Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр.В. Търново, 16.09.2020год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 25.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.Зинева като разгледа докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 857 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от З.С.З., ЕГН **********,*** против НП № 20-0319 -000241 от 26.05.2020г., издадено от Началник на РУ - П. Тръмбеш към ОД на МВР - В. Търново. Навеждат се оплаквания, според които обжалваното НП е издадено при нарушение на процесуалните правила и при неустановена фактическа обстановка. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, упълномощеният от въззивника защитник адв. Л. Б., поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Излагат се твърдения, според които жалбоподателят не е извършил процесното нарушение, а осъщественото деяние не съставлявало административно нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призовани – не се представляват и не заемат становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия "GA" № 217201 е съставен на 13.05.2020г. от Ц.И.Г. (мл. автоконтрольор при РУ - П. Тръмбеш ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на св. К.Г.Д. срещу З.С.З., ЕГН **********,***.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролните органи са приели, че на 13.05.2020г., в 21:50 часа, в гр. П. Тръмбеш, обл. Велико Търново, на ул. "Черешово топче", З.З. е управлявал лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № *******, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Посочено е, че водачът, е извършвал демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, превъртане на предните моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението, първо на ляво, после и на дясно. В съдържанието на АУАН е прието, че с това си поведение, водачът застрашавал останалите участници в движението. Констатираното деяние (действия) били квалифицирани като административно нарушение по чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП. Издаденият АУАН бил връчен на нарушителя на 13.05.20г. и подписан от него - без възражения.
В законоустановеният по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, въззивникът не е депозирал възражения по издадения АУАН.
Въз основа на така съставения акт и доказателствата към него, при възприета в пълнота и по идентичен начин фактическа обстановка, е издадено НП № 20-0319 -000241 от 26.05.2020г., издадено от Началник на РУ - П. Тръмбеш към ОД на МВР - В. Търново., с което на З.С.З., за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 104 б, т. 2 от ЗДВП, и на основание чл. 175 а, ал.1, пр. 3 от ЗДВП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 05.06.20г., който, в законоустановения срок, е подал жалба, по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, през РС - В. Търново.
Разпитани в производството по делото св. Ц. Г. (актосъставител) и К. Д. са потвърдили съдържащите се в АУАН констатации относно установените от тях нарушения на правилата за движение, които са били извършени от жалбоподателя. Свидетелите подробно описват развилите се обстоятелства като заявяват, че на описаното време и място, пътувайки със служебния си автомобил, в близост до кръстовище между ул. Ал. Стамболийски" и ул. "Черешово топче" и двамата свидетели, са чули, шум от към ул. "Черешово топче", който произтичал, според свидетелите от въртене на гуми, при което и двамата възприели, непосредствено потеглянето на л.а управляван от жалбоподателя, свързано с превъртане на гумите, свистене и осъщественото от него заставане, напречно на пътя, и завъртанията му в посока на ляво и на дясно по посоката му на движение. В допълнение св. Г. сочи, че това движение на л.а е застрашавало движението на движещите се по ул. "Ал. Стамболийски" , както и находящи се в близост лица. В показанията са свидетелите посочват, че непосредствено след това, са последвали, л.а на жалбоподателя, като веднага, след това, бил спрян за проверка от свидетелите, които движели с полицейския автомобил, непосредствено след него. В показанията си свидетелят Гицов сочи, че извършените от жалбоподателя действия са умишлени, тъй като сухата пътна настилка не предпоставяла такова движение на автомобила.
В производството по делото са разпитани като свидетели Ц Т и Т Т (приятели на въззивника). Свидетелите сочат, че им е известен процесния случай, за който разбрали от З.. Твърдят, че на посоченото време и място посочени в АУАН, когато се твърди, че е извършено нарушението, са били в района на кръстовището и са видяли л.а управляван от жалбоподателя. Свидетелите заявяват не са възприели, да е "въртял гуми", като единствено, според тях, е имало приплъзване на същите, при преминаването му през "легналия полицай", на кръстовището. При това св. Ттвърди, че е нямало превъртане на колелата и преди самото кръстовище .
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите относно изнесените от тях данни. От една страна свидетелите не могат да посочат времето на извършване на деянието и определянето му като конкретен факт от обективната действителност, респективно привръзването му с процесното нарушение, доколкото събитията, за които сочат, са били уведомени от нарушителя. От друга страна, близките им приятелски отношения с въззивника обективират заинтересоваността им от изхода на делото, което разколебава тяхната достоверност.
Съдът намира, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетелите очевидци . Ц. Г. (актосъставител) и К. Д. и относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същите са имали непосредствени възприятия от случилото се и кореспондират помежду си. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и безпристрастни, като разказват обстановката по извършеното нарушение и неговия извършител. Изложените от тях обстоятелства са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК относно участието на въззивника в извършеното нарушение.
В хода на административнонаказателното производство и на това пред въззивния съд, жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи изложените и отразени от свидетелите факти, като не са налице основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки от свидетелите обективно, и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с мнения или предположения. Изпълняваната от тях полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът обективира следните
правни изводи:
Настоящият състав приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като
е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а
разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административни наказания на
жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица
разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите свързани с
извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на
административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По
отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота
относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Не се констатират и допуснати
нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да
приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
При така приетото за установено от фактическа страна настоящият състав приема, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104 Б, т. 2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено форсиране на двигателя, превъртане на предните моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението, първо на ляво, после и на дясно.
Установява се и не е спорно между страните че пътната настилка е била суха, поради което въззивният съд намира, че пътните условия не са причина за използване на пътя не по предназначение. В тази насока са и показанията на свидетелите очевидци, които установяват, че въззивникът преднамерено е извел извън контрол МПС, чрез умишлено форсиране на двигателя, превъртане на предните моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението, в лява и дясна посока
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством форсиране на двигателя, превъртането на задвижващите колела и занасянето на автомобила в района на кръстовище, свързано с често движение на задницата на автомобила на ляво и на дясно по посоката му на движение, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение, по оживените улици в града, при концентрация на превозни средства застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
На следващо място съдът приема, че контролният и наказващият органи ясно и в необходимата пълнота са описали в обстоятелствената част на АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението. Контролните органи не са били в управлявания от нарушителя лек автомобил, за да възприемат, респективно да опишат как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила и движението му с "в ляво и в дясно на лентата му на движение". За известност, до степен на "ноторност" съдът приема от гледна точка на общо житейския опит и практика, че при определено боравене със системите на автомобила /рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и др., които са широко използвани в общоговоримия език, като не са намерили място в официалната терминология, или в законодателната такава и в частност разпоредбите на § 6 от ДР на ЗДВП. Този ефект е видно кога се цели (както в случая) тъй като той не може да настъпи при нормално управление и с оглед на констатираната липса на условия за извеждането на автомобила от нормална траектория, по причина на хлъзгавост на пътната настинка от природни или др. фактори. При това е без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Както бе посочено по - горе не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
По изложените съображения съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид.
В подкрепа на обективираните от въззивният съд изводи е и трайната практика на Административен съд – Велико Търново по сходни казуси: Решения по КНАХД: Р/10128/19г.; Р/10182/19г.; Р/10004/19г.; Р/10275/19г.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че наказателното постановление, в тази обжалвана част - като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0319 -000241 от 26.05.2020г., издадено от Началник на РУ - П. Тръмбеш към ОД на МВР - В. Търново, с което на З.С.З., ЕГН **********,***, за извършено на 13.05.2020г., в 21,50ч., в гр. П. Тръмбеш, административно нарушение по чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. В. Търново, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: