№ 46
гр. Средец, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20222170100011 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Ваян 60“ EООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: село Визица, община Малко Търново, област Бургас,
представлявано от управителя Васил Ангелов Николов, чрез пълномощника адв.Н.А. против
длъжника „ТрансКар 8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Средец, област Бургас, ул.“Мусала“, № 3, представлявано от управителя Иван Павлов
Карабелов.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение. Същата била връчена на ответника, но в
законоустановения срок той възразил срещу заповедта. Сочи се, че това обуславяло
правния интерес от завеждане на установителния иск за процесните вземания.
В исковата молба се твърди, че била постигната договорка на 05.12.2020 година
между фирма „Ваян 60" ЕООД и „Транскар 8" ЕООД за превоз на дървесина - дърва за
огрев от България до Гърция с получател А.А.Е., като уговорката била купувачът да заплати
дървесината на стойност 1800 евро на шофьора на камиона и връщайки се в България, да я
предаде заедно с документите на управителя на „Транскар 8" ЕООД, който от своя страна да
ги предаде на собственика на дървесината - управителят на „Ваян 60" ЕООД. Купувачът на
дървесината А.А.Е. заплатил стоката в брой, като предал 1800 евро на шофьора на камиона
М.П., който от своя страна дал тази сума на Иван Карабелов. Сочи се, че до момента
Карабелов не бил предал парите на собственика на дървесината Васил Николов - управител
на „Ваян 60" ЕООД. Според ищеца по този начин управителят на дружеството „Транскар 8"
ЕООД неоснователно се обогатил за сметка на „Ваян 60" ЕООД. Излага се, че за
продадената дървесина имало издадени фактури, които били осчетоводени, както и
превозни билети за извършения транспорт от „Транскар 8" ЕООД. Релевира се, че
ответникът неоснователно взел процесната сумата, без да имал правно основание да я
присвоява, както и да прави прихващане, поради липса на законово основание за това.
Уговорката между двамата търговци била да получи стойността на закупената стока и да я
предаде на управителя на „Ваян 60" ЕООД, за която услуга не се издавало счетоводен
документ между дружествата. Освен парите, управителят на „Транскар 8" ЕООД следвало
да предаде и документите за извършения транспорт, но и това не било сторено. Отправя се
1
искане да бъде признато за установено, че ищецът „Ваян 60“ ЕООД имало следните
вземания срещу ответника „Транскар 8“ ЕООД - 3819,09 лева, от които главница 1800 евро,
равняващи се на 3520,80 лева и мораторна лихва – 298,29 лева, за периода от настъпване на
забавата, а именно от 07.12.2020 год. до датата на подаване на заявлението на 07.10.2021
год., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на дължимата сума. Претендира сторените разноски за държавни такси и
адвокатски хонорар.
При проведеното открито съдебно заседание се явява управителят на дружеството
ищец Васил Ангелов Николов и пълномощникът адв.Н.А.. Заявяват, че поддържат исковата
молба и отправят искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238
от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, като излага, че били
налице достатъчно доказателства, които подкрепяли техните твърдения.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника „ТрансКар8“ ЕООД, представлявано от управителя Иван Павлов
Карабелов, представител на дружеството не се явява в проведеното открито съдебно
заседание на 06.07.2022г., не е направило искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с
материално правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при непредставяне в срок на отговор на
исковата молба от ответника и при неявяването му в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на
неприсъственото решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание,
както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено на дата 06.07.2022г. пълномощникът
адв.Н.А. и управителят на дружеството ищец отправят искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, не се
явява, не се представлява. Същият е предупреден за възможността против него да бъде
постановено неприсъствено решение при връчване на препис от исковата молба в
процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от
ГПК. С определението, с което съдът се е произнесъл по доказателствените искания,
съставил е проекто – доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно
заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като препис от това
определение е редовно връчен на ответника на посочения от него съдебен адрес по делото. В
открито съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
По настоящото производство са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за последиците по чл.238 от ГПК, редовно
уведомен е за насроченото първо съдебно заседание по делото на 30.05.2022г., но не се
явява, не изпраща представител. Представителят и пълномощникът на ищеца са направили
изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 602/2021г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Ваян 60“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на
2
парично задължение № 268/10.11.2021г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника “ТрансКар 8“, за
вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като против заповедта е постъпило възражение
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на претендираните в заповедното производство суми в
едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от
предявения в настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя
неговата допустимост.
От представените писмени доказателства по делото се установява следното. Видно
от превозен билет от 05.12.2020г. и Приложение № 1 към него, дървесина /дъб, дърва –
сурови/, собственост на „Ваян 60“ ЕООД, са изпратени от въпросното дружество на
получателя А.А.Е. на адрес в Еаной, като материалите се транспортирали с превозно
средство с регистрационен № А5673НС, ремарке № А2244ЕМ, с водач М.П.. От
представеното Потвърждение от А.А.Е., е декларирано от него, че закупените стоки от
„Ваян 60“ ЕООД на 06.12.2020г. са доставени в Република Гърция, населено място Иной.
Представени са и фактури, издадени от дружеството ищец на получателя А.А.А. – фактура
№ 0000018/06.12.2020г. на стойност 456 евро и фактура № **********/06.12.2020г. на
стойност 893,04 лева. В хода на производството ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, че е постигната между тях договорка за превоз на дървесина и получената от тази
сделка сума да се предаде от ответника на ищеца, че купувачът на дървесината А.А.Е. е
предал на шофьора на камиона М.П. сумата от 1800 евро, който от своя страна е предал тази
сума на управителя на „ТрансКар 8“ ЕООД Иван Карабелов, както и че не е предадена
получената от ответника сума в размер на 1800 евро за цената на дървесината на ищеца.
С оглед гореизложените съображения следва да се постанови неприсъствено
решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по
същество, като предявените установителни искове следва да се уважат, като се признае за
установено по отношение на „ТрансКар 8“ ЕООД, че дължи на „Ваян 60“ ЕООД следните
суми: 3520,80 лева /три хиляди петстотин и двадесет лева и осемдесет стотинки/, посочена
като равняваща се на заявените 1800 евро - главница за вземане, изплатено на „ТранКар 8“
ЕООД от А.А.Е. за цената на превозена от България до Гърция дървесина на дата
06.12.2020г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на дата 07.10.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 298,29 лева /двеста деветдесет и осем лева и
двадесет и девет стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от 07.12.2020г. до
07.10.2021г.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал по настоящото дело заплащането на държавна такса в размер на
114,45 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Общият размер на
разноските за исковото производство възлизат на 464,45 лева, като същите следва да му
бъдат присъдени. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ
размер на 426,38 лева, от които 76,38 лева за държавна такса и 350,00 лева за адвокатско
възнаграждение, като същите следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТрансКар 8“ ЕООД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Мусала“, №
3, представлявано от управителя Иван Павлов Карабелов, че дължи на „Ваян 60“ EООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Визица, община Малко Търново,
област Бургас, представлявано от управителя Васил Ангелов Николов, чрез пълномощника
адв.Н.А. следните суми: 3520,80 лева /три хиляди петстотин и двадесет лева и осемдесет
стотинки/, посочена като равняваща се на заявените 1800 евро - главница за вземане,
изплатено на „ТранКар 8“ ЕООД от А.А.Е. за цената на превозена от България до Гърция
дървесина на дата 06.12.2020г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на дата
07.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 298,29 лева /двеста деветдесет и
осем лева и двадесет и девет стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от
07.12.2020г. до 07.10.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 268/10.11.2021г. по ч.гр.д.№ 602/2021г., по описа на
Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА „ТрансКар 8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Мусала“, № 3, представлявано от управителя
Иван Павлов Карабелов да заплати на „Ваян 60“ EООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Визица, община Малко Търново, област Бургас, представлявано
от управителя Васил Ангелов Николов, чрез пълномощника адв.Н.А., сумата от 464.45 лева
/четиристотин шейсет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 426,38 лева /четиристотин
двадесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4