№ 3608
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110104578 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК Н. В. М. срещу „ВиК
Варна“ ООД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 4 580.65 лева, представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида на абонатен
№ ** за периода от 25.02.2002г. до 09.01.201 Зг. за обект - имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к."Аспарухово", ул."*" №31; сумата от 2 210.87 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 25.02.2002г. до 09.01.*г. в едно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда от „ВиК Варна"ООД - 06.02.*г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 135.83 лева държавна такса за
образуване на делото и сумата от 344 лева юрисконсултско възнаграждение,
които са предмет на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № */*г. по описа
на *-ти състав на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано ИД №** по описа на ЧСИ №894-Лузиа Ернандес на 14.01.2019г.,
като същото било прекратено по отношение на длъжника Сн. Анд. М. и
наследодателка на ищцата на 19.12.2019г., на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК.
Излага се, че по изпълнителното дело на се извършени изпълнителни
действия , които да прекъсват давността.
Преди образуване на ИД №** по описа на ЧСИ №894-Лузиа Ернандес
ЧСИ №894-Луиза Ернандес било образувано ИД №*/*г. по описа на ЧСИ
№808 Захари Димитров, което било прехвърлено на ИД №** по описа на ЧСИ
№894-Лузиа Ернандес по молба на взискателя от 22.01.2019г.
Твърди се, че ИД №*/*г. по описа на ЧСИ №808 Захари Димитров
1
следвало да бъде служебно прекратено на 14.04.2016г. на основание
чл.433,ал.1, т.8 ГПК.
Сочи се, че от 14.03.*г. – датата на издаване на ИЛ до завеждане на
исковата молба- 07.04.2022г. бил изтекъл срок от 9 години и 23 дни, който
надхвърлял петгодишния давностен срок за погасяване на вземането по
смисъла на чл.110 ЗЗД. Преклузивният петгодишен срок от 04.03.*г. до
04.03.2018г. бил надхвърлен с 4 години и 23 дни. Прекратяването настъпвало
по силата на закона и не било необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Сочи се, че делото при ЧСИ Луиза Ернандес въобще не е
трябвало да бъде образувано.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на иска.
Оспорват се твърденията на ищеца, че всички предприети действия по
образуваното под нов номер изпълнително производство по описа на ЧСИ
Ернандес по ИД **, както от взискателя „В и К Варна" ООД, така и от
съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, не прекъсват давността,
като невярни.
Излага се, че на 14.04.*г. въз основа на издаден в полза на Дружеството
изпълнителен лист от дата 14.03.*г. по ЧГД № */2016г. по описа на ВРС 17-ти
състав, е образувано изпълнително производство по изп.дело № */*г. срещу
Сн. Анд. М. (наследодател на ищеца), по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.
№ 808. С молбата за образуване на изпълнително дело били посочени
изпълнителни способи, които да бъдат приведени в изпълнение при събиране
вземането по принудителен ред. В хода на изпълнителното производство
били извършени валидни изпълнителни действия, в това число и наложена
възбрана върху недвижимо имущество, собственост на длъжника. На 17.11.*г.
била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, въз
основа на Постановление на ЧСИ за налагане на възбрана, вписана в АВ-
Варна (стр.25 от ИД */14 с нов №78/2019). На 09.06.*г. лично на длъжника
Сн. Анд. М. била връчена покана за доброволно изпълнение (стр.П от ИД
*/14 с нов № 78/2019). На 27.01.*г. взискателят поискал извършване на
принудителни изпълнителни действия срещу движимо и недвижимо
имущество, собственост на длъжника. С молбата за образуване на изп.
производство взискателят възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
ИД по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808 е образувано под нов номер
ИД ** по описа на ЧСИ Ернандес, рег.№ 894 с Протокол от 14.01.2019г. на
основание чл. 427 ал. 5 от ГПК. Излага се, че следва да намери приложение
становището на ВКС, залегнало в TP № 2/* г. на ОСГТКВКС - т. 10 от
същото, според което в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Сочи се, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Излага се, че
според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Според §
13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44
2
от 13. 05 2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Твърди се, че за
периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. давността е била спряна на посоченото
основание. Отделно от това се излага, че давността е била спряна на
основание чл. 432 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 229 ал.1 т. 2 от ГПК, поради настъпилата
на 18.07.*г. смърт на длъжника, т. е за периода от дата 18.07.*г. до
19.12.2019г. - датата на издаденото на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК
Постановление от ЧСИ рег.№ 895. Твърди се, че разпоредбата на чл.117, ал.1
ЗЗД е започнала да тече нова давност от 17.11.*г. - датата на последно
предприето валидно изп. действие по изп. дело № */*г. с нов № 78/2019г. -
наложена възбрана върху недвижим имот, до 17.11.2019г. безспорно са
изтекли 5 години, то вземанията, обективирани в изпълнителен лист от дата
14.03.*г. по ЧГД № */2016г. по описа на ВРС 17-ти състав, обаче, не следва да
са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Счита се, че с предприемането на всяко отделно изпълнително действие,
изграждащо всеки отделен изпълнителен способ в рамките на
изпълнителното производство, давността е била прекъсвана, като от
съответния момент е започвала да тече нова давност. Следвало, считано от
дата 19.12.2019г. да бъдат прибавени сроковете от посочените периоди на
спиране на давността от общо 2г. 6м. и 7дни, а именно -до 19.06.2022г.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Оспорват се твърденията на ищеца за погасяване на вземането по давност,
тъй като към посочената дата погасителната давност била от една страна
прекъсната с насочването на изпълнението срещу недвижими вещи на
длъжника-наследодател на ищеца, а от друга страна спряна.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Изискан е и е приложен по делото препис от ИД №**.
От материалите по ИД се установява, че въз основа на молба на ВиК Варна
ООД от 14.04.*г. и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №*/*г. по описа на
ВРС е образувано ИД№*8080400* по описа на ЧСИ №808-Захари Димитров
срещу Сн. Анд. М.. На 09.06.*г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение. На 08.09.*г. е издадено разпореждане за налагане на възбрана
върху 5/8 ид.ч. от имот в гр.Варна, ул.* 5, вписана на 17.11.*г. в СВ-Варна. С
молба от 27.01.*г. взискателят е отправил искане за извършване на опис,
оценка и продажба на движими вещи собственост на длъжника, находящи се
в жилището му.
С молба от 09.01.2018г. взискателят е отправил искане до ЧСИ за
преустановяване на всички изпълнителни действия, като на 08.06.2018г. е
направено искане за прехвърляне на ИД на ЧСИ№894- Ивета Ернандес, при
3
която ИД е образувано под №201989440400078. По същото е извършена
справка в НБД, от която се установява, че Сн. М. е починала. С
постановление от 19.12.2019г изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е
наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на пресъдено
нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка
с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание.
Съдебно установеното вземане се погасява с изтичане на пет години от
влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г.,
постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение
№325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС,
IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително
производство е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали
повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу наследодателя
ищеца по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №*/*г. по описа на ВРС въз
основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. След извършена служебно
справка е електронната деловодна система на ВРС се установява,че заповедта
за изпълнение е влязла в законна сила на 27.02.*г. Съобразно разпоредбата на
чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е
пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
До приемане на ТР №2/2015г. по т.д. №2/*г. на ОСГТК е действало
Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС,
4
съобразно което погасителна давност на тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането т.е. за периода
от влизане в сила на заповедта за изпълнение 27.02.*г. до 26.06.2015г.
погасителна давност за вземането не е текла.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г.,
постановено по т.д. №2/*г. на ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Единственото извършено изпълнително действие е налагането на възбрана
върху притежавана от длъжника ид.ч. от имот и то в периода до 26.06.2015г.
След тази дата липсват предприети действия по изпълнението, които да са
прекъснали давността, поради и което съдът приема, че същата е изтекла към
30.07.2020г. , при съобразяване действието чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020
г., в която давността е спряла да тече.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Сн. М.
е оставила трима законни наследници- нейни низходящи, една от които е и
ищцата. При това положение ищцата има правен интерес да установи
недължимостта на вземането до размера на наследствената й ид. част, която
съобразно чл. 5,ал.1 ЗНасл. възлиза на 1/3 ид.ч. Задължението за останалите
2/3 от задължението е в патримониума на другите двама наследника, поради и
което е недопустимо ищцата да упражнява техните права.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по
издадения ИЛ за сумите по издадения в негова ползва изпълнителен лист е
погасено по давност, поради и което предявеният иск е частично основателен
5
и следва да се уважи съобразно наследствената квота на ищцата, като
производството по делото следва да се прекрати за разликата, която се дължи
от останалите двама наследника.
По разноските :
На ищеца се следват разноски съобразно уважената част от иска.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение е основателно предвид размера на цената на иска и липсата
на фактическа и правна сложност на делото на делото, поради и което същото
следва да се определи в съответствие с чл.7,ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й към датата на договарянето, възлизащо в размер на 579.15 лева,
който следва да се редуцира съобразно уважената част от иска, поради и
което на ищцата се следва сумата от 193.03 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 90.54 лева за заплатена държавна такса.
С оглед изхода на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл.78,ал.4 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 66.66 лева, определени съобразно прекратената част от
иска.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 ГПК по
отношение на „ВиК Варна” ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „*” №33, че Н. В. М., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.* №31 в качеството й на наследник на Сн. Анд.
М., ЕГН: **********, починала на 18.07.*г. не дължи заплащането на 1/3
от следните суми : 4 580.65 лева, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида на абонатен № ** за периода от
25.02.2002г. до 09.01.*г. за обект - имот, находящ се в гр.Варна,
ж.к."Аспарухово", ул."*" №31; сумата от 2 210.87 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 25.02.2002г. до 09.01.*г. в едно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда от
„ВиК Варна"ООД - 06.02.*г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 135.83 лева държавна такса за образуване на делото и сумата от 344
лева юрисконсултско възнаграждение, които са предмет на издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № */*г. по описа на *-ти състав на ВРС, поради
погасяване на вземането по давност
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от Н.
6
В. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.* №31 в
качеството й на наследник на Сн. Анд. М., ЕГН: **********, починала на
18.07.*г. срещу „ВиК Варна” ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „*” №33 иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за
отричане дължимостта на 2/3 от следните суми : 4 580.65 лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида на абонатен № ** за периода от 25.02.2002г. до 09.01.*г. за обект -
имот, находящ се в гр.Варна, ж.к."Аспарухово", ул."*" №31; сумата от
2 210.87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.02.2002г. до
09.01.*г. в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението в съда от „ВиК Варна"ООД - 06.02.*г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 135.83 лева държавна
такса за образуване на делото и сумата от 344 лева юрисконсултско
възнаграждение, които са предмет на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ */*г. по описа на *-ти състав на ВРС.
ОСЪЖДА „ВиК Варна” ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „*” №33, да заплати на Н. В. М., ЕГН: **********
с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.* №31 сумата от 283.57/двеста
осемдесет и три лева и петдесет и седем ст./лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул.* №31 да заплати на „ВиК Варна” ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „*” №33, сумата от 66.66/шестдесет и шест
лева и шестдесет и шест ст./ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7