Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 02.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13350 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.В.В. срещу
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, с
правно основание чл. 432 КЗ, за сумата от 60 000 лв., ведно със законна
лихва от датата на предявяване
на исковата молба, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травми,
настъпили като последица от пътнотранспортно
произшествие на 01.09.2020
г. от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника.
В исковата молба се твърди, че
на 01.09.2020 г. в гр. София, около 16,30 ч., по ул. „Петър
Б. Величков“, с посока на движение от
ул. „София“ към ул. „Ком“,
К.Б.Б. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Вито“, с рег. № ********. В същото време, по
ул. „Петър Б. Величков“, с посока на движение към
ул. „Железопътна“ се е движел лек
автомобил „Тойота Корола“, управляван от ищеца Н.В.. В района на № 25, поради неподсигурена маневра, водачът Б. реализирал ПТП с намиращия се зад него
лек автомобил, управляван от В. и му причинил множество
травматични телесни увреждания, както следва: кръвонасядане в областта на ляво рамо; кръвонасядане на лява мишница; охлузване на лява предмишница; оток на ляво коляно; посттравматични непълни
увреждания на раменни мускули и сухожилия, които контролират движенията на
раменната става (лява раменна става - ротаторен маншон); частично разкъсване на ротаторния маншон от неговото залавно място върху лявата
раменна кост; контузия и частична руптура на корако-хумералния лигамент вляво (частично разкъсване в ляво на
ставната връзка започваща от клюновидния израстък на
лопатката и завършваща на голямата и малка върга на
раменната кост); посттравматичен синдром на
притискане и компресия на меките тъкани между две твърди костни повърхности -
главата на раменната кост и големия костен израстък на лопатката (субакромиален импиджмент
синдром); руптура (разкъсване) на предна кръстна връзка на ляво
коляно; руптура (разкъсване) на вътрешен медиален менискус;
изкълчване, навяхване и разтягане на външна и вътрешна колатерална
ставна връзка на ляво коляното; посттравматично възпаление на околоставната торбичка и ставната кухина; посттравматично
формиране на киста в коленната става в резултат на увреда на вътрешния
менискус (Бекерова киста); контузия на раменния пояс и лява
мишницата.
Поддържа се, че след ПТП
ищецът дълго изпитвал силни болки в областта на ляв горен крайник и ляв горен
крайник. Нараняванията на ищеца довели до продължителни физически страдания и
други отрицателни изживявания – тревожност, слабост, сънуване на кошмари с
пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Травмите
довели в процеса на оздравяването му до срив на самочувствието и тежък
психически шок. Поддържа се, че определеното от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД обезщетение в размер на 3 500 лв. е в силно занижен размер.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковете по основание
и размер, като оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие. Оспорва, че от процесното
ПТП са настъпили описаните в исковата молба като вид
и характер вреди, като оспорва и тяхната продължителност, както и твърдените болки и страдания. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение. Релевира възражение за съпричиняване,
като сочи, че пострадалият се е движил с несъобразена скорост, не е спрял
при възникналата опасност и е пътувал без предпазен колан.
Счита претендирания размер на обезщетението
за завишен.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Въз основа на представените по делото
писмени доказателства и заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както от показанията на К.Б.Б., се установява следния механизъм на ПТП:
На 01.09.2020 г. в 16:30 ч., в гр. София, в района на кръстовището
образувано от ул. „Петър Б. Величков“ и ул. „Ком“ товарен автомобил „Мерцедес“,
„Вито“, с peг. номер ******** и водач К.Б.Б.
се е движил на заден ход по ул. „Ком“ в посока към кръстовището с ул. „Петър Б.
Величков“. В същото време по ул. „Петър Б. Величков“ в посока към ул.
„Железопътна“ се е движил лек автомобил „Тойота - Корола“,
с peг. номер ********и водач Н.В.В..
При достигане на кръстовището е настъпил удар между двете МПС. За товарен автомобил
„Мерцедес, Вито“ ударът е настъпил в задната част, в зоната на задната броня. За
лек автомобил „Тойота - Корола“ ударът е настъпил в лявата странична част, като е обхванал почти цялата лява
страница на автомобила.
Съобразно изложеното,
настоящият състав приема, че вина за настъпване на ПТП има водача на товарния автомобил „Мерцедес“, който е нарушил чл.
40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
Съгласно заключението на комплексната експертиза, така наречената „коланна
травма“ е специфична травма, която се получава в следствие от възпиращото
действие на колана върху тялото на пътника. Травмата се изразява в оставяне на
следа (кръвонасядане или ожулване) по тялото на
пътника от лентите на обезопасителния колан в местата,
където е контактувал с тялото. Коланната травма е
характерна за челните удари с относително висока скорост на движение, но не и
при страничен удар, какъвто е този получен от водача на лек автомобил „Тойота -
Корола“. При страничен удар е малко вероятно колана да остави следи по тялото
на пътника. От получените наранявания от страна на пострадалия не може да бъде
направен извод, че същият е пътувал без обезопасителен
колан. Същите травми биха могли да бъдат получени независимо от наличието на
поставен обезопасителен колан. Въз основа на
изложеното, съдът приема, че е неоснователно релевираното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно заключението на комплексната експертиза, по време на процесното ПТП Н.В.В. е получил следните травматични увреждания: контузия и кръвонасядане в областта на лявото рамо; контузия и кръвонасядане в областта на лявата мишница; охлузване на
лявата предмишница; контузия с оток на лявото коляно.
Сегашното състояние е добро. Пострадалият работи като въоръжена охрана. Болки и
страдания към настоящият момент свързани с получените травматични увреждания няма.
Налице са много хронични дегенеративни заболявания при ищеца които имат изявена симптоматика. Вещото лице д-р М.М.,
сочи че пострадалият е имал редица дегенеративни
заболявания на опорно двигателния апарат на
лявата колянна става и лявото рамо, които
частично са се отразили на възстановителния период. От МРТ на лявата раменна става от 08.08.2020 г. се установяват посттравматични инкомплетни
лезии на ротаторния маншон,
който е частично руптуриран от неговото залавно място върху лявата раменна кост; контузия и частична
руптура на корако хумералния лигамент вляво; остеоартроза на лявата акромиоклавикуларна
става; прояви на субакромиален импинджмънт
синдром. МРТ на лявата колянна става от
08.09.2020 г. се установява левостранна гонартроза усложнена с хроничен асептичен остео – артрит, руптури на предна
кръстна връзка и медиален менискус, като тези
увреждания имат дегенеративен характер.
Аналогични са изводите и в заключението на приетата по делото повторна
медицинска експертиза от вещото лице д-р Д.К.. Съгласно повторната експертиза,
разчитането на приложения
в делото диск с МРТ на лява раменна и колянна става
на ищеца, като задача по настоящата допълнителна СМЕ, не се различава особено
от това представено в делото на стр.13 и 14, като разликата е в по-систематичното
описание на видимите патологични данни на по-разбираем език и с обяснения на
терминологията. От данните за лявата
раменна става е видно, че не се установяват данни
за травматични увреди на структурата, както на самата раменна става,
така и на околоставните мускули и сухожилия на късите
ротатори на рамото, образуващи т.нар. „ротаторен маншон“ и на трите бурси
(малки кухини под и отстрани на маншона, пълни със смазваща синовиална
течност), както и на извънставния корако-хумерален
лигамент (къса връзка между лопатката и раменната
кост). Установената по съседство тежка артроза на
малката полуподвижна акромио-клавикуларна
ставичка с изразени остеофити
(шипове) притискащи сухожилията на ротаторния маншон
(импиджмент синдром), също не е травматично, а
дегенеративно състояние и то в напреднал стадий. Като цяло, МРТ на лявата
раменна става на ищеца показва типичната картина на анатомичния субстрат на
един напреднал скапуло-хумерален периартрит при възрастни хора. В основата на
това заболяване стои дегенеративен процес, обхващащ околоставните
тъкани и засягащ най-често сухожилията на мускулите от ротаторния
маншон. Развиващите се некротични процеси в този
район довеждат до частични и дори пълни руптури на
тези сухожилия, както и до отлагане на калцификати в
тях. Такива дегенеративни промени в сухожилията са твърде чести след 40 годишна
възраст и са честа находка при секция на трупове на хора, които приживе не са
имали периартритни оплаквания. В конкретния случай
при ищеца, описаните находки от раменния периартрит
силно са се повлияли от импиджмент синдрома върху
сухожилията на мускулите ротатори на рамото, което
засилва тяхното износване с проява на частични като начало руптури.
Повторната СМЕ счита, че травматичните
увреди настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
са тези описани в първоначалното СМУ от 02.09.2020 г., а именно: ляво рамо -
косо кръвонасядане по предната повърхност с размери
6/3 см.; лява мишница - кръвонасядане в долна трета с
размери 4,5/2 см.; лява предмишница - охлузване в
долна трета с размери 3,8/2,6 см.; ляво коляно - контузия с развитие на хидропс (оток) и развитие на постравматичен
синовит и бурсит.
Настоящият състав намира, че не е обвързан от мотивите на решението на СРС,
касаещо претенция за имуществени вреди за същото ПТП,
доколкото в същото не е обсъждана наличието на причинна връзка между
установените и в настоящето производство дегенеративни увреждания на ищеца и
ПТП, т.е. не е изследван въпроса дали са травматични.
Не
е спорно между страните наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за водача на товарния
автомобил.
Предвид изложеното, настоящият състав
приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
Критериите за определяне на този размер вида
и степента на травматичните увреждания, установени с комплексната експертиза, а
именно: ляво рамо - косо кръвонасядане
по предната повърхност с размери 6/3 см.; лява мишница - кръвонасядане
в долна трета с размери 4,5/2 см.; лява предмишница -
охлузване в долна трета с размери 3,8/2,6 см.; ляво коляно - контузия с
развитие на хидропс (оток) и развитие на постравматичен синовит и бурсит. След катастрофата, ищецът е бил с болки в коляното и
рамото, ходил е два пъти на санаториум, съгласно показанията на свидетеля А.В.В., съпруга на ищеца.
Като взе предвид, интензитета на
уврежданията и възрастта на пострадалия, както
и двете медицински експертизи, както и социално - икономическите условия
в страната, съдът намира, че сумата от 8 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, като до
пълния размер от 60 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
В полза на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 93,33
лв., от които 13,33 лв. за заплатена държавна такса и 80 лв. за експертиза. В
полза на адв. В.О., следва да бъде присъдена сума в
размер на 372,80 лв. за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗА, съразмерно на уважената част от иска.
На ответника „ОЗК - Застраховане” АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените разходи в
размер на 520 лв. за депозит за комплексна експертиза и 2 423 лв. с ДДС за
възнаграждение за адвокат (същото е в
минимален размер по НМРАВ), съразмерно на
отхвърлената част от иска.
В полза на СГС, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 320 лв., представляваща държавна
такса, дължима от ответното дружество.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК*********, гр. София, ул. „*********5, да заплати
на Н.В.В., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.О.,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сума в
размер на 8 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 01.09.2020 г. в гр.
София, около 16,30 ч., на ул. „Петър Б. Величков“, по вина на К.Б.Б., чиято
гражданска отговорност за вреди, причинени при управление на автобус с рег. товарен автомобил
„Мерцедес Вито“, с рег. № ********, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА
Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК********* да заплати на Н.В.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски в общ
размер на 93,33 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК********* да заплати на адв.
адв. В.О.,***, на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗА,
сумата от 372,80 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.О.,*** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК*********, гр.
София, ул. „*********5, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за адвокат в размер на 2 423 лв. с ДДС и за комплексна експертиза в размер на 520 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете по банкова сметка *** сумата от 320
лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: