№ 21152
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110110097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. М. против „Л...” АД, с която е предявен иск с
правно основание чл.222, ал.1 КТ за сумата от 2319.64 лв., представляваща обезщетение по
чл.222 КТ при уволнение.
Ищецът А. В. М. твърди, че сключила с ответника трудов договор № 01 от
07.01.2022 г. на длъжността „мениджър връзки с клиенти“, който бил прекратен на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване в щата. Размерът на брутната заплата
на ищцата бил 1778.08 лв. основна и 535.92 лв. допълнително стимулиране, както и 10,64
лв. за трудов стаж и професионален опит или общо 2319.64 лв. На основание чл.222, ал.1
КТ, работодателят дължал една заплата на работника за оставането без работа, която не и
била заплатена. Твърди, че размерът на последното получено брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването – за м. април 2023 г.
възлизала на 2320.56 лв. Към датата на исковата молба обезщетението не било платено,
поради което моли ответникът да бъде осъден да заплати 2319.64 лв. обезщетение по чл.222,
ал.2 КТ. Претендира разноски.
Ответникът „Л...” АД е подал отговор на исковата молба, в който признава, че
страните са били в трудово правоотношение, прекратено със заповед № 49/25.05.23 г.,
поради съкращаване на щата. Не оспорва, че трудовият договор е бил сключен със срок на
изпитване – 6 месеца в полза на работодателя, както и размера на отпуските по пункт т.I 4 от
исковата молба. Оспорва допълнителните споразумения към трудовия договор, като посочва,
че не е договорено променено времетраене на договора и превръщането му в безсрочен,
оспорва страните да са договорили тримесечно предизвестие за прекратяване на
правоотношението, оспорва да е увеличено основното месечно възнаграждение на ищцата
на 1773.08 лв., както и да е увеличено допълнителното материално стимулиране на 535.92
лв. месечно. Оспорва приложените към исковата молба 2 бр. удостоверения да са издадени
от ответника. Оспорва ищцата да е започнала работа едва на 01.08.2023 г., както и размера
на трудовото възнаграждение при новия работодател. Твърди, че с оглед фиш за м.06.2023 г.
и авизо за местен превод на „У...“ АД от 20.07.2023 г. на ищцата е изплатена сумата от
1
1523.74 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Поради изложеното моли искът
да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание, ищцата явява се лично и с адв. Г., поддържа иска и
моли да бъде уважен.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.222, ал.1 КТ в тежест на ищеца е
доказването на следните правопораждащи факти: че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец и обстоятелството, че е
останал без работа в периода, за който претендира обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже, че е изплатил на ищцата дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или
служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то
се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или
служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен
работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-
дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско
трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
В настоящия случай страните не спорят, че са били в трудово правоотношение,
прекратено със заповед № 49/25.05.23 г., поради съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Не се спори, че трудовият договор е бил сключен със срок на изпитване – 6 месеца в полза
на работодателя, както и относно размера на отпуските по пункт т.I 4 от исковата молба.
От приетите за безспорни факти следва, че в полза на служителя е възникнало
претендираното от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От
изслушаната експертиза, ценена в съвкупност с трудов договор № 1204/26.07.2023 г. се
установява, че ищцата е започнала работа при друг работодател на 01.08.2023 г.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди прекратяването на трудовото правоотношение се установява от изслушаната по
делото ССчЕ, която дава заключение, че размерът на брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 2 320.56 лв. Трудовото
правоотношение било прекратено на 25.05.2023 г., считано от 26.05.2023 г. Съгласно
представения трудов договор, ищцата започнала работа при друг работодател с дата на
постъпване 01.08.2023 г., след срок по-дълъг от един месец, считано от прекратяване на
процесното трудово правоотношение, като размерът на дължимото обезщетение е 2 320.56
лв. Обезщетението за оставане без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ е изплатено с два
2
превода на 20.07.2023 г. в размер на 2 320.13 лв., както следва: начислено частично в м.май
2023 г. – 464.13 лв. и начислен остатък в м.юни 2023 г. – 1856.00 лв. или общо 2320.13 лв.
В тази връзка следва да се посочи, че срокът за изпълнение на задълженията за
заплащане на обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ е предвиден в нормата на чл. 228, ал. 3 КТ,
съгласно която обезщетенията по раздел III, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, каквото е процесното, се изплащат не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок, като след изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
С оглед изложеното, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и
предвид събраните по делото доказателства, предявеният иск се явява неоснователен, тъй
като сумата е платена преди подаване на исковата молба на 22.02.2024 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, разноски се следват единствено на ответника, тъй като
ищецът е получил плащане на сумата преди образуване на настоящото дело. С оглед на това
и на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в хода на настоящото
производство в размер на 640.00 лева и 200 лв. платен депозит за експертиза, по представен
списък по чл.80 ГПК. Сторените от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка така,
както са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „А...,
против „Л...” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „М..., с
правно основание чл.222, ал.1 КТ за сумата от 2319.64 лева, представляваща обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, да заплати на „Л...” АД, ЕИК *****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 840 лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3