Номер 67212.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601077 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба , подадена от осъдения В. С. Т. срещу определение №9
от 26.08.2020г. по н.ч.д. №405/2020г. по описа на ОС- Кюстендил, с което е оставено без
уважение предложението на началника на Затвора- *** за условно предсрочно
освобождаване на л.св. В. С. Т. . Съдът е приел, че макар и да е налице една от формалните
предпоставки на чл.70, ал.1 НК (изтеклия до момента срок от изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“), индивидуалната корекционна работа с осъдения Т.
следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен целите на
наказанието „лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително-
възпиращата функции на наказанието. Срещу така постановения съдебен акт е депозирана
частна жалба от осъдения В. Т., в която са развити доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, като е заявено искане за отмяна на постановения
съдебен акт и за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Апелативен съд-София, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение,
намери за установено следното:
С определение №9 от 26.08.2020г., постановено по н.ч.д. №405/2020г. по описа на
ОС- Кюстендил, е оставено без уважение предложението на началника на Затвора *** за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното на осъдения В. Т. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години
(постановено с определение от 30.06.2017г. за одобряване на споразумение по НОХД
№403/2017г. на ОС- София) с неизтърпян остатък към 25.08.2020г. в размер на 7 месеца и 18
дни и с налагане на предложената с доклада за пробационен надзор мярка по чл.42а, ал.2, т.2
НК (задължителни периодични срещи с пробационен служител). За да постанови този свой
1
акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения Т. е налице само едната от
двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода, а именно - към момента на произнасянето същият да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му и търпяно наказание. Според ОС-
Кюстендил, в случая обаче, не е налице втората предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване - с обективираното пред затворническата
администрация поведение осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови
определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
Доказателствата по делото установяват, че осъденият В. С. Т. е постъпил в Затвора–
гр. *** на 12.07.2017г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5
години, наложено му с определение от 30.06.2017г. за одобряване на споразумение по
НОХД №403/2017г. на ОС- София, с което е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.242, ал.4. пр.1 вр. ал.2, пр.1 от НК.
Установено е също, че към датата на произнасяне на първостепенния съд осъденият
Т. е изтърпял фактически 3 /три/ години, 8 /осем/ месеца и 00 /нула/ дни, а от работа 9
(девет) месеца и 17 (седемнадесет) дни, като видно от приложената справка изх.
№845/24.08.2020г. неизтърпяната част от наказанието към 25.08.2020г. възлиза на 7 /седем/
месеца и 18 /осемнадесет/ дни.
Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на ОС- Кюстендил относно
наличието на формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на
фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание.
Към делото са приложени като писмени доказателства: предложение на началника на
Затвора *** за условно предсрочно освобождаване на осъдения В. Т., затворническо досие
№269/2018г. (по описа на Затвора ***), план (препланиране на присъдата) от 31.07.2019г.,
доклад на инспектор СДВР от 03.08.2020г., схема за оценяване на вероятност от ново
осъждане и профил на нуждите, доклад за пробационен надзор от 13.08.2020г. От доклада на
инспектор ИСДВР ЗООТ „***“ Х., както и от останалите писмени доказателства се
установява, че въпреки времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
отчетените позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с неговите добри
интелектуални възможности, уважителното му отношение към пенитенциарния персонал и
лишените от свобода и положителното отношение към труда, липсата на рисково поведение,
дистанциране от конфликти и неприятности, рискът от сериозни вреди по отношение на
обществото е преценен като среден, а рискът от рецидив е намален поетапно до 38 точки,
което е само с 2 точки под средните стойности за този риск. По делото има данни и не се
спори, че Т. е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
2
като видно от приложената по делото справка към 25.08.2020г. положеният труд е бил за
период от 9 /девет/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни. Тук обаче следва да бъде отбелязано, че
съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез
който се цели превъзпитателно въздействие спрямо осъдените лица. Изискването на чл.41,
ал.1 НК за упражняване на общественополезен труд е императивно, т.е. съществува
задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от свобода“ да полагат труд, а не
става дума, че полагането на труд априори следва да се приема като някаква привилегия във
връзка с преценката на обстоятелствата в производството по чл.440 НПК. Дори нещо
повече: неизпълнението на задължението за полагането на труд може да доведе до пълна или
частична отмяна на зачитането на работните дни.
По делото още има данни, че осъденият Т. е бил избиран за отговорник на спално
помещение и за отговорник културно- масова и спортна дейност, като дори е организирал
различни турнири и мероприятия в групата. Също има и данни, че за умереното си
поведение и предвид недопускането на нарушения на вътрешния ред е бил поощряван и
стимулиран чрез различни награди, сред които свиждане извън затворническото общежитие,
ползване на годишна почивка извън затворническото общежитие. Според настоящия
съдебен състав горепосочените обстоятелства сочат, че л.св. Т. полага усилия да следва една
положителна линия на поведение в местата за лишаване от свобода. Същевременно от
приложените по делото доказателства е видно, че у В. Т. е налице само деклариране на
формална готовност за промяна на криминалното му поведение, без обаче осъденият да сочи
конкретен план, по който това да се случи или каквито и да е други доказателства за това. В
този смисъл е правилен извода на първостепенния съд, че спазването на реда в местата за
лишаване от свобода не е предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а е
задължение на осъдените лица. От друга страна ОС- Кюстендил правилно е взел предвид и
обстоятелството, че преди настоящото осъждане по отношение на В. Т. са били постановени
още три влезли в сила осъдителни присъди. От приложеното в личното затворническо досие
на осъдения свидетелство за съдимост е видно, че предмет на престъпленията по
предишното и настоящото осъждане на В. Т. са високорискови наркотични вещества, които
данни са мотивирали ОС- Кюстендил правилно да приеме, че преди постъпването му в
местата за лишаване от свобода при осъдения Т. се наблюдава устойчива криминализация
във връзка с държане и разпространение на високорискови наркотични вещества (с
предишното му осъждане на Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 9 месеца при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева) и че тази негова дейност, Т. упражнява по занятие.
В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
съответните правила, които следва да се спазват там, не означава априори, че В. Т. се е
поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам
3
да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил. В тази насока
следва да се отбележи, че поправително-възпитателната работата с осъдените няма за цел да
бъдат създадени безгрешни и „идеални хора“, като преследваната при изтърпяването на
наказанието легитимна цел е постигането на такова поправително въздействие спрямо
личността на осъдения извършител на престъпление, което да не е формално, а да има
своите действителни и трайни устойчиви прояви в изграждането на позитивен,
законосъобразен модел на поведение.
Предвид гореизложеното, в обобщение се налага извода, че въпреки констатираните
до момента добро поведение на осъдения и положителни тенденции в процеса на
поправянето му, същият не е дал достатъчно убедителни доказателства за постигната трайна
и необратима съществена промяна в нагласите и мотивировката му за водене на
законосъобразен начин на живот, което, от своя страна, недвусмислено означава, че
осъденият Т. все още не се е поправил и че корекционния процес при него, все още не е
завършил.
Тук е мястото да се отбележи, че от приложените по делото материали е видно, че
неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода“ не е малък, като към момента
на произнасяне на настоящата съдебна инстанция (08.10.2020г.) е в размер на 6 /шест/
месеца и 04 /четири/ дни.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираното в
частната жалба искане не следва да бъде уважено.
По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и че като такова следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9 от 26.08.2020г. на ОС- Кюстендил, постановено
по н.ч.д. №405/2020г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5