№ 34
гр. Ловеч, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200866 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-001134 от 16.11.2020 г. на Началника на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Б. МЛ. Ф. от гр.С. област Габрово,
административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Ф., който го е обжалвал и
моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Изтъква, че НП е издадено изцяло в нарушение на чл.189, ал.12 от ЗДвП. Сочи,
че липсва конкретна заповед на Министъра на вътрешните работи, с която началника на ПП
при ОД на МВР Ловеч да е бил изрично упълномощен да издава наказателни постановления.
Счита, че посочената в заглавната част на постановлението абревиатура 8121з-
515/14.05.2018 г. не е доказателство, че съществува заповед за конкретен ръководител или
длъжностно лице, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Сочи
и че не е ясно и дали и актосъставителя е бил надлежно овластен, съгласно разпоредбата на
чл.37 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направили са и възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
1
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л..
Ст. Вл. и Г. Цв. Г., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 06.11.2020 г., около 16:36 часа жалбоподателят Б.Ф. управлявал товарен
автомобил „-**** с рег.№ ****, собственост на М. Ф. Р. от гр.С. по бул.”Велико Търново” в
гр.Ловеч. Движел се в посока кръгово кръстовище „Салито“. В същият момент на бул.
„Велико Търново“ се намирали свидетелите Л.В. и Г.Г. – първият служител в РУ на МВР
Ловеч, а вторият на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. Двамата осъществявал контрол на
пътното движение на територията на гр.Ловеч. Когато жалбоподателят Ф. преминал покрай
тях с управлявания от него товарен автомобил, двамата видели, че той говори по телефон и
не е бил поставил обезопасителния колан, с който било оборудвано превозното средство.
Свидетелите го последвали със служебния автомобил и го спрели за проверка. При
спирането му за проверка това обстоятелство (непоставен обезопасителен колан) отново
било установено. Други нарушения в хода на проверката не били установени.
Жалбоподателят пътувал сам в автомобила.
За така установеното нарушение свидетелят Г.Г. съставил на Б.Ф. АУАН бланков №
272824, в който посочил, че с действията си при управлението на товарния автомобил „-****
с рег.№ **** Ф. нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е бил поставил
обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано. Като доказателства
актосъставителят иззел контролен талон № 6003033. Като свидетел очевидец на
нарушението в акта се подписал Л.В..
По така съставения му акт жалбоподателят не е вписал възражения. Подписал го и
получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било представено възражение от Б.Ф., чрез
пълномощник – адвокат /л.10/, в което били наведени възражения за допуснати формални
нарушения по съставения АУАН.
Въз основа на акта за нарушение, на 16.11.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била
отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят Б.Ф.
нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и му наложил предвиденото в чл.183, ал.4,
т.7, предл.1-во от ЗДвП наказание „глоба”, в размер на 50 лева. На основание Наредба № Iз-
2539 на МВР на жалбоподателя били отнети и 6 контролни точки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
След внимателна преценка и анализ на доказателствата по делото и доводите на
2
страните, съдът прие, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при
спазване на материалния и процесуален закон.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно т.1.1. и т.2.7. от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.15-16/ и в този смисъл
категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения. Действително,
в обжалваното НП е посочен само номера и датата на издаване на заповедта на министъра на
вътрешните работи, като е пропусната думата „заповед“, но това по никакъв начин не
опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление, нито пък е довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Видът на акта, с който е бил
упълномощен началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч винаги може да бъде
установен в хода на производството, както е направено в настоящият случай с
представянето с административнонаказателната преписка на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.15-16/. По-същественото обаче е, че
актът с който е оправомощено съответното длъжностно лице да издава наказателни
постановления не е сред задължителните му реквизити, визирани в разпоредбата на чл.57,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Видно от удостоверения №№ УРИ 295р-18124/07.12.2020 г. и УРИ
295р-18120 на ОД на МВР Ловеч /л.29-30/, както актосъставителят Г., така и наказващият
орган Н.Недялков, са заемали съответните, посочени в точки 1.1. и 2.7. от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. длъжности, даващи им компетентността да съставят АУАН, съответно
издават НП. Със заповедта на министъра, във всичките части се визират конкретни
длъжности от системата на МВР, а не конкретните лица, които ги изпълняват и доводите в
жалбата за необходимостта от изрично упълномощаване на началника на сектор ПП при
ОДМВР Ловеч са крайно несъстоятелни.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
точно е посочена датата и часа на извършване на нарушението, описано е и мястото, където
е било извършена, а именно : бул.”Велико Търново” в гр.Ловеч. Повече от това не е
необходимо. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП се състои в
неизползването на обезопасителен колан от водача, когато е в движение, т.е. при
управлението на превозното средство. В случая е отразено, че жалбоподателят се е движел
(управлявал) автомобила по бул.”Велико Търново” в гр.Ловеч и нарушението е извършвано
през цялото време докато е траело движението на автомобила до момента, когато е бил
спрян за проверка от служителите на Пътна полиция. На кое точно място по протежението
на булеварда е бил спрян жалбоподателят е без значение за обстоятелствата при
извършването на нарушението, включително и за тези които пряко касаят съставомерните
му признаци. Още повече фактите, че жалбоподателят се е движел по бул.”Велико Търново”
и че е била спрян за проверка не са спорни по делото (възражения в този смисъл не са
направени), за да е от значение на което точно място от улицата е бил проверен.
Съдът няма основания да не кредитира показанията на свидетелите Г. и В., като
обективно дадени. Същите са последователни, взаимно свързани, логични и
3
непротиворечиви. Фактът, че са полицейски служители не ги прави автоматично
заинтересовани или предубедени спрямо жалбоподателя Ф., нито пък по някакъв начин са
били мотивирани, извън чисто служебните си задължения, да му вменят извършването на
несъществуващо нарушение. Данни или дори индиции за лично отношение спрямо него
липсват по делото.
Изчерпателно наказващият орган е посочил обстоятелствата свързани с извършеното
нарушение и повече от това не би могъл да стори, тъй като изпълнителното му деяние е
такова на просто извършване, под формата на бездействие. При внимателния преглед на
двата акта се установи, че в АУАН и в НП са посочени идентични обстоятелства около
случая и е дадена еднаква, правилна квалификация на нарушението.
Правилно наказващият орган, въз основа на описаната в акта фактическа обстановка
е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Текстът задължава водачите
на определени категории МПС (към които спада и управлявания от Б.Ф. товарен
автомобил), винаги при управлението им да използват обезопасителните колани, с които те
са оборудвани.
Следва да се има предвид, че нарушената от жалбоподателя разпоредба от ЗДвП не е
самоцелна, а цели да бъде осигурена безопасността и здравето, както на водача на
съответното МПС, така и на останалите участници в движението. В разглеждания случай
жалбоподателят Ф. е управлявал автомобила без да си е поставил обезопасителния колан, с
който превозното средство е било оборудвано. Изводите за това съдът основава изцяло на
приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на актосъставителя
Г. и свидетеля В., който си спомнят с подробности случая.
Ето защо, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя Ф. нарушение на
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Жалбоподателят е бил наясно, че през цялото време на управлението на автомобила е
задължително поставянето на обезопасителния колан, с който е оборудван, но въпреки това
го е управлявал, неизпълнявайки това си задължение на водач на ППС.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя Б.Ф. нарушение на нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно
издадено.
Правилно наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП и е наложил глоба в предвидения размер.
Законосъобразно наказващият орган е отнел 6 контролни точки за нарушението
санкционирано по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, тъй като същото е предвидено в Наредба № Із-
4
2539 на МВР. Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е
процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по
смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки
винаги следва налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага
самостоятелно и при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП,
отнемането на контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-001134 от
16.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч , с което е
наложено на Б. МЛ. Ф. от гр.С. област Габрово, ул.”Лозарска” № 11, ЕГН : **********,
административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева, както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5