М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 2344
по описа за 2001год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс.В.Б.Н. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.195 ал.1 т.3 и т.4
вр. чл.20 ал.2 от НК: за това, че на 30.07.2000г.
в гр.Варна, в съучастие като съизвършител със З.К.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване
на техническо средство – метална пластина /шина/, отнел чужди движими вещи –
два броя тонколони „Нова”, два броя малки тонколони – неустановена марка и
фенерче, всичко на обща стойност – 72,95 лева от владението на И. А.А., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение на подс.З.Г.К. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.195 ал.1 т.3 и
т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК: за това, че на 30.07.2000г.
в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с В.Н.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване
на техническо средство – метална пластина /шина/, отнел чужди движими вещи –
два броя тонколони „Нова”, два броя малки тонколони – неустановена марка и фенерче,
всичко на обща стойност – 72,95 лева от владението на И. А. А., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатите обвинения
срещу подс. Н. и К., като пледира за осъдителни присъди по отношение на двамата,
като им се наложи наказание при условията на чл.54 от НК, конкретизира вида и размера
на същото – лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В
съдебно заседание подсъдимият К. не се
признава за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение и заявяват,
че желаят да бъде оправдан. Подс.Н. ***., същия се
представлява от адв.Ю.Г. от ВАК, който пледира за
налагане на минимално наказание лишаване от свобода – около три месеца,
изпълнението на което бъде отложено с три годишен изпитателен срок.
Защитникът
на К. пледира за оправдателна присъда, а алтернативно за определяне на
наказание около размера предложен от представителя на ВРП.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следната фактическа обстановка:
На 30.07.2000 г., подс.Н.
и подс.К. се срещнали до сградата на Община Варна.
Двамата се познавали от по-рано, тъй като заедно били попадали в различни
компании, а били и наркотично зависими. Н. предложил на К. да тръгнат към
кооперативния пазар, където да си закупят дини и пъпеши.
След като подс.К. се
съгласил, двамата тръгнали в посока пазара, като се движели по ул.”П.Волов”. На същата улица имало паркиран автомобил ВАЗ 2104с
ДК№ В 9176 А, собственост на св.И.Н.. Подс.Н. се
доближил до автомобила да го огледа и установил, че в автомобила има монтирани
4бр. тонколони. Н. предложил на К. да вземат тонколоните от автомобила. К. се
съгласил и отишъл с Н. до автомобила – в страни от същия. Н. се приближил до
автомобила и с отвертка носено в него успял да взломил
ключалката на предната лява врата, като след това проникнал в автомобила.
От предната част на автомобила Н. извадил два броя
малки тонколони, които подал на намиращия се извън колата К.. С помощта на
фенерче, което намерил в автомобил, подс. Н. осветил автомобила отвътре,
преместил се на задната седалка и успял да вземе и другите две тонколони,
по-големи от първите, монтирани върху дървена летва. Непосредствено след това
двамата продължили към кооперативния пазар, като по пътя подс.Н.
успял да продаде двете тонколони с дървената летва на непознат гражданин
управляващ таксиметров автомобил, за сумата от пет лева, а другите две
тонколони, тъй като не успели да продадат ги изхвърлили в контейнер за смет.
От ул.”Бенковски” двамата подсъдими закупили една
диня и един пъпеш, отишли на детските люлки в „Ботевата
градинка” и там подс.Н. разрязал плодовете с носената
от него метална пластина.
Подс.Н. предложил на К. да отидат до циганската махала откъдето да закупят
наркотик, но К. отказал и тогава подс.Н. се насочил
към намиращ се в близост л.а.”Фолксваген”, огледал го и се насочил към подс.К.. По същото време на същото място преминавал св.Г.,
който бил и полицейски служител. Същия се усъмнил в поведението на двамата
подсъдими, приближил се до тях легитимирал се надлежно и поискал документите им
за самоличност. Тъй като и двамата
подсъдимите не носели документи за самоличност, св. Г. ги обискирал, като у подс.Н. намерил отвертка и още една метална пластина, като
намиращата се до разрязаната диня.
След разкриване на извършеното от подсъдимите
престъпление с протокол били иззети двете изхвърлени в контейнер от подсъдимите
тонколони.
От изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на
отнетите вещи е 72.95лева.
От заключението на изготвените СПЕ на двамата подсъдими се установява,
че подс.Н. и подс.К.
страдат от синдром на наркотично зависимост към хероин с неустановено абстинентно състояние, към момента на извършване на
деянието и двамата са били в състояние да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си.
Разпитани в хода на досъдебното
производство, подсъдимите Н. и К. се признават за виновни.
Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – направените
самопризнания от подсъдимите в досъдебното
производство, свидетелските показания дадени в хода на предварителното
производство и в хода на съдебното следствие, свидетелства за съдимост,
съдебно-оценителна експертиза и СПЕ, протоколи за оглед, за изземване и др.
След преценка на всички доказателства по делото,
съобразно разпоредбата на чл.16 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът счита , че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.20 ал.2 вр. от НК, тъй като на 30.07.2000г. в гр.Варна, в съучастие
като съизвършител със З.К., чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо
средство – метална пластина /шина/, отнел чужди движими вещи – два броя
тонколони „Нова”, два броя малки тонколони – неустановена марка и фенерче,
всичко на обща стойност – 72,95 лева от владението на И. А. А., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, не осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на инкриминираните вещи.
Изпълнителното
деяние е довършено - подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът счита, изразеното
критично отношение към извършеното деяние.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи.
Причината
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените
отношения, свързани с правото на собственост и младежката му възраст.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 и чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимия, начина на извършване на
деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието
могат да се постигнат с налагане на наказание “Лишаване от свобода за срок от
три месеца”, изпълнението на което на осн. чл.66 от НК следва да бъде отложено
с изпитателен срок от три години.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.16 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 30.07.2000г. в гр.Варна,
в съучастие като съизвършител със В.Н., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на
техническо средство – метална пластина /шина/, отнел чужди движими вещи – два
броя тонколони „Нова”, два броя малки тонколони – неустановена марка и фенерче,
всичко на обща стойност – 72,95 лева от владението на И. А. А., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на инкриминираните вещи.
Изпълнителното
деяние е довършено - подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът счита, изразеното
критично отношение към извършеното деяние.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи.
Причината за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените
отношения, свързани с правото на собственост и младежката му възраст.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 и чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимия, начина на извършване на
деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието
могат да се постигнат с налагане на наказание “Лишаване от свобода за срок от
три месеца”, изпълнението на което на осн. чл.66 от НК следва да бъде отложено
с изпитателен срок от три години.
На осн. чл.169 ал.2 от НПК, съдът
възложи съдебните и деловодни разноски в
тежест на подсъдимите.
По
гореизложените съображения , съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: