Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр. Русе, 05.06.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII – ми състав, в публичното заседание на 22 май,
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
административно
дело № 194 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на А.Р.А.,
ЕГН **********,*** против Решение № 2153-17-41 от 29.03.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-17-59 от 01.03.2023 г.
и е потвърдено Разпореждане № 2 /прот. № N01025 от 19.01.2023 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.
В жалбата до съда и
в проведеното открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. в хода по същество на
делото, жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на
административните актове, като се оспорва конкретно началната дата на
възстановената му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Иска се съдът да
отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния
орган, като делото бъде върнато на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ – Русе със задължителни указания относно правилното определяне на датата
на възстановяване на пенсията му.
Ответникът по спора – Директорът на
ТП на НОИ - Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц.Р. в
съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата, счита
оспореното решение и разпореждането за законосъобразни административни актове.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168, във връзка с чл. 142 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала
настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице,
което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане на
пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото.
Оспорването е осъществено в законоустановения срок - Решение № 2153-17-41 от 29.03.2023
г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе, е получено лично от А. на 31.03.2023
г. (вж. известие за доставяне на л. 3 от преписката), а жалбата срещу него е
депозирана пред съда чрез административния орган на 11.04.2023 г. (л. 3 от
делото), същото е надлежно упражнено, поради което
подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Обжалваното решение № 2153-17-41 от 29.03.2023
г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Русе и Разпореждане № 2 /прот. № N01025 от 19.01.2023 г. на Ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „а“, респективно чл. 97, ал. 2 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове, съгласно чл. 59 от АПК. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване на лицето следва да
бъде възстановена на основание чл. 97 от КСО за 100% ТНР, считано от 02.11.2022
г., пожизнено по заявление, подадено на 15.07.2021 г. В хода на проведеното
административно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
От
данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят А.Р.А.
получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната считано от
21.08.1984 г. по чл. 19 от Закон за пенсиите (отм.) за втора група инвалидност,
дата на инвалидизиране 21.08.1984 г. и срок на инвалидността до 28.02.1986 г. (л.
8 от преписката).
Пенсията
е изплащана въз основа на Експертно решение № 2885 от 24.08.2015 г., с което
ТЕЛК за общи заболявания при първи състав УМБАЛ - Русе, след преосвидетелстване
е определила 50,0% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане,
дата на инвалидизиране 21.08.1984 г., срок на инвалидизиране 01.08.2017 г. и
водеща диагноза - хронична исхемична болест на сърцето (л. л. 9 и 10 от
преписката).
При
редовно преосвидетелстване на лицето, с ЕР № 2473 от 22.08.2017г., ТЕЛК за общи
заболявания при първи състав УМБАЛ - Русе определя 46% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984
г. и срок на инвалидизиране 01.08.2019 г. Експертното решение е обжалвано от
лицето. С Експертно решение № 0631 от 11.06.2018 г. НЕЛК е потвърдила ЕР № 2473
от 22.08.2017 г. по всички поводи (л. л. 11 – 15 от преписката).
Съгласно
чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Тъй
като на лицето е била определена 46% трайно намалена работоспособност, с Разпореждане
№ 3107-17-7019 от 04.07.2019 г. личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е била прекратена от 02.08.2017 г. на основание чл. 96, aл. 1, т. 4 от
КСО (л. 16 от преписката).
На
20.08.2018 г. А., чрез РКМЕ е подал молба за преосвидетелстване по повод
влошено състояние (л. 18 от преписката).
С Експертно
решение № 3813 от 13.11.2018 г. ТЕЛК за общи заболявания при първи състав УМБАЛ
Русе определя 40% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане,
дата на инвалидизиране 21.08.1984 г., срок на инвалидизиране 01.11.2020 г. и
водеща диагноза - хронична исхемична болест на сърцето (л. 19 от преписката).
С Експертно
решение № 0056 от 08.01.2020 г. НЕЛК е потвърдила ЕР № 3813 от 13.11.2018 г. по
всички поводи (л. л. 20 и 21 от преписката).
По
повод постъпила жалба по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ от А.А. против ЕР №
0056 от 08.01.2020 г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК е било
образувано адм. дело № 188/2020 г. по
описа на АдмС - Русе. С Определение № 17 от 24.06.2020 г. АдмС - Русе оставя
без разглеждане жалбата на А.Р.А. против ЕР № 0056 от 08.01.2020 г. на НЕЛК, с
което е потвърдено ЕР на ТЕЛК и прекратява производството по адм. дело № 188/2020
г. по описа на АдмС - Русе, тъй като е постъпило писмо от НЕЛК за оттегляне на
обжалваното експертно решение на НЕЛК (л. 22 от преписката).
След
приключване на делото в АдмС - Русе, НЕЛК - София издава ЕР № 2475 от 18.08.2020
г., с което отменя и връща за ново преразглеждане ЕР № 3813 от 13.11.2018 г. на
ТЕЛК за общи заболявания при първи състав УМБАЛ – Русе (л. л. 23 и 24 от
преписката).
На
20.10.2020 г. ТЕЛК издава ЕР № 3378, с което определя 100% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984
г., срок на инвалидизиране 01.11.2022 г., водеща диагноза - злокачествено
новообразувание на простатата (л. л.
25 и 26 от преписката).
Последното
посочено ЕР на ТЕЛК също е било обжалвано от А. пред НЕЛК – София, като
поводът, посочен в жалбата му е срокът на определения % - иска се пожизнен срок
на определените 100%, считано от 02.08.2017 г.
С ЕР
№ 0448 от 25.02.2021 г. НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК № 3378 от 20.10.2020 г. по
всички поводи. Със същото са определени 100% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984
г., срок на инвалидизиране 01.10.2022 г., водеща диагноза - злокачествено
новообразувание на простатата. В това ЕР на НЕЛК е посочено още, че въз основа
на представените документи в ЕР на ТЕЛК е дадена оценка за /С61/ Злокачествено
новообразувание на простатата с данни за дисеминация в костите - 100% ТНР, по
ч.8, р. X, т.
6.3 от НМЕ.
На
15.07.2021 г. жалбоподателят подава Заявление вх. № 2107-17-93 за
възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
основание чл. 97 от КСО (л. 30 от преписката).
Съгласно
Определение № 29 от 26.08.2021 г. по адм. дело № 349/2021 г. по описа на АдмС -
Русе, жалбата е оставена без разглеждане, тъй като е постъпила молба вх. № 3224/04.08.2021
г. от НЕЛК-София, с която се заявява, че се оттегля оспореният акт (ЕР №
0448/25.02.2021 г., с което е потвърдено ЕР № 3378/20.10.2020 г. на ТЕЛК) на
основание чл. 156, ал. 1 от АПК, като НЕЛК – София ще се произнесе с ново
решение в законоустановените срокове (л. 32 от преписката).
В ТП
на НОИ е получено Експертно решение № 1981 от 12.11.2021 г., с което НЕЛК
отменя ЕР № 3378 от 20.10.2020 г. на ТЕЛК и връща за ново преосвидетелстване.
В
мотивите е посочено, че с Експертно решение № 3813 от 13.11.2018 г. ТЕЛК за
общи заболявания при първи състав УМБАЛ Русе определя 40% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984
г., срок на инвалидизиране 01.11.2020 г. и водеща диагноза - хронична исхемична
болест на сърцето (л. 19 от преписката). С ЕР № 2475 от 18.08.2020 г., НЕЛК отменя
и връща за ново преразглеждане ЕР № 3813 от 13.11.2018 г. на ТЕЛК за общи
заболявания при първи състав УМБАЛ – Русе, поради съществени нарушения на
изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Установено е, че междувременно,
през м. 08.2020 г. след биопсия е доказано злокачествено новообразувание на
простатата. Сцинтиграфски и КТ данни за костни метастази (епикриза от КОЦ –
Русе, и.з. № 10702/29.09.2020 г., амб. л. № 28.209/14.10.2020 г.). Изброени са
дадените оценки за заболявания в ЕР № 3378 от 20.10.2020 г. на ТЕЛК, след което
НЕЛК е дала заключение, че ТЕЛК не се е съобразила, че административното производство,
започнало с ЕР № 3378 от 20.10.2020 г. на ТЕЛК, не е приключило, респ. – срокът
на определения процент следва да тече от датата на освидетелстването –
13.11.2018 г. за заболяванията доказани към тази дата, а във връзка с
установеното влошено състояние – доказано през м. 08.2020 г. Злокачествено
новообразувание на простатата, с данни за костни метастази, ТЕЛК следва да
постанови отделно решение (преосвидетелстване), като се произнесе за
всички заболявания на освидетелстваното лице. (л. л. 33 – 36 от преписката).
С Експертно решение № 0080 от 11.02.2022 г., ТЕЛК за
общи заболявания при втори състав УМБАЛ Русе, при преосвидетелстване след
обжалване пред НЕЛК, е определила 40,0% трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984 г., срок на
инвалидизиране 01.11.2020 г. и водеща диагноза - хронична исхемична болест на
сърцето, което отново е обжалвано пред НЕЛК (л. л. 37 – 39 от
преписката).
С Експертно
решение № 0508 от 09.05.2022 г., НЕЛК отменя ЕР № 0080 от 11.02.2022 г. на ТЕЛК
и връща за ново преосвидетелстване, като се съобрази с мотивите, посочени в
решението, а именно не е обсъждан карцинома на простатната жлеза (л. л. 40 и 41
от преписката).
В ТП
на НОИ е получено влязло в сила
Експертно решение № 0567 от 01.11.2022
г., с което ТЕЛК за общи заболявания при първи състав УМБАЛ Русе, при
преосвидетелстване след обжалване пред НЕЛК е определила 40,0% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984
г., срок на инвалидизиране 01.11.2024 г., с водеща диагноза - хронична
исхемична болест на сърцето, като в мотиви е вписано, че в крайната оценка не
са включени % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане за
придружаващите заболявания, съгласно НМЕ. Относно новонастъпилото заболяване,
лицето е уведомено, че има право да подаде заявление в РКМЕ за влошено
състояние. (л. л. 42 и 43 от преписката)
С Експертно
решение № 92524 от 02.11.2022 г.
ТЕЛК при първи състав УМБАЛ Русе определя 100% трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 21.08.1984
г., срок на инвалидизиране 01.11.2024 г. и водеща диагноза - злокачествено
новообразувание на простатата. Същото е влязло в сила на 30.11.2022 г. и е
потвърдено с Решение № 1935 от 09.12.2022 г. на Медицинската комисия при ТП на
НОИ - Русе. (л. л. 45 – 48 от преписката).
С Разпореждане № 2 /прот. № N01025 от 19.01.2023 г., Ръководителят
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе възстановява на
основание чл.97 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А.,
считано от 02.11.2022 г., пожизнено по заявление, подадено на 15.07.2021 г.
Разпореждането
е получено от А. на 09.02.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 7 от
преписката.
С жалба вх.
№ 1012-17-59 от 01.03.2023 г., А. е оспорил същото по административен ред (л. 4
от преписката), като е възразил срещу определената му начална дата на
възстановяване на пенсията – 02.11.2022 г.
С
оспореното Решение №
2153-17-41 от 29.03.2023 г., Директорът на ТП на НОИ - Русе е отхвърлил жалба
вх. № 1012-17-59 от 01.03.2023 г. и е потвърдил Разпореждане № 2 /прот. № N01025 от 19.01.2023 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе (л. л. 1 и 2 от
преписката).
Мотивите
на горестоящия орган са, че съгласно чл. 97, ал. 2, т. 1 от КСО, прекратената
пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на която е отпаднало основанието за
прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази
дата, а ако е подадено след това - от датата на заявлението. Посочено е, че в
конкретния случай А.Р.А. е подал заявление за възстановяване на личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 97 от КСО вх. № 2107-17-93
на 15.07.2021 г., по което не се следвало възстановяване на пенсията, но в хода
на пенсионното производство в ТП на НОИ - Русе е получено влязло в сила
Експертно решение на ТЕЛК № 92524 от 02.11.2022 г. с определена дата на
инвалидизиране 21.08.1984 г., трайно намалена работоспособност - 100% и срок на
инвалидизиране 01.11.2024 г. и всички преценки за право на пенсия по КСО са
извършени спрямо определения процент трайно намалена работоспособност, посочен
в експертното решение. В резултат на гореизложеното, според директора на ТП на
НОИ – Русе, се налага изводът, че правилно с Разпореждане № 2 /прот. № N01025
от 19.01.2023 г. е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на А.Р.А., считано от 02.11.2022 г. - датата на явяване в ТЕЛК за
преосвидетелстване, съгласно действащата нормативна уредба.
Така постановеното решение е
неправилно.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО. То
отговаря на изискванията на чл.
117, ал. 5 от КСО, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК, като същото е издадено при спазване на законоустановената
форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, но е нарушен
материалният закон.
Спорът по делото се свежда до правния
въпрос правилно ли органите на НОИ са определили началния момент на
възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А.Р.А..
Спирането на пенсията се урежда в
чл. 95 от КСО, а прекратяването
в чл.96 от КСО. Съгласно
чл. 97, ал. 1 от КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а
прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне
основанието за спирането или прекратяването й, а в ал. 2 е посочено, че
пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието
за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен
срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат.
В случая получаваната от А. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена с Разпореждане № 3107-17-7019 от 04.07.2019 г., считано от 02.08.2017 г. на
основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО.
С Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК №
92524 от 02.11.2022 г. е извършено преосвидетелстване по документи, като
изрично е посочено, че по-късното освидетелстване не е по вина на лицето и е
определена 100% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, без
потребност от чужда помощ, с дата на инвалидизиране - 21.08.1984 г. и срок на
инвалидността до 01.11.2024 година.
Това означава, че компетентният орган
на медицинската експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е приел, че
пенсионерът А. не е преставал да бъде инвалид, считано от 02.08.2017 г. и то с
трайно намалена работоспособност над 50%, каквото е изискването на чл. 72 от КСО.
Съгласно чл. 71 от КСО лицата имат право на пенсия за
инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си
завинаги или за продължително време. Според чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на
лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане.
От съдържанието на цитираните
текстове се налага изводът, че правното основание за получаване на пенсия за
инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто, а
не самото експертно решение на органите на експертизата на работоспособността,
което е удостоверителен документ, и в процесния случай е издаден по документи,
като изрично е посочено, че по-късното освидетелстване не е по вина на лицето.
Компетентният орган за медицинската
експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е определил срок на инвалидността
до конкретна дата – 01.11.2024 г., като е посочил, че датата на инвалидизиране
е 21.08.1984 г.
Това означава, че датата, от която
освидетелстваното лице има трайно намалена работоспособност над 50%, което
представлява основание за определяне на лична пенсия за инвалидност и възниква
не от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК, а от датата, от което
лицето има трайно намалена работоспособност над 50% /21.08.1984 г./ или в
процесния случай от 02.08.2017 г. когато на лицето са били определени под 50 на
сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Именно това е датата, от която е
отпаднало основанието за прекратяване на пенсията и това следва да бъде
началната дата на възстановяване на пенсията, съгласно правилото по чл. 97, ал.
2, предложение първо от КСО.
При това положение А.Р.А.
непрекъснато е имал право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и прекратената такава трябва да бъде възстановена от датата на нейното
прекратяване – от 02.08.2017 година.
В този смисъл са и следните решения
на Върховния административен съд, VI отделение - решение № 6166 от 22.06.2022
г. на ВАС по адм. д. № 486/2022г., решение № 15858
от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2020г., VI о., решение № 4802 от
2.04.2012 г. по адм. д. № 15819/2011 г., решение № 5936 от 30.04.2014 г. по
адм. д. № 1489/2014 г., решение № 3171 от 6.03.2013 г. по адм. д. № 15297/2012 г.
Предвид изложеното, административният
орган неправилно е определил началната дата на възстановяване на личната пенсия
поради общо заболяване на А.Р.А..
Ето защо следва да бъде постановено
решение, с което да бъде отменен обжалваният акт и потвърденото с него
разпореждане, само в частта на последното относно датата на възстановяването на
пенсията, а преписката следва да бъде върната за издаване на разпореждане, с
което да бъде определена начална дата на възстановяването на личната пенсия за
инвалидност на лицето, считано от датата на нейното прекратяване.
Поради гореизложените съображения и с
оглед правилото на чл. 173, ал.2 от АПК, административният акт и потвърденото с
него разпореждане, само в частта на последното относно датата на възстановяването
на пенсията, следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по
пенсионно осигуряване за разглеждане на заявлението на А.Р.А., при съобразяване
с указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-41 от 29.03.2023
г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-17-59 от 01.03.2023 г. и потвърденото с него Разпореждане № 2 /прот. № N01025 от 19.01.2023 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, в частта му относно
определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на А.Р.А..
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при Териториалното поделение на НОИ - Русе за ново произнасяне
по подаденото от А.Р.А. Заявление вх. № 2107-17-93 от 15.07.2021 г., при
съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане
на закона.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението и
изпращането на страните на препис от решението, че е изготвено.
Съдия: