Решение по дело №219/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер   126                    12.11.2020 г.                 град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд - Търговище                                        пети състав                        На трети ноември                                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ИВАНОВА

 

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от  председателя

Адм. дело № 219 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с Наредба № 4/ 24.02.2015 г. (Наредба № 4) за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР).

Делото е образувано по жалбата на А.С.А. ЕГН ********** ***, чрез а.. Т. *** със съдебен адрес:*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-250-6500/ 3265#11 от 17.08.2020, издадено от зам. изп. директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано финансиране за направление „Биологично пчеларство“.

Жалбоподателят счита издаденото УП за незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на адм. производство и при несъответствие с целта на закона. Претендира се и нищожност, поради липсата на годно правно основание на издадения отказ, каквото представлява словосъчетанието „извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане в размер на 0 лв.“, както и липсата изобщо на годно правно основание  що се касае до позоваването на норми, уреждащи регулацията на много по-късен момент от процесния – кампания 2016 г. В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което се иска съдът да го обяви за нищожен. Жалбоподателят твърди, че е налице и липсата на мотиви, тъй като констатациите от стр. 2 до стр. 4 не кореспондират с правните основания. Относно допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила се сочи, че е нарушен чл. 26, ал. 1 от АПК, АО не е посочил конкретни факти, доказателства и дължимата преценка за обосноваване на постановения отказ. Във  връзка със соченото нарушение на материалния закон жалбоподателят твърди, че съществуващата Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 13 от Наредба №4 е утвърдена със заповед № РД-09-144/ 23.02.2017 г. не е съществувала към момента на кандидатстването на жалбоподателя по мярката, поради което е недопустимо да се прилага по случая.  

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител а.. Т. *** са получени писмени бележки за даване ход на делото в нейно отсъствие и изразено становище за отмяна на процесното УП. Направено е искане за присъждането на разноски по делото. Представен е списък на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, редовно призован се представлява от ст.юрк. Т.С., редовно упълномощена и приета от съда, която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и пледира за присъждането на разноски в размер на юрк. възнаграждение. Представя списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, последната е неоснователна при следните  съображения:

Жалбоподателят А.С. сключила стандартен договор № BG-5097-2015 г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/ 2007 г., вкл. за прилагане на правилата на Регламент (ЕО) № 889/ 2008 г. с ЛАКОН – Частен институт за осигуряване на качество и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти ООД, представлявано от ЛАКОН България ЗСХ ООД гр. Велико Търново. Предмет на договора било извършване на инспекционни проверки за съответствие с валидна редакция на Регламент (ЕО) № 834/ 2007, вкл. и правилата за прилагането му – Регламент (ЕО) № 889/ 2008 (IR) с обект на инспектиране с. Козица, обл. Търговище № на пчелина 7833-0050 и № 7833-0100 с общ бр. на пчелните семейства от 231 за пчелен мед и восък (стр. 25 и 26 от приложеното АД № 32/ 2019 г. на АС - Търговище). По делото е представен и Анекс към стандартен договор № BG-5097-2015 г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/ 2007 г., вкл. за прилагане на правилата на Регламент (ЕО) № 889/ 2008 г. (стр. 27 от АД № 32/ 2019 г.).

Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за 2016 г. за физически лица (стр. 30 до 42 от АД № 32/ 2019 г.), в което отбелязал, че кандидатства по марка 11.  

Жалбоподателят е завършил квалификационен курс в Център за професионално обучение към Териториална организация на научно-техническите съюзи за професия „работник в животновъдството“ със специалност „пчеларство“, за което му било издадено Удостоверение за професионално обучение № 6630678/ 11.04.2016 г. (стр. 59 от АД № 32/ 2019 г.).

По заявлението на жалбоподателя е била извършена автоматична проверка на 04.05.2016 г. според представения протокол (стр. 29 от АД № 32/ 2019 г.).

На 12.11.2018 г. зам. изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ издал УП № 02-250-6500/ 3265 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за кампания 2016 г. по направление „Биологично пчеларство“, с което постановил отказ по изплащане на заявената сума.

Жалбоподателят оспорил посоченото писмо пред АС – Търговище, където е било образувано АД № 32/ 2019 г., по което съдът е отхвърлил жалбата на оспорващия.

Жалбоподателят А. оспорил постановеното решение № 58/ 22.04.2019 г. по АД № 32/ 2019 г. по описа на АС – Търговище пред ВАС на Р.България. С решение № 10078/ 22.07.2020 г. на ВАС, постановено по АД № 7143/ 2019 г. касационният съд отменил решението на АС – Търговище и върнал преписката на зам.изп. директор на ДФ“З“ за ново произнасяне при спазване на дадените указания от мотивите на постановеното решение.

На 17.08.2020 г. зам. изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ издал процесното УП № 02-250-6500/ 3265#11 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за кампания 2016 г. по направление „Биологично пчеларство“ (преписката), с което постановил отказ по изплащане на заявената сума. В първата таблица на стр. 2 от процесното УП е записано, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г., като с дребен шрифт под писмото в абзац втори е посочено, че проверката за спазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез различни адм. проверки, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 и съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по марка № 11“Биологично земеделие“от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със Заповед № РД-09-144/ 23.02.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36§ 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008 г. от 05 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/ 2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола – не се предоставя финансово подпомагане на площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане.       

По делото са представени: Решение по Протокол № 145/ 19.07.2019 г. от заседание на УС на ДФ“Земеделие“(стр. 91 от преписката), от което е видно, че е освободен изп. директор на фонда г-н Ж. Ж.и е избиран на негово място на В. Г.. От представената Заповед № 03-РД/2891/ 23.07.2019г. (стр. 92 от преписката) е видно, че изп. директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на зам. изпълнителния директор на фонда г-жа П. С. различни права, сред които и право да издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и правото да издава и подписва УП за одобрените и неодобрените за участие, парцели, животни и  пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214, марка 10 и мярка 11..“

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 20а, ал.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл. 20а, ал.4 от същия, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изп. директор е делегирал правомощия на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ г-жа П. Д. С. изрично посочените в нея правомощия. Сред тях са издаване и подписване на всички УП  по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане. С оглед на така изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия.

Обжалваният адм. акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в Наредба № 4 за прилагане на мярка № 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г. Налице е и правилно приложение на материалния закон. Процедурата по издаване на процесния АА е стартирала и се е развила по реда на Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.  От таблица № 1 на стр. 2 от процесното УП изрично е вписано, че не е спазено изискването да не се надвишава минималния период на преход съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно нормата на последната алинея „Подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18 септември 2008 г.).“

Доколкото актът е постановен на за първи път въведено фактическо основание, не може да се приеме, че същият е нищожен, поради неспазване на указанията дадени с влязло в сила съдебно решение. Първоначалният акт е бил отменен, доколкото не са установени годни фактически основания за постановяването му и са констатирани съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. На следващо място съдът приема, че е налице соченото в акта фактическо и правно  основание за постановяването му. Конкретно по отношение на биологичното пчеларство с разпоредбата на чл. 38, § 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 е предвиден минимален период на преход към биологичен начин на производство от една година. Същият като продължителност преходен период за преминаване към отглеждане на пчели по биологичен начин е предвиден и в сочената от ответника норма на вътрешното право, действала през процесния период – чл. 26, т. 5, вр. с чл. 23 от Наредба № 1/ 07.02.2013 г. на МЗХ за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (обн. ДВ бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм. бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 година).

Поради това съдът приема, че е налице соченото от ответника основание за постановения отказ от подпомагане, което определя съответствието на оспореното уведомително писмо с приложимия материален закон.

При изложеното съдът счита, че оспореното УП изх. № 02-250-6500/ 3265#11 от 17.08.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ“З“ е издадено при правилно приложение на закона и в съответствие с целта му да не се допуска финансово подпомагане на земеделски стопани, по отношение на които не са изпълнени нормативно предвидените за това предпоставки и по този начин неправомерно да се разходват обществени средства. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на адм. орган следва да бъдат присъдени направените разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. при прилагане на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А. ЕГН ********** ***, чрез а.. Т. *** със съдебен адрес:*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-250-6500/ 3265#11 от 17.08.2020, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано финансиране по направление „Биологично пчеларство“.

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН ********** *** да заплати на ДФ“Земеделие“ – София направените по делото разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк.възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: