№ 1233
гр. Русе, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520102963 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от В. М. П., действаща като майка и
законен представител на малолетния В. Ж. К. против Ж. В. К. за увеличаване размера на
заплащаната от ответника издръжка.
Ищeцът твърди, че със одобрено от съда споразумение по гр.д. № 3879/2014 год. по
описа на РС- С* ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер 100.00 лева месечно
на сина си чрез неговата майка и законен представител. Твърди, че обстоятелствата, при
които е било постановено съдебното решение, са се изменили, детето пораснало, налагат се
разходи за учебници и учебни помагала, извънкласни занимания, храна, дрехи, частна
детска занималня. Наложил се ремонт и обзавеждане на стаята му, закупуване на
диоптрични очила през последната година. Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да увеличи размера на заплащаната от бащата издръжка на 300.00 лева.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че има възможност да заплаща издръжка в размер
на 200.00 лева.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане серия СЛАР, № 112736, издадено на 04.11.2011
год. от Община С* въз основа на акт за раждане № 2736/04.11.2011 год. В. М. М. ЕГН
********** и Ж. В. К., ЕГН ********** са родители на детето В. Ж. К., ЕГН **********,
родено на 01.11.2011 год. в гр. С*.
Не се спори между страните, че родителските права се упражняват от майката, както
1
и че с Определение за одобряване на съдебна спогодба в открито съдебно заседание от
18.11.2014 год. по гр.д. № 3879/2014 год. по описа на РС- С* е присъдена издръжка за детето
в размер на 100.00 лева, платима от бащата, считано от 01.10.2014 год.
Към датата на съдебната спогодба преди 8 години детето е било на 3 години.
Понастоящем е на 11 и е ученик. През 2014 год. минималната работна заплата за страната е
била 340.00 лева, определена с ПМС № 249/31.10.2013 г. От 01.04.2022 година е 710.00 лева
и е определена с ПМС № 37/24.03.2022 г.
Страните не спорят, че детето В. е ученик понастоящем.
Към исковата молба са приложени фискални бонове от Хоум макс на стойност 47.45
лева, от Практикер на стойност 486.20 лева, от Мебели Виденов на стойност 427.00 лева, от
ЮСК БУЛ ЕООД на стойност 133.00 лева, от Мебели Виденов на стойност 124.00 лева, от
магазин Мания на бул. Липник 121 на стойност 86.26 лева, от магазин LC WAIKIKI на бул.
Липник № 121: за закупени плетени жилетки, блузки и боди на стойност 38.44 лева, друг на
стойност 22.98 лева, за чорапи, колани, аксесоари и блузи на обща стойност 45.52 лева, за
дрехи и аксесоари на стойност 50.96 лева, от които се установяват направени разходи за
детето. Те не бяха оспорени от ответника.
С представените от ищеца касов бон от ТЕОДОР ООД на стойност 479.98 лева,
фактура от Оптики М13М- Русе на стойност 138.00 лева, фактура № 3845/01.04.2022 год. за
ПВЦ дограма на името на П. С.ов П., фактура № **********/16.03.2022 год. с получател
Г.М.С. от гр. Д* не беше доказано, че закупените стоки са били предназначени за нужди на
детето.
Не се представиха доказателства, а и едва в пледоарията по същество процесуалният
представител на ищеца заяви, че детето посещава детска занималня Ф.Д., за което се
заплащат 360.00 лева месечно. Единственото доказателство по делото е приложеният на
лист 29 от делото фискален бон на стойност 74.00 лева за 9 такси вход в детската занималня
от 23.05.2022 год. Него съдът не възприема като такса за едно дете за определен период, а
такса за 9 деца, които са посетили занималнята на посочената дата. Поради това не може да
се направи извод, че детето посещава занималня ежедневно, както и че се заплащат за това
някакви периодични такси. Липсват доказателства и че детето посещава занятия по плуване
Основното трудово възнаграждение на майката от 09.10.2018 год. е 720.00 лева. Това
на бащата, считано от 06.06.2022 год. е 1000.00 лева. Ответникът е в трудоспособна възраст
и съдът намира, че може да реализира поне средни за страната доходи, които да му
позволяват да се ангажира в по- голяма степен с издръжката на единственото си дете.
Видно от Решение № 279/22.07.2022 год. по в.гр.д. № 385/2022 год. на бащата Ж. К.
са наложени мерки по ЗЗДН по отношение на детето и майка му. Съдът е установил, че
бащата отказал да върне детето след междусрочната ваканция, когато било при него и
поради тази причина се наложила намеса на полицията, като вместо на 06.02.2022 год.
детето е върнато на 04.03.2022 год. Органите на реда са го открили не в дома на бащата в с.
Д.Ч., а на кариера за пясък, където бащата пребивавал в каравана. Когато детето било
предадено на майката в полицейския участък, то било в окаяно състояние. Съдът е приел, че
бащата принудително е ограничил правото на детето на образование, изолирал го от
обичайната семейна и социална среда, поради което е наложил посочените ограничителни
мерки.
Ответникът не е представил доказателства за заплащана издръжка извън
определената с горецитираната спогодба от 2014 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:
Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат
такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съдът намира, че предвид възрастта на детето В., родено на 01.11.2011 год.
2
(понастоящем почти на 11 години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло,
учебни помагала и други потребности във връзка с обучението му в училище, за заплащане
на потребяваните от него електричество и вода и други режийни разходи, за джобни пари,в
което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер,
по- голям от определената по гр.д. № 3879/2014 год. по описа на С*ски районен съд от
100.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без
значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта
кой от тях отглежда детето. Липсват данни за наличие на алиментни задължения по
отношение на други деца, на които страните да дължат грижи и издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като
за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е
определено със съдебно определение от 18.11.2014 год., т.е. преди около осем години. За
изминалия период са настъпили съществени изменения на социално- икономически условия
в страната с оглед на инфлационните процеси, особено в последната една година. Изменили
са се нуждите на детето с оглед възрастта, в която се намира в момента. Увеличен размерът
на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на
издръжката на децата. Предвид изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и
изменение на нормативната база.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на В., както и с оглед социално- икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получава от неговия баща 300.00 лева
месечна издръжка, каквато счита, че може да определи, вземайки предвид неговите
нараснали нужди и липсата на достатъчна съпричастност от страна на бащата в неговото
отглеждане и възпитание.
Съдът не споделя посочените от ответника основания за присъждане на издръжка в
по- нисък размер, предвид инциираните от майката на детето производства, по които
трябвало да плаща разноски. Упражняването на признати от закона права не може да бъде
обстоятелство, тълкувано във вреда на субекта им. Нещо повече, ако ответникът в
настоящото производство е бил изправна страна в отношенията с бившето си семейство, не
би трябвало да се притеснява от изхода на делата и присъждането на разноски, напротив-
такива биха се следвали на него.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищецът е заявил претенция за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от
ГПК. Липсва обаче договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен начина на
представляване. Нещо повече- списъкът по чл. 80 от ГПК касае разноски, които следва да се
дължат на В. П., а ако беше уговорено безплатно процесуално представителство, те щяха да
се дължат на адвоката.
3
На следващо място- тъй като делото представлява спорна съдебна администрация и
се защитават интереси на детето, а не на някоя от страните, то разноски не следва да се
присъждат, независимо от изхода от спора.
Относно дължимата държавна такса.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 288.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената със съдебно определение от 18.11.2014 год.
по гр.д. № 3879/2014 год. по описа на РС С* издръжка, дължима от Ж. В. К. с ЕГН
********** на детето В. Ж. К., ЕГН **********, родено на 01.11.2011 год. в гр. С*, платима
чрез неговата майка и законен представител В. М. М. ЕГН ********** от 100.00 лева на
300.00 лева, считано от предявяване на иска на 01.06.2022 год. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ж. В. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата
288.00 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
обявяването му на 11.10.2022 год.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4