РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. ХАСКОВО, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500535 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от адвокат А.В.,пълномощник на С. Р. С.
решение №260333/06.07.2021г. постановено по г.д.№3026/2019г. на РС
Хасково, с което се отхвърля предявения от С. Р. С., ЕГН **********, от
гр.*** против Е. В. М., ЕГН **********, Н. Е. В., ЕГН **********, А. Е. М.,
ЕГН ********** и А. М.Е., ЕГН **********, всички от гр.***, иск с правно
основание чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на Е. В.
М., Н. Е. В., А. Е. М. и А. М. Е., че С. Р. С. е собственик на 27/28 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.***, с площ от 750 кв.м. и
да бъдат осъдени да му предадат владението върху 27/28 ид.ч. от имота, като
– неоснователен.
Отхвърля се и направеното от С. Р. С., , искане с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Констативен нотариален акт
№ ***, том ***, рег. № ***, дело № ***г. до размер на 27/28 ид.ч.
Във въззивната жалба на адвокат А.В.,пълномощник на
1
въззивника С. Р. С. се правят оплаквания за незаконосъобразност, за
необоснованост и неправилност на обжалваното решение.Съдът не е направил
обстоен анализ на свидетелските показания,за да изведе своите крайни
изводи.Съдът неправилно и необосновано е извел извод,че ответниците са
собственици на спорния имот въз основа на частен документ от 28.10.1969г.
договор за покупко-продажба на 1/2ид.ч. от нива с площ от 1,5дка. Съдът е
пренебрегнал факта,че дядото на ищеца С. К.Е. е владял и ползвал процесния
имот около 40г.,граничел е с имота на ищеца е представлявали едно
цяло,което владение е продължило до смъртта му 04.12.2001г.След тази
година имотът се ползвал от ищеца до 2014г.,когато установил,че ответникът
Е. В. М. е направил ограда и е ограничил достъпа до имота от
ищеца.Жалбоподателят не споделя извода на съда за придобиване на спорния
имот по давност,поради факта първо,че по силата на частен договор не в
предписана от закона форма не могат да придобият собственост и че в
периода от 2001гг. 2014г. давността е прекъсвана на два пъти.Сочи се ,че
постановеното решение влиза в противоречие с предходни решения на съда, с
които ищецът е приет за собственик на 1/28ид.ч. и няма основание да се
отрича собственост и върху останалите 27/28изд.ч. Иска се отмяна на
решението и уважаване на обективно и субективно съединените искове.
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
подадената въззивна жалба от адвокат Т.В.,пълномощник на въззиваемия Е.
В. М.,в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по
делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното от Районен съд Хасково и обжалвано пред
настоящата инстанция решение е допустимо и валидно.
Спорните моменти повдигнати в исковото производство и
поддържани от жалоподателя във въззивното производство се свеждат до
отговора на въпроса за установяване на право на собственост на въззивника
на 27/28ид.ч. върху недвижими имот въз основа на давностно владение
продължило в период от 2001г. до 2014г.
Пред РС Хасково е предявен иск с правно основание чл. 108
от ЗС против Е. В. М., Н. Е. В., А.. Е.С. М. и А.М.Е.С., всички от гр.*** за
2
признаване за установено,че е собственик на 27/28ид.ч. от идентификатор ***
по КККР на гр.***, с площ от 750 кв.м. и предаване на владение, съединен с
искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Констативен
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***г. до размер на 27/28
ид.ч.
Правния интерес от иска ищецът С.К.Е. обосновава с
осъществено давностно владение в негова полза, на което ответниците
против Е. В. М., Н. Е. В., А.Л. Е. М. и А. М. Е. противопоставят свои права по
наследство и давностно владение от 1969г. и към настоящия момент,като през
2014г. се снабдяват с констативен нотариален акт,оспорен в настоящото
производство
Безспорно установено е в първоинстанционното
производство,че спорът между страните е по отношение на имот с
идентификатор *** по КККР на гр.***, с площ от 750 кв.м,по отношение на
който имот с решение № 370/29.06.2018г., влязло в законна сила на
26.07.2019г по г.д.2985/2017г. на РС Хасково е прието за установено по
отношение на Е. В. М., Н. Е. В., А. Е. М., и А. М. Е.,че С. Р. С. е собственик
на 1/28 ид.ч.
За да отхвърли иска на С. Р. С.,първоинстанционният съд е
приел,че иска е недоказан,който извод е намерил опора в гласните
доказателства,според които спорът между страните е възникнал след събаряне
на гараж на границата с имота на ответниците,като до това време 2014г.-
снабдяването с нотариален акт от страна на ответниците, страните не са
имали спорове.Въззивната инстанция се присъединява към този правен извод
на районния съд. Действително ищецът не установява главно и пълно
доказване на иска си за необезпокоявано владение върху претендирата част от
спорния имот.В тази връзка не без значение са и извършените
административни процедури по повод изменението на КК на имоти
собственост на ищеца и ответниците,касаещи граници и площи,като
административния акт е подписан без възражения и е влязъл в сила.
От съществено значение за изхода на настоящия спор е и
развилото се производство по г.д.2985/2017г. на РС Хасково,приключило с
влязло в сила решение № 370/29.06.2018г. с което е прието за установено по
отношение на Е. В. М., Н. Е. В., А.Е. М., и А.М.Е., че С. Р. С. е собственик на
3
1/28 ид.ч.При това положение следва да се има предвид,че въззивникът е
заявил обем права,който според него е притежавал,поради което
неоснователно претендира обем права извън заявените вече и уважени от
съда.Но основното в този спор е именно доказване на факта,че ищецът е
осъществил твърдяното давностно владение,което както се посочи по-горе е
недоказано,поради което въззивната жалба с доводите в същата се явава
неоснователна.
Изложеното до тук дава основание да се приеме, че районният съд
е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което не следва да
бъде ревизирано от настоящата инстанция, а мотивите споделени
изцяло,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към тях.
В този смисъл обжалванато решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора С. Р. С., ЕГН **********, от гр.***, следва
да заплати на Е. В. М., ЕГН **********, от гр.***, направените по делото
разноски в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №260333/06.07.2021г. постановено по г.д.
№3026/2019г. на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, от гр.***, да заплати на Е. В.
М., ЕГН **********, от гр.***, направените по делото разноски в размер на
1000 лева, представляващи възнаграждение за адвокат пред въззивна
инстанция .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4