Решение по дело №111/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е   № …

град Велики Преслав, 10.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велики Преслав в открито заседание на десети януари две хиляди  двадесет и втора година в състав:   

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова

 

При секретаря Гергана Савова, като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 111 по описа за 2021 година на Районен съд – Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от „А.п.з.“*** срещу Д.Х.Р. за признаване за установено по отношение на последния, че дължи на ищеца следните суми: 471,63 лева – неустойка по т. 3.1 от договор № 310-0042-18-66091 от 28.09.2018 год., сключен между страните, за неизпълнение на т. 2.2.1 от договора, от които действително направени разходи за обучение на лицето в размер на 449,17 лева и 5% върху сумата в размер на 22,45 лева; 94,40 лева - законна лихва върху главницата от 471,63 лева от 05.12.2018 год., на която дата е получил покана за доброволно изпълнение до образуване на заповедното производство на 23.11.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на образуване на заповедното производство до изплащане на дължимите суми, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса. Ищецът релевира, че за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение № 260066/ 24.11.2020 год. по ч.гр.д. № 551/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав.  

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2018 год. ответникът е подал заявление за включване в курс за обучение на безработно лице по професия „Заварчик“, специалност „Заваряване“, като впоследствие е сключен договор за професионално обучение на безработно лице № 310-0042-18-66091. Изложено е, че съгласно клаузите на договора обучението се е провеждало за периода от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год. при цена 600 лева на обучаем, като е задължително обучаващото се лице да присъства на минимум 80% от учебните занятия. Ищецът сочи, че ответникът е надвишил допустимия брой отсъствия, поради което е отпаднал от обучението. Сочи се, че обучението е заплатено на 2 вноски – авансова в размер на 300 лева и окончателно плащане в размер на 149,17 лева. Доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, ищецът счита, че дължи неустойка на осн. т. 3.1 от договора, като общата дължима сума възлиза на 471,63 лева. Ищецът моли исковата претенция да бъде уважена изцяло като претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от процесуалния си представител гл. юриск. В.Р., като поддържа исковата молба на изложените основания.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответникът чрез назначения му особен представител заявява, че намира исковата претенция за допустима. Признава наличието на облигационни правоотношения между страните по силата на сключения договор за професионално обучение на безработно лице.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения в хода на делото особен представител, който счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 551/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260066/ 24.11.2020 год. срещу ответника за следните суми: 471,63 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.11.2020г. до окончателното погасяване на дълга; 94,40лв. - лихва за периода от 05.12.2018 год. до 23.11.2020 год., като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Това обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 22.01.2021 год., а исковата молба е подадена на 15.02.2021 год., поради което исковата претенция се явява процесуално допустима.

Видно от представеното Заявление № 115/ 05.07.2018 год., депозирано от ответника до Дирекция „Бюро по труда“ – Велики Преслав, последният е заявил желанието си да бъде включен в обучение на възрастни за професионална квалификация – за специалност „Заваряване“, професия „Заварчик“, клон Стара Загора.

От приложения Списък на безработните лица, включени в обучение, се установява, че ответникът е бил включен в обучение за професионална квалификация за поисканата специалност, като периодът на провеждане на курса е бил от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год., с продължителност 300 учебни часа. Мястото на провеждане на курса било клон Стара Загора на ДП БГЦПО.

От представения договор № 001-0001-18-66090 от 31.01.2018 год., сключен между „А.п.з.“, от една страна, като възложител и Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ (ДП БГЦПО), от друга страна, като изпълнител, се установява, че изпълнителят се е ангажирал да организира и провежда обучения на общо 1991 безработни лица по Двугодишен план на обученията, в изпълнение на публични задачи по чл. 60а, ал. 10 от ЗНЗ за 2018 год., в съответствие с Националния план за действие по заетостта през 2018 год. и заповед № РД 01-1026/ 22.12.2017 год. на министъра на труда и социалната политика срещу задължение от страна на възложителя да му заплати сумата от 1 500 690 лева, представляваща стойност на извършените от изпълнителя услуги.

По делото е представен договор № 310-0042-18-66091 от 28.09.2018 год., сключен между „А.п.з.“, чрез Дирекция  „Б П Тот една страна, като възложител и Д.Х.Р., от друга страна, като обучаем, на осн. чл. 30б, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта. Предмет на договора е осъществяване на професионално обучение по професия „Заварчик“, специалност „Заваряване“ с продължителност 300 учебни часове. Съгласно отразеното в договора обучението се предоставя от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ (ДП БГЦПО) – клон Стара Загора, за периода от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год., в размер на 600 лева, платими на институцията от средствата на държавния бюджет (чл. 1. 1. от договора). В договора ответникът изрично е декларирал, че е запознат с правата и задълженията си на обучаем и че се задължава да ги спазва. По силата на договорната връзка ищецът, в качеството му на възложител, се е задължил да организира обучението и да изплати на обучаемото лице средства за стипендия, за квартирни разходи и/или обществен транспорт за присъствените дни (чл. 2. 1. от договора), срещу насрещните задължения на обучаемия да посещава редовно курса на обучение (да има минимум 80 на сто присъствие в учебните занятия) и да се яви на изпит/тест при приключване на обучението (чл. 2.2.1 от договора). При неизпълнение на тези задължения в чл. 3. 1. вр. чл. 1. 1. от договора е предвидена неустойка в тежест на обучаемия в размер на направените разходи по обучението му, ведно с 5 % върху тази сума.

С писмо изх. № 10129/ 22.10.2018 год. Директорът на ДП „БГЦПО“ – клон Стара Загора е уведомил Дирекция „Бюро по труда“ – Велики Преслав, че ответникът обучаем в курс специалност „заваряване“ с период на провеждане от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год., е отпаднал от обучението, тъй като към 16.10.2018 год. е надвишил допустимия брой от 20% отсъствия от общия хорариум учебни часове  на курса. Към писмото е приложена и извадка от месечна присъствена форма за месец октомври 2018 год., от която е видно, че ответникът е присъствал на курса само на 3 и 4 октомври.

По делото са представени: обяснителна записка във връзка с документи за отчитане на квалификационно обучение, проведено в периода от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год., по специалност „Заваряване“, 1-ва степен на професионална квалификация с място на провеждане Стара Загора от 300 учебни часа на 1 бр. прекъснал участник – Д.Х.Р., ответник; отчет за разходите за провеждане на квалификационното обучение на ответника и фактура № **********/ 05.10.2018 год. и фактура № **********/28.11.2018 год., от които се установява, че  във връзка с обучението на ответника ищецът е заплатил на „Българо-германски център за професионално обучение“ (ДП БГЦПО) – клон Стара Загора сумата от общо 449,17 лева.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение до ответника рег. № 20-03-10-112/ 04.12.2018 год., ведно с известие за доставяне, от които е видно, че поканата е връчена на Катерина Минчева – леля на ответника на 05.12.2018 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

Нормата на чл. 58. от ЗНЗ гласи, че Министърът на труда и социалната политика съвместно с министъра на образованието и науката  разработва и координира държавната политика за обучение на възрастни; създава условия за оценка и признаване на знания, умения и компетентности на възрастни, придобити чрез неформално обучение и информално учене; проучва, анализира и прогнозира състоянието, развитието и потребностите от обучение на възрастни. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, т. 2 от ЗНЗ обучението на възрастни включва обучение за придобиване на професионална квалификация.

В Чл. 60а. от ЗНЗ се уреждат въпросите свързани с образуването и функционирането на Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение", като в нормата е посочено, че е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище *** и с клонове - териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на труда и социалната политика. В ал. 10 от цитираната разпоредба е посочено, че обученията в изпълнение на публичните задачи на Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение" се осъществяват в съответствие с двугодишен план, одобрен от управителния съвет след обсъждане от подпомагащия дейността му съвет, състоящ се от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, и утвърден от министъра на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

В нормата на чл. 30а. от ЗНЗ са изброени направленията, в които се предоставят средства за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта, например: трудови възнаграждения; допълнителни възнаграждения по минимални размери по КТ; обучение на възрастни; стипендия, транспортни и квартирни разходи на безработните лица, участващи в различни професионални обучения; подкрепена заетост и др.

Нормата на чл. 30б, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗНЗ урежда, че тези средства за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта и безработното лице (т.1), съотв. обучаващата институция (т.3).

Няма спор, а и от представените писмени доказателства по делото се установява, че „А.п.з.“ е спазила нормативните изисквания и е сключила договор с обучаващата институция ДП „БГЦПО“.

Безспорно се установи и обстоятелството, че ответникът е включен в група за обучение на обучаващата институция ДП „БГЦПО“ – клон Стара Загора. Сключеният между него и А.п.з. Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велики Преслав договор е в изискуемата в чл. 30, ал. 1 ЗНЗ писмена форма, по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, като същият е двустранно подписан и автентичността му не е оспорена в хода на процеса, поради което между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Следователно ищецът е изпълнил точно задълженията си да организира обучението на ответника и се явява изправна страна по процесното правоотношение.

 От приобщената месечна присъствена форма за м. октомври 2018 г. на обучаемите при ДП „БГЦПО“, клон Стара Загора за специалност „Заваряване“, професия „Заварчик“, с период от обучението - от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год., се установи, че през месец октомври ответникът е присъствал на 2 дни от присъствените дни, след което посещенията на курса са преустановени. Така посещенията му не надвишават изискуемото в договора минимално присъствие на 80 % от учебните занятия. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответната страна, че отсъствията му от учебните часове са били по уважителни причини. Не бяха представени доказателства от страна на ответника, от които да се установява, че е изпълнил задължението си да се яви на изпит след приключване на обучението.

Съдът намира, че доколкото всяка от страните по една валидна облигационна връзка (каквато безспорно е налице в конкретния случай) е длъжна да изпълнява поетите задължения, като в противен случай носи договорна отговорност за претърпените от насрещната страна вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, освен ако последното се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина – арг. от чл. 81 и чл. 82 от ЗЗД.

В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора – да организира професионално обучение на ответника по професия „Заварчик“, специалност „Заваряване“, докато ответникът не е изпълнил насрещните си задължения, посочени в чл. 2.2.1 от Договора, а именно: да посещава редовно курса на обучение (да има минимум 80% присъствие на учебни занятия) и да положи изпит (теория и практика) при приключване на обучението.

Според чл. 3. 1 от процесния договор при неизпълнение на задълженията по чл. 2.2.1 от Договора, обучаемият дължи неустойка в размер на стойността на направените разходи по обучението, увеличена с 5 %.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства (обяснителна записка във връзка с документи за отчитане на квалификационно обучение, проведено в периода от 03.10.2018 год. до 26.11.2018 год., по специалност „Заваряване“, 1-ва степен на професионална квалификация с място на провеждане Стара Загора от 300 учебни часа на 1 бр. прекъснал участник – Д.Х.Р., ответник; отчет за разходите за провеждане на квалификационното обучение на ответника и фактура № **********/ 05.10.2018 год. и фактура № **********/28.11.2018 год.) се установи, че в полза на обучаващата институция е заплатено възнаграждение за професионалното обучение на ответника Д.Х.Р.  по професия „Заварчик“, специалност „Заваряване“ в размер на общо 449,17 лева.

След прибавяне на уговорените в неустоечната клауза 5 % от тези разходи (22.46 лева) общият размер на дължимата компенсаторна неустойка възлиза на претендираната сума от 471,63 лева – това е стойността на направените разходи по обучението.

Следователно искът е доказан и по размер и следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, ведно със законна лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

С оглед основателността на главната претенция, основателно е и акцесорното искане за присъждане на мораторна лихва в размер на 94,40 лева върху сумата от 471,63 лева от датата, на която ответникът е получил поканата за доброволно изпълнение (05.12.2018 год.) до 23.11.2020 год.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковия процес разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 150 лева – възнаграждение за особен представител.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна такса.

Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Х.Р., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, с наст. адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. Л.“ № 60, че същият ДЪЛЖИ на „А.п.з.“***, БУЛСТАТ: ********със седалище и адрес на управление:***, представлявана по закон от Д.Д.Н.– изпълнителен директор, представлявана по пълномощие от гл. юриск. в отдел „ФСДППО“ В.Р., дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна следните суми: 471,63 лева, представляваща неустойка по чл. 3. 1. от договор № 310-0042-18-66091 от 28.09.2018 год. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО за неизпълнение на договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2020г. до окончателното погасяване на дълга; 94,40 лева - лихва за периода от 05.12.2018 год. до 23.11.2020 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260066/ 24.11.2020 год. по ч. гр. д. № 551/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Х.Р. ДА ЗАПЛАТИ НА „А.п.з.“*** сумата от 175 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 111/2021 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна такса и възнаграждение за особен представител на ответника, както и сумата от 25 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 551/2020 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: