Мотиви към Присъда № 87/20.11.2019г.
по НОХД № 1972/2019г. по описа
на Окръжен съд
– Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив е
повдигнала спрямо
подсъдимия
К.С.П.
обвинения за три престъпления, както следва:
- за извършено престъпление по чл. 118 пр. 2 и пр. 4 във вр.
чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 3 във вр. чл. 115 от НК, за това, че на 23.09.2017 г. във вилен имот, находящ се в
местността „******“ на гр.Куклен, умишлено е умъртвил другиго – рождения си син
С.К. П. ЕГН **********, като убийството е извършено в съС.ие на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
тежка обида: „Да, бе! Да, бе! Ти все ще се самоубиваш! Все аз те унищожавам!
Ако продължаваш да се моташ ще ти покажа какво е унищожение!“ и с друго
противозаконно действие – принуждаване на подсъдимия да го подпомогне в
инкриминираното придобиване на високорискови наркотични вещества - престъпление
по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния К.С.П. ЕГН **********;
- за извършено престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, за това, че в периода от есента на 2016 г. до
23.09.2017 г. във вилен имот, находящ се в местността
„***“ на гр.Куклен, като е държал огнестрелно оръжие - 1 бр. пистолет марка
„***“, модел „***“, със сер.№ ***, калибър *** и 66
бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал. ***, не е взел необходимите мерки за
сигурност и особено мерките, предвидени в чл. 98 ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ -
„Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси,
неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за
физическите лица на поС.ния
им адрес“, който за подсъдимия е гр. Пловдив, ул
“***“ № ***ет. *** ап. ***;
- за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, за
това, че на 23.09.2017 г. във вилен имот, находящ
се в местността „***“ на гр. Куклен е държал 22 бр. боеприпаси за огнестрелно
оръжие, кал. ***, без да има надлежно разрешение за това по смисъла на чл. 6
ал. 3 т. 1 от ЗОБВВПИ: „За граждански цели - самоотбрана, ... могат да се
придобиват и съхраняват огнестрелни оръжия за самоотбрана - късоцевни
огнестрелни оръжия - пистолети ... с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50
броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“.
В съдебното производство пострадалите не направиха искане
за конституиране като частни обвинители и граждански ищци.
Делото
бе разгледано по реда на
глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като
съдът прие, че няма пречка
за това и допусна предварително изслушване на страните.
Съдът одобри на основание
чл.372 от НПК изразеното съгласие на подсъдимия
К.С.П. и неговия защитник – адв. Е.К. по чл.371, т.1 от НПК,
а именно: да не бъде
провеждан разпит на подсъдимия К.П. и на свидетелите С. Д. Ч., М.Х.Б., Д. К. Д.,
П.В. Т., П. Ц. Б. и К. И. Т., както и на вещите лица:
д-р А.П. Б.,
А. А., Н. К., д-р К. А. Х., д-р С. С. С.
д-р М.Б., П.И. В., д-р Д. Я., д-р С. С., доц.д-р В. А., Б. Ж., Н. Б. В., А. В.
П., П. Б. П., Н. К. и М. С., а само на свидетелите
Р.Д.П. и П.Н.К., като обяви, че при
постановяване на присъдата си, съдебният
състав непосредствено ще се ползва
от съдържанието на съответните протоколи, съдържащи се в досъдебното производство.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа и трите обвинения спрямо подс. П. от фактическа и правна страна, така както са по
обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия
К.С.П. следва да бъде наложено наказание за всяко от трите престъпления при
абсолютен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и липса на
отегчаващи такива. Прокурорът счита, че за всяко от трите престъпления на подс. П. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ около предвидения специален минимум. Според обвинението следва да се
определи общо най-тежко наказание, което не следва да бъде изтърпявано
ефективно и следва да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
подходящ изпитателен срок. Изразява се становище, че от определеното общо
най-тежко наказание следва по реда на чл. 59 от НК да бъде приспаднат периодът
на задържане спрямо подс. П. в досъдебното
производство. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в
тежест на подсъдимия, а веществените доказателства, принадлежащи на виновния
следва да се върнат на подс. П., с изключение на
оръжието, боеприпасите и аксесоарите към тях, които следва да се отнемат в
полза на държавата като средство за извършване на престъплението.
Защитникът
на подсъдимия – адв. К. счита, че първото от
престъпленията – по чл. 118 от НК е на границата с превишаване пределите на
неизбежна отбрана /чл. 119 НК/ и пледира за преквалификация на деянието.
Алтернативно се иска при съставомерност по чл. 118 от НК да бъде приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК поради наличие на многобройни и
изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства. По
отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК счита, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Защитникът мотивира своето становище с малкото количество боеприпаси,
доброволното съобщаване за тях на полицията и направените искрени
самопризнания. По отношение на престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК се
акцентира на мотива за държане на оръжието и боеприпасите на вилата – за да
няма достъп до тях наркозависимият син на подсъдимия,
който е извършвал множество кражби от дома им.
Като
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства защитата
изтъква чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подс. П., упражняваният дългогодишен тормоз и противоправно поведение на пострадалия към цялото му
семейство, грижата на подсъдимия за детето на починалия, съпругата му и нейната
90-годишна майка, другата му онкоболна дъщеря и
нейното дете, пълните му самопризнания и оказано съдействие от самото начало на
наказателното производство до момента.
Подсъдимият
К.П. се признава за виновен, изразява
съжаление за стореното и се присъединява към заявеното от защитника му. Същият
даде съгласие по реда на съкратеното съдебно следствие да се ползват събраните
доказателства от досъдебното производство, с изключение на разпитите на
свидетелите Р.П. и П. К.
В
последната си дума подс. П. моли да му бъде наложено
условно наказание, за да се грижи за близките си.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.С.П.
е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, със средно
техническо образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият П. сключил през
1972 г. граждански брак с М.Н.П.. От този брак те имали две дъщери – А.и С..
През 1979 г. при автомобилна катастрофа загинали съпругата М. и дъщерята А.
През 1980 г. подсъдимият се
оженил за Р.Д.П., от който брак на *** се родил и
пострадалият С.К. П.. До 1992 г. подсъдимият работил като качествен контрольор
в Завода за пишещи машини „***“ Пловдив, след това се занимавал с частен бизнес
- търговия, през 2000-2006 г. като организатор производство в „***“ ООД, а до
2008 г. като майстор в „***“ Пловдив. Впоследствие К.П. работил на ръководна
длъжност в „***“ АД и същевременно бил член на Борда на директорите, където
продължил и след пенсионирането си през
2010г. до момента. Втората му съпруга – Р.П. осиновила дъщеря му от
първия брак – С.П.. Въпреки добрите грижи за децата и осигурения им
задоволителен стандарт на живот, когато бил в 6-7 клас, синът му С. П. започнал
да бяга от училище. Той нямал желание да учи и с големи усилия на родителите му
успял да завърши 8-ми клас. Тогава той започнал да проявява интерес към
наркотиците. Родителите му забелязали, че диша лепило като начало на този
интерес. Независимо от разговорите за вредата от дрогата, той пробвал различни
наркотични вещества. На 17 години започнал да употребява хероин, първоначално
пушейки го. След около година пристрастеността вече била пълна и употребата му
била венозна. Пак с усилия на родителите С. П. завършил Строителния техникум в
гр.Пловдив. Последвала военната му служба първо в гр.Б., после в село Г. И. Там
по време на наряд С. П. *** и се надрусал. Бил задържан, но след намерени
„връзки“ от баща му, наказателното преследване било осуетено и бил изпратен на
лечение за 15 дни, след което и преждевременно уволнен.
Прибирайки се вкъщи
пострадалият започнал перманентен тормоз над родителите си – искал им пари за
хероин ежедневно. Той изнасял вещи от дома им и ги залагал за дребни суми в
заложни къщи. След него баща му посещавал заложните къщи и изкупувал вещите
обратно. По това време – през 2002 г. С. П. извършил грабеж и бил осъден на 6
месеца лишаване от свобода условно с 3-годишен изпитателен срок. Баща му му
намирал на работа, но след кратък период от време, навсякъде го уволнявали след
злоупотреба с наркотици. Последвала нова присъда през 2004 г., вече за
разпространение на наркотични вещества – 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, към която били присъединени по реда на чл. 68, ал. 1 от НК и
отложените 6 месеца от предишното осъждане. От Затвора С. П. бил освободен
предсрочно през 2005 г. За да го откъсне от средата, подсъдимия К.П. го
изпратил на работа в Норвегия, но от там С. П. се върнал след три месеца и
отново започнал да употребява наркотици. Той бързо похарчил спечелените там
пари и натискът върху родителите му за парични средства бил възобновен. През
2006 г. родителите му го включили в метадонова
програма, но не се вслушали в предупрежденията на лекуващия го лекар, да спрат
да го подпомагат, защото на по-късен етап той щял да ги унищожи.
Последвали нови осъждания –
през 2010 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което на С. П. било
наложено наказание „пробация“; през 2011 г. за
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, отново му било наложено наказание
„пробация“; през 2012 г. за престъпление по чл. 343б,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК отново му било наложено
наказание „пробация“.
Поради неизпълнение на пробационните мерки през 2013 г., наказанието „пробация“ било заменено с „лишаване от свобода“ и С. П.
отново влязъл в затвора за 10 месеца. След освобождаването му отказвал да се
включи в наркокомуна, предложена от родителите му, но
те поне успели да го запишат отново в метадонова
програма. Видно от справка /л.152, т.1/ С. П. бил с диагноза „психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди“.
Участвайки в тази програма С.
П. се запознал със св. М.Б., чиито родители отглеждали детето й. Тя се
препитавала чрез проституция, но често проигравала спечелените пари в различни
хазартни заведения. Тя злоупотребявала с алкохола и с наркотични вещества.
С. П. и М.Б. заживели
първоначално при подс. К.П., който ги издържал.
Междувременно, на 03.11.2014 г. С. и М. били осъдени като съучастници
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – С. П. на 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Тъй като М. крадяла вещи и от
съпругата му, подсъдимият ги накарал да се преместят в квартира, наемът за
която заплащал той. Ежедневният тормоз за пари обаче не преставал. С. П.
буйствал, заплашвал че ще ограби някого, ако не му дадат пари, трошал мебелите
и посягал да души майка си, ако тя му отказвала пари. Нападал и сестра си,
която се застъпвала за родителите си. Срещу баща си не проявявал особена
агресия, защото обикновено той се смилявал и му давал пари. Видно от справките
/л. 71 и 72, том 1/ полицейски служители се намесвали при скандали между С.
П. и родителите му през 2012 и 2013г. Подсъдимият давал на сина си
множество мобилни телефони, за да има винаги контакт с него, но С. ги залагал
неизменно. Принос за нагнетяване на отношенията била и злоупотребата на
пострадалия с алкохол и пристрастеността на М. към хазарта.
Когато М. забременяла, възникнала
плаха надежда у подсъдимия и жена му за подобряване на ситуацията, но още на
втория ден след раждането на дъщеря им – на *** г. /л. 77, том 2/, М. и С. се надрусали. От родителното отделение се
обадили в полицията и на Агенцията за социално подпомагане, като от последната
била издадена заповед /л.75, том 2/, с която настанили новородената С. при
подсъдимия и съпругата му с цел опазване живота и здравето й. Детето било с
вродено заболяване „Хепатит С“.
Всеки ден подсъдимият поддържал
със сина си връзка и му давал храна и пари. С решение на ПРС /л.76, том 2/ по
чл. 26 вр. чл. 25 от Закона за закрила на детето, С.
П. била настанена в семейството на подсъдимия за срок от 2 години. На
03.07.2017 г. с решение на ПРС М. била лишена от родителски права спрямо С. П.
и осъдена да й плаща по 130 лв. месечна издръжка чрез К. и Р. П., задължение,
което тя до момента не изпълнявала.
Тъй като подсъдимият търсел
разтуха сред природата – занимавал се с рибарство и гъбарство, през 2004 г.
решил, че има нужда от оръжие за самоохрана. Изкарал
курс за боравене с огнестрелно оръжие и след получаване на разрешително /л. 43,
том 2/ придобил малокалибрен полуавтоматичен пистолет "***“ № ***, калибър
***. /л.62, том 1/. Той станал член на Стрелкови клуб „***“ /л. 63, том 1/ и се
упражнявал на стрелбището им.
Тъй като С. П. знаел за
пистолета, съхраняван в касата в апартамента на ул.“**“ № *в гр. Пловдив,
подсъдимият се притеснявал да не би синът му да направи някоя беля с него - да
не извърши грабеж или да не ги застреля, - затова от около година преместил
оръжието с патроните на вилата си до гр. Куклен, макар да знаел, че прави това
в нарушение на закона. Подсъдимият сторил това, тъй като вилата се охранявала
със COT, а С. П. нямал ключове за нея. Подсъдимият държал пистолета зареден в
най-долното шкафче на кафяв скрин в помещение на първия етаж във вилата, заедно
със 66 бр. патрони, а в касата в Пловдив оставил само празния резервен
пълнител, иззет впоследствие с протокол /л .45, том 2/.
Според справка /л. 40, том 2/
от I РУ на МВР гр.Пловдив подсъдимият придобил максималния законоустановен
брой от 50 боеприпаса за оръжието – чл. 6 от ЗОБВВПИ, от които били изстреляни
през 2004 г. 6 бр. патрони - по 3 за прострелка
/сравнителни образци от куршум и гилзи/ с всеки от двата пълнителя, видно от
писмо /л. 39, том 2/ от БНТЛ при ОДМВР – гр.Пловдив.
Като утвърдено място за
съхранение на оръжието и боеприпасите бил посочен поС.ният адрес на подс. К. П. *** –
изискване по чл.98 от ЗОБВВПИ. Надхвърлящото разрешения брой патрони количество
от 22 бр. малокалибрени такива подсъдимия закупил от стрелбище, но вместо да ги
изстреля там, ги прибрал на вилата заедно с другите патрони и пистолета си,
ясно съзнавайки, че по този начин държи боеприпаси, за които няма надлежно
разрешение.
На 23.09.2017 г. подсъдимият
станал към 08 часа и разбрал от жена си, че синът им е минал към 06.30 часа и е
взел от нея 15 лв. Притеснен от това ранно идване, подсъдимият му се обадил и
към 10 часа се срещнал с него пред дома си. Видът на С. П. говорел за абстиненция - бил нервен, раздърпан
и превъзбуден. Заявил на баща си, че трябва бързо да
го закара до кв. “***“ в гр. Пловдив, за да си купи наркотик. Подсъдимият много
пъти го бил возил до циганската махала. Виждайки сина си в този окаян вид,
подсъдимият се почувствал зле, предложил му да отидат заедно на вилата с
надежда да отклони поредната покупка на дрога. С. П. се съгласил, но по пътя
нервничил и настоявал на отиване все пак да минат през „***“, т.е. карал
родителя си да го подпомогне в инкриминираното придобиване на високорисково
наркотично вещество. Подсъдимият му разказвал за малката С., че трябва да се
прибере, да я види, да поспи, но С. П. бил като „навита
пружина“. На вилата в местността „***“ в землището на гр.Куклен пристигнали към
10:30 часа. Пострадалият не преставал да настоява за пари и дрога. Подсъдимият
се опитвал да го разсее с приказки, както много рядко, но все пак бил успявал.
По време на разговора им С. започнал да си свива цигара. Подсъдимият му
предложил от своите, но синът му подчертал, че ще си свие „специална“. Според
заключението на физико-химическата експертиза /л.54, том 2/ използваното от
него вещество в цигарата било марихуана.
Тогава подсъдимият извадил от
чекмеджето в скрина пистолета си и го оставил на масата помежду им. Казал на
сина си, че не издържа повече и че ще се самоубие. Докато С. П. приведен над масата си свивал цигара, заявил на баща си с подигравателен
тон: „Да бе! Да бе! Ти все се самоубиваш! Все аз те унищожавам!“ след което
настоял да тръгнат за дрога с думите: „Ако продължаваш да се мотаеш, ще ти
покажа какво е унищожение!“.
Тези думи засегнали тежко
подсъдимия. В този момент той прозрял, че синът му не виждал в него родител, а
просто средство за пари. Връхлетяло го разбирането, че всички години на срам,
унижение и тормоз са били напразни, че С. П. го е ползвал единствено като
източник на средства. Според заключението на СПЕ /л.203а, том 2/ в този момент
емоционалното състояние на подсъдимия представлявало гама от негативни емоции –
съжаление, отчаяние, безнадеждност, а след репликата на сина му – обида и
унижение. Това му състояние покривало критериите на категорията физиологичен
афект и било фактически предизвикано от пострадалия с тежката обида, засягаща
неговото достойнство.
Настойчивото подтикване от сина
му пък да го подпомогне в поредното престъпление, при което пак за пореден път
щяла да бъде подложена на риск свободата му, допълнително извадили подсъдимия
от равновесие.
Воден от спонтанно избухналите
чувства, подсъдимият се изправил, взел пистолета с дясната си ръка и стрелял в
гърдите на сина си. Докато С. падал към него, подсъдимият стрелял още веднъж в
главата му над лявото ухо. След това К.П. оставил пистолета на масата, излязъл
навън и се обадил в I РУ на МВР - гр.Пловдив, а после и на тел. 112, съобщавайки
за извършеното от него прострелване и поискал линейка. Обяснил, че остава на
място. Посрещнал линейката и след като лекарят установил смъртта на С. П., подсъдимият изчакал пристигането на полицай - св.Ч./л.72, том 2/.
С протокол за оглед на местопроизшествие
/л. 73, том 1/ пистолетът, кобурът, 2 гилзи и 2 кутии с патрони, съдържащи общо
64 броя, заедно с тези в пистолета, били иззети. Била иззета и тревистата маса,
с която пострадалият си свивал цигара и гриндера му -
фотоалбум /л.76, том 1/.
Според тройната СМЕ с първия
изстрел с посока отгоре-надолу, отляво-надясно и отпред-назад било причинено
сляпо завършващо нараняване в гръдната и коремната кухини - счупено е шесто
ребро вляво, разкъсана е перикардната торбичка,
разкъсано е сърцето, диафрагмата, черния дроб, стомаха и капсулата на левия
бъбрек, където е намерен и куршума. С втория изстрел с посока отгоре-надолу,
отляво-надясно и отпред-назад в лявата слепоочна област и сляпо завършващ раневи канал е наранена главата - меките черепни покривки, костен
дефект в ляво слепоочно, разкъсване на меките мозъчни обвивки, костен дефект по
лява предна черепна мозъчна ямка и разрушаване на
мозъчното вещество по хода на раневия канал. Куршумът
е намерен в тилния дял на лявата хемисфера.
И двата куршума са причинили
травматични увреждания, несъвместими с живота - разрушаване на главния мозък и
жизненоважни органи в гръдната и коремната кухина, довели до остра кръвозагуба.
Видно от съдебно-химичната
експертиза на трупа на С. П., кръвния тест бил положителен за наличието на
стимуланти: амфетамини, бензодиазепини
и други, които имали функцията да подтискат абстинентни реакции. В косата му имало следи от употреба на
амфетамин и метадон -
признак на продължителната им употреба в период не по-малък от 6 месеца, което
е доказателство за редовната злоупотреба с наркотични вещества, предположила и
развитието на зависимост.
Според балистичната експертиза
/л. 3, том 2/ пистолетът "**“ модел „***“ сериен № ***, калибър *** е
боен, технически изправен, годен да възпроизвежда изстрели със стандартни
пистолетни патрони калибър *** Представлява огнестрелно оръжие съгласно Закон
за оръжията, боеприпасите, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Иззетите 64 бр. патрони са
бойни, калибър ***, изправни и годни да възпроизведат изстрели, представляват
боеприпаси за огнестрелно оръжие. Двете гилзи, намерени на местопроизшествието
са част от стандартни бойни пистолетни патрони калибър 22 L.R. и са били
изстреляни от представения пистолет „***“.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия К.П., дадени в хода на досъдебното
производство /л. 3, 5-8, 9, т. 1/, от самопризнанията му пред съда, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: С. Ч. /л. 72-73, т. 2./, М.Б. /л. 88-89, т. 2/, Д.Д.
/л. 90-91, т. 2/, П.Т. /л. 91-92, т. 2/, К. Т. /л. 151, т. 2/, П. Б./л. 152, т.
2/, от разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.П. и П.К., от приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед
на местопроизшествие /л. 73-75, т. 1/, протокол за оглед на труп /97-98, т. 1/,
фотоалбуми / л. 76-96 и 99-113, т. 1/, протокол за доброволно предаване /л. 60,
61, т. 1 и л. 147, т. 2/ приемо-предавателен протокол
на ВД /л. 71, т. 2/, разрешително за огнестрелно оръжие /л. 62, т.1 и л. 46, т.
2/, членска карта на стрелец /л. 63, т. 1/, разписка за връщане на МПС /л.70,
т. 1/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 12, т. 2/,
констативен протокол /т. 2, л. 45/, протокол за съхранение на ООБ /л. 46, т.
2/, фактура за закупуване на оръжие /л. 44, т. 2/, удостоверение за раждане /л.
77 и 78, т. 2/, решение на ПРС по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет.
/л. 81-83, т. 2/, удостоверение за настойник /л. 84, т. 2/, удостоверение за
наследници /л. 74, т. 2/, удостоверение за родствени връзки /л. 80, т. 2/,
справки за съдимост на подсъдимия и на пострадалия /л. 25, т. 1 и л. 148-150,
т. 1/, характеристична справка /л. 26, т. 1/, както и от изготвените експертизи
– СМЕ на живо лице /л. 57-58, т. 1/, тройна СМЕ на труп /л. 116-124, т. 1/, ,
ХЕ /л. 133, т. 1/, СХТЕ /л. 139-142, т. 1/, СБЕ /л. 3-7, т. 2/, СМЕ на ВД
/л.56-59, т. 2/, ФХЕ /л.63-64, т. 2/ и тройна комплексна СППЕ /л. 183-204, т.
2/.
По делото са изготвени
комплексна СППЕ /л.33-51, т. 1/ и допълнителна комплексна СППЕ /л. 154-159, т.
2/. Съдът не кредитира допълнителната СППЕ и допълнителната комплексна СППЕ.
Същите не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като наред с
това заключенията на същите са необосновани, немотивирани, изпълнени с вътрешни
противоречия досежно наличието на физиологичен афект
у подсъдимия К.П. по време на убийството. Всичко това е довело до съмнения в
тяхната правилност и е наложило наблюдаващия прокурор да постанови
назначаването на тройна комплексна СППЕ /л. 183-204, т. 2/, която е отговорила
компетентно и изчерпателно на поставените въпроси и се кредитира от съда
изцяло. Тази тройна комплексна СППЕ е съобразила всички доказателства по
делото, като изводите в нея са мотивирани и кореспондират на всички останали
доказателства и се възприемат изцяло от съда. Визираната експертиза е дала
заключение, че подс. П. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и не страда от психично заболяване. Към момента на
инкриминираното деяние – 23.09.2017г. подс. П. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Интелектуалното развитие на подсъдимия е съответно на възрастта,
образованието и натрупания житейски, социален и професионален опит.
Емоционалното състояние на подс. П. преди
инкриминираното деяние е представлявало гама от негативни емоции – съжаление,
отчаяние, безнадеждност, а след репликата на сина му – обида и унижение. Тези
емоции определят и са мотивирали поведението на подсъдимия да извърши инкриминираното
деяние. Подс. П. е бил в състояние, покриващо
критериите на категорията „физиологичен афект“, предизвикан от пострадалия с
тежка обида, засягаща неговото достойнство.
Съдът кредитира с доверие изготвената
съдебномедицинска експертиза на живо лице, тъй като е обективна, безпристрастна
и изготвена с необходимите познания в съответната област. Същата касае
състояние на подс. К.П. след убийството.
Съдът
кредитира с доверие изготвената тройна съдебномедицинска експертиза на труп.
Същата е изготвена при аутопсията на пострадалия и изяснява причините за
смъртта му.
Съдът
кредитира с доверие заключението на химическата експертиза. От същата се
установява липса на алкохол в кръвта на пострадалия С. П..
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подс. К.П., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират на всички останали
събрани доказателства. От същите се установява хронологията на отношенията му с
пострадалия, който е негов рожден син, възникналият конфликт на инкриминираната
дата и поведението на подсъдимия и пострадалия, произвеждането от подсъдимия на
два смъртоносни изстрела със законния му пистолет „***“ от близко разстояние в
тялото на сина му, настъпилата смърт и сигнализирането на тел. 112. От
обясненията на подсъдимия се установява и наркотичната зависимост на
пострадалия, връзката му със свид. Б., раждането на
дете, опитите на подсъдимия и съпругата му да подкрепят сина си в
преодоляването на наркотичната зависимост и грижата на детето, множеството
осъждания на пострадалия и агресивното му поведение към семейството му. От
неговите обяснения се установяват и отправените реплики от пострадалия, които
са предизвикали силен афект у подсъдимия, както и настояването на сина му да
бъде подпомогнат при придобиването на наркотични вещества чрез транспортирането
му от подсъдимия и даването на парични средства.
От
показанията на свид. Р.П., дадени пред съда, които
изцяло кореспондират със заявеното от съпруга й – подс.
П., се установяват характеристични данни за подсъдимия – същият е описан като
работлив, грижовен, всеотдаен и неконфликтен човек, претърпял смъртта на
първата си съпруга и едното си дете и създал ново семейство със свид. П.. От нейните показания се установява хронологията
на отношенията на двамата родители и пострадалия С. П., наркотичната му
зависимост, множеството осъждания, кражби от дома им, изнудване за пари,
множеството скандали и жалби до полицията. От показанията на тази свидетелка се
установява и че към момента подс. П. се грижи за нея,
за дъщерята на пострадалия – С. П. /на 2г./, за другата му дъщеря – С.П., която
е с тежко онкологично заболяване без прогноза за благоприятен изход, както и за
нейната дъщеря Е. С., която е на 3г. и за тъща си С. Г. /90г./, която е с
множество заболявания и живее на друг адрес и се посещава ежедневно от
подсъдимия. Показанията на свид. Р.П. в тази насока
се подкрепят от представените в с.з. медицински документи и акт за раждане.
Съдът изцяло кредитира показанията на тази свидетелка като обективни,
безпристрастни и кореспондиращи на целия доказателствен
материал. Макар същата да е съпруга на подс. П. и
майка на пострадалия, същата в показанията си не прояви пристрастност, а изложи
добросъвестно пред съда известните й обстоятелства по случая.
От
показанията на свид. П. К., дадени пред съда, се
установяват характеристични данни за подс. П.. Същият
е описан като тих и скромен човек, който се грижи за съпругата си, болната си
дъщеря, двете си внучета и възрастната си тъща. Този свидетел посочи, че пострадалият
е направил опит да запали жилището на родителите си, като е възприел лично
изгорели пердета и покъщнина. Същият описа състояние на пострадалия няколко дни преди смъртта му – същият е
бил озлобен, заканвал се е на родителите си, че ще ги убие, изнудвал ги е за
пари, бил е наркозависим и е описан като „подобие на
човек“. Макар този свидетел да е в близки отношения с подс.
П., същият изложи обстоятелствата по случая обективно и безпристрастно.
Неговите показания кореспондират на показанията на свид.
Р.П., както и на всички останали доказателства, поради което съдът ги
кредитира.
От
показанията на свид. С. Ч.– служител на 01 РУ на МВР
– Пловдив, дадени в хода на д. п., се установява, че същият е посетил мястото
на убийството малко след пристигането на екип на ЦСМП и е възприел
разположението на трупа на пострадалия, на пистолета, с който е било извършено
убийството и е задържал подсъдимия П.. В показанията си той възпроизвежда
самопризнанията на подсъдимия минути след убийството – за възникналия конфликт между
подсъдимия и сина му, за агресивното поведение на последния – отправените обиди
и заплахи и искането на пари и да бъде транспортиран до „***“, за да си купи
хероин; емоционалната реакция на подсъдимия, който възпроизвел два изстрела в
тялото на сина си и последвалото обаждане в 01 РУ на МВР – Пловдив и на тел.
112. Самопризнанията на подс. П. пред свид. Ч.изцяло съвпадат с дадените от него впоследствие
обяснения като обвиняем.
От
показанията на свид. М.Б., дадени на д. п., се
установява, че същата е живяла на семейни начала с пострадалия С. П. и има дете
от него – С. П. /2г./. От нейните показания се установява наркотичната
зависимост на пострадалия, включването му в метадоновата
програма, настъпилата криза у починалия С. П. около месец преди смъртта му и
употребата на ривотрил, амфетамин
и метадон венозно. От показанията й се установява, че
подс. П. се е грижил със съпругата си за сина си, за
нея и за детето им, че са плащали квартирата, храната и разходите им, както и
ежедневните искания на пари за наркотици от С. П. към баща му. От нейните
показания се установява и че сутринта на инкриминираната дата – 23.09.2017г. тя
е била заедно с пострадалия, за да си купи той метадон
„на черно“, след което той е тръгнал към баща си – подс.
П. и от тогава не го е виждала. Показанията на тази свидетелка изцяло
кореспондират на обясненията на подс. П., на
показанията на свид. Р.П. и на всички останали
доказателства, поради което съдът ги кредитира.
От
показанията на свидeтелите Д. Д. и П. Т., дадени на д. п., се установява, че
пострадалият С. П. и фактическата му съжителка системно са злоупотребявали с
различни видове наркотични вещества, включително и са си инжектирали метадон венозно. На инкриминираната дата свид. Т. е транспортирал с автомобила си пострадалият С. П.
до баща му, като е станал свидетел на неуспешен опит той да си инжектира метадон венозно. Този свидетел описва пострадалия като абстинентен и сприхав, а съжителката му Б. – като наркозависима проститутка, която проиграва всичко на комар.
От показанията на свидeтелите Д.Д.и
П.Т. се установяват негативни характеристични данни за пострадалия и
съжителката му – същите ежедневно се дрогирали, не работели, освен Б. като
проститутка, били конфликтни, не се грижели за детето си. Показанията на тези
двама свидетели са взаимно допълващи се и кореспондират както помежду си, така
и на останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира.
От
показанията на свидетелите К. Т. и П.
Б. се установяват характеристични данни за подс.
К.П.. Същият е описан от свид. Т. като благ, спокоен
и уравновесен човек, готов да помогне на всеки. Свид.
Б. го описва като спокоен и точен човек, прекрасен баща, който винаги се е
грижил за децата си. Съдът кредитира с доверие показанията на тези двама
свидетели като обективни и безпристрастни и непротиворечащи на доказателствената съвкупност.
От протокола за оглед на местопроизшествие,
извършен на 23.09.2017г. във вила в местността „***“ в землището на гр. Куклен
се установява, че в стаята във вилата е намерен трупа на починалия С. П.,
законният пистолет на подс. К.П. с 5 патрона и кобура
му, 2бр. гилзи от изстреляни патрони, 2бр. кутии с патрони, спринцовка, гриндер, суха тревиста маса и различни таблетки. При този
оглед, а впоследствие и в протокола за оглед на труп е установено, че в тялото
на починалия С. П. има две входни огнестрелни рани завършващи сляпо – без
изходна рана от куршум. Първата от тях е на главата – ляво слепоочно на около 3
см. над лявата ушна мида и е с диаметър 4 мм. Втората от тях е с диаметър 7 мм.
и е в областта на гръдния кош вляво, на 121 см. от петата и на 4 см. вляво от срединната линия. При вътрешния оглед на трупа първият проектил е намерен и иззет от тилната част на лявата голямомозъчна хемисфера. Вторият проектил
е намерен и иззет от капсулата на левия бъбрек. При извършената аутопсия са
установени причинените травматични увреждания, несъвместими с живота и
причинили смъртта на пострадалия С. П..
От приложеното разрешително за оръжие фактура
за закупуването му се установява, че намерените и иззети пистолет и патрони във
вилата местността „***“ са законно притежавани и са собственост на подс. К.П..
От приложения констативен протокол от
27.09.2017г. се установява, че гореописаното оръжие – пистолет „***“ и
боеприпаси за него не са били съхранявани от подс.
К.П. на утвърденото с протокол от 03.05.2010г. място за съхранение на ООБ, а
именно в неподвижно закрепена метална каса в жилището на адрес: гр. Пловдив,
ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***. От протокол за оглед на местопроизшествие от
23.09.2017г. се установява, че оръжието и боеприпасите са били съхранявани от
подсъдимия в нарушение на нормативните изисквания във вилата в местността „***“
в землището на гр. Куклен. Установените патрони са били с 22 бр. над
разрешените 50 бр. за този вид оръжие.
От
приложената справка за съдимост на подс. К.П. се
установява, че същият е неосъждан.
Настоящият
съдебен състав намира, че няма противречия в
събраните доказателства, които да налагат техния по-обстоен анализ. Подсъдимият
и защитата му признават всички факти и не оспорват събраните по делото
доказателства, както и съставомерноста на трите
престъпления, за които са повдигнати обвинения на подс.
П..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по делото безспорна
фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият П. е осъществил от обективна
и субективна
страна всички признаци от съставите
на трите престъпления, за които е били привлечен като обвиняем от
страна на държавното обвинение.
От
обективна страна, произвеждайки два изстрела с пистолета, които са били
насочени към жизненоважни органи на тялото на пострадалия С. П. – главата и
сърцето, подс. К.П. умишлено е причинил смъртта на
рождения си син. Той е съзнавал, че използва оръжие, което е годно да причини
смърт. По безспорен начин е установено, че произведените от подсъдимия два
изстрела са причинили несъвместими с живота тежки увреждания, довели до смъртта
му. Тези увреждания се намират в причинна връзка с виновното поведение на
подсъдимия. Безспорно е установена родствената връзка между подсъдимия и
пострадалия, които са баща и син, поради което е налице квалифициращият признак
по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 3 от НК. Престъплението е резултатно и същото е
било довършено с настъпването на престъпния резултат – смъртта на пострадалия
С. П.. Съгласно кредитираното от съда експертно заключение на СПЕ /л. 203а-204,
т. 2/ към момента на извършване на убийството подс.
К.П. се е намирал в състояние на
физиологичен афект, предизвикан от самия пострадал с тежка обида, засягаща
неговото достойнство, както и с друго противозаконно действие – принуждаване на
подсъдимия да го подпомогне в инкриминирано придобиване на високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, от което е
било възможно да настъпят тежки последици за подс.
К.П. – реализиране на наказателна отговорност. Ето защо и съдът намира, че в
случая подс. К.П. следва да носи наказателна
отговорност по привилегирования състав на чл. 118 пр. 2 и пр. 4 във вр. чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 3 във вр.
чл. 115 от НК. От субективна страна подс. П. е
извършил престъплението умишлено при форма на вината пряк умисъл – същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
което е решил да извърши, предвиждал е настъпването на целения от него
престъпен резултат и е искал настъпването му.
Като
притежател на законен пистолет „***“, модел „***“, със сериен № ***, калибър
*** и 66 бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал. *** подс.
К.П. е бил запознат със задължението си да ги съхранява неподвижно закрепена
метална каса, снабдена със секретно заключващо се устройство на постоянния си
адрес - гр. Пловдив, ул “***“ № ***ет. *** ап. ***. В
периода от есента на 2016г. до 23.09.2017г. подс. П.
е държал гореописаното оръжие и боеприпаси във вилен имот, находящ
се в местността „***“ в землището на гр. Куклен в разрез с изискванията на чл.
98 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Ето защо подсъдимият е осъществил състава
на чл. 338, ал. 1 от НК. Престъплението е извършено от подсъдимия умишлено при
форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че е длъжен да държи оръжието и
боеприпасите в заключена метална каса, но въпреки през инкриминирания период
това ги е преместил в шкаф във вилата си в местността „***“, гр. Куклен.
Престъплението е формално и е довършено с преместване на оръжието и
боеприпасите на място, различно от постоянния адрес и/или извън неподвижно
закрепена каса, снабдена със секретно заключващо се устройство. Касае се за
продължено престъпление, което е преустановено след изземане на оръжието и боеприпасите
от органите на полицията след убийството на 23.09.2017г.
От
обективна страна подс. К.П. е осъществил състава на
чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като на 23.09.2017г. във вилен имот, находящ се в местността „***“ на гр. Куклен е държал 22 бр.
боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал. ***, без да има надлежно разрешение за
това по смисъла на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВПИ: „За граждански цели -
самоотбрана, ... могат да се придобиват и съхраняват огнестрелни оръжия за
самоотбрана - късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети
... с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко
огнестрелно оръжие“. Подс. П. е съзнавал задължението
си да не придобива и държи боеприпаси над 50 броя, но въпреки това на
инкриминираната дата и място е държал 22 броя боеприпаси над разрешените му. С
тези си действия той е осъществил състава на чл. 339, ал. 1 от НК. От
субективна страна той е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл.
Престъплението е формално и е довършено с държането на инкриминираните 22бр.
боеприпаси над разрешените 50 бр. Престъплението е продължено и същото е било
преустановено същия ден – на 23.09.2017г. с изземването на боеприпасите от
органите на полицията след убийството.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление чл. 118 пр. 2 и пр. 4 във вр.
чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 3 във вр. чл. 115 от НК,
законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от 3 до 10 години.
Определяйки
наказанието, съдът се съобрази с императивните
критерии на чл. 54 и чл. 55 от
НК, ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието
на многобройни смекчаващи отговорността на подс. К.П., както и изключителни по своя характер такива. Многобройните смекчаващи вината обстоятелства са чистото му съдебно минало,
семейната му ангажираност, изключително добрите характеристични данни, определящи се от
липсата на данни за други
противообществени прояви, съдействието му в хода на разследването
и в цялото производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се.
Като изключително по своя характер смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете грижата за малолетното дете на починалия пострадал,
тъй като неговата майка е в Затвора – гр. Сливен и е лишена от родителски
права. Същата е с тежка алкохолна, наркотична и хазартна зависимости и се
занимава с проституция. Тази грижа за детето е от раждането му до момента и е
съчетана с грижа за собствената му съпруга, другата му болна дъщеря с тежко
онкологично заболяване, нейното 3-годишно дете /без грижа от бащата/, както и
90-годишната му болна тъща. Въпреки 72-годишната си възраст и преживяното до
момента, подс. П. е намерил сили да продължи живота
си достойно, посвещавайки времето и силите си на своите близки, което според
съда следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието. Другото
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е близо 20-годишният
физически и психически тормоз, оказван от наркозависимият
му син – пострадалия С. П. върху подсъдимия и семейството му. През този дълъг
период подсъдимият е претърпял множество унижения – изнудване за пари, кражби
на пари от дома му, принуждаване да дава пари на сина си за закупуване на
наркотици и транспортирането му, откупуване на заложени семейни вещи от заложни
къщи, борба с наркотичната зависимост на сина му, заплащане на съдебни разноски
във връзка с множеството осъждания на сина си.
Настоящият
състав отчете липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства
за подс. П..
Така, отчетените по отношение на
вината обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и за поправяне на
подсъдимия П., за престъплението по чл. 118 пр. 2 и пр. 4 във вр.
чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 3 във вр. чл. 115 от НК следва да се определи
наказание при многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, под предвидения от закона минимум
от три години лишаване от свобода, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДВЕ ГОДИНИ.
За престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години или глоба от 500 до 3000
лева. Измежду двете алтернативни наказания съдът намира, че следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“, тъй като деянието е продължило около
една година и се е изразило в държане както на огнестрелно оръжие, така и на
боеприпаси. Съдът намира, че с оглед чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни за подсъдимия, оказаното съдействие по разследването следва
да му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелство и мотива за това престъпление – подсъдимият го е извършил, за да
лиши от достъп до оръжието и боеприпасите наркозависимия
си син С. П., който е многократно осъждан и е имало опасност да използва
същите.
За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. Съдът намира, че с оглед
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия, оказаното
съдействие по разследването относително малкото количество незаконни боеприпаси
– 22 бр., следва да му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи общо
най-тежко наказание измежду наложените на подс. П. в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.
К.П. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е
на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще
се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в
случая са настъпили тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалия С. П., но това обстоятелство е отчетено от
законодателя при определяне границите на наказанието „лишаване от свобода“. При
определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен
случай поведението на виновния, в случая – на подс.
К.П. и данните за личността му. Същият се е обадил на тел. 112 и е останал до
пострадалия на местопроизшествието до пристигане на линейка и полиция; направил
е пълни самопризнания от момента на задържането си, като е оказал пълно
съдействие по разследването. Подс. П. и до момента се
грижи за детето на убития си син, както и за останалите си близки. Въпреки че е
на свобода повече от две години след деянието, същият не е извършил друго
престъпление. Такова не е извършвал и през 72-годишния си живот до момента. Ето
защо съдът намира, че подс. К.П. е лице с ниска
степен на обществена опасност и не е наложително изолирането му в затвора за
постигане целите на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК съдът приспадна от наложеното наказание периода на задържане спрямо
подс. П., считано от 23.09.2017г. до 26.09.2017г.,
като зачете един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
ПО ДОВОДИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Изцяло се споделят доводите на защитата за наличие на
многобройни и изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на подс П. обстоятелства. Съдът наложи на подсъдимия за всяко
от престъпленията наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
след групирането им наложи условно наказание в унисон с исканията и на
обвинението, и на защитата.
Неоснователни са възраженията на защитата, че е налице
убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 119
от НК. В случая липсва непосредствено противоправно
нападение от страна на пострадалия, което да обоснове упражняването на
неизбежна отбрана. При обективната й липса, няма как да бъдат превишени
пределите й, а оттам и да бъде извършена преквалификация на деянието и де бъде
удовлетворено искането на защитата. Неоснователно е искането за приложение на
чл. 9, ал. 2 от НК досежно престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК с оглед малкото количество боеприпаси, държани от подсъдимия без
надлежно разрешително. С оглед значителния период в който те са държани – около
една година, както и обстоятелството, че с част от тях е извършено умишлено
убийство, съдът намира, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима в
конкретния случай. Съдът приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и по това обвинение
отчитайки оказаното съдействие от подсъдимия, както и неголямото количество
боеприпаси, които е държал.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Съдът се
произнесе и по отношение на веществените доказателства, като прие че вещите,
принадлежащи на виновния следва да се върнат на подс.
П., с изключение на оръжието, боеприпасите и аксесоарите към тях, които следва
да се отнемат в полза на държавата като средство за извършване на
престъплението след влизане на присъдата в сила. Вещите без стойност съдът
постанови да бъдат унищожени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият
П.
беше осъден да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 2313,49
лева, представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :