№ 664
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500618 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 260803/20.01.2022г. от П. Й.
АЛ., ЕГН **********,чрез пълномощник срещу Решение № 260003/04.01.2021г. по гр.д. №
9986/2018г. по описа на ВРС, 34 св., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
въззивника срещу „ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Любен Каравелово, област Варна, искове:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и
отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ZO0000000202/15.06.2018г. на
управителя на „ФЗ В.К.“ ООД.
- с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2018г. в размер на 5 работни дни, като погасен чрез прихващане с
вземането на „ФЗ В.К.“ ООД за обезщетение при прекратяване на безсрочно трудово
правоотношение при дисциплинарно уволнение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30 дни.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.
Изложени са аргументи,че неправилно съда е кредитирал събраните по делото доказателства
и е достигнал до извод, че е спазена процедурата по дисциплинарното уволнение, както и за
доказаност на посочените в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина,
тяхната тежест и съответствие с наложеното на въззиваемия дисциплинарно наказание.
1
Твърди, че неправилно е уважено възражението на работодателя за прихващане ,т.к.
вземането на последния не е изискуемо и ликвидно. Моли за присъждане на направените
съдебни разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата, претендира уважаването й, отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна е депозирала отговор
на жалбата, в който се претендира потвърждаване на решението в обжалваната част, като
правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено
първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на П. Й. АЛ. срещу „ФЗ В.К.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Любен Каравелово, област
Варна:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ZO0000000202/15.06.2018г. на управителя
на „ФЗ В.К.“ ООД.
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2018г. в размер на 5 работни дни, като погасен чрез прихващане с
вземането на „ФЗ В.К.“ ООД за обезщетение при прекратяване на безсрочно трудово
правоотношение при дисциплинарно уволнение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30 дни.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 217/05.10.2015г., като е заемал длъжността
„шофьор тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона“, Трудовият му договор е прекратен
със Заповед № ZO0000000202/15.06.2018г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради
извършена кражба, документирана с протокол в РУП Руен. Оспорва законосъобразността на
уволнението, като твърди,че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, той като преди
връчването на заповедта от ищеца не са искани обяснения. Доколкото за да бъде извършена
кражба следва да има влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер
твърди, че посоченото основание в заповедта не отговаря на обективната действителност.
Твърди се, че работодателят му при прекратяване на трудовото правоотношение е останал
задължен за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за пет работни дни за 2018г. в
размер на 200 лева, които претендира. Оспорва предявеното от ответника възражение за
2
прихващане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
съществувалото трудово правоотношение с ищеца на сочената от него длъжност и
прекратяването му с оспорената заповед, на основанието в нея. Оспорва изцяло доводите на
ищеца за незаконност на уволнението. Релевира подробни съображения за законосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като сочи, че при издаване на същата са
спазени изискванията на чл. 193, както и на чл. 195 КТ. Намира заповедта за мотивирана и
съобразена за степента на извършените и описани в нея, нарушения на трудовата дисциплина, за
които му е наложено и дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че ищецът е осъществил
посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение . В таза връзка твърди, че в
началото на м. юни 2018г., управителят на дружеството В.К. е получил сигнал, че шофьори
на негови камиони системно разтоварват количества фураж във ферма, находяща се в с.
Дъскотна, община Руен, с която дружеството няма договорено доставки. Във връзка с това
на 13.06.2018г. управителят Костов е изпратил служител на дружеството – Д.К. да извърши
проверка на място, като му е разпоредено да установи налице ли са подобни действия от
страна на шофьори от текущата смята, да изиска обяснения от тях. На 14.06.2018г. със
заповед и пътен лист № 2206/14.06.2018г. П.А. и Н.М. са натоварени да извършат превоз на
фураж по маршрут с. Любен Каравелово-с. Стряма, с товарен автомобил „Мерцедес“, рег. №
В 7951 РК. Сочи се, че предходния ден ищецът и горното лице са изразили желание да
изпълнят този превоз, тъй като познавали обекта в с. Стряма. На 14.06.2018г., Д.К.,
придружен от свидетел, е прикачил товарния автомобил на посоченото в сигнала място –
ферма в с. Дъскотна, където ищецът и М. действително спрели товарния автомобил на
дружеството малко след 9.00ч. и без да забележат, че ги наблюдават, разтоварили до
сградата на фермата 200-300кг. от превозвания насипен фураж. Преди нерегламентираното
разтоварване на стоки да е приключило Д.К., в присъствието на свидетел, отишъл при
извършителите на нарушението, след което извикал полиция на тел. 112. В района на
фермата имало още едно лице, което побягнало. Твърди се, че преди да пристигнат органите
на полицията, Д.К., въз основа на предоставените му от работодателя правомощия, поискал
обяснения от двамата извършители за случващото се. Ищецът А. и М. не дали смислени
обяснения, като заявили единствено, че „са се изкушили и съжаляват“. Служителите на
РПУ-Руен снели показания от всички присъстващи, включително и от ищеца, които вписали
в протокола, цитиран в процесната заповед и който протокол носи подписа на А.. Излага се,
че извършената проверка от управителя на дружеството е установила, че отклоняването на
курсовете и нерегламентираното разтоварване на количества фураж по горния начин е
продължило от края на м. ноември 2017г. Горното нарушение счита, че обосновава най-
тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като счита, че нарушението освен че
ощетява икономически дружеството, подронва доброто му име и сочи груба злоупотреба с
доверието, дадено на работника във връзка с трудовите му функции. С оглед изложеното
счита уволнението за законосъобразно и моли за отхвърляне на претенцията за неговата
отмяна.
По отношение на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, не оспорва, че
3
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, последният е имал
неизползван платен годишен отпуск. Твърди размерът на обезщетението да възлиза в размер
на 187.66 лева, след направен удръжки за данък общ доход. Доколкото твърди, че ищецът
има задължение към ответника за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на
800 лева, прави възражение за прихващане между двете задължения до размера на по-
малкото, като разликата до пълния дължим на дружеството размер, работодателят ще
претендира в друг процес.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от
представените писмени доказателства е, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение - Трудов договор № 217/05.10.2015г., сключен на основание чл. 70, ал. 1,
вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.10.2015г. , по силата на което ищецът е заемал
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона“.С допълнително
споразумение от 02.01.2018г. е изменен размера на основното трудово възнаграждение на
800 лева, при запазване размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година.
Със Заповед № ZO0000000202/15.06.2018г., издадена от управителя на дружеството
ответник - В.К., трудовият договор с П.А. е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ –
при дисциплинарно уволнение за извършена кражба, документирана с протокол в РПУ Руен.
Заповедта е връчена на ищеца на 15.06.2021г. Посочено в заповедта е, че на ищеца се дължи
обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни.
Видно от приложения на л. 40 от делото фиш за м. 06.2018г. на ищеца е начислено
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 208.51 лева.
4
Със Заповед № 2/14.06.2018г. на ищеца и Н.М. е възложено извършване на превоз на
стока /комбиниран фураж/ на 14.06.2018г. по маршрут с. Любен Каравелово – с. Стряма – с.
Любен Каравелово, с начален час на тръгване 7:01ч.
От писмо изх. № 607 от 09.10.2018г., писмо рег. № 697/2018г. от 19.04.2019г., се
установява, че въз основа на предоставени материали от извършена от служители на РПУ -
Руен проверка, започнала по сигнал на Даниел Тодоров К., е образувано преписка вх. №
607/2018г. по описа на РП-Айтос, като с постановление на прокурор от РП-Айтос е
образувано ДП № 32/2019г. за това, че в условията на продължавано престъпление за
времето от 03.11.2017г. до 14.06.2018г., в с. Дъскона, община Руен, в качеството си на
длъжностно лице, присвоил чужди движими вещи – фураж за птици, собственост на ФЗ
„В.К.“ ООД, връчени им в това качество, като деянието е извършено от повече от две лица,
сговорили се предварително за извършването му – престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С Постановление от 07.04.2021г. на прокурор при РП-Айтос, ДП № 32/2019г. е
прекратено поради това, че деянието съставлява маловажен случай на длъжностно
присвояване – престъпление по чл. 201, предл. второ НК.
Видно от Акт № 50 от 01.07.2021г. за установяване на административно нарушение
/кражба на превозвания фураж/ и издадено НП № 16-50 от 27.07.2021г., на П.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Наказателното постановление е
влязло в законна сила на 5.10.2021г.
По делото са представени длъжностни характеристики на длъжностите: “мениджър
„продажби“ и „главен счетоводител“.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на водените от ответника
свидетели Даниел Тодоров К., Злати Георгиев Зл., Н. И.а И.а и Калина Димова Петрова.
Съвкупно от показанията им , които съда кредитира като обективни , базиращи се на лични
впечатления и в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал, се установя
както установяване на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение , така и спазване
на процедурата по налагането му.
От показанията на свидетеля К. се установява, че от управителя на ответното
дружество, в качеството му на мениджър „продажби“ му е възложено да изясни случаи на
отклонение на фураж. По повод това на 14.06.2018г., свидетелите К. и Зл. причакали
управлявания от ищеца товарен автомобил с. Дъскотна. Ищецът и негов колега спрели в
една от последните улици на селото, като започнали да разтоварват товар от камиона.
Свидетелят Зл. спрял управлявания от него лек автомобил, от който слязъл свидетелят К. и
започнал с телефона си да заснема случващото се. При появата му ищецът А. и колегата му
спрели да разтоварват, навели глави, а при въпрос на К. защо го правят, те отговорили
„защото се изкушихме, съжаляваме“. Свидетелят К. се обадил на тел. 112. Дошла полиция и
бил съставен протокол.
Свидетелката Н. И.а излага, че работи от 2008г. на длъжност главен счетоводител и
5
като такава изпълнява функции и по повод прекратяване на трудови правоотношения и
оформяне на трудови книжки. Излага, че тя е изготвила проекта на заповед по повод
уволнението на ищеца и е оформила трудовата му книжка. Сочи, че ищецът и колегата му
били извикани от управителя на дружеството на 15.06.2018г. по повод кражба на фураж,
установена от свидетеля К. и Зл., за да дадат писмени обяснения. Те обаче отказали и си
тръгнали. След това излага, че П. й звънял по телефон, за да пита за документите. На ищеца
отново са искани обяснения, но той отказал. Тогава свидетелката излага, че тогава
управителят на дружеството казал ищецът да се освободи дисциплинарно. В тази насока - че
на 15.06.2018г., в офиса на дружеството, на ищеца са искани обяснения и той е отказ да даде
такива, са и показанията на свидетелката К.П..
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от
Управителя на ФЗ “В.К.“ – В.К. , т.е. от лице, притежаващи дисциплинарна власт и в този
смисъл съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно
трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят
елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането
на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193,
ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за
налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът
следи служебно.
Съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци изразяващи се в
нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 от КТ.
Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания по
чл.194 ал.1 от КТ.
Спазена е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото
гласни доказателства, преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е
поискал обяснения от служителя. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
издадена на 15.06.2018г., след като същия ден служителят е бил поканен да даде обяснения,
но е отказал да направи това.Такива са му поискани и от овластения от управителя на
дружеството мениджър продажби – св. Д.К. непосредствено при установяване на
нерегламентираното разтоварване на фуража на 14.06.2018г. В Решение № 363/10.01.2012г.
6
на ВКС по гр.дело № 354/2011г. ,III г.о, постановено по чл.290 от ГПК, което настоящия
състав споделя е прието,че когато на работодателя станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези
обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за
работника начин да бъде изложено за какво се искат обяснения. В конкретния случай отказа
на ищеца да даде обяснения , при липса на законово изискване същите да бъдат поискани и
дадени писмено, не води до извод за нарушаване на трудовото законодателство от страна на
работодателя - ответник. В тази връзка възраженията на ищеца за неспазване на
процедурата по дисциплинарното производство във връзка с изслушване на
работника/служителя са неоснователни.
Възраженията, че не е спазено изискването на закона процесната заповед да бъде
мотивирана са направени за първи път пред въззивната инстанция, поради което правилно и
законосъобразно не са разгледани от първоинстанционния съд. За пълнота на изложението
следва да се отбележи , че същите са неоснователни.
По въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - напр. - Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на
IV г. о.,Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, Решение №
162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК, според която: Заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите,
когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се
нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на
работника или служителя.
В настоящата хипотеза е налице друг документ посочен в заповедта,а именно –
Протокол на РПУ Руен. От посоченото в заповедта става ясно кога са осъществено
нарушението – 14.06.2018г., както и какво е то – кражба на фураж, собственост на
дружеството ответник. Няма съмнение, че П.Й. е абсолютно наясно с обстоятелствата
поради които му е наложено най-тежкото десциплинарно наказание.
По отношение на материалната законосъобразност, съда следва да установи дали са
осъществени от ищеца описаните в същата нарушения на трудовата дисциплина.
В исковата молба и в хода на производството, ищеца не отрича фактите по делото, а
единствено твърди, че към дата на издаване на обжалваната заповед по отношение на него
няма влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер.
7
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
на 14.06.2018г. в нарушение на служебните си задължения ищеца П.А. нерегламентирано е
разстоварил възложения му за превоз товар /фураж/ съгласно Заповед № 2/14.06.2018г. в с.
Дъскотина,общ.Руен, обл.Бургас, като по този начин е осъществил кражба на фуража, за
което с НП № 16-50 от 27.07.2021г. му е наложена административна санкция „глоба“ в
размер на 200 лева. Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционния съд -
наличието или не на влязла в сила присъда по виновността на ищеца за извършено от него
престъпление, не го освобождава от дисциплинарна отговорност за същото деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да
бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7, от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността.Както е прието в практиката на ВКС /Решение № 86/25.05.2011 г. по гр. дело №
1734/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
932/2011 г., IV г. о., ГК. /Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и
работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия, с цел извличане на имотна облага, но такава е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е
злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или
бездействие) е извършено умишлено. По тежка е санкцията , когато работникът или
служителят осъществява материално-отчетнически функции, т.к. изпълнението им
предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие.
Във всички случай обаче, допускането на действия или бездействие в разрез със
задължението си за лоялност,съставляващо тежко дисциплинарно нарушение, за което
законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение следва да бъде
посочено в заповедта, с която се налага наказанието и установено по делото ,за да бъде
уволнението законосъобразно.
От събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност безспорно се
установят и визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – извършена
кражба , документирана с протокол в РПУ –Руен.
Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал 2 КТ, дисциплинарното уволнение по чл. 330
КТ се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението,
обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е
предоставена възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените
дисциплинарни нарушения.
В конкретната хипотеза, доколкото по изложените по –горе мотиви за характера на
8
трудовата функция на ищеца е налице съизмеримост между тежестта на нарушението и
наложеното дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“, същото като зконосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 244, ал. 1 КТ:
Между страните не се спори, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът е имал неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 5
работни дни, размерът на който, съобразно отразеното с коментирания фиш за работна
заплата възлиза в размер на 208.51 лева. Ответникът,чиято е доказателствената тежест не е
установил пълно и главно, че е изплатил следващото се на ищеца обезщетение, поради което
претенцията в рамките на предявения размер от 200 лева се явява основателна.
По възражението на ответника за прихващане с насрещното негово вземане по чл.
221, ал. 2 КТ.
Неоснователността на иска с правно основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ , предпоставя
отговорността на ищеца за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, а при срочен трудов договор в размер на действителните вреди,
изчислени по чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ. В трудовия договор между страните същите са
уговорили 30-дневен срок на предизвестие, поради което и при липса на оспорване на
размера на месечното брутно трудово възнаграждение на А.,същия дължи на ответното
дружество обезщетение в размер на 833.60 лева .
Прихващането на вземането на ответника със сумата от 833.60 лева с вземането на
ищеца за обезщетение по чл. 224 КТ, възлизащо в размер на 200.00 лева, следва да се
погасят до размера на по-малкото от тях, а именно до сумата от 200.00 лева, поради което и
искът с правно основание чл. 244 КТ следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез
прихващане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва
да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение както
неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, предвид направеното искане, представените
доказателства за извършено плащане и липсата на оспорване по чл.78 ал.5 от ГПК , на
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1010.00 лева –представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260003/04.01.2021г. по гр.д. № 9986/2018г.
9
по описа на ВРС, 34 св.
ОСЪЖДА П. Й. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.*************, ДА ЗАПЛАТИ на
„ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Любен Каравелово,
област Варна, сумата от 1010.00/хиляда и десет/ лева, представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10