№ 48
гр. Сливница , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20201890200609 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Водоснабдване и канализаци” ЕООД София, ЕИК : ** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Рожен” №15, представлявано от управителя Н.Г.Н. е подал
жалба срещу наказателно постановление № МН-ЗБ-20-035 от 27.01.2020г., издадено от
началник РО „МН Западна България” на ГД“МН“, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/, “имуществена
санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.43, ал.1 ЗИ .
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП, считайки, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован не се
вява, не се представлява.
Ответната по жалбата страна – РО „МН Западна България” на ГДМН, редовно
призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, взема писмено
становище по жалбата, в което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 12.07.2019г. свидетелите, И.Г. –инспектор в Регионален отдел „Метрологичен
надзор Западна България” на ГД „Метрологичен надзор”, съвместно с представители на „В
и К” ЕООД, извършват метрологичен надзор на дружеството жалбодател, в качеството му
на лице, използващо средства за измервания, водомери, с цел осъществяване на търговски
плащанипо смисъла на чл.5 ЗИ. На посочената дата около 11,05ч., извършват надзорна
проверка на водопроводно отклонение, намиращо се в гр.Д., ул.“А.С.“ № 8. При проврката
на намиращи се там водомер, било установено, че е с налична маркировка *** за оценено
съответствие и в момента на проверката е намерен в употреба. Предвид констатираната
налична маркировка, описаният водомер подлежи на последваща проверка след изтичането
1
на петгодишен срок , считано от датата на маркировката за съответствие , в случая от 2008г.
и срокът на тази прроверка е изтекъл през 2013г., като след тази дата е следвало да се
извърши последваща проверка, което не е било сторено. За констатираното нарушение, св.Г.
е съставил акт за установеното нарушение с № МН-ЗБ-20-035 / 26.09.2019г. на дружеството
жалбоподател, в присъствието на свидетели, подписан от представител на жалбоподателя
без отбелязани възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление №
МН-ЗБ-20-035 от 27.01.2020г., издадено от началник РО „МН Западна България” на ГДМН,
с което на дружеството, жалбодател е наложено административно наказание на основание
чл.85, ал.2, вр. ал.1 ЗИ, “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение по чл.43, ал.1 ЗИ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетеля Иванка Тодорова Кичова, както и от приетите по делото
писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с № МН-ЗБ-20-035 /
26.09.2019г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № МН-ЗБ-20-035 от 27.01.2020г., издадено от началник РО „МН
Западна България” на ГДМН, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал.4 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за
измерване, са длъжни: т.4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл.
39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1. С разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ е предвидено, че последваща
проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
2
последваща проверка. По силата на чл.85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по
чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта,
или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно
ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или
юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв. Следователно, деянието
за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата,
действително дружеството – жалбоподател, е използвало в дейността си процесното
средство за измерване – водомер с посочените технически спецификации. Анализът на
разпоредбите на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗИ сочи на извода, че контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и
последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор. По делото не се спори, че проверяваният водомер попада в обхвата на „средство за
измерване“, чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ
/техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се
използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства/
и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал.
1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен
вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл. 43, ал. 4 от ЗИ/, като в случая
водомерите от одобрен тип с номинален разход Qn < 25 m3/h, подлежат на последваща
проверка на пет години. В случая дружеството – жалбоподател, като лице, което ползва
средства за измерване, попада в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по
чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща
проверка. В процесния случай дружеството е използвало водомер като средство за
измерване на количеството продавана вода, преминаващо през водомера, без знак за
последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на
предходна проверка, който е бил валиден до края на месец декември 2013 година.
В заключение съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се доказа извършването на описаното в НП нарушение. За
наличието на монтиран водомер от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата
на проверката от дружеството – жалбоподател. На следващо место пак от същите тези
доказателства се извежда извода, че горният водомер не е бил преминал последваща
проверка към датата на установяване на нарушението и е нямал поради това и съответния
знак, удостоверяващ такава проверка.
Във връзка с последното и в аспекта на въведеното изрично възражение, че в случая
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е следвало да бъде приложена, поради малозначителност на
деянието, съдът счита, че няма пречка въпросът за нейното приложение да се разгледа и
обсъди за пръв път в настоящото производство, доколкото касае преценка за
законосъобразност. Аргументите в подкрепа на това становище са следните:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното
нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно
препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
3
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Следва да се отбележи, че
в конкретния случай е допуснато от страна на дружеството - жалбоподател нарушение по
44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, формално по своя характер. С обявяването му за наказуемо се
защитават обществени отношения в кръга, очертан в чл. 1 от Закона за измерването и е
насочено към обезпечаване постигането целите на закона, прокламирани в чл. 2, като за
съставомерност на деянието не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат.
Същевременно липсват не само доказателства, но и конкретни твърдения за наличие на
каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства,
които въз основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива, да
обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид, което сочи, че процесното деяние не представлява и не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а
твърденията в обратна насока е необходимо да се приемат като изцяло несъстоятелни.
На следващо място, при определяне вида и размера на административната санкция в
разпоредбата на чл. 94, ал. 2 ЗИ е предоставена възможност на наказващия орган за
преценка, като и в този аспект на дейността му не е допуснато нарушение на материалния
закон и санкционната норма е правилно приложена с налагане на административната
санкция, съобразно законоустановения минимум на имуществената санкция, отчитайки
всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно
и законосъобразно- потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № МН-ЗБ-20-035 от 27.01.2020г., издадено от
началник РО „МН Западна България” на ГД“МН“, с което на „Водоснабдване и канализаци”
ЕООД София, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Рожен” №15,
представлявано от управителя Н.Г.Н., е наложено административно наказание на основание
чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/, “имуществена санкция” в размер на
200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.43, ал.1 ЗИ .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4