Р Е Ш Е Н И Е № 447
гр. Монтана, 30 септември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17.09.2020 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Димитрана Д. като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V
състав, Адм.д. № 319 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 121 и сл. от ЗДСл, вр. 145
от АПК.
Образувано е по Искова
молба от Ф.И.Б.,*** против Заповед № 1630/16 07 2020 г. на Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, гр. София, с което е прекратено служебното му
правоотношение. Моли отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на
обезщетение поради неправилно прекратяване на служебното му правоотношение.
С протоколно определение от 3 септември
2020 г. искът за присъждане на обезщетение, поради неправилно прекратяване на
служебното правоотношение, е разделен в отделно производство, а производството
е продължило по искането за отмяна на Заповед № 1630/16 07 2020 г. на
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващата, адв. Д., поддържа жалбата като счита
за установено по делото, че не е налице реално съкращаване на щата, както и че
е нарушена процедурата за назначаване, преназначаване и освобождаване на
служителите от ДФ „Земеделие“. Съгласно разпоредбите на тази процедура е
необходимо прекратяване на правоотношението да бъде извършено по инициатива на
органа по назначаване, въз основа на докладна записка от ръководителя на
съответното структурно звено, адресирано до Изпълнителния директор. Тази
записка трябва да съдържа определени реквизити и трябва да бъде предадена в
Дирекция „Човешки ресурси“ за изготвяне на проект на заповед. В конкретния
случай с издадената заповед, органът не е спазил собствената си процедура за
назначаване, тъй като докладната записка, която е представена по делото под №
03-0416/3212 от 13.07.2020 г. е изготвена от заместник-изпълнителния директор,
а не от ръководителя на съответното структурно звено. В същото време прави
впечатление, че се предлага длъжността „старши експерт“ в отдел „Регионален
технически инспекторат“ от Областна дирекция Монтана да бъде прехвърлена в
отдел „Регионална агенция“ в Областна дирекция Разград, а не съкратена, т.е.
същата да бъде трансформирана в длъжност „главен експерт“. Твърди се нарушение
на Наредбата за квалификацията на длъжностите в администрацията и чл. 106 от
ЗДСл, тъй като не са налице предпоставките за съкращаване. В писмена защита се
позовава на годишната оценка от последното оценяване на оспорващия /01.01.2020
г. - 17.07.2020 г./, от която се установява по безспорен начин, че до прекратяване
на служебното му правоотношение, същият безупречно е изпълнявал служебните си
задължения по длъжностна характеристика, а именно: „Изпълнението надвишава
изискванията”. Липсва каквато и да била лоша оценка или мнение, и без да е
налице никакво нарушение от негова страна по време на работата, нито да е
представена докладна записка от прекия ръководител с мотивирано мнение за „съкращаване
на длъжността„ и то поименно за лицето Ф.И.Б., последва издаване на оспорваната
Заповед за прекратяване на служебното правоотношение с него. Поименното
длъжностно разписание е непроменено към датата 16.07.2020 год. – датата на
издаване на оспорената Заповед, нито към тази дата е утвърдено с намалени
бройки. Липсват и доказателства относно извършен мотивиран подбор за
прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване в щата, при
положение, че в посочения отдел на същата длъжност са общо 20 бройки. В тази
връзка цитира Тълкувателно Решение № 2/25.06.2012 год. по тълкувателно дело №
2/ 2011 год. на Върховния Административен съд /ВАС/, а така също и в TP №
4/22.04.2004 год. по тълкувателно дело № 4/ 2002 год. на ВАС. Ответникът не
представи ново щатно разписание, с точно отразени дати на одобряване и влизане
в сила от ръководителя на ведомството. В представената от ответника Процедура
за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ „Земеделие",
утвърдена от И.Д.н.Д. фонд „З.", изрично в глава 3, т. XV - „Прекратяване
на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване” е отразено,
че такова прекратяване се извършва въз основа на докладна записка от
ръководителя на съответното структурно звено, адресирана до Изпълнителния
Директор. Докладната записка трябва да съдържа мотивирано предложение за
прекратяване на служебното правоотношение със служителя, както и датата, от
която това да стане. Такива писмени доказателства в изпълнение на посочените по-горе
изисквания не са представени от страна на ответника, нито са връчвани на
служителя. Моли да се отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед №
1360/17.07.2020 г., да се възстанови оспорващият на заеманата преди
освобождаването му длъжност, както и да им се присъдят направените разноски в
производството.
Ответната страна Изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие” София, чрез процесуалния си представител ст.юрк. Н.Й.,
оспорва жалбата. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник и в предвидената от закона
форма като в тази връзка са посочени основанията, дължимите обезщетения и
придобитият ранг от държавния служител, с което са изпълнени изискванията за
форма. Противно на твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя по
делото се установява реално съкращаване на длъжността, заемана от същия, поради
което органът е прекратил служебното му правоотношение в съответствие с
материалния закон. Относно това кога е налице съкращаване на длъжност, следва
да бъде отбелязано, че такова е налице не само когато нормативно определени
позиции не съществуват, така и в хипотезата, когато тя е запазена, но е намален
броят на служителите. Счита, че не са налице твърдените процесуални нарушения
за издаваните на заповедта. Моли да се отхвърли жалбата и се остави в сила
оспорената Заповед, като в полза на ДФ „Земеделие“ да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Прокурор при ОП Монтана - Галя
Александрова, встъпил при условията на чл. 16 от АПК, дава мотивирано
заключение, че процесната заповед е неправилна, незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена. Представената по делото Заповед № 03-РД-2043 от
16.07.2020 г. на Изп.Директор, не е заповед за утвърждаване на длъжностно
разписание. Самото първо изречение на заповедта стартира „в утвърденото длъжностно
разписание ..”, което граматически предполага, че има предходна такова и тази
заповед се явява последваща. Още повече, че същата реално не съкращава щата, а
трансформира бройка от един областен отдел в друг областен отдел и щатното
разписание, което е приложено към нея, касае единствено тази заповед. На
практика липсва заповед за утвърждаване на длъжностно разписание в тази форма,
тези реквизити, тези изисквания, на които отговаря предходната заповед за
утвърдено длъжностно разписание от месец април, т.е. визуално сравнени, същите
съдържат различни реквизити, различно съдържание. В този смисъл счита, че
липсва акт, въз основа на който да бъде издадена оспорената в настоящото
производство заповед. На следващо място, от приложената Процедура за преназначаване
и освобождаване на служителите от ДФ „Земеделие“, раздел от тази процедура
конкретно задължава органа да изпълни определени действия преди да издаде
заповед за прекратяване на правоотношението. Нищо от тези действия не е
изпълнено и няма доказателства за изпълнение. Докладната записка, за която се
твърди, че е докладна записка в изпълнение на тези изисквания, по същество не е
такава, тъй като тя е със съвсем различно предназначение. Тя е мотив за
издаване на заповед, с която се трансформира бройка от Областен отдел Монтана в
съответния отдел в Разград. Изискването на процедурата е докладната записка, да
бъде мотивирана и да изхожда от прекия ръководител на лицето, което се предлага
да бъде съкратено и прекратено служебното му правоотношение. Такава докладна
записка липсва. И двете закононарушения, представляват самостоятелно основание
за отмяна на оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. В писмено
заключение Прокурор Галя Александрова поддържа изложените в с.з. съображения,
като доразвива същите. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл,
според който текст длъжностното разписание се утвърждава от органа по
назначаването на съответната администрация, което правило е възпроизведено и в
нормата на чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, както и текста на чл. 10, т. 8 от УПДФ "Земеделие",
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в качеството си на орган
по назначаването, разполага с правомощието да определя конкретното разпределение
на длъжностите от фонда, необходими за функционирането на същия и това му
правомощие е израз на оперативната му самостоятелност. Изцяло
в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му
да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя
на длъжностите, заемани от държавни служители. Обективирането на това
волеизявление се изразява в утвърждаване на длъжностно разписание, като в настоящия случай липсва утвърдено длъжностно
разписание, при което да е съкратена една щатна бройка за длъжността старши
експерт в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Монтана. Липсата
на Заповед, с която се утвърждава ново длъжностно разписание представлява липса
на основание за издаване на оспорваната заповед. Заповед № 02 РД/2043 от 16.07.2020 година не е
заповед за утвърждаване на длъжностното разписание, а последваща такава със
съвсем друг предмет. На следващо място при осъществяване на промени в
структурата и в организацията на работа в администрацията, административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В ЗДСл не съществува
норма, разпореждаща извършването на подбор от органа по назначаване. Преценката
кой държавен служител да остане на работа се взема по целесъобразност, но след
като органът по назначаването е приел свои правила, след спазването на които да
упражни преценката си кой служител да остави на работа и с кой да прекрати
служебното правоотношение, оповестил е тези правила публично пред служителите
си, тези правила стават част от нормативно установените граници на оперативната
му самостоятелност, докато са действащи. От представената процедура е видно, че
директорът на Областна дирекция Монтана следва да извърши преценка на кой
служител да бъде прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на
щата, за която преценка в случая не са ангажирани доказателства, т.е. липсва
докладна записка, в която да се съдържа мотивирано предложение за прекратяване
на служебното правоотношение с жалбоподателя, както и датата, от която това да
стане.
Доказателствата по
делото са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства и възражения на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 03-РД/16 от 02 01 2020 г. на Изп
Директор на ДФ” Земеделие” е утвърдено длъжностно разписание на администрацията
на ДФЗ, съгласно Приложение № 1, неразделна част от настоящата Заповед, считано
от 02 01 2020 г.
Съгласно Заповед № 03-РД/899 от 01 04 2020
г. Изп Директор на ДФ” Земеделие” е утвърдено длъжностно разписание на
администрацията на ДФЗ, неразделна част от настоящата Заповед,
считано от 01 04 2020 г.
Съгласно Приложение № 1 към Заповед № 03-РД/16
от 02 01 2020 г. и Заповед № 03-РД/899 от 01 04 2020 г., същите изрично утвърдени с подпис и печат на
компетентния орган /Изп Директор на ДФЗ/, бройките за длъжността „старши
експерт”в ОД Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат” са 20, а бройките
за длъжността „главен експерт” в ОД Разград, отдел „Регионална разплащателна
агенция – РА” - две.
Съгласно утвърдената от 24 04 2020 г.
Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в
Държавен фонд „Земеделие” /л. 159-166/, в глава 3, Раздел 1, т. ХV са
предвидени условия за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива
на органа по назначаване.
С Докладна записка от 13 07 2020 г. /л. 29/
Зам. Изп. Директор на ДФЗ предлага една щатна бройка за длъжност „старши
експерт” от отдел „Регионален технически инспекторат” от ОД Монтана да бъде
прехвърлена в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА” в ОД Разград и да
бъде трансформирана в длъжност „главен експерт”.
Със Заповед № 03-РД/2043 от 16 07 2020 г. е
наредено в утвърденото длъжностно разписание на администрацията на ДФ
„Земеделие” в дирекция „Технически инспекторат” в ОД Монтана и ОД Разград да се
направят изменения съгласно приложението, неразделна част от настоящата
заповед, считано от 17 07 2020 г. Със същата Заповед е наредено също така, в
съответствие с измененията да се извърши необходимото отразяване в поименното
разписание на ДФ „Земеделие”.
Съгласно Приложение № 1 към Заповед №
03-РД/2043 от 16 07 2020 г., последното без изрично утвърждаване с подпис и
печат на компетентния орган /Изп Директор на фонда/, бройките за длъжността
„старши експерт” в ОД Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат” са
намалени от 20 на 19, а бройките за длъжността „главен експерт”в ОД Разград,
отдел „Регионална разплащателна агенция – РА” – са увеличени от две на три.
Съгласно Приложение № 2, което е към чл. 11,
ал. 4 – „Поименно разписание на длъжностите и работните заплати на ДФ
„Земеделие”, считано от 17 07 2020 г., срещу длъжностите „старши експерт” в ОД
Монтана липсва името на оспорващия Ф.И.Б., а срещу третата бройка в ОД Разград
няма посочено име.
В с.з. на 17 09 2020 г. на въпроса на съда
дали има утвърдено длъжностното разписание, считано от 17 07 2020 г., отделно
от представената Заповед от 16 07 2020 г. /л. 23/, за която Заповед се твърди,
че утвърждава това ново длъжностно разписание /л. 213/, процесуалният
представител на ответната страна заявява, че Заповедта, с която новото
длъжностно разписание е утвърдено е представена по делото, както и че по делото
са представени всички доказателства, с които е извършено съкращаването /л.
214/.
С оспорената Заповед № 1630/16.07.2020 г. на
оспорващия Ф.И.Б., на длъжност „старши експерт”, е прекратено служебното
правоотношение, считано от 17 07 2020 г., поради съкращаване на длъжността,
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл.
По делото са представени още Заповедта, с
която оспорващият е назначен през 2016 г., доказателства за компетентност на
административния орган, подписал оспорената Заповед /л. 22/, копия на документи от личното служебно
досие на оспорващия и утвърдената от Изп.Директор на ДФЗ, считано от 24 04 2020
г., Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в
ДФ „Земеделие”.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата.
Оспорената заповед е получена на 17
юли 2020 г. Жалбата е подадена на 28 юли 2020 г. от страна, имаща правен
интерес от обжалване – адресата на акта и в законоустановения 14 дн. ср.,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора.
Страните
не спорят по заеманата от жалбоподателя Ф.И.Б. длъжност „старши експерт” в
отдел „Регионален технически инспекторат” на ОД Монтана при ДФЗ в Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Монтана, считано до 16.07.2020 година. Няма
спор и по фактическите обстоятелства посочени в оспорената Заповед, а именно:
съкращаване на длъжността заемана от оспорващия, както и по посоченото правно
основание – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Не
се спори и по компетентността на административния орган, като и съдът счита, че
същият е компетентен, предвид качеството му на орган по назначаване и
текстовете на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатора
на длъжностите в администрацията и чл. 10, т. 8 от УПДФ"Земеделие".
Няма
спор и по отношение на формата на издадения акт – за същия се изисква
обикновена писмена форма, която е спазена, като същевременно съдържа изискуемите
от закона реквизити.
Спорът
се състои в това дали е налице съкращаване на длъжността „старши експерт” в дирекция
„Регионален Технически инспекторат” на ОД Монтана, респ. спазена ли е
процедурата по съкращаване.
Съгласно чл. 121,
ал. 1 от ЗДСл - Държавният служител има право да оспори законността на
прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или
пред съда чрез органа по назначаването и да иска: отмяна на акта, с който то е прекратено,
обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването и поправка
на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в
служебната книжка или в други документи.
Предмет
на настоящото дело е единствено законността на прекратяване на служебното
правоотношение. Искането за възстановяване на заеманата длъжност не е
предвидено като отделно основание, поради което съдът няма правомощия да
постановява такова, като от значение е разпоредбата на чл. 122 от ЗДСл, според
която при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от
органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на
предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок
от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
Обосновано процесуалният
представител на ответната страна поддържа, че съкращаване на длъжност е налице
не само когато нормативно определени позиции не съществуват, но така също и в
хипотезата, когато длъжността е запазена като позиция, но е намален броят на
служителите.
Настоящият състав
споделя изложените от Прокурор Галя Александрова и ответника съображения, като
счита, че от една страна липсва надлежно утвърдено длъжностно разписание, което
да установява съкращаване на длъжността „старши експерт” в дирекция „Регионален
Технически инспекторат” на ОД Земеделие Монтана, а от друга при извършване на
процедурата по съкращаване, административният орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, които се отразяват върху законосъобразността на
Заповедта, тъй като тяхното недопускане би могло да доведе до друг правен
резултат.
Този
състав приема, че Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", в
качеството си на орган по назначаването, действително разполага с правомощието,
както да извършва промени в структурата на административните звена и
длъжностните разписания, така и да определя конкретното разпределение на
длъжностите от фонда, необходими за неговото функциониране и това е негова
оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията - Ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно
разписание по образец съгласно приложение № 1. Видно от публикуваното
приложение към текста от този нормативен акт – същото е с гриф „Утвърждавам”,
какъвто гриф липсва на представеното по делото длъжностно разписание /л. 24-25/,
последното към Заповед № 03-РД/2043 от 16 07 2020 г. на Изп.Директор на ДФ”Земеделие”,
от което е видно, че броят на длъжностите в ОД Земеделие Монтана, в дирекция
„Регионален Технически инспекторат” са намалени от 20 на 19. Липсата на
надлежно утвърждаване на длъжностното разписание от 17 07 2020 г., от
компетентния за това орган, превръща това длъжностно разписание единствено в
проект, което не може да послужи като основание за съкращаване на определена
бройка от длъжността „старши експерт”. От друга страна в т. І на Заповед №
03-РД/2043 от 16 07 2020 г. на Изп.Директор на ДФ”Земеделие”, с която се
твърди, че е утвърдено ново длъжностно разписание с променени бройки за
длъжността „старши експерт”, е записано именно „В утвърденото длъжностно
разписание ...”, а такова по делото няма представено. По изрично заявление на
процесуалния представител на ответника ст.юрк Н.Й. по делото са представени всички
доказателства, с които е извършена процедурата по съкращаване.
Извън
това, Заповед № 03-РД/2043 от 16 07 2020 г. на Изп.Директор на ДФ”Земеделие”, не
предвижда съкращаване на длъжности, а единствено вътрешна реорганизация, която
следва да бъде отразена в поименното разписание. В тази връзка по делото са
представени доказателства – докладна записка на Зам Изп Директор на ДФЗ, за
необходимостта една щатна бройка от длъжността „старши експерт” в отдел
„Регионален технически инспекторат” на ОДЗ Монтана да бъде прехвърлена в отдел
„Регионална разплащателна агенция – РА” на ОДЗ Разград и да бъде трансформирана
в длъжността „главен експерт”, т.е. съкращаване на длъжност не се извършва,
т.е. длъжностите, включително и като позиции/брой са запазени, така както са
утвърдени с предходна Заповед. Същевременно от представеното поименно
разписание, което е Приложение към Заповедта от 16 07 2020 г. е видно, че срещу
трансформираната от ОДЗ Монтана бройка в ОДЗ Разград няма посочено име, а това
навежда на извод, че такава трансформация на длъжностите посочени в докладната
записка на Зам Министъра, не е извършена.
Дори да се
приеме, че със Заповед № 03-РД/2043 от 16 07 2020 г. на Изп.Директор на ДФ”Земеделие” е
извършено ськращаване на една щатна бройка от длъжността „старши експерт” в
отдел „Регионален технически инспекторат” на ОДЗ Монтана, то за да последва
такова съкращаване на определено лице, административният орган следва да спази утвърдената
от самия него процедура, последната такава в сила от 24 04 2020 г., а именно:
Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ
„Земеделие” /Процедура/.
От глава 3,
Раздел 1, т. ХV на утвърдената Процедура е видно, че прекратяване на служебно
правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на
докладна записка на директора/ръководителят на съответната дирекция/структурно
звено адресирана до изпълнителния директор или в случая от Директора на
Областна дирекция Монтана. Докладната записка трябва да съдържа мотивирано
предложение за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, както и
датата, от която това да стане.
По настоящото
дело, въпреки дадените от съда указания, докладна записка, която да съдържа мотивирано
предложение от съответното ръководно лице, т.е. от Директора на ОДЗ Монтана, не
се представи, обратно процесуалният представител на ответната страна се
позовава на представената по делото Докладна от Зам Министъра /който не е ръководител
на съответната дирекция/звено/ и заявява, че липсват други изготвени по
съкращаването документи. В тази връзка следва да се има предвид, че утвърдените
от административния орган правила са част от неговите правомощия, т.е. тези
правила, утвърдени и оповестени надлежно, са надлежни критерии за преценка,
когато този орган упражнява предоставената му от закона оперативна
самостоятелност и поради това е ангажиран да ги спазва. По същество правилата, предпоставят
извършването на своеобразен подбор на служителите, заемащи длъжността, за която
се предвижда съкращение, именно в изпълнение на целта за оптимално
функциониране на фонда. Самият подбор намира израз в мотивираното предложение
на ръководителя на дирекцията за прекратяване на конкретното служебно
правоотношение с конкретния служител. Предвид правната значимост на утвърдената
Процедура и липсата на докладна записка от предвиденото за това
лице, в която последното мотивирано да изложи съображения защо предлага
прекратяване на служебното правоотношение именно с оспорващия, представлява
съществено процесуално нарушение на процедурата по съкращаване на длъжността,
респ. самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на оспорения акт.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, но в нарушение на материалноправните и
процесуалноправни норми.
По отношение на направеното искане за
присъждане на разноски.
Заявеното
в с.з. на 17 09 2020 г. от процесуалния представител на оспорващия, адв. Ц.Д.,
за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски, се явява
своевременно заявено, а с оглед изхода на спора и основателно. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от която е видно, че
заплатената сума за адвокат е 500 лева, която сума е в законния минимум
предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но в
нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми.
Мотивиран
от горното и
на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № 1630/16 07 2020 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”,
гр. София.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие” - София да заплати на Ф.И.Б.,*** разноски
направени в производството в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: