№ 1209
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110102045 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „И.К.“ ЕООД срещу Р.
А. Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1428,42 евро, представляваща
незаплатен остатък от възнаграждение за посредничество по Договор за
посредничество от 26.11.2022 г., и сумата от 51,03 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г. до 25.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху вземанията, считано от датата на предявяване на
заявлението в съда – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата,
за които суми е издадена Заповед № 2679/11.05.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5271/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за
посредничество от 26.11.2022 г. за покупката на следните недвижими имоти:
реално обособен обект № 14 с идентификатор № ******.1.14, реално
обособен имот № 17 с идентификатор № ******.1.17, паркомясто № 19 с
1
идентификатор № ******.1.55 и само 102.03 кв.м идеални части от дворното
място, цялото с площ 2950 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор № ******, всичките находящи се в град Варна и описани в НА
№ ***, том III, рег. № ****, дело № *** от 2009 г. Имотите били представени
на ответницата по сключен между страните договор за поръчка от 25.11.2022
г., като огледът на същите, лично от ответницата е извършен на същия ден -
25.11.2022 г. Съгласно договора за поръчка от 25.11.2022 г. клиентът възлага, а
довереникът приема да посредничи при закупуването на недвижим имот,
представен от „И.К.“ ЕООД, срещу възнаграждение, определено в т. 3.4 от
договора, в размер на 2000 евро, но не по-малко от 1000 евро, при подписване
на предварителния договор за покупко-продажба или окончателен договор,
което от двете се осъществи по-рано. След огледа на имотите ответницата
решила да закупи предложените от ищеца имоти, при което страните са
сключили анекс към договора за поръчка от 25.11.2022 г., с наименование
договор от 26.11.2022 г., като в чл. 2 от същия са предоговорили размера на
възнаграждението, дължимо от ответницата, по договора за поръчка, като
същото е фиксирано на 1500 евро или равностойността в лева 2933,75 лв.,
преизчислено по фиксинга на БНБ. Падежът на плащането е фиксиран - датата
на подписване на окончателен договор за покупко-продажба. Имотът бил
закупен от ответницата на 20.02.2023 г., но до настоящия момент заплатила
частично само сумата от 140 лв. от общо дължимото възнаграждение в размер
на 2933,75 лв., с плащания на съответните дати: 15.03.2023 г. – 10 лв.;
25.04.2023 г. – 10 лв.; 25.05.2023 г. – 10 лв., 25.07.2023 г. – 10 лв., 26.07.2023 г.
– 10 лв.; 25.08.2023 г. – 10 лв., 25.09.2023 г. – 10 лв., 26.10.2023 г. – 10 лв.,
27.11.2023 г. – 10 лв., и 25.01.2024 г. – 10 лв. Уточнява се, че към момента на
подаване на исковата молба незаплатеният остатък от дължимото
възнаграждение е в размер на 1428,42 евро. Поддържа се, че тъй като падежът
на задължението е фиксиран – 20.02.2023 г., то считано от 21.02.2023 г.,
ответницата е в забава и дължи на ищеца и законната лихва за забава върху
незаплатената част от възнаграждението по договора от 26.11.2022 г., считано
от датата на забавата: 21.02.2023 г. до 25.04.2023 г. включително, в размер на
сумата от 51,03 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените съдебни разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
2
молба от ответницата Р. А. Р., чрез назначения й особен представител адв. И.
А., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковите претенции. Излага, че договора от 26.11.2022 г., по който
ответницата се е задължила да заплати възнаграждение в случай на покупка
на индивидуализираните в него имоти, е без предмет. Оспорва се
автентичността на договорите, представени с исковата молба. Релевира се
възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 предл.
предпоследно ЗЗД, поради липса на основание и/или по ал. 1, поради
накърняване на добрите нрави. Сочи се, че евентуален оглед на имот не води
до ангажимент за възмездяване в претендирания размер. В договора е
посочено, че се сключва във връзка с покупка на имоти, но липсват насрещни
задължения за довереника – нито да съдейства, нито да извърши определен
комплекс услуги. Поддържа се, че е договорът не е изпълнен от ищеца,
доколкото видно от представения нотариален акт от 20.02.2023 г. ответницата
не е придобила имотите в индивидуална собственост, а в съсобственост срещу
различна по-голяма цена, възлизаща на 219 000 евро, която е заплатена изцяло
със средства на трето лице. Особеният представител счита, че с оглед липсата
на насрещно плащане от ответницата може да се приеме, че съсобственика й е
решил да я надари по този начин. Твърди се, че платец по окончателния
договор е само П.С.Т.. Навежда се довод, че така сключената окончателна
сделка не отговаря на предвиденото в процесния договор от 26.11.2022 г. В
условията на евентуалност се поддържа, че възнаграждението би следвало да
се редуцира до ½ от претендираната сума, доколкото придобитата от
ответницата квота в съсобствеността върху имотите е само ½ ид.ч. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски
В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, представлява се от адв. Х.. Моли
за уважаване на иска. В писмена защита излага подробни доводи по
съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание,
представлява се от назначения особен представител. В о. с. з., както и в
депозираните писмени бележки изразява становище по същество на спора.
Моли за отхвърляне на иска.
3
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен
по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От съдържанието на представения договор за поръчка от 25.11.2022 г.,
сключен между Р. А. Р. като възложител и „И.К.“ ЕООД като изпълнител, се
установява, че изпълнителят е поел задължение да предостави оферти за
посочените в регистъра недвижими имот, както и да организира огледи на
същите, да координира извършването на сделката и други, срещу заплащане
на възнаграждение в размер на 2000 евро. В представения и подписан от
страна на възложителя регистър на предложените имоти, който е неразделна
част от договора, е посочено, че на 25.11.2022 г. срещу цена от 217 000 евро са
предложени обект № 14, № 17, паркомясто и поземлен имот. Изрично в чл. 3.3
от договора е предвидена забрана за предоставяне на информация за имота на
трети лица, а в чл. 3.5 от договора е уговорено, че възнаграждението е
дължимо и в случаи на придобиване на собственост върху предложен имот от
страна на близък на страната или на свързано с него лице по смисъла на §1, ал.
3 от ДР на ДОПК.
Видно от договор от 26.11.2022 г. за посредничество, Р. А. Р. и „И.К.“
ЕООД са уговорили, че във връзка с закупуването на обекти с идентификатор
№ ******.1.14, № ******.1.17, № ******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот
с идентификатор № ****** срещу продажна цена от 217 000 евро,
възложителят се задължава да заплати на посредника възнаграждение в
размер на 1 500 евро в деня на подписване на окончателния договор.
Във връзка с оспорването на автентичността на подписите по двата
договора, в производство е назначената в производството съдебно-
графологична експертиза. В заключението, което съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено се установява, че подписите по договора за
поръчка от 25.11.2022 г. и договор от 26.11.2022 г. са изпълнени от Р. А. Р..
От приложената Вайбър кореспонденция /л. 81-84 от делото на ВРС/ е
видно, че на 19.02.2023 г. е пожелан успех за сделката на 20.02.2023 г., като е
посочено, че съгласно договора от 26.11.2022 г., възнаграждение се дължи при
подписване на окончателния договор. В кореспонденцията ответникът е
4
изразил желание за среща във връзка със заплащане на комисионната по
процесния договор
От съдържанието на представения предварителен договор за покупко-
продажба е видно, че на 27.11.2022 г. „К.И.“ АД като продавач и П.С.Т. като
купувач е уговорено последващо прехвърляне на собствеността върху
недвижими имоти с идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, №
******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ******
срещу продажна цена от 217 000 евро.
В производството е безспорно, че на 20.02.2023 г., е съставен нотариален
акт № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от 2023 г., на нотариус Ж.Т.. От
съдържанието на същия се установява, че „К.“ АД продава на Р. А. Р. и П.С.Т.
недвижими имоти с идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, №
******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ******
срещу продажна цена от 219 000 евро.
От писмо рег. № АУ009540ВН_001ВН от 03.02.2025 г. на Община Варна,
е видно, че Р. А. Р. е майка на П.С.Т..
От представените в производството банкови извлечения се установява,
че Р. Р. е извършвала множество частични плащания с посочено основание –
договор от 26.11.2022 г. по банковата сметка на ищцовото дружество, както
следва: 10 лева – на 25.03.2024 г., 10 лева – на 25.04.2023 г., 50 лева – на
15.03.2023 г., 10 лева – на 25.01.2024 г., 10 лева – на 26.02.2024 г., 10 лева – на
27.04.2024 г., 10 лева – на 25.05.2023 г., 10 лева – на 31.05.2024 г., 10 лева – на
26.06.2024 г., 10 лева – на 25.09.2023 г., 10 лева – на 25.08.2023 г., 10 лева – на
25.11.2023 г., 10 лева – на 26.10.2023 г., както и на 10 лева – на 25.07.2023 г.
В производството са събрани свидетелски показания посредством
разпит на свидетеля – П.Й.. Свидетелят при разпита си посочва, че е сестра на
управителя на ищцовото дружество, както и че знае за сделка, извършена от
сестра й през ноември 2022 г. Излага, че е била в офиса на дружеството, когато
е дошла госпожата за среща със сестра й във връзка с подписан между тях
договор от предния ден. Споделя, че е чувала разговорът между тях, както че
госпожата повишила тон и искала да се анулира договора от вчера, да бъде
унищожен. Излага, че сестра й отвърнала, че следва да се издаде анекс към
договора. Споделя, че е видяла как тя дърпа договора от ръцете на сестра й,
скъсва го и го слага в чантата си и казала, че иска нов с по-ниска сума. Излага,
5
че са подписали нов договор на следващия ден във връзка с претенции на
госпожата за сумата по договора. Сочи, че не е видяла от близо документът,
който е бил скъсан, но сестра й докато е била там е подготвила следващия
договор.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът приема следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51 от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД.
Издадена е заповед № 2679/11.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5271/2023 г. по описа на Районен съд
– Варна. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
заявителят в едномесечния срок е предявил настоящия иск. Затова и
производството се явява допустимо.
Съобразно твърденията на страните за валидно възникнало договорно
правоотношение за търговско посредничество по чл. 51 от ТЗ, с изпълнител -
ищцовото дружество и възложител-ответникът, поради което за него следва да
намерят съответно приложение разпоредбите на търговското
представителство, в който смисъл е Решение № 37 от 27.04.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1143/2010 г., I т. о., ТК.
В случая макар с доклада по делото, поради опущение да е
пропусната привръзката на правната квалификация с разпоредбата на чл. 51
ТЗ, същото не се отразява на характера на предявения иск, подлежащ на
разглеждане, доколкото е разпределена и доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.51 ТЗ по изложените от страните твърдения.
Посредническият договор е неформален договор, по силата на който
посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши
необходимата работа по сключване на една или повече сделки. Предмет на
договорът за посредничество е не извършването на определена работа, а
постигането на определен резултат - свързване на страните за сключването на
сделки. В тази сделка той не участва пряко, нито има задължения по нея за
извършване на каквито и да са други правни или фактически действия.
Неговото възнаграждение е поставено под условие от реализирането на тази
6
сделка, за която той е свързал страните. Изложеното различава договорът за
посредничество от договора за поръчка и от комисионния договор /в този
смисъл Решение № 37 от 27.04.2012 г., постановено по т. д. № 1143 по описа
за 2010 год. на ТК, І т.о. на ВКС/.
Посредническият договор може да бъде сключен преди, по време и
след изпълнение на сделката, като спада към така наречените абсолютни
търговски сделки, т.е. счита се за търговска сделка, независимо от това дали
лицата, които го сключват, са търговци.
С оглед горното, за основателността на така предявения иск с правно
основание чл. 51 от ТЗ, както е разпределена и доказателствената тежест с
доклада по делото е необходимо ищецът, при условията на главно и пълно
доказване, да установи сключен между страните на договор за посредничество
и неговото съдържание; постигнато между страните съгласие за заплащане на
възнаграждение от ответника в твърдяния размер; че посредникът е свързал
страните и те са сключили по предмет и условия сделка, за която е извършено
посредничеството. За да обоснове отхвърляне на иска от своя страна,
ответникът следва да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, или направените правоизключващи възражения.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства се установи наличието на валидно облигационно отношение по
договор за посредничество между страните за закупуване на процесните
недвижими имоти с идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, №
******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ******.
В случая по делото е представен протокол за оглед от 25.11.2022 г.,
подписан от ответника, чиято автентичност не е оспорена от страната. Същият
е неразделна част от договора за поръчка от същата дата. Съобразно
събраните по делото свидетелски показания, ищцовото дружество не
разполага с оригинал на писмения документ от 25.11.2022 г., доколкото
същият е скъсан от страна на ответницата. Предвид обстоятелството, че
същата се представлява от особен представител съдът не е задължил страната
да представи оригинал на договора. Заключението по назначената съдебно-
графологична експертиза, съдът кредитира като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, доколкото е изготвено след изследване на
подписа на страната, положен по заявления за издаване на документи за
7
самоличност. От същото се установява, че подписът върху договора за
поръчка от 25.11.2022 г. е положен от Р. Р..
В производството не се оспорва идентичността между имота, предмет
на огледния протокол, фактически осъществения на място, както и този
предмет на договорите от 25.11.2022 г. и 26.11.2022 г.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Й. носят достатъчно
данни за унищожаването на писмения документ, доколкото последната е
присъствала на случилото се. Отделно от това, следва да се посочи, че макар и
свидетелката предвид поверителността на информацията да не може да
възпроизведе съдържание от договорите, ясно при разпита си е уточнила за
проведения разговор в края на м. ноември 2022 г. между сестра й и
ответницата, във връзка с намаляване на посредническото възнаграждение.
Същите се подкрепят и от съдържанието на представените писмени
документи, а именно: последващо сключеният договор на следващия ден -
26.11.2022 г., в който е предвидено намалено възнаграждение.
В продължение на горното, изрично с последващия договор от
26.11.2022 г. страните са уговорили, че във връзка с закупуването на обекти с
идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, № ******.1.55 и 102.03 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор № ****** възложителят се задължава да
заплати на посредника възнаграждение в размер на 1 500 евро в деня на
подписване на окончателния договор.
Съдът намира за неоснователни наведените възражения за нищожност
на договора поради липсата на предмет, липса на основание и противоречие с
добрите нрави. В производството се установи наличието на предмет на
процесния договор, както и основание – посредничество за сключване на
окончателен договор. Твърденията за противоречие с добрите нрави,
доколкото липсват насрещни задължения на посредника са неоснователни.
Изрично в съдържанието на договора в чл. 2 от договора за поръчка от
25.11.2022 г. страните са уговорили комплекс от задължения на посредника,
свързани с подбирането на обекти, организирането на оглед, водене на
преговори след внасяне на депозит, организиране на подписването на
предварителен договор, съдействие пред нотариус и други. Този извод се
подкрепя и от разменената между страните Вайбър кореспонденция и
извършените множество частични плащания със сочено основание -
8
последващо сключения договор между страните от 26.11.2022 г., които водят
до извод за наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните.
Ето защо съдът приема, че страните са постигнали съгласие за
търговско посредничество за закупуване на процесните недвижими имоти, за
което на ищеца се дължи възнаграждение.
В случая от ангажираните по делото писмени доказателства -
нотариален акт № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от 2023 г., на нотариус
Ж.Т.., се установява, че Р. А. Р. и синът й П.С.Т. са закупили от „К.“ АД
процесните недвижими имоти за цена от 219 000 евро.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
свързването между ответника и продавача на имота е в резултат именно на
предприетите от ищцовото дружество действия в изпълнение на сключения
договор за посредничество, поради което посредникът има право на
възнаграждение, тъй като е постигнат резултатът, който страните по договора
са целели – извършване на оглед на имота, осъществяване на връзка между
продавач и клиент и насочване на сделка между тях при зададените
параметри, която безспорно се установи, че е сключена без участие на
посредника.
В допълнение на горното, следва да се посочи, че промяната в
параметрите на окончателната сделка спрямо предварително зададените
такива не води до отпадане на задължението за плащане на посредническо
възнаграждение. Отделно от това, изрично в договора от 25.11.2022 г. е
уговорено, че възнаграждението е дължимо и при придобиване на собственост
върху предложените имоти от страна на близък на възложителя или на
свързано с него лице. В случая, безспорно е наличието на родствена връзка
между ответницата и сина й, който също като е придобил права на
собственост във връзка с договора за покупко-продажба. Също така,
неоснователни се явяват доводите за недължимост на възнаграждението
предвид, заплащане на продажната цена от трето лице по договора за поръчка,
евентуално за дължимост само на ½ от размера на посредническото
възнаграждение, доколкото правото на собственост върху процесните
недвижим имоти е придобито в режим на съсобственост между ответницата и
сина й.
9
В заключение следва извода, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора от 26.11.2022г. по време на действие на същия, поради което в
негова полза се следва възнаграждението уговорено в чл. 2 от същия – 1500
евро. Или 2933,75 лева. В производството са представени писмени документи
за банкови извлечения, вайбър кореспонденция, като са направени и изрични
признания за неизгодни факти от страна на ищеца в исковата молба, свързани
с получаване на частични по договора между страните. Същите са на датите
както следва: 15.03.2023 г. – 50 лева, 25.04.2023 г. – 10 лева, 25.05.2023 г. – 10
лв., 25.07.2023 г. – 10 лева, 26.07.2023 г. – 10 лева, 25.08.2023 г. – 10 лева,
25.09.2023 г. – 10 лева, 26.10.2023 г. – 10 лева, 27.11.2023 г. /сочена дата в
исковата молба – 25.11.2023 г. по счетоводно извлечение/ -10 лева, 25.01.2024
г. – 10 лева, 26.02.2024 г. – 10 лева, 25.03.2024 г. – 10 лева, 27.04.2024 г. – 10
лева, 31.05.2024 г. – 10 лева и 26.06.2024 г. – 10 лева, и възлизат в общ размер
на 190 лева. Затова и след приспадането им, следва да се приеме, че е дължим
остатък от посредническото възнаграждение в размер на 2743,75 лева или
1402,86 евро, ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението
- 27.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Доколкото изрично в чл. 2 от договора от 26.11.2022 г. е уговорен срок
за заплащане на възнаграждението, считано от подписване на окончателния
договор, то следва да се приеме, че е дължима законна лихва за забава от
21.02.2023 г. до 25.04.2023 г. в пълния претендиран размер от 51,03 лева.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че не следва да бъдат съобразявани доводите на ответника, наведени в
условията на евентуалност за дължимост единствено на ½ от размера на
претендираното възнаграждение. Макар и страната действително да е
придобила ½ ид. ч. от собствеността върху предложените от посредника
имоти, то останалите ½ ид. ч. са придобити от сина й. Съгласно чл. 3.5 от
договора за поръчка от 25.11.2022 г. възнаграждението е дължимо в случай, че
клиентът или негов близък или друго свързано лице по смисъла на §1, ал. 3
ДОПК придобие право на собственост или друго вещно право върху
предложените от посредника имоти. Макар и клаузата да не се съдържа в
договора от 26.11.2022 г., следва да се приеме, че промяната в параметрите на
окончателната сделка, не влече недължимост на уговореното посредническо
възнаграждение.
10
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на „И.К.“
ЕООД. Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 1103,25 лева за исковото производство. По съразмерност в
полза на същия следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер
на 1083.39 лева за настоящото производство. В полза на ищеца следва да се
присъдят и съдебно-деловодни разноски за заповедното производство в
размер на 508,50 лева, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, ответникът следва съобразно изхода от
спора да се осъди да заплати в полза на бюджета на Районен съд – Варна
сумата от 294,60 лева за депозит по назначената съдебно-графологична
експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А. Р., ЕГН **********, с
настоящ адрес *******, ет. 3 дължи на „И.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: *******, сумата в размер на 1402,86 евро,
представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за посредничество по
Договор за посредничество от 26.11.2022 г., сключен между страните, сумата
от 51,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г.
до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от
датата на предявяване на заявлението в съда – 27.04.2023 г. до окончателното
изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 2679/11.05.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5271/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание на чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 51 от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 1402,86 евро до претендираните в производството – 1428.42
евро.
ОСЪЖДА Р. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес *******, ет. 3 да
заплати на „И.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*******, сумата в размер на 1083.39 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата от 508,50
лева съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.
11
ОСЪЖДА Р. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес *******, ет. 3 да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 294,60 лева, представляваща припадащата й се оглед
изхода от делото част от възнаграждение на вещо лице, първоначално поето от
бюджета на съда, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12