Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2922 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делба първа фаза.
Иск с правно основание
чл. чл.341, ал.1 ГПК, вр.чл.69 ЗН и искане с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.
Производството е
образувано по подадена искова молба от Т.Й.М., ЕГН**********,***, Х.И.К., ЕГН**********,***
***и Ц.И.Ц., ЕГН**********,*** против Г.Ц.П.,
ЕГН**********,***, в която се твърди, че ищците са наследници на Ц.М.Д., починал на
26.12.2000г.,б.ж. на с.***,общ. ***,обл.Плевен,оставил в наследство следният
недвижим имот, находящ се в землището на с.***,общ.***, обл.Плевен: урегулиран
поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ УПИIV-875 в кв.6 по
регулационният план на с. *** административен адрес:***,заедно с находящите в
него жилищна сграда,три второстепенни сгради и навес без оградни стени,при
съседи: УПИ VIII-874 на Ц.Х.,УПИ V-за стопански съвет и поща улица, УПИ VI-876
на И.М.Д.,улица. Твърди, че към днешна дата след смъртта на ***на Т.М.- И.Ц. М.,
Т.М. живее в имота, но не могат да постигнат доброволно делба межди
наследниците. Моли, да бъде допуснат до делба описания имот -урегулиран
поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ УПИIV-875 в кв.6 по
регулационният план на с. *** административен адрес:***,заедно с находящите в
него жилищна сграда,три второстепенни сгради и навес без оградни стени,при
съседи: УПИ VIII-874 на Ц.Х.,УПИ V-за стопански съвет и поща улица, УПИ VI-876
на И.М.Д.,улица при следните делбени квоти: 3/6 идеални части за Г.П., 1/6
иделна част за Т.М., 1/6 идеална част за Х.К. и 1/6 идеална част за Ц.Ц..
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата, в който заявява, че не оспорва иска за
делба. Твърди, че описаният в исковата молба недвижим имот - УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.***, община ***, ***, съставляващ УПИ IV-875 в
кв.6 по плана на с.***, целият с площ от 872 кв.м, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА, ТРИ броя едноетажни ВТОРОСТЕПЕННИ ПОСТРОЙКИ и НАВЕС без оградни
стени е бил собственост на бащата на
ответницата Ц.М.Д., който починал на 26.12.2000г. и оставил за наследници нея и брат ѝ И.Ц.
М., които наследили имота при равни права - по 1/2 ид.ч. Твърди, че И.Ц. М.
починал на 06.07.2017г. и оставил за наследници тримата ищци - преживяла ***и
две деца, които наследяват неговата 1/2 ид.ч. от имота при равни права - по 1/6
ид. част за всеки от тримата ищци. Твърди, че в настоящия момент с ищците са
съсобственици на описания в исковата молба имот, като частите им са: 3/6 ид.ч.
за ответницата и по 1/6 ид.ч. за всеки един от ищците, при каквито части следва
да се допусне делбата. Тъй като целият имот се ползва изцяло от първата ищца Т.
Й.М. и ответницата е лишена от възможността на ползва съсобствения им имот
съобразно правата си, по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК прави искане с решението
по допускане на делбата да бъде осъдена Т. Й.да заплаща на ответницата Г.П. по
50 лв. месечно обезщетение за ползването на нейната 1/2 ид.ч. от делбения имот, считано от
предявяване на искането до окончателното ликвидиране на съсобствеността върху
имота, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от НА за собственост на недвижим
имот по давност № 166, том I, дело К212/1991г. на наториус Р.И.при РС-Плевен, че Ц.М. Д.е признат за
собственик на Дворно място от 920 кв.м., находящо с в с.***, представляващо
пар.IV-875, в стр.кв.№ 6
по плана на селото при съседи: от две страни-улици, И.Н.М.и битов комбинат,
заедно с полумасивна жилишна сграда на един етаж от 81 кв.м. и две стопански
сгради, построени в това дворно място.
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за наследници №
071/20.02.2019г., че наследници на Ц.М. Д.са Г.Ц.П.- ***и И.Ц. М.-***, който е
починал и е оставил за свои законни наследници преживялата ***Т.Й.М., Х.И.К.- ***и
Ц.И.Ц.- ***.
Съдът дава вяра на показанията на св.В.И.Н., Г.Х.С. и В.Х.Р.,
като логични, непротиворечиви и незаинтересовани. От тях се установява, че в хода на производството е
предаден ключ за процесния имот на Г.П. в присъствието на св.Н.. Предаден е
ключ за портата и самата къща в присъствието на свидетелите Н. и С.. В двора на
къщата се отглежда куче, което понякога е вързано, но по-често е свободно.
Кучето е дребно, но когато дойде непознат човек в къщата, то лае. В имота има баня и кухня, която е в приземния
етаж, на който приживе на наследодателя на ищците е направен ремонт.
Понастоящем в този ремонтиран приземен етаж живее Т.М.. Портата към двора на процесния имот обикновено
не се заключва. От както Г.П. е получила
ключове от процесния имот е ходила два пъти заедно със св.Р.в имота. Като
отишли, отключили с ключа, но кучето ги посрещнало. Портата е била заключена.
Тъй като те се уплашили от кучето, Т. излязла и им съдействала да влязат. Между
Т. и Г. възникнал словесен конфликт във връзка с някакви одеала и нещо за децата. Г. се качила на горния етаж
на къщата и отключила вратата към него с предоставения ѝ ключ.
Установили, че едната стая е необитаема- виждали се дори циглите през тавана, а
другите две били обзаведени. Къщата има приземен етаж, за който на Г. не е
предоставен достъп, не ѝ е предоставен ключ. При второто посещение на
имота, Т. отново им съдействала за да влязат в имота. Г. попитала, кои стаи ще
ползва, а тя ѝ отговорила, че няма тя да разпределя стаите, които да
ползват. Кучето е дребно, но лаело срещу посетителите. Т. ги пазела от него. В
лятната кухня и банята, не са успяли да влязат. Затворени са били приземния
етаж и лятната кухня.
Ищцата Т.М. признава, че не е предоставила ключ на Г.П.
за приземния етаж и за лятната кухня, тъй като си е направила основен ремонт
там. Наемната цена за
жилищната сграда е 60,75 за втория етаж и 14,85 за приземния етаж. За лятната
кухня наемната цена е 5,40 лв. Посочени са индивидуално и
Съдът възприема заключението на приетата по делото
съдебно-оценителна експертиза като обективно, компетентно, обосновано и
безпристрастно. От него се установява, че месечния пазарен наем на процесния
делбен имот е в размер на 44 лв. за ½ иделна част от делбения имот. Наемната
цена за жилищната сграда е 60,75 за втория етаж и 14,85 за приземния етаж. За
лятната кухня наемната цена е 5,40 лв. Посочени са индивидуално и индивидуално наемницени за всяка от
постройките в имота, както и на земята по емпиричния метод. По сравнителния
метод е прието, че наемната цена е в размер на 50 лв. за целия имот.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът, като съобрази, че писмените доказателства не се
оспориха от страните, намира, че същите съставляват годни доказателства за
установените с тях обстоятелства. След обсъждането им в тяхната съвкупност,
съдът достигна до правния извод, че предявения иск за делба на описания в исковата молба недвижим имот е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Налице са основанията на чл. 69 от ЗН и чл.34 ЗС и делбата на съсобствения недвижим имот следва да бъде допусната, като делбената маса, съобразно правата на наследниците следва да бъде допусната между страните по
делото при следните квоти: 3/6 идеални части за Г.П., 1/6 идеална част за Т.М.,
1/6 идеална част за Х.К. и 1/6 идеална част за Ц.Ц..
В разпоредбата на чл.344,ал.2 от ГПК, съответстваща
на чл.282,ал.2 от ГПК(отм) е предвидена вид привременна мярка, в случай, че
съделителите не се ползват от имуществената общност съобразно дяловете си, или
общите имоти се ползват само от един или част от съделителите. В такива случай,
делбеният съд по искане на заинтересовани съделители може да разпредели
привременно ползването на общите имоти съобразно квотите, а когато това е
невъзможно -да се присъдят суми за ползването. По делото се установи, че само
ищцата Т.М. ползва делбения имот. Предоставила е възможност на Г.П. да ползва
втория етаж от къщата, всички стопански сгради и дворното място, с изключение
на приземния етаж и лятната кухня, за които признава, че не е предоставила ключ
на ответницата, тъй като си е направила основен ремонт там. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата, че пребиваващото в двора куче
препятства ползването на имота съобразно правата ѝ. Въпреки, че се
установи, че има куче и то лае при посещението на имота от ответницата и св.Р.,
това не може да бъде възприето като поведение на ищцата Т.М., препятстващо
ползването на имота от ответницата. Установи се отново от свидетелските
показания, че тя е съдействала на ответницата да влезе в имота, като ги е
предпазила от кучето. Отделно от това, ако ответницата започне да ползва трайно
и постоянно имота, то кучето ще спре да я възприема като чужд човек и да я
лае. Предвид изложеното съдът намира, че
ищцата Т.М. пречи на ответницата Г.П. да ползва съсобствения имот съобразно
правата си на съсобственост в него само частично- за приземния етаж и лятната
кухня. От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установи, че
месечната наемна цена посочените части от имота е 14,85 лв+5,40 лв. или общо
20,25 лв., а за приткежаваните от ответницата ½ идеални части от правото
на собственост е в размер на 10,13 лв. Доколкото посочената наемна цена е
определена само по емпиричния метод, без да е приложен сравнителния, съобразно
който тези цени вещото лице е намалило, съдът приема, че ищцата Т.М. следва да
бъде осъден да заплаща на ответницата Г. П.сумата от 10 лв. месечно, считано от
влизане в сила на настоящото определение за постановяване на плащане на сумите.
Определението по чл.344 ал.2 от ГПК предпоставя постановяване от съда
привременна мярка, считано от влизане в сила на решението, с което се допуска
делбата до извършването й, което в тази част има характера на определение.Тази
мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползуването на вещите
за предходен период от време.Началният момент на плащането е определен в
закона-чл.344 ал.2 от ГПК, считано от влизане на определението в
сила.Следователно обезщетението като привременна мярка не може да бъде
присъдено от момента на предявяване на искането.Сумите, които следва да бъдат
заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само
по време на висящността на делбеното производство и имат характер на
привременна мярка досежно ползуването.Съдебният акт, постановен по реда на чл.
344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до
приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден
да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота
следователно винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на
постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл е и
съдебната практика. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползуване по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ
делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но
предхождащ постановяването на решението по допускане на делбата, само по реда
на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство./ Определение
№ 475 от 17.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2258/2013 г. на Върховен касационен съд/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва Т.М. да бъде осъдена да плати на
ответницата Г.П. направените от нея разноски за ВЛ съразмерно с уважената част
на искането в размер на 30 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.69, ал.1 от ЗН да се извърши съдебна
делба между Т.Й.М., ЕГН**********,***, Х.И.К., ЕГН**********,*** ***, Ц.И.Ц., ЕГН**********,*** и Г.Ц.П., ЕГН**********,***,
на следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ УПИ IV-875 в кв.6
по регулационният план на с. *** административен адрес:***, заедно с находящите
в него жилищна сграда, три второстепенни сгради и навес без оградни стени,при
съседи: УПИ VIII-874 на Ц.Х.,УПИ V-за стопански съвет и поща улица, УПИ VI-876
на И.М.Д., улица.
при следните делбени квоти:
Т.Й.М., ЕГН**********-
1/6 идеална част,
Х.И.К., ЕГН**********-
1/6 идеална част,
Ц.И.Ц., ЕГН**********-
1/6 идеална част и
Г.Ц.П.,
ЕГН**********- 3/6 идеални части
ПОСТАНОВЯВА, на основание
чл.344, ал.2 ГПК, Т.Й.М., ЕГН**********,***, да заплаща на Г.Ц.П., ЕГН**********,***, сумата 10,00 лева месечно за частичното
ползване на собствените на Г.Ц.П. 3/6 идеални
части от имота, предмет на иска за делба, считано от датата на влизане в сила
на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, а за
разликата до предявения размер от 50 лв отхвърля искането като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Т.Й.М., ЕГН**********,*** да плати на Г.Ц.П., ЕГН**********,*** сумата
от 30 лв. направени по делото разноски за ВЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта по чл.
344 ал. 2 от ГПК, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, делото да се
докладва за последващи процесуални действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: