „Извод „Химик-2", от границата на
собственост със съоръженията в подстанция Асеновград са собственост на
АСЕНОВА КРЕПОСТ АД и се поддържат от АСЕНОВА КРЕПОСТ АД, а ел.
съоръженията на територията на ПС Асеновград-1 (с изключение на
електромерите на ЕВН) са собственост на ЕСО ЕАД и се поддържат от ЕСО
ЕАД. Като ЕСО ЕАД е въвело и електромери за измерване СТИ, тяхна
собственост. Подстанцията и съоръженията, към които са прсъединени
електропроводите на потребителя, включително закритата разпределителна
уредба, където физически са присъединени електропроводите са собственост
на ЕСО ЕАД и в този смисъл също не са елемент на
електроразпределителната мрежа, поради което не отговарят на Условие 1.1.1
от лицензията. Съгласно § 1, т. 34а, б. "а" „Оператор на преносна мрежа" е
лице, което осъществява пренос на електрическа енергия по електропреносна
мрежа и отговаря за нейната експлоатация, поддръжка и развитие на дадена
територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в
дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за
пренос на електрическа енергия", а в съответствие с § 1, т. 34б, б. "а" –
„Оператор на разпределителна мрежа" е лице, което осъществява
4
разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и
отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната
поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други
мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на
мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа
енергия". Следователно, предвид изложеното, в процесния казус
електороповодите „Химик 1“ и „Химик“ 2 не са елемент на
разпределителната мрежа, тъй като захранват само един клиент и не подлежат
на изкупуване според разпоредбата на на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Съгласно в
чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до
електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал.
3 ПТЕЕ клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената
за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13.
Безспорно е, че дружеството АСЕНОВА КРЕПОСТ АД има качеството на
клиент на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до
електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД (решение № 3049 от 12.03.2018 г. По
адм. д. № 1965/2017 г., на ВАС).
В атакувания неуспешно административен акт, който съдът следва да
респектира на основание чл.302 от ГПК, е прието със задължителна сила
между страните по делото, че обектът на „Асенова крепост“ АД се захранва
по електропроводни линии средно напрежение, които не са елементи на
електроразпределителната мрежа. Същите не отговарят на Условие 1.1.1 от
Лицензната съгласно което, за да принадлежат към разпределителната мрежа,
електрическите уредби и електропроводи трябва да са собственост на
лицензианта или върху които същият притежава и е придобил (в срокове,
определени от ЗЕ) вещни права. Мястото на измерване на електрическата
енергия не е в обектите на потребителя, а в килиите на подстанцията, в
5
началото на електропроводните линии, т. е. преди границата на собственост
на съоръженията на потребителите. Подстанцията и съоръженията, към които
са присъединени електропроводите на потребителя, включително закритата
разпределителна уредба, където физически са присъединени
електропроводите са собственост на „ЕСО“ ЕАД и в този смисъл също не са
елемент на електроразпределителната мрежа, поради което не отговарят на
Условие 1.1.1 от Лицензията.
Разходите за поддържане и експлоатация на подстанцията, включително
присъединителните съоръжения на обекта, както и загубите при
трансформация на консумираната от тях електрическата енергия са
единствено за сметка на „ЕСО“ ЕАД. „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД не разполага със свои съоръжения към които да присъедини обекта на
„Асенова крепост“ АД.
С оглед на изложеното съдът намира, че правно релевантните въпроси
са разрешени със задължително за настоящия съд съдебно решение,
включително, че има средствата за търговско мерене в подстанцията на ЕСО
ЕАД собственост на ответника, но и че са налице и такива, но ЕСО ЕАД е
въвело и електромери за измерване СТИ, тяхна собственост. Т.е.
обстоятелството, че и ответникът притежава електромери не е нов факт с
правно значение, който следва да се отчита към момента, при наличното
решение на административния съд и обстоятелството, че ЮЛ на което
ищецът дължи плащане има собствени средства за търговско мерене.
На следващо място следва да се подчертае, че фактът на наличен
договор между страните касаещ процесния период не е обстоятелство
обосноваващо основателност на пертенцията при липсата на престация на
мрежова услуга на пренос на електрическа енергия от страна на ответника и
ползване на електроразпределителната мрежа за доставката до ищеца. Няма
данни по делото за процесния период правното и техническо статукво да се е
различавало от посоченото в решението на КЕВР и решенията на
административните съдилища.
По повод направеното възражение за недействителност на договора
поради липса на предмет следва да се посочи, че същото не е основателно.
Несъмнено по делото е установено, че ответникът не е предоставял, чрез
6
поддържаната от него електроразпределителна мрежа достъп до
електроенергия, като ищецът дължи цена за достъп до електропреносната
мрежа на ЕСО ЕАД. Въпреки това не е налице невъзможен предмет относно
предмета на процесната сделка. В ТР № 3/14 на ВКС се приема, че предметът
на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено
поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия,
бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да
има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали
съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието,
предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета
означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на
сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото
на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката,
както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета.
Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или
за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на
сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено
задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за
изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД). За да не се стигне до
невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем. В
светлината на изложеното ТР, което е задължително за настоящия съд, може
да се приеме, че в случая не се касае, нито правна, нито до фактическа
невъзможност на предмета на облигацията. Това че практически ответникът
не е предоставял мрежова услуга, поради посочените по – горе обективни
обстоятелства, не прави предмета невъзможен. Определено предметът е бил
фактически и правно възможен съобразно разрешенията дадени в ТР. На
следващо място направеното друго възражение за нищожност на договора
поради противоречие със закона е неоснователно, поради липсата на
конкретика. Съдът не намира, че цитирането на директива е достатъчно
конкретно възражение за недействителност, като би следвало в ДИМ ищецът
да поясни подробно кои конкретни разпоредби са нарушени. Поради
7
изложените съображения не е налице фактическия състав на иска по чл.55 от
ЗЗД, т.е. платеното има правно основание, а именно наличен между страните
валиден договор.
Въпреки това съдът счита, че ищецът не дължи плащане на ответника,
тъй като е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, а
именно липсва обективирана престация от страна на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД по предоставяне на мрежовата услуга.
След като ответното дружество не е престирало дължимата услуга, то и за
ищеца няма задължение да заплаща дължимата цена. Това, че за процесния
период формално е съществувало правоотношение не дава възможност за
едната страна по облигацията, непредоставяла своята престация, да получи
заплащане, тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване на
неизправната страна. Съществува неизпълнение и ищецът валидно е
упражнил правото си да въведе ново основание на предявения иск с ДИМ,
като се е позовал на неизпълнението на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ
ЕАД. При това положение следва да се приеме, че ответникът дължи
заплащане обезщетение за неизпълнението в размер на платената от ищеца
цена.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСЕНОВА КРЕПОСТ“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на кореспонденция в гр.Асеновград,
ул.“Иван Вазов“ № 2 против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо
Г.Данов“ № 37 иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД по който
се моли да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 50758,36 лв.,
представляваща получена сума без основание, а именно заплатена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода
01.08.2015 г.– 31.03.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК *********,
8
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37
да заплати на на основание чл.79, ал.1, пр. последно от ЗЗД на „АСЕНОВА
КРЕПОСТ“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на кореспонденция в
гр.Асеновград, ул.“Иван Вазов“ № 2 сумата от 50758,36 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнението от страна на ответника на сключения между
страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 19.03.2013г. в размер на заплатената от
ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за
периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г., ведно със законната лихва начиная от
28.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „АСЕНОВА КРЕПОСТ“ АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на кореспонденция в гр.Асеновград,
ул.“Иван Вазов“ № 2 сумата от 7030.33 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9