№ 496
гр. Ловеч, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20244310102270 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД против Я. Т. Ш. за
присъждане на вземания за главница, договорна лихва и неустойка по договор
за потребителски кредит.
В молбата се твърди, че между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и ответника е
постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който на Ш. е
предоставен кредит в размер на 400,00 лв., който той се задължил да върне на
18 вноски, всяка в размер на 34,00 лв. до 14.08.2023 г. Общият размер на
дължимите суми по договорната връзка е 429,83 лв.
Твърди се, че с договор за цесия, сключен на ***. между „КРЕДИ ЙЕС“
ООД и ищеца, в полза на последния са прехвърлени вземания в размер на
652,00 лв., включващи 400,00 лв. – главница, 29,83 лв. – договорно
възнаграждение и 222,17 лв. – неустойка. За прехвърлянето на вземането се
твърди, че ищецът, действащ като пълномощник на стария кредитор, е
уведомил ответника с препоръчано писмо с обратна разписка.
При изложените твърдения до съда е отправено искане да постанови
решение, с което да присъди в полза на ищеца вземания в размер на 400,00 лв.
– главница, 29,83 лв. – договорно възнаграждение и 222,17 лв. – неустойка.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника
оспорва той да е бил уведомен за прехвърлянето на вземанията по
договорната връзка, по която се търси присъждане на вземания. Оспорва
размера на вземанията за заплащане на договорна лихва и неустойка по
размер поради прекомерност.
В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а
1
позицията си по съществото на спора излага в писмено становище от
29.09.2025 г. В него ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че
поддържа изложените доводи в исковата молба за основателност на заявените
искове.
Ответникът се представлява по делото от особения представител адв. И.,
който по същество счита претенциите на ищеца за неоснователни по
съображения, изложени в отговора, като отново акцентира на уведомяването
на длъжника за прехвърлянето на вземанията от първоначалния кредитор на
ищеца.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Между „Креди Йес“ ООД и ответника Ш. е постигнато съгласие и
сключен договор, по силата на който първият се е задължил да предостави на
втория кредит в размер на 400,00 лв., с месечно възнаграждение за ползването
му от 3,340 %, годишен процент на разходите (ГПР) 49,050 %, като заема
подлежи на връщане в рамките на 18 седмични вноски в периода 17.04.2023 г.
до 14.08.2023 г. Общо дължимата сума по кредита е 429,83 лв. В договора е
отразено, че ГПР-то е изчислено при съобразяване на следните допускания: че
заемателя не дължи други плащания (лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии и други), което не посочени в договора при
сключването му; че задълженията ще бъдат изпълнявани при договорените
условия и срок; че договора ще бъде валиден за срока си, като не са взети
предвид разходите, които заемателят ще дължи при неизпълнение на
задълженията си. С полагане на подпис под договора длъжникът е потвърдил,
че е получил сумата от 400,00 лв. като заемни средства. Изпълнението по
договора е уговорено, че ще бъде обезпечено с издаването на ценна книга. С
подписването на договора ответникът е декларирал, че е в известност с това,
че ако не предостави искането обезпечение или то не отговаря на посочените в
общите условия изисквания (изискванията, касаят гаранта, при обезпечаване
изпълнението по кредита с такъв и банковата гаранция) дължи неустойка в
размер на 182,17 лв., по който дължи изпълнение на части. Страните са
договорили, че към техните отношения ще се прилага общите условия към
договора за заем, с които заемателят е запознат и ги е получил при
сключването на договора. Към договора е приложен погасителен план с
посочен в него размер на вноските, размера на неустойката и общо дължимия
размер по всяка вноска с включена неустойка.
В деня на подписване на договора (10.04.2023 г.) ответникът е издал в
полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД запис на заповед за сумата от 612,00 лв. Записа
на заповед е предявен за плащане на Ш. на *** г.
Между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“
ЕАД е постигнато съгласи и сключен договор за продажба на вземания с трети
лица по смисъл на ЗЗД, ЗПК, ТЗ и ЗЗП, индивидуализирани в приложение, в
2
което са посочени номера на кредита, имена и ЕГН на длъжника, размер на
отпусната главница и общ размер на задължението и остатък, срещу
заплащане на договора цена.
В извадка от приложение към договор под № *** са посочени вземания
по договор № *** г. срещу длъжника Я. Т. Ш., с ЕГН **********, с размер на
отпусната главница от 400,00 лв., договорна лихва към датата на
прехвърлянето 29,83 лв., 222,17 лв. – неустойка към датата на прехвърлянето
и общ размер на задължението от 652,00 лв. Прехвърлителят е овластил
купувача на вземанията по договора с правата да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне.
В уведомително писмо, адресирано до ответника, „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕАД, като пълномощник на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е отправил
изявление , че са прехвърлени вземанията по договор № *** г., които са в
общо размер от 652,00 лв. От датата на получаване на уведомлението Ш. е
уведомен, че изпълнение дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“
ЕАД по посочена банкова сметка в „ОББ“ АД. Уведомлението е връчено
срещу разписка на П. С. на *** г.
При установените факти съдът приема следното от правна страна.
Съдът е сезиран с искове за присъждане на вземания по договор за
потребителски кредит за главница, договорна лихва и неустойка, с правна
квалификация чл. 9 ЗПК, чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
Между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Я. Т. Ш. е постигнато съгласие и сключен
договор за кредит. Договорът е потребителски, тъй като страните по него са
потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични
нужди, доколкото по делото няма данни при сключването на договора ищецът
да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност,
което би изключило качеството му на потребител) и небанкова финансова
институция – търговец. Той попада в приложното поле на Закона за
потребителските договори.
Отчитайки потребителския характер на договорната връзка, по която се
търси изпълнение, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в него.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9.
Договорът е сключен в изискуемата от закона форма (писмена), като на
потребителя е предоставена информация относно параметрите му.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в договора за
потребителски кредит трябва да съдържа информация относно годишния
3
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
него за потребителя (настоящи и бъдещи), изразени като годишен процент от
общия размер на кредита, когато е приложимо (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като той
включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. То (ГПР-то) се
основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за
уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията
си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.
Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на
СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон (Решение от
***), не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване (Решение от ***), посочен е по-нисък размер на ГПР-то от
реално договорения, което е определено като заблуждаващи търговска
практика (Определение от ***). СЕС приема в практиката си, че съдът следи
служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и
прогласява недействителност на договора при нарушаването им (Решение от
***).
В процесния договор за кредит ищецът е посочил годишния процент на
разходите. С отразяването му (на ГПР-то) е изпълнено формалното изискване
на чл. 11, т. 10 ЗПК, а размерът му е в рамките на законово въденето
ограничение в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В индивидуалния договор са отразени допусканията, които са взети
предвид, при определяне размера на ГПР-то, но при изчисляване размера
съдът не счита, че са отчетени всички известни на кредитора разходи към
датата на възникване на договорната връзка.
В уговорките между страните е отразено, че изпълнението по договора
ще бъде обезпечено с подписването на ценна книга. В деня на подписване на
договора заемателят е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД запис на заповед
за общата дължима сума по кредита, включваща главница, договорна лихва и
договорната неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от три дни
от сключването на договора. Договорната неустойка е включена в общия
размер на задължението по погасителни план. При прехвърлянето на
вземанията в полза на новия кредита и настоящ ищец вземанията са
прехвърлени, ведно с неустойка за неизпълнение на задължения и то в размер
по-висок от посочения в договора (в договора е уговорена неустойка в размер
на 182,17 лв., а в полза на ищеца е прехвърлено остатъчно задължение за
неустойка в размер на 22,17 лв.).
Изложеното дава основание на съда да направи извод, че вземането за
неустойка съставлява разход, който е известен на кредитора към датата на
сключването на договора, той е условие за отпускането му, а неговия размер
4
той е следвало да отчете при определяне общия размер на разходите и
процента, чрез който той дава цифров техен израз. При съобразяване на този
разход посоченият в договора процент на годишните разходи е много по-висок
(в договора е посочено, че той е в размер на 49,050%), основание за което дава
обстоятелството, че размерът на неустойката съставлява 46 % от стойността
на отпуснатия креди. При отчитане размера й ГПР-то ще надхвърли
допустимия по закон максимум (петкратния размер на основния лихвен
процент). Акцент в случай обаче следва да се постави не толкова на това дали
ГПР-то ще остане в законовите рамки, а че то е в размер различен от
посочения в договора, което дава основание да се заключи, че длъжникът е
въведен в заблуждение относно действителния размер на разходите по
договорната връзка към датата на възникването й.
Съобразявайки изложеното, отчитайки, че при формулиране на
стойностния израз на ГПР-то не са взети предвид всички разходи по кредита, в
частност тези във връзка неустойката, съдът приема, че това има за последица
недействителността на договорната връзка.
При установена от съда недействителност на договор за потребителски
кредит, по предявения от кредитора иск на договорно основание за заплащане
на дължими суми, с решението си съдът следва да присъди на основание чл.
23 ЗПК вземане за чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи
по кредита (в този смисъл Решение *** г. по т. д. № 2024 по описа на ВКС за
2022 г.).
По договорната връзка е предложено изпълнение от първоначалния
кредитор, а за получаването на договорената сума е ангажирана разписка.
Няма данни за предложено изпълнение след възникване на договорната
връзка, за което тежест носи ответника, поради което съдът приема, че чистата
сума по кредита е 400,00 лв. До този размер първоначалния кредитор е имал
вземане срещу ответника и го е прехвърли в полза на ищеца.
Възраженията на представителя на ответника относно уведомяването на
ответника за прехвърляне на вземанията съдът приема за неоснователни.
След прехвърляне на вземанията ищецът, като пълномощник на стария
кредитор, е отправил изявление до Ш. за извършеното прехвърляне.
Изявлението е връчено на длъжника чрез трето лице, посочен в разписката.
Обстоятелството, че то не достигнало до длъжника лично не дава основание за
формиране на извод, че не му е връчено. Дори и да се сподели това разбиране
уведомлението за цесия е част от приложенията към исковата молба и то му е
връчено на ответника чрез назначения му от съда особен представител. Наред
с това уведомяването на длъжника няма отношение към възникването на
задължението, а към изпълнението, като до връчването му изпълнение се
дължи на стария кредитор и предложеното такова е с погасителен ефект, а
след връчването на уведомлението на новия кредитор.
Изложеното дава основание на съда да приема, че заявената претенция е
основателна до размера на сумата от 400,00 лв. (чиста сума по отпуснатия
5
кредит), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
***. (ищецът не може да се ползва от по-ранната датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед, тъй като в исковата процедура и в
заповедното вземанията са заявени на различни основания).
С оглед изложените по-горе съображения за недължимост на част
вземанията, за които се търси присъждане, без уважение следва да се остави
искането за присъждане на сторените от ищеца разноски. При установената
недействителност на договорната връзка, по която се търси изпълнение и с
оглед потребителския характер на връзката, по аргумент от т. 5 от решение на
СЕС, постановено по съединени дела C-224/19 и C-259/19, съдът намира, че
разноските не следва да с възлагат на потребителя дори при наличие на
основание за присъждане на чистата стойност на кредита.
По делото ответникът е представлява от назначен му от съда особен
представител, на който следва да се изплати възнаграждение в размер на
300,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева) - чиста
сума по договор за паричен заем № *** г., ведно със законната лихва от ***.
до изплащането й и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на 222,17 лв. (двеста
двадесет и два лева и седемнадесет стотинки) – неустойка и 29.83 лв.
(двадесет и девет лева осемдесет и три стотинки) - договорна лихва за периода
от 10.04.2023 г. до 14.08.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, с горните данни, за присъждане на сторените разноски.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Х. И. – особен представител на Я. Т. Ш.,
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.
(триста лева) от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6