Р Е Ш
Е Н И Е №
260389
гр. Пловдив , 18.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 18.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното от съдията
Михова гр.д. № 2776 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,ал.1,т.3
от ГПК.
Образувано по жалба,
подадена от Д.М.Х., с ЕГН:**********,***, ***, в качеството му на взискател в
изпълнителното производство против Постановление от
28.08.2020г. по изп.д.№56/2020г. по
описа на ДСИ при РС-Карлово , с което е прекратено производството на основание чл.433,
ал.1 ГПК.Твърди се, че постановлението
за прекратяване на производството по изпълнителното дело е незаконосъобразно по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се от съда да се отмени обжалваното постановление на съдебния изпълнител с присъждане на сторените по делото разноски.
Длъжникът в изпълнителното производство
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
Постъпили са мотиви от
ДСИ при РС-Карлово, в които
е изразено становище, относно допустимостта,
но неоснователността на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства намира жалбата за допустима,
доколкото е депозирана в срок, от лице
имащо правен интерес и срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, а по същество за основателна.
Изпълнително дело № 56/2020 година на ДСИ
при РС- Пловдив е образувано по молба на Д.М.Х., с ЕГН:********** -
взискател, против длъжника И.Л. Х.,ЕГН:**********, въз основа на изпълнителен лист от 23.06.2020г., издаден по гр. дело № 419/2019 година по описа на Районен
съд –Карлово. Изпълнителният лист е издаден въз основа на
съдебно решение №15/16.01.2020г. , с което е определен режим на лични контакти на бащата Д.М.Х. с
малолетните деца на страните М.Д. Х., ЕГН:********** и Л. Д.
Х., ЕГН:**********.
На 28.08.2020г. съдебният изпълнител,
като е констатирал, че след влизане на съдебното решение , длъжникът с поведението си не е дал повод за
образуване на изпълнителното дело , е издал
обжалваното постановление, с което на основание чл.433,ал.1 от ГПК е прекратил
производството по същото.
Съдът намира постановлението на съдебния
изпълнител за незаконосъобразно.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно изброени в нормата на чл. 433 ГПК. Между тях не фигурира посоченото от
съдебния изпълнител основание-длъжникът с
поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното дело.След като се
е снабдил с изпълнителен лист, взискателят винаги има правен интерес да
образува изпълнително дело за предаване на дете при съблюдаване на особените
правила, предвидени в чл.528 ГПК. В настоящият случайДСИ, като е пристъпил към обсъждане на направеното пред него в
изпълнителното производство възражение на майката, че не препятства определения
от съда режим на лични отношения на бащата с децата , е излязъл
извън рамките на своите правомощия, като недопустимо се е занимал с въпроса
дали с
поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, а в крайна сметка е стигнал и до неправилния и
незаконосъобразен извод за неговото прекратяване , в нарушение на процесуалния закон и по-
конкретно при липса на основания за това в изричната норма на чл. 433, ал.1 от ГПК.
Това налага извода за
основателност на жалбата и необходимост от отмяна на обжалваното постановление,
като незаконосъобразно.
При този изход на правния
спор в полза на жалбоподателя ще се
присъдят направените по делото разноски в размер от 35 лева- заплатена държавна такса и от 150 лева- заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат. По делото взискателят е
представляван от двама адвокати – Т. Т.
и Е. Т. , изготвили и подписали жалбата, въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020г. , по който е изплатено възнаграждение
в размер от 300 лева , като не е посочено, че възнаграждението е за един
адвокат. По делото няма нито твърдения, нито данни единият от тях да е работил
безплатно /pro bono/. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
и изхода на спора се дължат направените разноски само за един адвокат - 150 лв.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 28.08.2020г. по
изп.д.№56/2020г. по описа на ДСИ при
РС-Карлово , с което е прекратено
производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА И.Л. Х.,ЕГН:********** да заплати на Д.М.Х., с ЕГН:**********, сумата от 35
лева-разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 150
лева-заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/