М О Т И В И към Н О Х Д N
35/10 г.
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подсъдимата А.Д.З. е повдигнато обвинение по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК затова, че на 26.08.2009 г. в гр. К. при
условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ на стойност 105 лв. от
владението на Р.С.Д,. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да
признае подс. за виновна, като и бъде определено наказание при условията на
чл.55 от НК.
В съдебното заседание подс.А.Д.З. се признава за виновна,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Служебния защитник на подс.А.З. след приключване на
съдебното следствие пледира съдът да я признае за виновна, като
и определи наказанието при условията на чл.55 от НК.
Съдът като взе предвид признанията на подс. и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата събрани
на досъдебното производство намира за установено следното ;
На 26.08.2009 г. подс.З. отишла до наети маси от св.Р.Д. ***,
където последната продавала дрехи.
Спряла до една от масите и започнала да разглежда
блуза. Св.Д. и направила параван за пробване на блузата, а подс. започнала
да вика дъщеря си. Св.Д. се обърнала, но не видяла
никой, а през това време подс. и взела портфейла, в
който имало сумата от 100 лв. и визитни картички, след което
излязла пред сергията.
Св.Д. тръгнала след подс., но тя хвърлила
блузата като избягала под претекст, че трябва да догони дъщеря си.
Св.Д. се върнала обратно и установила, че и липсва
портфейла.
На 29.08.09г. св.Д. видяла подс. да минава покрай
Кооперативния пазар и я хванала, след което се обадила в РУ на МВР.
От експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установява,ч е стойността на портфейла е за сумата от 5 лв..
От експертното заключение на съдебно-психиатричната
експертиза се установява,че подс.А.Д.З. страда от ранно детство от
Хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието което е довело до
изоставане в интелектуално развитие на нивото на лека умствена изостаналост, а впоследствие е разгъната
клинична картина диссоциално личностово разстройство. Към момента на
извършване на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си, в състояние е правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях както и да
участвува във всички фази на наказателния процес.
Така изложената фактическа обстановка във
обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждава от събраните на
досъдебното производство доказателств - показанията на св.Р.З. и Р.К., от
експертните заключения на съдебно-оценъчната и съдебно-психиатричната
експертизи експертиза и писмените доказателства-епикриза от ДПБ гр.Раднево и
експертно решение № 0296 от 29.01.09 г., които подкрепят изцяло направените от подс.
самопризнания.
Имайки предвид установената фактическа обстановка
съдът намира,че подс. А.Д.З. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б. Б от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна чрез отнемането на вещи подс. е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението кражба-отнемане. Посредством
него е отнела чужда движима вещ /св. показания/, имаща
определена стойност /екс.заключение на съдебно-оценъчната експертиза/. По този начин
подс. е прекъснала връзката между веща и нейния собственик,
като е установила своя трайна фактическа власт върху нея и е имал възможност
два се разпорежда с нея, както в своя полза, така и в полза на трето
лице.
Преди осъществяване на деянието подс. З. е била осъждана
с влезли в законна сила по НОХД 2515/07г. по описа на Бургаския РС и по НОХД №
2616/07 г. по описа на РС-Русе, които е изтърпяла ефективно на 09.08.08 г. и тъй като
не са изтекли пет години съгласно чл.30 от НК то сегашната му престъпна дейност
следва да се квалифицира при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б.А и б.Б от НК и деянието и следва да се квалифицира по чл.196 ал.1 т.1
от НК.
От установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подс. следва извода, че към момента на деянието е
действувала умишлено.
Подс. е съзнавала обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждала е настъпването на обществено-опасните
последици от него искала е тяхното настъпване и се е стремила към тях.
Касае е се за форма на вината –пряк умисъл.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 6-71
на Пленума на ВС и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът намира,че подс. А.Д.З. следва да
бъде призната за виновна и наказана.
ПО ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подс., оцени
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно изискванията
на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема - обремененото
и съдебно минало и лошите и характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът приема- направеното самопризнание и здравословното и състояние
предвид експертното заключение на съдебно-психиатричната експертиза.
Следователно наказанието и следва да се определи при
баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства но чрез
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК предвид императивния характер на
нормата на чл.373 ал.2 от НПК и за постигане целите на чл.36 НК- една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл 61 т.2 ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачита времето,
през което подс.А.Д.З. е била задържана под стража считано от 13.11.2009г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.А.Д.З. следва да
заплати и направените по делото разноски в размер от 130 лв. възнаграждение за
експертите.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;