Определение по дело №5522/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито  заседание на ..............................................................................две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:                    ПЕТЪР  ТЕОДОСИЕВ    

                                                                                              СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Гладилова гр.д.№ 5522 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК във вр. чл.577 от ГПК.

С определение № 365/26.03.2019 г. съдия по вписванията при СРС е отказал заличаване на вписана възбрана на Служба по вписванията гр.София с вх.№ 2921/27.01.2016 г., акт № 49, том 2, наложена по изпълнително дело № 20138580400679 на ЧСИ У.Д., рег.№ 858, описана в молбата на М.Н.Л.. Съдията по вписванията се е позовал на това, че липсва разпореждане на частния съдебен изпълнител за заличаване на възбраната и от друга страна е посочил, че към молбата липсва акт, който да се подреди в съответната книга по вписаната възбрана.

 Срещу това определение е подадена частна жалба от М.Н.Л., който моли то да бъде отменено. Твърди, че целта на възбраната е да запази имота в патримониума на длъжника като по този начин се осигури възможност за удовлетворяване на кредиторите. В конкретния случай М.Л. закупил имота на публична продан, при осребряване на имуществото на длъжника. С публичната продан се била реализирала възможността на взискателя да събере вземането си. Възлагателното постановление било влязло в сила като на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД всички ипотеки и тежести /вкл.възбрани/ върху имота се били погасили по силата на закона.

 

Съдът като взе предвид представените документи, намира следното:

С молба вх.№ 16775/26.03.2019 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София, М.Н.Л. е поискал заличаването на вписана възбрана на Служба по вписванията гр.София с вх.№ 2921/27.01.2016 г., акт № 49, том 2, наложена по изпълнително дело № 20138580400679 на ЧСИ У.Д., рег.№ 858. Посочил е, че е придобил имота на публична продан. За имота имало обезпечен кредитор, който бил удовлетворен. Независимо, че поискали от ЧСИ Д.да заличи наложената възбрана, но тя отказала.

 Към молбата са представени: Постановление за възлагане на недвижим имот от 7.06.2018 г.; Постановление за налагане на възбрана и уведомление за отказ за вдигане на възбрана.

 Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.577, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Съгласно чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

В процесния случай се иска заличаването на възбрана, наложена по изпълнително дело, по което е проведена публичната продан. Процесуално легитимиран да постанови заличаване на възбраната, което да бъде отбелязано от съдията по вписванията, е съдебният изпълнител, наложил възбраната. Такова право не е предоставено на купувачат на имота след проведената публична продан. Именно съдебният изпълнител е компетентен да извърши проверка относно наличието или не на законовите предпоставки за заличаване на възбраната, като в случай, че такива са налице, да издаде "писмено нареждане" за това, представянето на което представлява основание за съдията по вписванията да заличи вписаната възбрана.

Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. д. № 7/2012 г., проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласночл.32а, ал.1 от ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилник за вписванията съдържание. В никакъв аспект съдията по вписванията не може да се проверява редовността на акта, чието вписване се иска. В случая предпоставките следва да бъдат проверени от съдебния изпълнител и наличието им да бъде удостоверено в "писменото нареждане" за заличаване на възбраната.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че след проведена публична продан, наложена върху недвижимия имот възбрана следва да се заличи по искане на купувача като заинтересовано лице.

Съгласно т. 3 от ТР 1/2015 от 10.07.2018 г. по т. д. 1/2015 на ОСГТК на ВКС възбрана, наложена в рамките на обезпечително или изпълнително производство, не се заличава след проведена публична продан, освен в изрично предвидените случаи. Посочено е, че предвид по-широкия обхват на защитата, която възбраната осигурява, разпоредбата на чл.175 ЗЗД се прилага стриктно само за ипотеките. В тълкувателното решение са посочени и регламентираните в ГПК изключения, редом с описаните по-горе хипотези на чл. 31 ПВп: чл. 494, ал. 2 ГПК – по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането на възбраната; чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК – с влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане; чл. 402 ГПК – отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна. В тълкувателното решение е предвидена принципната възможност на купувача на публична продан и на всеки последващ приобретател на имота да иска заличаване на вписаната възбрана, но тази възможност е с условие – само ако възбраната не му е противоставима и не брани права. Тази възможност е предвидена за възбрана, наложена като обезпечителна мярка по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото липсват доказателства, че настоящият случай е такъв и дали процесната възбрана не е наложена в рамките на изпълнително производство или друго производство.

Следва да бъде отбелязано, че няма данни изпълнителното производство да е приключило или прекратено, няма данни и взискателите по него да са удовлетворени. Не се установява която и да било от хипотезите, в които е възможно след проведена публична продан възбраната да се заличи по искане на купувача.

По изложените съображения въззивният съд намира, че отказът на съдията по вписванията към Агенция по вписванията, Служба вписвания следва да бъде потвърден.

 

Воден от горното съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Н.Л.  срещу определение № 365/26.03.2019 г. съдия по вписванията при СРС е отказал заличаване на вписана възбрана на Служба по вписванията гр.София с вх.№ 2921/27.01.2016 г., акт № 49, том 2, наложена по изпълнително дело № 20138580400679 на ЧСИ У.Д., рег.№ 858

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

                                                                                   2.