№ 3737
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206791 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 5047618 издаден от СДВР на М. М. И., с ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се оспорва
наличието на квалифициращия признак повторност, с аргумент, че на жалбоподателката
никога не е бил издаван и връчван посочения ЕФ, серия К № 4226205, респективно не е
налице основание за ангажиране на отговорността и по чл.182, ал.4 ЗДвП, като посоченото
разминаване се определя като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита. На следващо място, се излагат оплаквания и за други допуснати при съставяне на
обжалвания електронен фиш процесуални нарушения, а именно несъответствие с
изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, като се твърди, че не са посочени дата на издаване, не е
дадено надлежно описание на извършеното нарушение. В допълнение пък се сочи, че
липсват доказателства изправността на техническото средство, за посоката на движение,
мястото на контрол, както и не е представена снимка, което се определя като самостоятелно
основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си
представител на посочения в жалбата адрес, не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат
представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излагат общи
съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен
фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в
скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** № 4,
правоспособен водач на МПС.
На 24.04.2021г. в 13:54 часа в гр.София, по бул. „Ботевградско шосе“, лек автомобил
марка „*****“, модел „*****“ с регистрационен номер *****, собственост на жалбоподателя
М. И., се движел в посока от ул.“Кривински път“ към бул.“Околовръстен път“. По същото
време на бул. „Ботевградско шосе“ в района на № 326, където с пътен знак В26 била указана
максимална скорост на движение от 50 км/ч, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван
контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел
ARH CAM S1, с номер на устройството 11743c7. Системата била въведена в експлоатация от
служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 12.30 до 14.30 часа на
24.04.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта.Видно от същият последното е работело в стационарен
режим, с посока на движение "приближаващ", като е било поставено на разстояние 150
метра от пътния знак.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост
на движение от 83 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места, въведена и с
нарочен пътен знак В26. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе
техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и
географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност
регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя И. в качеството й на собственик на превозното средство с рег. № ***** бил
издаден атакувания Електронен фиш серия К № 5047618. В същия нарушението било
квалифицирано като извършено в условията на повторност, обусловена от санкционирането
на жалбоподател с ЕФ серия К, № 4226205. Видно от представените от ОДМВР-Хасково
данни, включително заверен препис на същия, цитираният ЕФ серия К, № 4226205 е
издадено от посочената областна дирекция на МВР срещу лице различно от жалбоподателя,
а именно А.С.Р.. Видно от справка-картон на водача а жалбоподателя М. М. И. не е издаван
електронен фиш или друг санкционен акт с цитирания номер.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 5047618,
Електронен фиш серия К, № 4226205, справка за регистрация и собственост на МПС,
Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 24.04.2021г., Протокол от
проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за
жалбоподателя М. М. И., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“
относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Ботевградско
шосе“, с приложено към същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка,
изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото
средство и пътния знак.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
2
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество,
налага изменение на атакувания санкционен акт по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ,
като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от
значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да
разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на
ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който
именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото
доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч.
Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото
на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата
скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност, а всички изложени в жалбата възражения в тази връзка, в
частност за нищожност на ЕФ се явяват несъстоятелни. Следва да се изтъкне, че
уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител,
касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на
нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в
отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване
на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл
Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по
адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ)
Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена
в АИС -АНД- 22.07.20221. като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на
защита на санкционираното лице. Тук е мястото да се посочи, че макар в ЕФ да не са
изрично посочени срока и органа, пред който може да бъде атакуван същия, в което
отношение безспорно съдържанието му подлежи на критика, то факта на настоящото
производство, показва, че това не е довело до ограничаване правото на защита нарушителя и
3
не е препятствало реализирането.
С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията за процесуална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, свързани с неговото съдържание.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № *********, е собственост
именно на жалбоподателя М. И., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5,
вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Същият е надлежно
връчен на санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, то на същият следва да са известни лицата, които са
управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване
записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева
идентификация на водача на ППС. Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН
предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се връчват каквито и да е други
документи, в частност снимката, изготвена от АТСС, поради което ограничение в правото
на защита на жалбоподателя в тази връзка не се констатира.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 номер на устройството 11743с7, е
въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което
обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от
категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същата
представлява одобрен тип техническо средство, съгласно приложеното нарочно
удостоверение и е преминала проверка за изправност видно от представения Протокол от
проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020г., издаден от Българския институт по метрология.
При осъществения на 24.04.2021г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
ARH CAM S1 номер на устройството 11743с7, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 24.04.2021г. за времето от 12.30 до 14.30 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
4
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че от една страна посочената наредба детайлно
регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга
използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира без
намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства
по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС,
критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в
стационарен режим, посока на задействане- "приближаващи", надлежно е описано мястото
на контрол, като същото напълно съвпада на отразеното във веществено доказателствено
средство- фотоснимка.
На следващо място в протокола надлежно е описано мястото на контрол, като видно
от приложената схема на организацията на движение в посочената отсечка на
бул.“Ботевградско шосе“ с нарочен пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта от
50 км/ч, идентично с общото важимото за населените места ограничение в максималната
скорост на движение на моторните превозни средства. Действително приложените
дигитални снимки на АТСС и пътен знак В26 не са датирани, но от една страна такова
изискване не е нормативно въведено, а от друга същите са приложение към самия протокол,
поради което не възниква съмнение, че те са съставени именно във връзка контрола, при
който е установено процесното нарушение.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя М. И. е
било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение,
като съгласно атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП, тъй като моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“, с рег. №
***** се е движило със скорост над максимално разрешената от 50км/ч. Техническото
средство за контрол на правилата за движение по пътищата ARH CAM S1 номер на
устройството 11743с7 е отчело скорост на движение от 83 км/ч след приспадане на
допустимото отклонение. Следователно, автомобилът на жалбоподателя се е движил със
скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 33 км/ч, с
което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината умисъл, тъй
като И. е съзнавала общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждала е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнала наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирала с
избраната скорост.
Видно обаче от събраните по делото доказателства, не се установява деянието да е
реализирано в условията на повторност, по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Това е така,
доколкото с посочения в атакувания електронен фиш, санкционен акт, а именно ЕФ, серия
К, № 4226205, е санкциониран не нарушителя М. И., а лицето А.С.Р.. При това няма как
същият да обоснове повторност на извършеното от И. нарушение на правилата относно
пределната скорост на движение, и същото не се явява извършено при наличието на този
квалифициращ признак. Следва изрично да се отбележи, че това несъответствие между
твърденията на наказващия орган и действителното правно положение не рефлектира върху
изискванията към описание на нарушението, респективно не съставлява процесуално
5
нарушение от категорията на съществените, неправилно приложение на материалния закон.
С оглед на изложеното, ЕФ серия К, № 5047618, следва да бъде изменен, като се
приложи санкционната разпоредба на основния състав на нарушението, а именно тази по
чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, а наказанието съответно намалено до предвидения там размер от 400
лева за превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от с 33 км/ч.
Санкцията е абсолютно определена, в цитираните разпоредби на ЗДвП, поради което не се
нуждае от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна в искането за отмяна и процесният електронен фиш следва да бъде съответно
изменен.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за санкциониране на
лицето за извършено административно нарушение, то следва да бъде уважено и
направеното на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането
на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото
следва да бъде присъдено в полза на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр.ал.7, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 5047618 издаден от СДВР на М. М. И., с ЕГН
**********, като ПРЕКВАЛИФЦИРА нарушението от такова по чл. 21, ал.2, в. ал.1 от ЗДвП
вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП И НАМАЛЯВА наложената глоба от 800 лева на 400/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6