Р Е Ш Е Н И Е № 72
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 11.03.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня С.
Като
разгледа докладваното от младши съдия С. в. гр. дело № 13 по описа за 2020 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 368/
11.11.2019 год., постановено по гр. дело № 1162/ 2019 год. на Районен съд Н. п.
е отказано даването на разрешение на основание чл. 127а, ал.3 вр. ал.1 от СК на детето
М.Б. Н. да пътува извън границите на Република
България неограничен брой пъти за срок от 5 години в държавите-членки на ЕС,
придружавано от своята майка и законна представителка
С.С.М., без съгласието на бащата Б.Н.Р..
Недоволна от
така постановеното решение останала ищцата, която депозира въззивна жалба. Счита обжалваното решение за неправилно. Излага, че в
селото, в което живеят с детето няма работа, няма условия за отглеждане на
детето М.. Твърди, че в посещаваната от него детска градина има само 3 деца,
поради което вероятно ще бъде закрита. Сочи, че без основателна причина
ответникът отказва да изплаща издръжка за детето, а безработицата в населеното
място я принуждава да търси работа в Германия, където вече са се устроили
нейните роднини – майка й, баща й, сестра й и зет й, които ще й окажат помощ за
нейната професионална реализация. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от нея
иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката редовно призована се явява лично и с процесуалния си
представител адв. П.Н., Адвокатска колегия – Ш.. Поддържа въззивната жалба и
уточнява, че претендира единствено да бъде дадено разрешение от съда детето да
напуска пределите на Република Б. за срок от 5 години. Сочи, че определеният
режим на контакти на детето с бащата ще бъде спазван, тъй като по празниците и
ваканциите има намерение да се връща в Б.. Същевременно транспортът до Германия
е евтин и уреден.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.
В съдебно заседание
въззиваемият редовно призован се явява лично заедно с процесуалния си представител
адв. Н. Н., Адвокатска колегия – Ш.. Оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че са родители на детето М.Б. Н., род. на *** год. (към момента на 4
години).
Не се спори, че по
силата на Решение № 200/ 22.06.2018 год., постановено по гр. д. № 1429/2017
год. по описа на Районен съд – Н. п. родителските права над детето са
предоставени на майката С.С.М., като местоживеенето на детето е определено също
при нея на адреса в с. М.. Със същото решение е определен режим на лични
отношения на бащата с детето, по определен от съда режим, който е допълнен с
решение № 265/06.08.2018 г. по делото.
От удостоверение по
изп.д. № 20199310400298 на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931 на КЧСИ се установява, че
определеният режим на лични отношения на бащата с детето не се изпълнява,
поради което е образувано изпълнителното дело и са предприети изпълнителни
действия за предаване на детето на 20.04.2019 год. и на 20.07.2019 год. на
бащата в присъствието на социални работници от отдел „Закрила на детето“, гр. Н.П.
и служител на РУП гр. Н.П..
От удостоверение по
изп. д. № 20193620400029 на ДСИ Е.Х. при Районен съд – Н.П. се установява, че
по образуваното по молба на взискателя С.С.М. изпълнително дело е изплатена
издръжка от длъжника Б.Р. в размер на 720 лева (4 вноски за издръжка от по 180
лева).
Във въззивното
производство е приложена служебна бележка изх. № 313/ 10.02.2020 год. по
горепосоченото изпълнително дело, от която се установява, че към датата на
издаването й ответникът Б.Н.Р. е изплатил общо 5 вноски за издръжка по 180 лева
(общо 900 лева).
По настоящото дело е
приложена жалба за домашно насилие от страна на молителката, по която е
издадена заповед за незабавна защита на молителката и детето № 18/06.08.2019 г.
по гр.д. № 1048/2019 г. като на бащата е наложено предупреждение да се въздържа
от извършване на домашно насилие, както и забрана да доближава молителката и
детето на разстояние не по – малко от 100м., както и да доближава молителката
на адреса в с. М., също на 100м.
На съда е служебно
известно, че по жалбата е образувано гр. д. № 1048 по описа за 2019 год. на
Районен съд – Н.П., по което е постановено Решение № 318 от 15.10.2019 год. По
въззивна жалба срещу горепосоченото решение е образувано в.гр.д. № 486 по описа
на Шуменски окръжен съд за 2019 год., по което е постановено Решение № 56 от
28.02.2020 год., с което е отменено решение №318 от 15.10.2019г. постановено по
гр.д.№1048/2019г. по описа на Районен съд - гр.Н.П., в частта, с която е
уважена молбата на М.Б. Н., действащ чрез своята майка и законен представител С.С.М.,
за налагане на мерките по чл.5, ал.1 т.3, предл.1 и 2 от ЗЗДН, и е забранено на
Б.Н.Р. да доближава М.Б. Н. и жилището му на разстояние не по-малко от
100метра, като е отхвърлил иска в тази част. Въззивният съд е потвърдил
решението в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по мерките,
наложени на Б.Р. по отношение на молителката като е определил срок на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН от 12
месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по делото - 06.08.2019г., с изключение на времето, определено на Б.Н.Р. за
вземането и връщането на детето М.Б. Н., съобразно определения режим на лични
контакти на бащата с детето.
Видно от изготвения в
хода на първоинстанционното производство социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Н.П. изх. № ПР/Д-Н-НП/94-001/28.10.2019 год. жилището на адреса
в. село М., общ. Н.П., ул. „Васил Коларов“ № 9 е собственост на родителите на
молителката и представлява къща, състояща се от 3 стаи, кухня и сервизни
помещения. Хигиенно-битовите условия са на добро ниво. За детето има отделна
стая с легло и със закупени играчки според възрастта и пола му, както и дрехи и
вещи за ежедневна употреба. Молителката по нейни данни е безработна,
регистрирана е в ДБТ Н.П. на 15.08.2019 год., но тъй като е пропуснала да се
подпише на определената дата, ДБТ е прекратило регистрацията й от 08.10.2019
год. с право на нова регистрация на 07.04.2020 год. Получава финансова помощ по
чл. 9 от ППЗСП – 28 лева и по чл. 7 от ЗСПД – 40 лева, както и от родителите
си. Установено е, че основни грижи за детето се полагат от молителката и от
нейните баба и дядо по бащина линия, с които съжителства. Молителката има
близки и приятели в село М.. Детето посещава ЦДГ в селото и е добре интегриран
в детския колектив, умее да контактува с други деца. Тъй като детето има
здравословни проблеми, се провеждат профилактични прегледи и се посещават
специалисти за контролни прегледи в гр. С.. Дадено е заключение, че детето е
видимо привързано към майка си като с бащата са осъществени няколко срещи в
дома му, като само един път е останало с преспиване.
Представено е Решение
от 08.102019 год. на ДБТ Н.П., с което от 07.10.2019 год. е прекратена
регистрацията на молителката, тъй като не е изпълнила препоръките на трудовия
посредник или действията и сроковете в плана за действие.
От удостоверение изх.
№ УД-1882/ 02.10.2019 год., изд. от ДСП – Н.П. се установява, че за периода от
01.04.2019 год. до 30.09.2019 год. на молителката са й изплатени помощи в общ
размер от 268,25 лева.
Приложена е служебна
бележка № 115/ 30.10.2019 год., изд. от кмета на с. М., общ. Н.П., в която е
посочено, че в населеното място има общо 26 деца, от които само 9 са децата на
възраст между 3 и 7 години.
По делото са
представени документи, ведно с превод на български език, за адресна регистрация
на родителите на молителката – майка й З.Х. и баща
й С.А., които живеят и работят в Г..., чиято регистрация е от 20.11.2018 г.
Приложен е трудов договор на бащата на молителката за работа в Г... с
работодател „Гьокчек СНС Техник“, сключен за срок от 6 месеца, считано от
02.01.2019 г., с уговорено заплащане в размер на 9,50 евро на час. Представен е
и договор за наем на жилище в което живее семейството на родителите на
молителката, което е с площ от 50кв.м.
Представена е покана
за назначаване на работа от „Йлмаз Гьокчек ЦНЦ“ – технология за рязане,
подписана от Йлмаз Гьокчек до молителката.
От свидетелство за
професионална квалификация серия К-12, № 058384, изд. на 14.06. 2012 год. се
установява, че молителката, като придобила средно специално образование по
специалността „хлебар – сладкар“.
Приложени са и
епикризи за заболявания на детето, сред които се установява водещо заболяване,
установено в кърмаческата възраст на детето - наличие на вродено заболяване
„междукамерен септален дефект“
По делото са събрани
гласни доказателства, посредством разпита на 2 свидетели – свид. С.А., воден от
ищцата и свид. А.С., водена от ответника.
Свид. С.А., баща на
ищцата, сочи, че работи в Германия, където се е установил през последната една
година. Излага, че там живее с жена си, другата си дъщеря и нейния мъж в
наетата от свидетеля квартира, но дъщеря му и зет му ще си наемат самостоятелна
квартира. Твърди, че в квартирата има условия за молителката и детето. Жилището
разполага с кухня, детска стая, спално помещение, коридор, баня и тоалетна
отделно.
Свидетелят сочи, че
молителката и детето живеят в с. М., но там няма работа, а детската градина, в
която сега ходи внукът му ще бъде закрита, поради малко деца. Сочи, че до
селото няма обществен транспорт, който да гарантира безпроблемно обслужване при
необходимост на детето от здравни грижи, както и осигуряване на посещения в
детско заведение, а след това и училище. Сочи, че родителите му помагат
доколкото могат на молителката, но са възрастни. Твърди, че за молителката е
осигурена работа като трудовото й възнаграждение ще бъде в размер на 9,50 евро на
час. Излага, че за детето има подходящи детски градини и здравно обслужване.
Сочи, че бащата не изпълнява редовно финансовите си задължения спрямо детето.
По делото е разпитана
и майката на ответника, която сочи, че молителката възпрепятства контактите на
ответника с детето, което наложило принудителното изпълнение на постановеното
решение. Твърди, че до момента детето е ходило при баща си 2 пъти, винаги със
съдебен изпълнител, като в дома на бащата то се чувствало много добре и не
желаело да се връща обратно. Излага, че бащата им още едно дете от друга жена. Свидетелката
сочи, че детето М. не разпознава баща си, не му вика „татко“, а се обръща към
него по име. Навежда твърдение, че разполагат с добри материални възможности да
се грижат за детето.
Съобразно нормата на
чл. 127а, ал.3 от СК по делото е изслушан бащата, който категорично заявява, че
не е съгласен да се издаде паспорт на детето. Счита, че заминаването на детето
в чужбина ще осуети възможността му да го вижда, което в крайна сметка ще
доведе до отчуждаване на детето от него.
Майката от друга
страна твърди, че ще се връща в Б. с детето, т.к то провежда лечение за
вроденото заболяване, което се контролира от лекарите в гр. С., и тя желае
лечението да продължи тук. Освен това сочи, че има причина и заради имотите и
възрастните й баба и дядо да се връща в България и да води и детето.
Молителката излага, че с работата в Германия ще осигури по – добри условия за
детето си и неговото възпитание.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искане с пр. осн. чл. 127а от СК да замести съгласието на Б.Н.Р.,
баща на малолетното дете М.Б. Н., като разреши на детето да пътува извън
границите на Република Б. неограничен брой пъти за срок от 5 години, в
държавите-членки на ЕС, придружавано от молителката С.С.М., негова майка.
Доколкото производството има характера на спорна съдебна
администрация, при разрешаване на възникналия спор съдът винаги служебно следи в
най-пълна степен да бъдат охранени интересите на детето. Съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави и може да разреши конкретни пътувания в период от време,
различен от първоначално заявения и до определени държави или може да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при
решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в
чужбина са интересите на детето.
Освен това всяко дете
се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както
възможността да се премества и установява в различни места на територията на
страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази
територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както от чл. 10 от Конвенцията за правата на
детето
на ООН, по която Република Б. е страна.
Не е спорно, че с
Решение № 200/ 22.06.2018 год., допълнено с решение № 265/06.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1429/2017 год. по описа на Районен съд – Н.П.
родителските права над детето са предоставени на майката С.С.М., като
местоживеенето на детето е определено също при нея на адреса в с. М. и е
определен режим на лични отношения на бащата с детето. Детето посещава детска
градина в село М., в което има много ограничен брой от деца на възраст, близка
до тази на детето, с които последното да може да контактува и да поддържа добри
социални контакти. Това обстоятелство се установява от показанията на
свидетелите, както и от служебна бележка относно броя на децата в населеното
място, издадена от кмета на село М..
Не се спори също, че
майката в момента е безработна, че регистрацията й в ДБТ Н.П. към момента е
прекратена, че получава помощи в минимален размер и че бащата през
продължителен период от време не е заплащал дължимата месечна издръжка в размер
на 180 лева за малолетното дете, за което е образувано изпълнително дело №
20193620400029 на ДСИ Е.Х. при Районен съд – Н.П., по което към 10.02.2020 год.
са били изплатени 900 лева (общо 5
вноски). Самият Р. в съдебно заседание пред въззивния съд признава, че
не е изпълнявал финансовите си задължения към детето, като излага, че през този
период е бил без работа и не е разполагал с възможността да си плаща.
Твърдението му в тази насока влиза в колизия с показанията на свид. А.С., които
преценени при условията на чл. 172 от ГПК следва да бъдат кредитирани, тъй като
са обективни и съответстват на събраните по делото доказателства. Свидетелката
(майка на ответника) заявява, че работят частен бизнес и имат добри материални
възможности, успяват да осигурят децата си. Задължението за издръжка на
непълнолетното дете е алиментно. Обстоятелството, че бащата през определен
период от време не е имал работа, въпреки че не са били налице никакви
обективни или субективни пречки да полага труд, не го освобождава от това
задължение, още повече, че в хода на делото се установи, че той и неговото
семейство разполагат с добри материални възможности.
Не е спорно, че при
отглеждане на детето помагат прабабата и прадядото на детето, които са възрастни
хора. По думи на сина им свид. С.А. (баща на молителката) бабата е на 62 год.,
а дядото – на 61 год. Финансова подкрепа молителката получава и от родителите
си, които работят в Германия.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че в семейството на молителката и малолетното й дете не
постъпват достатъчно финансови средства, с които да се покриват неговите
потребности. Напълно нормално е за всеки един отговорен родител да се стреми да
осигури възможно най-добри условия за своето дете. След като тези условия не
могат да бъдат осигурени в България, тъй като няма свободни работни позиции,
желанието на майката да потърси по-високо платена работа в чужбина, в страна, в
която вече са се устроили нейните родители и нейната сестра, е закономерно и в
интерес на детето. Видно от материалите по делото, работодателят на бащата на
молителката е проявил желание да я назначи на работа в неговото предприятие на
постоянен трудов договор. В Германия молителката ще може да разчита на
активната помощ на своите родители и на сестра си при отглеждане на
детето.
От материалите по
делото се установи, че детето има вродено заболяване, което успешно се следи и
контролира от лекари в С.. При тези лекари детето ще продължава да ходи на
периодични прегледи, като от последната представена по делото епикриза е видно,
че състоянието на детето значително се е подобрило. Дадено е заключение, че е
налице почти напълно затворен перимембпранозен ретротрикуспидален мкд, без
еволютивни усложнения. Не следва да се пренебрегва и фактът, че
здравеопазването в Германия е на много високо ниво и там би могло да се намери
дори по-ефективно лечение и терапия за детето, което безспорно ще е полезно за
него.
Следва да се
отбележи, че за да може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес на
детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск, следва да
бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в
място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия
или в място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното
решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е
извън пределите на Б. - в държави, с които България няма сключени договори за
правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция
от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца,
или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което
българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад граница
(Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС,
ОСГК). По делото липсват доказателства, установяващи конкретни рискове за
детето от негов престой в държавата, в която живеят неговите близки роднини – Г..
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде дадено
заместващо съгласие на бащата за неограничен брой пътувания на детето до Г.
като държава - членка на Европейския съюз по време, съобразено с режима на
личните отношения на детето с бащата.
Съдът не споделя
становището на ответника, че с факта на извеждане на детето от страната, то ще
се отчужди от него и от семейството му и ще ги забрави, още повече, че
местоживеенето на детето няма да бъде променяно. Правото на свободно
придвижване на гражданите на държавите- членки в ЕС може да бъде ограничавано
само в изключителни случаи, каквито в случая не са налице. При противоречие
между интересите на детето и интересите на родителя, предимство имат интересите
на детето, а засегнатият родител следва да търпи това временно ограничение на
правата си. Както бе посочено по-горе, в случая е налице интерес на детето М.Б.
Н. да пътува с майка си до Г..
По делото не са
събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че молителката
смята да напусне територията на страната заедно с детето и да не се завърне.
Напротив, установява се, че поради здравословното състояние на детето, същото
следва периодично да посещава лечебно заведение в С., за да бъде контролирано
заболяването му. Освен това в България остават бабата и дядото на молителката,
които са възрастни хора, имат нужда от обгрижване и несъмнено ще се радват да
имат възможността да контактуват с правнучето си възможно най-често. Фактът, че
в България остават близки роднини на майката и детето, които без съмнение често
ще посещават ще допринесе за запазване връзката със страната, в която е родено
и прекарало първите години от живота си детето. Не на последно място,
молителката разполага с недвижими имоти на територията на страната, които също
се нуждаят от поддръжка.
По отношение на поискания
срок от 5 години, за който да бъде дадено разрешението, настоящият съдебен
състав намира, че същият е твърде продължителен. Такъв дълъг срок не е в
интерес на детето, поради което разрешение по чл. 127а от СК следва да бъде
дадено за срок от 3 години от влизане в сила на настоящото решение.
По повод
притесненията на бащата, че ако детето бъде изведено в Германия, изобщо няма да
може да го вижда, следва да бъде съобразено обстоятелството, че родителят е
длъжен да спазва съдебното решение по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Ако бъде констатирано неизпълнение на решението, ще бъдат сезирани компетентните
органи, които ще осъществят контрол върху действията на съответния родител по
реда на международната правна помощ.
С оглед
гореизложеното решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено
искането по чл.127а , ал.2 от СК следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата Б.Н.Р. да бъде издаден паспорт на детето М.Б. Н. и същото да пътува
заедно с майка си С.С.М. извън пределите на Република България - до Германия и
обратно, без ограничения в броя на пътуванията за срок от 3 години от
постановяване на настоящото решение, през време различно от определения режим
на лични контакти с бащата.
Предвид изхода от
спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на жалбоподателката следва да се присъдят
направените от нея съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 625.00
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса,
съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран,
Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 368/
11.11.2019 год., постановено по гр. дело № 1162/ 2019 год. на Районен съд Н.П.,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата Б.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** да се
издаде паспорт на малолетното дете М.Б. Н., ЕГН: **********, действащо чрез
своята майка и законен представител С.С.М., ЕГН: **********, на осн. чл. 127а,
ал. 2 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата Б.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, детето М.Б.
Н., ЕГН: ********** да пътува от Република България до Федерална република Г. и
обратно, придружавано от майка си С.С.М., ЕГН: **********, без ограничения в
броя на пътуванията, за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
настоящото решение, на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.Н.Р.,
ЕГН: ********** да заплати на С.С.М., ЕГН: ********** сумата от 625.00 лева,
представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.