№ 3884
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110201739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „*********“ ООД, ЕИК: ********* чрез адвокат Р. Д. от САК,
срещу наказателно постановление № 38-161/12.12.2023 г., издадено от П.К.Т. – председател
на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което на основание чл.116, ал.1,
т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл.54, ал.8, изр.1 (предишна ал.7 – ДВ бр.84 от 2023 г.) вр. чл.53, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗМИП.
В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от
страна на административнонаказващия орган, както и неправилно приложение на
материалния закон. Изтъква се, че въззиваемата страна въобще не е обсъдила депозираните
от дружеството – жалбоподател писмени разяснения и допълнения и по-конкретно тези,
съдържащи изявление, че по отношение на клиента – „******“ ЕООД била извършена
справка в ТРРЮЛНЦ за актуалното му състояние, както и че били приложени всички други
способи за идентификация. Навеждат се аргументи в насока на това, че търговският
регистър е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни,
поради което не било необходимо извършване на последващи проверки с цел
идентификация. Достатъчно било да бъде извършена справка в електронната база данни на
актуалното състояние на юридическото лице – клиент на жалбоподателя. В условие на
евентуалност, в случай че съдът приеме наличие на извършено административно
нарушение, се релевират доводи за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
регламентираща „маловажен случай“.
1
В съдебно заседание жалбоподателят „*********“ ООД, редовно призован, за него се явява
адв. Дончев, преупълномощен от адв. Д.. В хода по същество пледира, че при съставянето и
връчването на АУАН са допуснати нарушения на изискванията на закона, доколкото същият
бил връчен единствено на един от управителите на санкционираното дружество, вместо на
двамата му законни представители. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки, в които се
релевират подробни съображения за наличие на осъществен състав на административно
нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят „*********“ ООД с ЕИК: ********* е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, със седалище и адрес на управление гр. София, район
**********, представлявано заедно и поотделно от управителите Н.Н.Г. и Н.П.Д.. Основен
предмет на дейност на дружеството било извършването на посредничество при сделки с
недвижими имоти, което го прави задължен субект по ч. 4, т. 18 ЗМИП.
Със Заповед рег. № ФР-9-189/08.09.2023 г. на директора на САД "Финансово разузнаване"
при ДАНС била възложена проверка на дейността на дружеството в рамките на
осъществявания от Агенцията контрол за спазване на изискванията на ЗМИП. Проверката
обхващала периода 11.09.2023 г. - 19.09.2023 г., като резултатите от нея били обективирани в
Констативен протокол за проверка на място по ЗМИП рег. № ФР-10-8037/27.10.2023 г.
С искане на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директора на
Специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване" – ДАНС
проверяващите изискали от законните представители на дружеството – жалбоподател
документи, относими към проверката, сред които и справка за сключените в проверявания
период договори във връзка с посредничество при сделки с недвижими имоти. Искането за
представяне на документи било връчено на 11.09.2023 г. на законния представител на
дружеството – жалбоподател Н.Д.. Впоследствие с ново искане на документи към
процесната заповед били изискани клиентските досиета на физическите и юридическите
лица, посочени в Приложение № 1 към искането, сред които било и юридическото лице
„******“ ООД, като бил определен срок за представяне на досиетата до 12: 00 часа на
14.09.2023 г. Искането било връчено на законния представител на дружеството –
жалбоподател на 12.09.2023 г. С искане № 3 проверяващите контролни органи изискали и
представяне на документи и/или писмени разяснения във връзка с изпълнението на чл.54 от
ЗМИП по отношение на всички клиенти юридически лица от Приложение № 1, тъй като от
2
представените клиентски досиета не било видно изпълнението на посочената разпоредба. В
отговор на искане № 3 били депозирани писмени бележки от управителя на дружеството –
жалбоподател, в които било посочено /в т. 10/, че идентифицирането на юридически лица –
клиенти на дружеството се извършва чрез справка за актуалното им състояние от
Търговския регистър и преглед на учредителния договор, учредителния акт или от друг
документ. Посочено било още, че самата проверка не се документира, тъй като се прави чрез
справка в Търговския регистър, който е публично достъпен.
В рамките на проверовъчната дейност се установило, че на 18.05.2023 г. в гр. София между
дружеството – жалбоподател и „******“ ООД, ЕИК: *********, бил сключен Договор за
посредничество при придобиване на недвижим имот. По силата на процесния договор
възникнали делови отношения между страните. С оглед това за въззивника се породило
задължение преди сключване на договора да предприеме действия, предвидени в чл.10 от
ЗМИП, по комплексна проверка на насрещната страна - „******“ ООД, чрез спазване
изискванията на чл. 54 във връзка с чл.53 ЗМИП, а именно – да изиска от управителите на
дружеството – клиент официален документ за самоличност и снемане на копие от същия.
Проверяващите органи констатирали, че на датата на сключване на процесния договор била
представена лична карта на един от управителите, а именно – Д.К., без обаче да бъде снето
копие от нея. Същевременно от другия управител – М.Я., нито било изискано представяне
на официален документ за самоличност, нито депозиране на копие от него.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП задължава лицата по чл. 4 от ЗМИП да
идентифицират клиентите си и да проверят тяхната идентификация преди установяването на
делови взаимоотношения, респективно и преди сключването на договора за посредничество.
Същевременно чл.54, ал.8 ЗМИП досежно идентификацията на законните представители на
юридическите лица – клиенти препраща към изискванията на чл.53, ал.1 от ЗМИП.
Въз основа на така извършената проверка срещу "*********" ООД в присъствието на
законния представител на дружеството – жалбоподател и двама свидетели, К. Т. Давидкова –
на длъжност "експерт" в отдел "Контрол върху задължените лица по ЗМИП" съставила
АУАН № ФР-10-8049/27.10.2023 г., с който повдигнала против посоченото по-горе
дружество административнонаказателно обвинение за извършено на 18.05.2023 г. в гр.
София нарушение на чл.54, ал.8, изр.1 вр. чл.53, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗМИП – за това, че не е
идентифицирало законните представители на клиента си „******“ ООД, ЕИК: *********,
чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, преди
сключване на договора за посредничество при продажба на недвижим имот от 18.05.2023 г.
Актът бил предявен на законния представител на дружеството – жалбоподател и му бил
връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН били депозирани възражения,
които съдържали твърдение, че дружеството не е извършило вмененото му административно
нарушение, тъй като е извършило проверка на своя клиент посредством справка в
публичния Търговски регистър.
Въз основа на съставения АУАН и след като били преценени възраженията за
неоснователни, на 12.12.2023 г. П.К.Т. - Председател на Държавна агенция "Национална
3
сигурност" издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.116, ал.1,
т.2 от ЗМИП наложил на "*********" ООД, ЕИК *********, имуществена санкция в размер
на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.54, ал.8, изр.1 вр. чл.53, ал.1 и чл.15, ал.1
от ЗМИП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите К. Д.;
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – Заповед рег. № 3 –
2121/14.08.2023 г. на Председателя на ДАНС, констативен протокол за проверка на място по
ЗМИП рег. № ФР – 10-8037/27.10.2023 г., искане на документи към Заповед № ФР – 9 -
189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана административна дирекция "Финансово
разузнаване" – ДАНС, искане № 2 на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на
директор на Специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване" – ДАНС,
ведно с Приложение № 1, искане № 3 на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г.
на директор на Специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване" –
ДАНС, писмени бележки от 18.09.2023 г. във връзка с искане № 3 на документи към Заповед
№ ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана административна дирекция
"Финансово разузнаване" – ДАНС, договор за посредничество от 26.08.2023 г., сключен
между "*********" ООД и „******“ ООД договор за посредничество от 18.05.2023 г.,
фактура № 428/19.05.2023 г., протокол от 18.05.2023 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К. Д., която е участвала при извършване на
проверката на дружеството – жалбоподател, и при разпита си в съдебно заседание дава
сведения за обстоятелствата по протичането й и констатациите, с които е приключила.
Показанията на свидетелката Д. съдът прецени като еднопосочни, последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства.
Релевантната фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото,
които съдът също цени като еднопосочни, последователни и съответни на гласните
доказателствени средства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление и актът, с който е установено нарушението, са издадени от
компетентни органи съгласно чл.123, ал.1 от ЗМИП, според която разпоредба актовете за
установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", а според чл.108, ал.2 от ЗМИП
контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност" длъжностни лица от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията.
От писменото доказателство - Заповед рег. № 3 – 2121/14.08.2023 г. на Председателя на
ДАНС е видно, че свидетелката К. Д., заемаща длъжност „експерт“ в отдел "Контрол върху
задължените лица по ЗМИП" е сред определените от Председателя на ДАНС контролни
4
органи по см. на чл.108, ал.2 от ЗМИП. Наказателното постановление е издадено от
Председателя на ДАНС съгласно чл. 123, ал. 1 изречение второ от ЗМИП.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН
давностни срокове.
При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен в присъствие на законния представител на дружеството - жалбоподател и в
присъствието на двама свидетели съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН. Подписан е от
актосъставителя, свидетелите и представляващия въззивника, на когото е предявен за
запознаване и му е връчен препис. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че АУАН
не бил редовно връчен, тъй като следвало същият да бъде подписан и от двамата законни
представители на дружеството, се явява неоснователно. От направена справка в ТРРЮЛНЦ
е видно, че по отношение на двамата законни представители на „*********“ ООД – Никол
Грошкова и Н.Д., е предвиден начин на представляване „заедно и поотделно“. Това означава,
че дори АУАН да бъде връчен само на един от управителите на санкционираното
юридическо лице, ще бъде налице редовно връчване.
Съдът намира, че материалният закон е правилно приложен, като възраженията на
жалбоподателя за липса на осъществен състав на административно нарушение са
неоснователни.
Предвид предмета си на дейност "*********" ООД е задължено лице по чл. 4, т. 18 от ЗМИП
и следва да прилага мерките за превенция на използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари в това число и комплексна проверка на клиентите /чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗМИП/. Комплексната проверка на клиентите включва тяхното идентифициране и проверка
на тяхната идентификация /чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМИП/, като редът и начинът за тяхното
осъществяване са уредени в Раздел V, Глава II "Комплексна проверка" на ЗМИП.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 8 ЗМИП предвижда, че „по отношение на законните
представители на клиент – юридическо лице или друго правно образувание,
пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка
с идентификацията на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се прилага
чл. 53 ЗМИП. А от своя страна идентифицирането на физическите лица се извършва чрез
представяне на официален документ за самоличност по см. на § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП и
снемане на копие от него.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМИП урежда момента, в който следва да се приложат мерките
за комплексна проверка, в това число и идентифицирането на клиентите и проверка на
тяхната идентификация, а именно - преди установяване на делови взаимоотношения по см.
на § 1, т. 3 ДР на ЗМИП. По смисъла на закона "делово взаимоотношение" е "стопанско,
търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на
задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт
се предполага, че то ще има елемент на продължителност. С договора за посредничество от
18.05.2023 г. дружеството - жалбоподател е поело задължение да осъществява
посредничество и съдействие при продажбата на недвижим имот. Видно е, че предметът на
5
процесния договор е свързан с дейността по занятие на дружеството – въззивник, като
същевременно предвид задълженията на посредника, посочени в договора, може да се
предполага, че възникналото по силата на посочения по-горе договор правоотношение с
юридическото лицето „******“ ООД ще има елемент на продължителност. Ето защо следва
да се приеме, че между двете страни е възникнало „делово взаимоотношение“ по смисъла на
§ 1, т. 3 ДР на ЗМИП. Предвид това дружеството – въззивник е било длъжно преди
сключване на договора за посредничество да приложи всички мерки за комплексна проверка
на клиента, като включително изпълни задължението, предвидено в чл.54, ал.8 от ЗМИП, а
именно – да идентифицира всички законни представители на своя клиент посредством
изискване за представяне на документ за самоличност и снемане на копие от него. В
процесния случай с оглед служебно извършена проверка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че
„******“ ООД има двама законни представители, по отношение на които е следвало да се
извърши законово предвидената идентификация. За изпълнение на задължението по
визираната правна разпоредба не е достатъчно да бъде извършена справка за актуалното
състояние на дадено ЮЛ в публичния регистър. Нормата на чл.54, ал.8 ЗМИП е препращаща
към диспозицията на чл.53 и изрично изискваща задължително извършване на
идентификация на представителите на дружествата, с които се пораждат „делови
взаимоотношения“.
Действително, съгласно приложения в кориците по делото Протокол, е била представена
личната карта на един от управителите на „******“ ООД – Д.К., без обаче да е снето копие
от нея. От друга страна, нито един доказателствен материал не установява да е представен
официален документ за самоличност на другия законен представител – М.Я., както и да е
снето копие от него. Отделно от това, в депозираните Писмени бележки от 18.09.2023 г. се
сочи, че „идентифицирането на юридическите лица – клиенти на дружеството се извършва
чрез справка за актуалното им състояние в ТРРЮЛНЦ. Това разяснение е дадено във връзка
с изпълнение на задълженията на дружеството-жалбоподател по чл.54 ЗМИП, което води до
извод, че в своята практика „*********“ ООД не идентифицира своите клиенти юридически
лица съгласно законовите предписания на ЗМИП.
С оглед гореизложеното съдът намери за доказано по несъмнен начин, че преди
установяване на делово взаимоотношение със сключване на договора за посредничество от
18.05.2023 г. дружеството – въззивник не е изпълнило задължението си да идентифицира
своя клиент чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от
него, с което е нарушило разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗМИП.
Нарушението е извършено на датата, на която дружеството – жалбоподател е установило
делови взаимоотношения с „******“ ООД, без преди това да е изпълнило задължението си
по идентификация на законните му представители – т. е. на 18.05.2023 г. (когато е сключен
договорът за посредничество), както е посочено в АУАН и НП. Мястото на извършване на
нарушението е седалището на дружеството – въззивник - гр. София.
Досежно наведените в жалбата доводи за маловажност на нарушението, настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28
6
ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Наред с това жалбоподателят е субект,
който по занятие извършва търговска дейност, поради което и се очаква същият да е
запознат с нормативната уредба, касаеща дейността му, и стриктно да я спазва.
При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Според нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност и същото
беше разгледано в едно съдебно заседание на процесуалния представител на ДАНС следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума, който е 80 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-161/12.12.2023 г., издадено от П.К.Т. –
председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което на основание
чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на „*********“
ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл.54, ал.8, изр.1 (предишна ал.7 – ДВ бр.84 от 2023 г.) вр. чл.53, ал.1 и чл.15,
ал.1 от ЗМИП.
ОСЪЖДА "*********" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район
**********, ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност" –
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7