Решение по дело №33/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260147
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20212120200033
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260147

гр.Бургас, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 33 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х“ ООД, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № 551668-F579042 от 23.12.2020 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че не притежава търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ЗДДС, а извършва продажби единствено чрез електронен магазин „***”. Моли за отмяна на атакувания акт.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждение на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане и на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на законния представител на дружеството-жалбоподател на 30.12.2020г., а жалбата е депозирана на 05.01.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 10.11.2020 г. св. А.С.А., заемащ длъжността старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП-Бургас, съставил АУАН с № F579042, в който посочил, че при извършена проверка на 02.11.2020 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „О“, находящ се в гр.Бургас, *-ти километър, складова база Р., стопанисван от дружеството „Х“ ООД с ЕИК: ***, е установил от издаден Х-отчет от монтирано и въведено в експлоатация в обекта ФУ, че посоченият адрес на търговския обект - *** не кореспондирал с фактическия адрес на търговския обект – гр.Бургас, 5-ти километър, складова база Р.. Това несъответствие според актосъставителя изпълвало фактическия състав на административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН бил предявен на законния представител на дружеството-жалбоподател, който го разписал без възражения.

Сезиран с преписката, АНО приел, че административното нарушение е осъществено, както и че за установяването му има събрани достатъчно доказателства, поради което било издадено Наказателно постановление № 551668-F579042 от 23.12.2020 г., от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Именно поради това, на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Въпреки това обаче, настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка, констатира, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване на процесното нарушение от жалбоподателя.

Процесното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, е чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин фискалната касова бележка от фискалното устройство трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст „без стационарен обект“. Както в АУАН, така и в НП фактически е посочено, че на отпечатания по време на проверката на 02.11.2020 г. дневен „Х“ отчет е отразен адрес на обекта, който не кореспондира с фактическия, или отбелязано било, че адресът е в ***, а не в гр. Бургас, 5-ти километър, складова база Р., където фактически се намира провереният обект. От представен по делото дневен финансов отчет с №1000738/02.11.2020 г. (л. 21) обаче се установява, че в отчета е посочено наименованието на обекта, както и адресът му, а именно магазин „О“, гр. Бургас, 5-ти километър, складова база Р.. В действителност в горната част на отчета преди обекта е отразено наименованието на дружеството, стопанисващо обекта и адрес в ***, както и ЕИК, но посоченият адрес според съда не представлява адрес на търговския обект, а се отнася до дружеството, каквото изискване се съдържа в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Ето защо от събраните по делото писмени доказателства не се установява извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Безспорно се установява от отпечатания финансов отчет  че в него са отразени както наименованието на обекта, така и актуалният му адрес. По тази причина издаденото срещу жалбоподателя процесно НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание.

За пълнота, съдът следва да посочи, че намира възраженията на дружеството-жалбоподател за неоснователни. Видно от представената в преписката Декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице (л.18), законният представител на дружеството-жалбоподател е декларирал, че дружеството „Х“ ООД стопанисва магазин „О“  с адрес гр.Бургас, 5-ти километър. Този магазин действително представлява търговски обект по смисъл на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС. С оглед на това, намира за неоснователно твърдението, че така посоченият обект се е стопанисвал от търговското дружество „Х“ ООД към процесния период. Този извод на съда не се оборва и от обстоятелството, че към жалбата е приложен Дневен финансов отчет, видно от който като стопанисван обект е посочен Магазин „О“ с адрес *** (л.5), който адрес най-вероятно е сменен след проверката.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 551668-F579042 от 23.12.2020 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „Х“ ООД, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.