№ 2044
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100506695 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №4128/18.03.2023 г., постановено по гр. дело №30696/2022
г. по описа на Софийския районен съд, 79 състав ответникът „Б.п.“ ЕАД е
осъден да заплати на ищеца Й. А. на основание чл. 344,ал.1,т.3, вр. чл. 225,ал.
1 КТ сумата от 3 886 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 11.06.2019 г. до 10.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, като е отхвърлен искът с правно
основание по чл. 55,ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 221,ал.2 от КТ за заплащане на
сумата от 971,50 лв., представляваща неоснователно удържано от ответника
обезщетение за неспазено предизвестие.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила бланкетна жалба от
ответника „Б.п.“ ЕАД, с която оспорва същото като неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и обосновано.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
1
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима. Макар съгласно чл. 260, т. 3 от ГПК въззивната жалба да следва
да съдържа "указание в какво се състои порочността на решението", липсата
на указание относно порочността на решението не прави тази жалба
нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение и
последващото й връщане /по аргумент от чл. 262, ал. 1 и 2 от ГПК/.
Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима / Решение № 246 от
23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени
конкретни и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при
липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна
материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на
правилността на обжалваното първоинстанционно решение / решение №
246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни
актове/.
Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, единственото правомощие на
въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши и
без да е сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното
приложение от първоинстанционния съд на императивните
материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото
изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или
отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването
на семейното жилище.
Настоящият случай не попада в посочените изключения. При
извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. В жалбата липсват
конкретни оплаквания за неговата правилност, затова той не може да
извършва служебна проверка по правилността. Ето защо в решаващата си
2
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна. В случая
подадената въззивна жалба е бланкетна и допълнения не са направени в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което въззивният съд, при спазване
ограниченията по чл. 269 ГПК и с оглед липсата на установени нарушения на
императивни норми на материалния закон, следва да потвърди
първоинстанционното решение при липса на други правомощия, на основание
чл. 272 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78,ал. 1 ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна. По делото е представено пълномощно и
договор за предоставяне на правна помощ на материалнозатруднено лице по
чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Съдът, като взе предвид липсата на правна и фактическа
сложност по делото, обстоятелството, че пред въззивната инстанция не са
събрани нови доказателства, както и че е проведено едно открито съдебно
заседание, намира, че в полза на адвокат М. С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 692 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4128/18.03.2023 г., постановено по гр.
дело №30696/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 79 състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА, вр. чл. 78,ал. 1 ГПК „Б.п.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, ж.к. „Студентски град“, ул. **** да заплати на адвокат М. С.,
вписана в САК с личен номер ****, сумата от 692 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал.3,т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3