№ 7646
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110125641 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 129 ГПК вр. чл. 211, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 133313/12.05.2023г. на СРС,
подадена от Л. В. М. и С. В. М. срещу Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П., с която ищците са
предявили срещу ответниците искове за признаване за установено, че последните не са
собственици на половината от таванския етаж, на целия втори жилищен етаж от жилищна
сграда, на половината от гараж, половината от постройка на допълващо застрояване, на
половината от зимниците на жилищната сграда и половината от дворното място, находящи
се в село Лозен, ул. „Христо Ботев № 15, идентификатор 44063.6226.651. В срока за отговор
ответниците са депозирали насрещни искове за признаване за установено спрямо
първоначалните ищци, че ответниците-ищци по насрещните искове са собственици на
първия етаж на жилищната сграда и 1/2 част от общите части /без таванския етаж/, на
половината от дворното място, на половината от сградата на допълващо застрояване и
половината от гаража.
С Разпореждане № 106268/29.08.2023г. съдът е оставил насрещната искова молба без
движение, като е указал, освен заплащането на държавна такса, и „Да уточнят дали
предявените от тях положителни установителни искове касаят същите части от
имотите, за които първоначалните ищци по делото са предявили отрицателни
установителни искове, или се отнасят за другата половина от имотите /имотите, които
не съвпадат с предмета на първоначално предявените искове.“ С Молба, вх. №
259304/19.09.2023г. на СРС, ответниците-ищци по насрещните искове чрез адв. К. М. – АК-
София, са представили доказателства за заплатена такса. Посочили са, че първоначално
предявените искове са неясни, тъй като не ставало ясно дали се отричат въобще права на
ответниците. В тази връзка и с оглед хипотетично уточнение от страна на ищците се
предлагат варианти на насрещните искове.
С Разпореждане № 117451/25.09.2023г. съдът е приел, че дадените указания за
уточняване на предявените насрещни искове, с изключение на този за първия етаж от
1
сградата, са останали неизпълнени, въпреки че ищците по тях са били са предупредени за
последиците от това. Посочено е, че първоначалните искове по делото са надлежно
предявени, като предметът им е ясно и недвусмислено индивидуализиран. За да се установи
дали насрещните искове за 1/2 част от имотите са допустими, е следвало да е ясно, дали
ответниците претендират да бъдат признати за собственици именно на тези половинки, за
които претендират ищците, или за останалата 1/2 от съответния имот. Това уточнение
ищците по насрещните искове не са направили, неоснователно аргументирайки се с
нередовност на първоначалната искова молба. Поради това насрещните искове в обхвата им
извън този за първия етаж от жилищната сграда, е следвало да бъдат върнати, като е
изтъкнато, че всеки един иск, предявен за разглеждане пред съда, следва да е недвусмислено
и категорично формулиран.
Подложено на инстанционен контрол, това разпореждане е отменено с Определение
№ 15184/14.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 13414/2023г. на СГС, ЧЖ-I-Л състав. За да стори това,
въззивният съд е приел, че, съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът проверява редовността на
исковата молба. Според ал. 2, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127,
ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и
право на това. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с
приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). За да се приложи обаче тази последица,
необходимо е дадените от съда указания да са конкретни, ясни и точни. В противен случай
не може да се приеме, че за страната е възникнало задължение да извърши съответното
действие, поради което и евентуално връщане на исковата молба като нередовна би било
незаконосъобразно. В настоящия случай дори да се приемело, че с молбата от 19.09.2023 г.
ищците по насрещните искове не са изпълнили прецизно указанията на съда, то същият, при
съобразяване процесуалната активност на ищците, е следвало да даде допълнителни
указания, в които да укаже изрично на ищците по насрещната искова молба кои конкретни
нередовности на насрещната искова молба не са отстранени и как те следва да бъдат
поправени, като даде конкретни, ясни и точни указания. Като не бил сторил това,
първоинстанционният съд, връщайки исковата молба, е процедирал незаконосъобразно,
поради което обжалваното разпореждане следвало да бъде отменено, а делото – върнато за
продължаване на процесуалните действия по него. Въззивният съд не е посочил кое именно
във вече дадените указания се явява неясно, неточно или неконкретно, нито е дал конкретни
указания какви точно указания не е дал и следва да даде наново първоинстанционният съд,
за да бъдат указанията му законосъобразни и ясни. Въпреки това, доколкото определението
на въззивния съд е задължително за долустоящия такъв /чл. 278, ал. 3 ГПК/, Софийският
районен съд следва наново да даде указания за отстраняване на нередовностите по
подадените насрещни искове, като за тази цел съобразява следното:
Първоначално предявените по делото искове са редовно и ясно заявени като
отрицателни установителни искове, като техният предмет е ясен и надлежно отграничен.
Относно насрещно предявените положителни установителни искове, извън този за първия
2
етаж от къщата, остава неясно дали касаят същите половинки от имотите /освен целия втори
жилищен етаж на къщата/, или останалата половина от тях. За да бъде пределно ясно:
ответниците-ищци по насрещните искове следва ясно да уточнят имотите – предмет на
заявените от тях претенции и това дали съвпадат с частите от имотите, предмет на
първоначално предявените искове. Това е от особено важно значение за делото, тъй като от
една страна определя редовността на насрещната искова молба и наличието на ясен и
надлежно обособен предмет на насрещните искове, от друга страна има пряко значение за
преценката на допустимостта на насрещните искове с оглед вече предявените по делото
първоначални такива.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА, вх. № 232943/18.08.2023г. на СРС,
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.
УКАЗВА на ищците по насрещните искове Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К.
М. – АК-София, в едноседмичен срок от съобщението:
Да уточнят предмета на предявените от тях насрещни положителни установителни
искове, като за тази цел заявят ясно и недвусмислено дали претендират съдът да
признае за установено, че са собственици на половината от имотите, за която половина
ищците са предявили отрицателни установителни искове /с изключение на първия и
втория жилищни етажи от къщите/, или претендират да бъде установено спрямо
първоначалните ищци и ответници по насрещните искове, че са собственици на
останалата половина от тези имоти, която не съвпада с половината, за която са
предявени първоначалните искове.
УКАЗВА на Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М. – АК-София, че при
неизпълнение на горните указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К.
М. – АК-София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3