№ 22
гр. Ловеч, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20224300600029 по описа за 2022
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260008/16.04.2021 г. по НЧХД № 356 по описа за 2019 г.,
Районен съд – Луковит е признал подсъдимата ХР. Т. Б., с ЕГН **********,
за виновна в това, че на 12.03.2018 г. в гр. *****, около 03.45 - 03.50 часа, на
ул. „Александър Стамболийски“ № 7, в общите части на жилищен блок и в
края на ляв коридор на сутерена, малко навътре в помещение прилежащо към
апартамент № 2 нейна собственост, чрез пръскане със сълзотворен спрей,
одраскване с нокти и удар в областта на гръдната кост, умишлено е
причинила на Т. КР. Б., живущ в жилищния блок, на втори етаж в ап. 6, лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в зачервяване на кожата на лицето и шията, малки
охлузвания на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, както и кръвонасядане в
областта на гръдната кост с площ 4/3 см.-престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна
отговорност и й наложено административно наказание глоба в размер на
1 000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата.
Съдът е осъдил ХР. Т. Б., с горепосочената самоличност, да заплати на
Т. КР. Б. от гр. ***** сумата от 700. 00 /седемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 12.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния претендирай размер от 1 000. 00 /хиляда/ лева,
като неоснователен и недоказан.
1
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимата ХР. Т. Б., с
горепосочената самоличност, да заплати на Т. КР. Б. от гр. ***** сторените от
него разноски по делото: сумата от 700. 00 /седемстотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 210. 00
/двеста и десет/ лева, представляваща заплатени депозити за вещо лице и за
явяване на свидетели.
Съдът е осъдил ХР. Т. Б. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Луковит сумата от 50. 00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 741 /седемстотин
четиридесет и един/ лева, представляваща направени разноски по делото.
По делото е постъпила въззивна жалба от адв. Н. Л., процесуален
представител на ХР. Т. Б., с която моли да се отмени изцяло присъдата и да
се постанови нова присъда, с която да се оправдае изцяло подсъдимата Х.Б..
С допълнение към въззивната жалба, адв. Л. сочи, че присъдата е
постановена в нарушения на закона. Излага, че от събраните по делото
доказателства по един безспорен и категоричен начин е установено, че
страните по делото и свидетелите живеят в един жилищен блок и са съседи.
Посочва, че от изисканите и приложени в делото жалби до РП гр. *****,
Община ***** и ОД МВР гр. ***** се доказва, че между подсъдимата и
тъжителя съществува дългогодишен конфликт, който и до момента не е
разрешен и продължава. Налага довод, че съдът е кредитирал само и
единствено показанията на свидетелите, които са в конфликт с подсъдимата,
въпреки, че те са противоречиви, а тези свидетели са заинтересовани от
изхода на делото. Сочи, че съдът е приел, че Б. е предал ножчето, което е
държал в ръцете си на св. Д. и е тръгнал да гони подсъдимата по стълбите. Не
приема, че бягайки по стълбите надолу и с гръб към тъжителя, св. Б. е могла
да види, че Б. е предал ножа, ако това е вярно. Счита, че наличието на нож в
ръцете му и спускането му след нея да я гони по стълбите е достатъчно
основание да възбуди у подсъдимата основателен страх.
Налага аргумент, че РС-Луковит не е обсъдил факта, че освен, че Б. е
гонил Х.а по стълбите, е навлязъл в жилището й в 03,45 - 03,50 ч. през нощта,
за да я задържи до идването на полицейските служители, не се е съобразил с
настояването на подсъдимата да напусне жилището й, след което е бил
напръскан от Х.а със спрей. Твърди, че въпреки напръскването със спрей, той
е продължил нападението, като насилствено е взел от ръцете й телефона, с
който ги е снимала и спрея. Счита, че действията на тъжителя, изразяващи се
в гонене на подсъдимата по стълбите, навлизане в нейното жилище през
малките часове на нощта, са неправомерни и противозаконни и дори
полицаите не са си позволили подобно нещо. Сочи, че те представляват по
своята същност и заплаха за телесната неприкосновеност на самотно живееща
жена. Посочва, че дори да се приеме, че подсъдимата е извършвала описаните
от тъжителя правонарушения - пускане на силна музика, разлепване на
документи по вратите, те са в компетентността на различни държавни органи,
2
но не и на Б.. Заема позиция, че всяко действие по правораздаване от страна
на тъжителя и част от свидетелите е в дълбок разрез и нарушение на закона,
тъй като те нямат нужната компетенция и правомощия и е неправомерно
посегателство срещу здравето и личността на подсъдимата и
неприкосновеността на жилището й от страна на тъжителя, който са
гарантирани от основният закон в държавата и са обявени за наказуеми.
Счита, че е налице класически случай на самоотбрана, тъй като по безспорен
начин се установява, че е имало нападение спрямо подсъдимата, срещу което
нападение тя е била принудена да се защити.
По делото е постъпило становище от Т. КР. Б., с което моли присъда да
се отмени и делото да се върне за ново гледане от друг съдебен състав на PC -
Луковит
Твърди, че производството е продължило 43 месеца, присъдата по
настоящото дело е постановена на дата 16.04.2021 г. и не е спазен срока за
изготвяне на мотиви. Сочи, че е използвал чл.368а и сл. от кодекса
(ускоряване на съдебното производство), като подадох писмено искане в този
смисъл изпратено по пощата на 30.11.2021 г., изведено като документ в PC -
Луковит на дата 02.12.2021 г. под номер 261004, като няколко дни по – късно,
на 10.12.2021 г., са се появили мотиви към присъдата.
Сочи, че е налице допуснал съществени процесуални нарушения при
постановяване на присъдата и мотивите, тъй като е налице е противоречие
между мотиви и диспозитив, липсва произнасяне по всички възражения на
страните. Твърди , че не е спазено отменителното Решение от 22.11.2018г. по
ВНЧХД№666 на ОС – *****, с което е прието, че новото разглеждане на
делото следва да се вземат предвид именно останалите неразисквани доводи и
аргументи от негова страна.
Навежда аргумент, че не е употребявал физическа сила спрямо Б. и не е
незаконно проникване в жилище по чл. 170 НК.
В съдебно заседание ХР. Т. Б. се явява лично и с адв. Л., като молят да
бъде уважена жалбата по изложените нея аргументи.
Т. КР. Б. се явява лично и моли да се отмени присъдата на първата
инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда,
като поддържа подаденото до съда становище.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
ХР. Т. Б. е родена на 25.09.1961 г., понастоящем живее в гр. *****, ул.
„*******, с българско гражданство, не е осъждана, има завършено висше
образование, с ЕГН **********.
Т. КР. Б. също живее в гр. *****, ул. „*******, с българско
гражданство, неосъждан, със завършено висше образование.
Б. и Б. по време на извършване на деянието /12.03.2018 г./ били съседи
3
и са живеели на различни етажи в жилищен блок в гр. *****, ул. „Ал.
Стамболийски" № 7. Б. живеел на втори етаж, а Б. на първи етаж.
Семейството на свидетелите Н.Д. и Г.Д. живеело на втория етаж.
Не е налице спор между страните, че са с влошени отношения помежду
си. Такива били и отношенията между Б. и свидетелите Н. и Г.Д., тъй като
години наред те били притеснявани от музика, звучаща от апартамента на
въззивничката до късно през нощта. От събраните по делото доказателства се
установява, че са правени опити за диалог с Б. за решаване на този проблем и
са сигнализирани компетентните органи за нарушаване на обществения ред.
На 12.03.2018 г., в 02.50 часа, Т.Б. бил събуден от позвъняване на
вратата на жилището му от съседите К.И.М., Н. М.Д. и К.А.Д.. Те го
уведомили, че са подразнени от силната музика, идваща от долния етаж,
конкретизирайки шума, като чуващ се от апартамента на Х.Б.. Св. М. била
подала сигнал за висока музика чрез позвъняване на телефон 112. Сигналът
бил приет в 2 РУ МВР гр. *****, като оперативният дежурен изпратил на
адреса дежурния в момента автопатрул в състав - свидетелите Н.Д. и Х.Х..
Около 03.15 часа двамата полицейски служители пристигнали в
жилищната кооперация за да извършат проверка на адреса, като на место ги
чакали живущите в жилищната сграда. Същите установили, че сигналът е
основателен, тъй като от апартамента обитаван от Б. се чува музика. При
позвъняване на входната врата на жилището, вратата на апартамента не била
отворена от никого, след което полицейските служители си тръгнали.
Междувременно Т.Б. и св. Г. Д. останали до входната врата на
апартамента на Б., тъй като имало разлепени писмени материали
/документи/, съдържащи личните данни на св. Н.Д.. Те започнали да
премахват да ги премахват, тъй като били залепени документи с еластичен
слепващ материал - найлоново фолио, като за целта използвали кухненски
нож. В това време Б. било отишла до нейно помещение намиращо се
сутерена на жилищния блок и от долната част на стълбището наблюдавала
действията на семейство Д. и Т. Б.. След отстраняването им, свидетелите Г. Д.
и Н.Д. тръгнали към личното си жилище, а Б. останал сам до вратата на
апартамента на Б.. Б. усетил шум откъм сутерена на блока и от клекнало
положение видял, че Б. да стои по надолу по стълбището водещо към
входната врата и сутерена на блока и е насочила към него телефон, като му
казала, че всичко е записала и всичко е на запис.
Св. Г. и Н. Д. чули какво се случва и започнали да слизат надолу по
стълбите. Б. направил забележка на Б. да не го снима незаконно, предупредил
я за силната музика и й казал да остане на място, докато дойдат отново
полицейски служители. Въззивничката се отправила обратно към нейното
помещение, намиращо се в сутерена на блока, Б. решил да я последва и
предал малкия остър нож на св. Г. Д.. Намерението на Б. било да попречи на
Б. да се затвори в сутеренното помещение, тъй като искал отново да извикат
полиция, която да извърши проверка в нейно присъствие. Той я настигнал
4
пред вратата на сутеренното й помещение и при опита да я спре да влезе в
жилището си, тя започнала да го блъска назад, удряйки го в областта на
гърдите и го одраскала по пръстите на лявата ръка. Държейки телефона си в
ръка, Б. влязла в своето сутеренно помещение, като била последвана от Б.,
който влязъл след нея в жилището й, с намерения да й попречи да се прибере
вътре. С влизането в помещението Б. оставила на диван мобилния си телефон.
Б. взел телефона, при което тя се пресегнала, взела, намиращия се върху
микровълновата печка защитен спрей, протегнала ръката си и го напръскала в
областта на лицето и гърдите. Той взел спрея от ръката на Б. и започнал да
вика от болка, тъй като газът от спрея причинил силна болка в областта на
очите и увредил временно зрението му. Въззиваемият усетил парене и
сълзотечение в очите и кожата на лицето и затруднено дишане.
Настъпилата суматоха била чута от свидетелите Н.Д. и Г. Д., които
сигнализирали за инцидента на телефон 112. На мястото около 03.45 часа
пристигнали полицейски служители от 2-ро РУ МВР ***** Н.Д. и Х.Х.. Те на
място заварили живущите в кооперацията, като Б. бил наръсен с някакъв
спрей, който показал на полицейските служители и им заявил, че е бил
напръскан с него от Б.. Въззиваемият не виждал, очите му видимо сълзели и
се държал за тях, не бил в добро здравословно състояние и се наложило
полицейските служители да извикат екип на бърза помощ /ЦСМП/, с оглед
състоянието на Б. и поисканата от него медицинска помощ.
След събеседване с живущите в кооперацията, полицейските служители
установили, че има скандал между живущите в блока, в това число между
страните по делото, както и че не могат да почиват, тъй като редовно се
нарушава нощната тишина от апартамента на Б..
Полицейските служители се срещнали с Б., съставили й протокол за
полицейско предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР. Те съставили на Б.
акт за установяване на административно нарушение по чл. 3, т. 1 от Наредба
№ 3 на Общински съвет в гр. ***** за нарушение на нощната тишина.
След инцидента Б. посетил кабинет на Съдебна медицина при
Медицински Университет - *****, където било констатирано следното
травматично увреждане: леко зачервяване върху кожата на върха на носа,
червеникави драскотини с дължина 0.5-0.6 см., върху четвърти и пети пръст
на лявата ръка, както червеникаво кръвонасядане по кожата на гърдите в
областта на гръдната кост на площ 4/3 см. Било издадено съдебно-
медицинско удостоверение № 128/ 2018 г. на Т.Б., в което било отразено
обективно установените при прегледа телесни увреждания.
От заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза № 114/
2020 г. на д-р М.А.Г. - ординатор към отделение „Съдебна медицина" при
МБАЛ Ловеч, се установява, че на Т. КР. Б. са причинени: Зачервявания на
лицето и шията, малки охлузвания на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка, както
и кръвонасядане в областта на гръдната кост, които са му причинили
временно и неопасно разстройство на здравето. Според вещото лице, от
5
изследваната документация не са установени данни за разстройство на
здравето, временно опасно за живота, или постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и не се очакват последици вследствие на
причинената увреда. Установените изменения отговарят да са получени по
време и начин съобщен от прегледания, който били напръскан бил със спрей и
одраскан с нокти, вследствие на което са се получили измененията в областта
на пръстите и удар в областта на гръдната кост, от което се е получило
кръвонасядане в областта на същата.
От заключението по съдебно-психиатрична и психологична експертиза
се установява, че на ХР. Т. Б. е извършен преглед и психологичното
изследване. Вещото лице е приела, че ХР. Т. Б. не страда от психично
заболяване и към 12.03.2018 г., както и до настоящия момент тя е разбирала
свойството и значение на извършеното и е могла да се ръководи от
постъпките си. Х.Б. е имала годност да предвиди последиците от своите
действия. При психологичното изследване е установено, че Б. е насочена към
постижения, предприемчива, ентусиазирана, а дори понякога и трудно да
види границите си или външните ограничения, което е направило
поведението й настойчиво и упорито. Затруднена е в ситуации изискващи
гъвкавост, толерантност и компромис. Трудно интерпретира социалните
ситуации и настойчиво остава в собствената си гледна точка. Не прощава
минали обиди, вреди, както и снизходителното отношение на околните. Б.
защитава всичко, което е свързано със свободата й и нейните права.
Предпазлива и сдържана в иницииране на социални контакти, подчертано
екстернализира вината за проблемите си. С желание за доминиране и
налагане на своите разбирания и ред. Трудно се повлиявала от чуждо мнение.
Непреклонно чувство за собствена правота, често несъобразено с реалната
ситуация, както и злопаметност по отношение на нанесени обиди и
оскърбления.
Според вещите лица, по време на инцидента поведението на Б. е било
емоционално заредено, без да отговаря на критериите за физиологичния
ефект. С оглед на свидетелските показания не са установени данни за
провокация и заплашително поведение от страна на Б.. Самата подекспертна
не могла да пресъздаде емоционалното си състояние /емоция на страх/ като
правдоподобни, а по-скоро като форма на психологична защита, оправдаваща
поведението й. Водещи в случая били емоционалните й преживявания, които
са свързани с раздразнение и гняв спрямо нейните съседи в това число - Б.,
чието поведение Б. е била възприела като намеса в личната й свобода и
пространство, както и вмешателство в начина й на живот. Вещите лица са
изложили, че не са налице изненадващи външни фактори, обичайни за
сложната, дългогодишна конфликтна ситуация и отношения между съседите,
които да са провокирали поведението й.
От изисканото НАХД № 1164/ 2018 г. по описа на Районен съд ***** се
установява, че във връзка със сигнала за силната музика чуваща се от
апартамента на подсъдимата Х.Б., Н.Д. и Х.Х. са установили нарушение на
6
чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 издадена от Общински съвет гр. ***** и съставили
на Б. АУАН № 61А/ 12.03.2018 г., за това че на 12.03.2018 г. около 03.50 часа
в гр. *****, на ул. „******* при извършена полицейска проверка е
констатирано нарушаване на нощната тишина, изразяваща се в слушане на
силна музика за времето 22.00 - 06.00 часа, с което се нарушава
спокойствието на живущите в обитаваната сграда. Издадено е Наказателно
постановление № 1814/ 23.04.2018 г. на Заместник кмет на Община *****, с
което на Б., на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на
Общински съвет ***** за обществения ред и опазване на общински и други
имоти на територията на Община *****, е наложена глоба в размер на 600. 00
лева. С Решение № 646 от 24.07.2018 г. по НАХД № 1164/ 2018 г. на PC-*****
е потвърдено наказателното постановление. Въззивното решение е
потвърдено от касационната инстанция Административен съд *****.
По случая във връзка с настоящето писмо относно подадени сигнали и
жалби от Т.К. Б., Н. М.Д., Г. Й. Д., К.И. М. и Х.Т. Б. за периода от 01.01.2017
г. до 12.03.2018 г. и след направена справка в У ИС и ПРБ, както и
деловодните книги на Районна прокуратура гр. ***** са били заведени
следните преписки:
На 19.07.2017 г. в Районна прокуратура гр. *****, е образувано
преписка № 3651/2017 г. по повод сигнал на живущите в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес гр. *****, ул. „Ал. Стамболийски",
№ 7, против лицето ХР. Т. Б.. Преписката приключила с постановление с
отказ да се образува досъдебно производство на 30.08.2017 г.
На 12.03.2018 г. в Районна прокуратура гр. *****, е образувана
преписка № 1187/2018 г. по повод сигнал на лицето ХР. Т. Б., срещу съседите
й Т.Б., Г. Д. и К. М.. Преписката е приключила с постановление с отказ да се
образува досъдебно производство на 11.04.2018 г.
На 23.03.2018 г. в Районна прокуратура гр. *****, е образувана
преписка № 1382/2018 г. по повод изпратени материали от извършена
полицейска проверка от 12.03.2018 г., по подаден сигнал за нарушаване на
нощната тишина на адрес гр. *****, ул. „Ал. Стамболийски", №7. В сигнала
са изнесени твърдения, че ХР. Т. Б., живуща на първия етаж в сградата
системно нарушава нощната тишина. Преписката е приключила с
постановление с отказ да се образува досъдебно производство на 28.03.2018 г.
Въззивната инстанция споделя така установената фактическа
обстановка от първата инстанция.
Правилен е обоснован е извода на съда, че ХР. Т. Б. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК, като на 12.03.2018 г. в гр. *****, около 03.45 - 03.50 часа,
на ул. „Александър Стамболийски“ № 7, в общите части на жилищен блок и в
края на ляв коридор на сутерена, малко навътре в помещение прилежащо към
апартамент № 2 нейна собственост, чрез пръскане със сълзотворен спрей,
одраскване с нокти и удар в областта на гръдната кост, умишлено е
7
причинила на Т. КР. Б., живущ в жилищния блок, на втори етаж в ап. 6, лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в зачервяване на кожата на лицето и шията, малки
охлузвания на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, както и кръвонасядане в
областта на гръдната кост с площ 4/3 см.
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие от Б., като
на посочената дата и място, чрез пръскане със сълзотворен спрей, одраскване
с нокти и удар в областта на гръдната кост, умишлено е причинила на Т. КР.
Б., живущ в жилищния блок, на втори етаж в ап. 6, лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяваща се в зачервяване на кожата на лицето и шията, малки охлузвания
на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, както и кръвонасядане в областта на
гръдната кост с площ 4/3 см. От съдебно-медицинско удостоверение №
128/2018 г. се установява, че при прегледа на Б. са установени : леко
зачервяване върху кожата на върха на носа, червеникави драскотини с
дължина 0.5-0.6 см., върху четвърти и пети пръст на лявата ръка, както
червеникаво кръвонасядане по кожата на гърдите в областта на гръдната кост
на площ 4/3 см. От заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза № 114/ 2020 г. на д-р М.А.Г. - ординатор към отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ Ловеч, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано, се установяват причинените увреждания на Т. КР. Б., механизма
на причиняването им и времето за възстановяване.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисл,
като Б. е съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
Тази инстанция, както и първата, дава вяра на гласните доказателствени
средства - показанията на свидетелите Н.И.Д., Х.В.Х., Н. М.Д., Г. Й. Д., К.И.
М., И.Е.С. и М.Е.П.. Съдът е изложил подробни мотиви кои показания и в кои
части кредитира, които въззивната инстанция споделя. Съдът дава вярна на
обясненията на Б. в частта са влошените отношения между нея и сем. Д.,
заснемането с телефон на въззиваемия, както и факта, че е взела спрея и го е
напръскала в лицето, след което са дошли органите на реда и са й съставили
АУАН. Защитна теза са обясненията на въззивничката, в които твърди, че Б. е
тръгнал да тича след нея с нож, че нямало никой, нито в коридора, нито на
стълбищата, както и че в нейното помещение в сутерена на сградата, Б. е
стоял зад нея държейки нож. Съдът е подложил на внимателна преценка
събраните гласни и писмени доказателства, съпоставил ги е и е извършил
анализ на събрания доказателствен материал.
Неоснователно е възражението на защита, че наличието на нож в ръцете
му и спускането му след нея да я гони по стълбите е достатъчно основание да
възбуди у подсъдимата основателен страх. Налага аргумент, че РС-Луковит
не е обсъдил факта, че освен, че Б. е гонил Х.а по стълбите, е навлязъл в
жилището й в 03.45 – 03.50 ч. през нощта, за да я задържи до идването на
8
полицейските служители, не се е съобразил с настояването на подсъдимата да
напусне жилището й, след което е бил напръскан от Х.а със спрей. Твърди, че
въпреки напръскването със спрей, той е продължил нападението, като
насилствено е взел от ръцете й телефона, с който ги е снимала и спрея. Счита,
че действията на тъжителя, изразяващи се в гонене на подсъдимата по
стълбите, навлизане в нейното жилище през малките часове на нощта, са
неправомерни и противозаконни и дори полицаите не са си позволили
подобно нещо. Сочи, че те представляват по своята същност и заплаха за
телесната неприкосновеност на самотно живееща жена. Посочва, че дори да
се приеме, че подсъдимата е извършвала описаните от тъжителя
правонарушения - пускане на силна музика, разлепване на документи по
вратите, те са в компетентността на различни държавни органи, но не и на Б..
Заема позиция, че всяко действие по правораздаване от страна на тъжителя и
част от свидетелите е в дълбок разрез и нарушение на закона, тъй като те
нямат нужната компетенция и правомощия и е неправомерно посегателство
срещу здравето и личността на подсъдимата и неприкосновеността на
жилището й от страна на тъжителя, който са гарантирани от основният закон
в държавата и са обявени за наказуеми. Счита, че е налице класически случай
на самоотбрана, тъй като по безспорен начин се установява, че е имало
нападение спрямо подсъдимата, срещу което нападение тя е била принудена
да се защити.
Въззивната инстанция приема, че по делото не е доказано да е налице
нападение от въззиваемия спрямо въззивничката, срещу което тя е била
принудена да се защитава. Този аргумент е бил изложен и пред първата
инстанция, обсъден от нея и правилно е отхвърлен като неоснователен.
Защитна теза са обясненията на въззивничката, в които твърди, че Б. е
тръгнал да тича след нея с нож, че нямало никой, нито в коридора, нито на
стълбищата, както и че в нейното помещение в сутерена на сградата, Б. е
стоял зад нея държейки нож. Обясненията на въззивничката в тази част
противоречат на показанията на свидетелите Н.Д. и Г. Д., които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви. От показанията на тези
свидетели се установява, че Б. е имала провокативно поведение спрямо
живеещите в блока, като е пускала през нощта силна музика, това е бил
повода да извикат органите на реда, продължила е да пуска силна музика,
след което повторно са извикани органите на реда и са й съставят акт. По
делото не е налице нито пряко, нито косвено доказателство, от което да се
приеме, че е доказано провокативно поведение от страна на въззиваемия
спрямо Б..
Действително въззиваемият е влязъл в жилището на Б., но не е налице
престъпление по чл. 170 НК. Правилно е прието от РС-Луковит, че той не е
употребявал за това сила или заплашване, нито от негова страна е имало
непосредствено нападение над подсъдимата или желание за саморазправа с
нея. Поведението му е анализирано и е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който е отказано да се образува наказателно производство за престъпление от
9
общ характер. Тази инстанция също приема, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер от въззиваемия и не е налице
провокативно поведение от негова страна по отношение на Б.. За умисъла на
въззиваемия следва да се съди по неговите действия. Б. единствено е имал
желания въззивничката да преустанови пускането на силна музика през
нощта. Действително той е влязъл в нейното жилище през нощта, но не е
употребил сила или заплашване, нито от негова страна е имало
непосредствено нападение над подсъдимата или желание за саморазправа с
нея, както твърди защитата на въззивничката.
По делото е постъпило становище от Т. КР. Б., с което моли присъда да
се отмени и делото да се върне за ново гледане от друг съдебен състав на PC –
Луковит. Сочи, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение
при постановяване на присъдата и мотивите, тъй като е налице е
противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като липсва произнасяне по
всички възражения на страните. Въззивната инстанция намира, че мотивите
на присъдата отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, като са
посочени в мотивите установените обстоятелства, въз основа на кои
доказатествени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Съдът е изложил съображения кои доказателствени матириали
кредитира и по какви съображения. Не е налице противоречие между присъда
и мотиви. Съдът е обсъдил всички възражения на страните, свързани с
предмета на доказване по делото. Тази инстанция приема, че не е допуснато
от съда съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3
във връзка с ал. 3, т. 1-4 НПК, водещо до отмяна на присъдата. Присъдата е
постановена в съответствие с исканията на Б. и присъдата не е обжалвана от
негова страна.
Действително е налице продължителен период за разглеждане на делото
и не е спазен срока за изготвяне на мотиви от първата инстанция.
Продължителното разглеждане на делото следва да се цени от съда в това
производство единствено като смекчаващо обстоятелство при определяне на
вида и размера на наказанието на въззивничката.
Присъдата е правилна и в частта, с която съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на Б. и налагане на административно наказание. За
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание до две годи
лишаване от свобода или пробация, Б. не е осъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. При определяне на
размера на административното наказание глоба, РС-Луковит е преценил
чистото съдебно минало на Б. като смекчаващо обстоятелствож, като й е
наложил глоба в размер на 1 000. 00 лева, която да заплати в полза на
Държавата. Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде съобразен и
продължителното производството по делото /деянието е извършено на
12.03.2018 г. и до настоящия момент са изминали почти четири години/.
10
Присъдата следва да се потвърди и в гражданската част, с която ХР. Т.
Б. е осъдена да заплати на Т. КР. Б. от гр. ***** сумата от 700. 00
/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 12.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
претендирай размер от 1 000. 00 /хиляда/ лева, като неоснователен и
недоказан. Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД - виновно, противоправно
поведение на Б., причинен вредоносен резултат на въззиваемия и причинно-
следствената връзка между тях. От заключението по изготвената
съдебномедицинска експертиза № 114/ 2020 г. на д-р М.А.Г. - ординатор към
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ Ловеч се установяват характера и
вина на причинените увреждания на Т. КР. Б. и времето за възстановяване.
Съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
е съобразил причинените вреди на пострадалия, времето за възстановяването
му, практиката на съдилищата и справедливостта. Не е налице основание за
изменение на присъдата в тази й част.
При този изход на процеса, съдът е осъдил Б. да заплати по сметка на
Районен съд гр. Луковит сумата от 50 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил
подсъдимата Б. да заплати на Т. КР. Б. направените от него разноски по
делото: сума в размер на 700. 00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и сума от 210. 00 лева, представляваща заплатени депозити
за вещо лице и свидетели.
Присъдата следва да се измени в частта за разноските, като се отмени в
частта, с която съдът е осъдил Б. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Луковит сумата от 741. 00 представляваща направени разноски по делото, тъй
като по делото не са събрани доказателства за направени разноски в
посочения размер, които да са изплатени от съда. Настоящата инстанция
приема, че следва да се потвърди присъда № 260008/16.04.2021 г. по НЧХД №
356 по описа за 2019 г. на Районен съд-Луковит в останалата й част.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260008/16.04.2021 г. по НЧХД № 356 по описа за
2019 г. на Районен съд-Луковит в частта за разноските, като я отменя в частта,
с която съдът е осъдил Б. да заплати по сметка на Районен съд гр. Луковит
сумата от 741. 00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12