Р Е Ш Е Н И Е № 195/5.10.2018г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесет и пети сепември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 224 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ
Република против Р.Л.Л. ***. В исковата молба се твърди, дружеството е
депозирало заповед за изпълнение срещу ответника за сума в 383.10 лева,
представляваща неплатена топлинна
енергия за период от
01.05.2014г. до 30.04.2017г. /включително/ за топлофициран имот, находящ се в
гр.Перник, за, както законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 134.74 лева за периода от 08.07.2014г. до
15.12.2017г.,ведно със законната лихва върху размера, считано от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. След получаването на
заповедта длъжникът е оспорил заповедта.
Твърди се още, че
последният се явява собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр..
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми в 30-дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят. Предвид изложеното е
направено искане да се приеме за установено че съществува вземането на ищеца по
отношение на ответника за посочените суми.Заявена е претенция за заплащане на
сторените в това производство съдебно-деловодни разноски. Представят и ангажират
доказателства.
В
с.з. ищецът не изпраща представител и не изразява становище.
В
срока за отговор ответникът е депозирал възражение срещу иска като е посочил,
че молбата е неоснователна.Заявена е претенция за разноски.
В с.з. ответникът поддържа депозирания
отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2017г.
ищцовото дружество е депозирало пред Пернишки районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, като заявлението е изпратено по
компетентност пред Районен съд Карнобат, който е образувал ч.гр.д. №89/2018г. по описа на съда. В рамките това производство е
издадена заповед за изпълнение №60 / 19.01.2018г., с която съдът
е разпоредил на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 383.10 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за период от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., мораторна
лихва за забава на месечните
плащания в размер на 134.74 лева за
периода от 08.07.2014г. до 15.12.2017г.,ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер 75 лева, от които
платена държавна такса в размер на 25 лева
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Срещу издадената
заповед в срок е депозирано възражение от ответника Р.Л..
По делото няма
спор, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Перник.
По делото са
назначени и изслушани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в жилището на
ответника има един топъл водомер. Отсъединени са радиаторите, но има щранг-лира.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че експертът
направил и изискал фактури, кредитни или дебитни известия, начина за тяхното
осчетоводяване, но такива не му били представени. Дружеството изпратило
единствено фактури, но според вещото лице е абсолютно неясно дали тези фактури
са отразени в счетоводстовото, тъй като не са представени никакви счетоводни
данни.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл. 422 ГПК са неоснователни
по следните съображения:
Понятието "потребител на топлинна енергия" е
уредено в Закона за енергетиката, като съгласно
чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 13 ДР на ЗЕ определя като потребител
физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или
природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т.
42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови
нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите
на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.
Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
От изложеното е
видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида или нарочно сключен писмен
договор не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона-в т.см Решение
№ 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.
29 ГПК.
При наличието на доказано качество на ответника на потребител на топлинна енергия, като собственик на топлофициран имот ответникът се явява страна по договор за доставка на
топлинна енергия със страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което
е възникнало вземане за цената на доставената топлинна енергия.
Независимо от факта,
че ответникът се явява страна по договор за доставка и реалната дължимост по
него, то претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като не е доказана по
размер.
Това е така, тъй като
от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на вещото
лице са предоставени единствено фактури за задълженията на ответника, без
никакви други счетоводни документи, въз основа на които вещото лице са даде
становище за размера на начислените, платените и дължимите суми. Самото то
посочва, че от така представените фактури е абсолютно неясно на база какви документи са изготвени
и най-вече дали вярно отразява действителното потребление. Следователно
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени на това основание.
Претенцията на
ищеца за сторените от него съдебно-деловодни разноски следва да бъде оставена
без уважение предвид изхода от спора. Ответната страна дължи и заплащането на
сторените от ищеца разноски в размер на 300лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„Топлофикация-Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ Република, против Р.Л.Л. с ЕГН ********** *** искове
да
се приеме за установено, че съществува вземането на ищеца в размер на 383.10
лева, представляваща неплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.Перник, за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2017г., мораторна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 134.74 лева за периода от 08.07.2014г. до
15.12.2017г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
на „Топлофикация-Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ Република за присъждане
съдебно-деловодните разноски.
ОСЪЖДА Топлофикация-Перник“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ Република да заплати на Р.Л.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв.
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: