Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3183
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3183/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Н.В.Й.
ЕГН ********** от гр.Нови Искър срещу решение №162166 от 10.07.2019 г постановено
по гр.д.№59818/18 г на СРС , 166 състав , с
което е признато за
установено спрямо въззивника по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.221 ал.2 КТ , че същия дължи на „Й.С.К.“ ЕООД ЕИК ******от гр.Мездра сумата
от 1800 лева обезщетение от дисциплинарно уволнен
работник със заповед №070 от 28.02.2018 г на управителя на „Й.С.К.“ ЕООД ;
ведно със законната лихва от 18.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;
за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.04.2018 г по ч.гр.д.№24525/18 г на СРС , 166 състав.
Въззивникът излага доводи за неправилно на решението на
СРС . Действително
дисциплинарното уволнение не е отменено , но Й. е оспорил основанието за
уволнението си . СРС не е дал указания , че спорът между страните касае срока
на трудовото правоотношение . Процесният трудов договор се счита за сключен за
неопределено време , но този факт ще настъпи и клаузата за 3-месечно
предизвестие ще действа след като изтече 6-месечния срок за изпитване . В
случая е налице прекратяване на трудовия договор преди да се е трансформирал в
безсрочен и не са доказани действителни вреди по чл.221 ал.4 т.2 КТ .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Дисциплинарното уволнение на ответника
не е отменено и не може съдът да се произнася инцидентно по този въпрос .
Страните са сключили безсрочен трудов договор с клауза за изпитване , като
срокът на предизвестието е 90 дни .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.10.2019 г и е обжалвано в срок на 07.11.2019 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение ,
като такива основания в случая не се констатират. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи иска СРС
е приел , че не е допустимо да се изследва инцидентно законосъобразността
на дисциплинарното уволнение на ответника – същото не е оспорено по исков ред .
Въпреки това първоинстанционният съд е изследвал дали е налице основание за
прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ по чл.327 ал.1 т.1 КТ и е счел ,
че дисциплинарното уволнение е законосъобразно . ТПО е за неопределен срок с
клуза за изпитване от 6 месеца , поради което ответникът дължи обезщетение по
чл.221 ал.2 КТ за уговорения срок за предизвестие от 90 дни от 1800 лева .
Решението на
СРС е правилно като краен резултат. Действително
първоинстанционния съд е допуснал неточности в доклада си , като при
данни , че дисциплинарното уволнение не е отменено е указал на ответника , че
следва да докаже , че всъщност ТПО е прекратено от него поради невъзможност на
работника да изпълнява възложената работа заради заболяване като работодателат
не е осигурил друга подходяща работа. Също неправилно СРС е „отделил като
безспорен“ факт сключването на БЕЗСРОЧЕН трудов договор със срок за изпитване .
Дали трудовият договор е безсрочен е въпрос на трудовия договор , а и
ответникът не е заявил изрично , че признава , че трудовият му договор е бил
безсрочен . Непълни са и указанията на СРС към ищеца за подлежащите на
доказване от него факти.
Правилно в мотивите си СРС е посочил , че без предявен
иск за отмяна на уволнението е недопустимо да се изследва инцидентно
законосъобразността на уволнението . След това обаче без основание са изложени
мотиви именно за липса на предпоставки да се прекрати ТПО по чл.327 ал.1 т.1 КТ
и че те „не влияят“ на законността на дисциплинарното уволнение .
Неточностите в доклада и мотивите на СРС не са се
отразили на крайния извод на съда , че е дължимо процесното обезщетение по
чл.221 ал.2 КТ . Ищецът е представил писмени доказателства , че е уволнил
дисциплинарно ответника със заповед №070 от 28.02.2018 г на управителя на „Й.С.К.“
ЕООД , връчена на ответника на 02.03.2018 г . Заповедта за дисциплинарно
уволнение не е отменена от работодателя или по съдебен ред и при нейното
наличие трябва да се приеме , че ТПО е прекратено именно с нея . Изследване на
други основания за прекратяване на ТПО е недопустимо по иск по чл.221 ал.2 КТ .
Доводът на въззивника , че клаузата за 90 дневно предизвестие
ще действа след като изтече 6-месечния срок за изпитване противоречи на чл.70
ал.3 КТ . Според него по време на изпитването страните имат всички права и
задължения като при окончателен – в случая безсрочен - трудов договор . В
случая клаузата за изпитване е била в полза на работодателя , а и за двете
страни е уговорено предизвестие от 90 дни /чл.9 от трудов договор №136 от
09.10.2017 г / . Съгласно трайната практика на ВКС - решение №338 от 27.09.2011 г по гр.д. № 64/2011 г., ГК , ІV ГО на ВКС, решение
№11 от 27.01.2015 г по гр.д. № 4911/2014 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и др. – договорът за изпитване не е срочен договор .
Следователно за него не е приложим чл.221 ал.4 т.2 КТ.
Настоящият съд не споделя
приетото в решение №3987 от 06.06.2017 г по гр.д.№4661/17 г на СГС , III „Б“ състав , че при договор за изпитване
следва да се приложи чл.221 ал.4 т.2 КТ , тъй като клаузата за срок на
предизвестието е приложима след трансформиране на ТПО като безсрочно. Това
тълкуване противоречи на изричната норма на чл.70 ал.3 КТ и на практиката на
ВКС , че договорът за изпитване принципно не е срочен трудов договор . Дори да
се приеме такова тълкуване по аналогия , то следва да се приложи само ако
клаузата за изпитване е в полза и на работника . В случая клаузата за изпитване
е в полза само на работодателя като в хипотеза на прекратяване на трудовия
договор от работника срокът на предизвестието е уговорен на 90 дни .
Следователно , налице е симетрия между дължимото от работника при дисциплинарно
уволнение и при едностранно прекратяване с предизвестие и неспазен срок на
предизвестие , каквато принципно съществува между чл.221 ал.2 КТ и чл.220 ал.1 КТ касаещ неспазен срок за предизвестие .
Налага
се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 540 лева
адвокатско възнаграждение .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №162166 от 10.07.2019 г постановено
по гр.д.№59818/18 г на СРС , 166 състав .
ОСЪЖДА Н.В.Й. ЕГН
********** от гр.Нови Искър да заплати на „Й.С.К.“ ЕООД ЕИК ******от гр.Мездра сумата
от 540 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.