№ 140
гр. Благоевград, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20241200900033 по описа за 2024 година
Производството по делото е въз основа на искова молба от адв.П. К.,
пълномощник на В. Б. Т., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ******, срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********.
Предявени са искове за обезщетение по чл.432 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Б. Т. и В. Х. Б.,
застрахователно обезщетение в размер на по 26 000 лв., частични искове от по
250 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на сина им Б. В. Б.. Претендират и законна лихва върху всяка една от
сумите, считано от 20.10.2023г. – датата, на която изтича срокът по чл.429,
ал.3 КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 КЗ, до окончателното изплащане.
В исковата молба е обективирано искане от ищците В. Б. Т. и В. Х. Б.,
на основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването им от заплащането на
дължащите се такси и разноски по настоящото търговско дело, за което са
представени Декларации за семейно и имуществено състояние, с което
ищците са ангажирали наказателната си отговорност по чл.313 от НК.
Настоящата съдебна инстанция, намира следното по направеното искане
за освобождаване на ищците от дължимите се за разглеждане на делото
държавни такси и разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по
производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат
достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателност на
подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид:
доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и според
1
съдебната практика по приложението й се прилага само в случаите, не само
когато за страната ще възникне затруднение от материално естество, а с оглед
на доходите и имуществото му се прецени, че страната изобщо не е в
състояние да заплати такава и следва да се освободи от внасянето й, тъй като
в този случай би се стигнало реално до отказ от правосъдие.
Освобождаването от държавна такса дава защита на тези лица, които
поради установяването обективно и трайно на обстоятелства, като възраст,
здравословно състояние или др.такива са лишени изобщо от възможност за
заплащане изцяло или отчасти на дължима държавна такса по делото.
В константната практика на ВКС, обективирана в определение
№603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение
№573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение
№612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение
№496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други,
постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната
за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за
производството по делото.След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/ исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с
достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В настоящия случай дължимата държавна такса за предявените искове е
в размер на 1040 лв. за иска предявен от В. Б. Т. и в размер на 1040 лв. за иска
предявен от В. Х. Б..
Видно от представената декларация от ищцата В. Б. Т. се установява, че
същата: е неомъжена; получава месечен доход единствено в размер на 600 лв.
от наем; притежава етаж от къща, находяща се в ,,,,,,,,,,,,,,,, ½ от лек
автомобил „,,,, година на производство 2003г.-наследен, ½ мотоциклет „,,,,,“-
наследен; няма регистрирани фирми с нейно участие; не работи по трудово
правоотношение. Няма данни от представената декларация, лицето да
притежава недвижим имоти на значителна стойност и в значителен брой,
освен такова, необходимо за задоволяване на жилищните й нужди. Няма
данни също така ищцата да полага допълнително труд по трудово
правоотношение или да получава доходи от други източници, извън наем.
При заплащането от ищцата на дължимия размер държавна такса с
оглед на установеното имущество и доходи, не би останал месечен размер на
доход поне в минималния размер и би лишило ищцата от възможност за
покриване на минималните разходи, необходими за живот поне за няколко
2
месеца напред.
При анализ на всички доказателства, представени във връзка с
особеното искане на ищцата и отнесени към обстоятелствата по чл.83, ал.2
ГПК, съдът счита, че имущественото състояние на ищцата не позволява на
същата да заплати дължимата държавна такса, поради което следва искането
на тази страна за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски
по делото да се уважи.
Следва да се укаже на страната, че съдът взема предвид само тези
доказателства, установяващи обстоятелствата, сред визираните в чл.83, ал.2
ГПК, който са се осъществили към датата на обективиране на такова искане.
При промяна на обстоятелствата във всеки едни момент на ищцата следва да
се укаже задължението незабавно да уведоми съда за това и да се представят
относимите доказателства.
В представената декларация ищецът В. Х. Б. е декларирал, че: е
неженен; получава месечен доход в размер на 930 лв. от заплата и 540 лв. от
пенсия; страда от ,,,,,,; притежава апартамент, находящ се в гр.*******,
ж.к.“,,,,,,,,,, лек автомобил ситроен „*,,,”, ½ лек автомобил „,,,, година на
производство 2003г.-наследен, ½ мотоциклет „,,,,,“-наследен; няма
регистрирани фирми с негово участие.
По отношение на ищеца от данните в представената от същия
декларация за семейно и имуществено състояние, БлОС намира, че може да
се направи обоснован извод за имуществено състояние на ищеца, което
предполага възможност за заплащане на дължимата се за разглеждане на
делото държавна такса, поради което искането на ищеца за освобождаването
му от държавна такса по делото следва да се остави без уважение. Този извод
се обосновава най – напред от обстоятелството, че ищецът, получава редовен
месечен доход, който е в сравнително висок размер, което предполага
възможност за заплащане на дължимата държавна такса. Още повече липсата
на лица, за които да се грижи и издържа, допълнително опровергават
ищцовата молба и индицират материални възможности за заплащане на
дължимите държавни такси и разноски по делото.
Наложително е да се отбележи, че на освобождаване от такси и
разноски подлежат лица, които са доказали отсъствието на достатъчно
имущество(права върху секвестируемо и несеквестируемо имущество, дялови
участия и пр.) и доходи (пенсия, стипендии, заплати, хонорари и др.
възнаграждения за работа, доходи от имущество – наеми, аренда, дивиденти,
лихви,други възнаграждение и пр.) над необходимите за издръжката им. В
този контекст искането не намира опора в закона и доказателствата по делото.
Ето защо, искането на В. Х. Б. за освобождаване от държавна такса и
разноски по делото следва да се остави без уважение.
Водим от горните съображения и на основание чл.83, ал.2 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА В. Б. Т., с ЕГН ********** и адрес: **** от
заплащане на държавни такси и разноски по т.д.№33/2024г. по описа на ОС-
Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Х. Б., с ЕГН ********** и
адрес: **** за освобождаване от внасяне на дължимата се по делото във
връзка с предявените от него искове държавна такса, възлизаща в размер на
1040 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта с която е оставено без уважение искането
на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис пред
Апелативен съд-София, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4