Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.К., ……..2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията...........................гр.дело №1170 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на името на починалия
баща на ответника е открита партида в с.Т., с №*** за имот, находящ се в с.Т.,
общ.М., ул.“***. Партидата се откривала по заявено желание от абоната и с
откриването й между експлоатационното предприятие и абоната възниквали
договорни отношения, по силата на които се задължил да доставя питейна вода и
да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а
последният се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода
през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение, абонатите
били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството,
така и били задължени с чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставянето на ВиК
услуги на потребителите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40,
ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
След смъртта на титуляра на партидата, наследниците или лицето, ползвател на
водоснабдявания имот, съгласно чл.61 от Общите условия в 30-дневен срок се
задължавали да подадат заявление за промяна титуляра на партидата, което
ответникът като наследник на титуляра на партидата, не направил. За периода от
01.02.2017 год. до 06.01.2019 год. били издадени 16 бр. квитанции с № както
следва: №**********/01.10.2017 год. на стойност ***лева; №*** от 01.11.2017
год. на стойност ***лева; №*** от 01.12.2017 год. на стойност ***лева;
№********** от 01.01.2018 год. на стойност ***лева; №*** от 01.02.2018 год. на
стойност ***лева; №*** от 01.03.2018 год. на стойност ***лева;
№*** от 28.03.2018 год. на стойност ***лева; №***от 28.04.2018 год. на стойност
***лева; №*** от 28.05.2018 год. на стойност ***лева; №***от 28.06.2018 год. на
стойност ***лева; №*** от 28.07.2018 год. на стойност ***лева; №*** от
28.09.2018год. на стойност ***лева; №***от 28.10.2018 год. на стойност ***лева;
№*** от 15.11.2018 год. на стойност ***лева; №*** от 15.12.2018 год. на
стойност ***лева и №*** от 15.01.2019 год. на стойност ***лева, на името на
наследодателя на ответника М. Й. А., като за посочения период ответникът дължал
на дружеството 1/2 от дължимата сума в размер ***лева или ***лева,
представляваща консумираната вода за горепосочения период от време. Поради
закъснялото плащане, съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
ответникът дължал и лихва за периода от 01.10.2017 г. до 25.02.2019год. в
размер на ***лева, представляващи
1/2 от задължението по квитанции в размер на ***лева съответно: по кв.№********** от 01.10.2017 год. - ***лева;
по кв.№*** от 01.11.2017 год. - ***лева; по
кв.№*** от 01.12.2017 год. - ***лева; по кв.№********** от 01.01.2018
год. - ***лева; по кв.№*** от 01.02.2018 год. - ***лева; по кв.№*** от
01.03.2018 год. - ***лева; по кв.№*** от 28.03.2018 год. - ***лева; по кв.№***от
28.04.2018 год. - ***лева; по кв.№*** от 28.05.2018 год. - ***лева; по кв.№***от
28.06.2018 год. - ***лева; по кв №*** от 28.07.2018 год.- ***лева; по кв.№***
от 28.09.2018 год. - ***лева; по кв.№***от 28.10.2018 год. - ***лева; по кв.№***
от 15.11.2018 год. - ***лева; по кв.№*** от 15.12.2018 год. - ***лева и по кв.№***
от 15.01.2019 год. - ***лева. Поради това, че в срока определен в чл.33, ал.1 и
ал.2 от Общите условия - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за
задължението, ответникът не заплатил задълженията си, било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследниците на
починалия титуляр на партидата - ответницата и брат й Д. М. Й. и образувано
ч.гр.д.№740/2019 год. по описа на РС – К.. Срещу издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът подала възражение, че не
дължи изпълнение на вземането, а другият наследник и длъжник не подал
възражение. Поради това бил налице правен интерес да установи вземането си. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Р.М.А., с ЕГН-********** *** дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД
със седалище и адрес на управление:***, сума от ***лева, представляваща 1/2 от цената на доставената и консумирана
питейна вода по партида №***, открита на името на починалия М. Й. А., за имот,
находящ се в с.Т., общ. М., ул.“***, за периода от 01.02.2017 год. до
06.01.2019 год., както и законната лихва върху главницата, считано от
11.03.2019 год. до окончателното й изплащане и да признае за установено, че Р.М.А.,
с ЕГН-********** дължи сумата от
***лева, представляваща
1/2 от дължимото обезщетение за забавено изпълнение на паричното й задължение,
за периода от 01.10.2017 год. до 25.02.2019 год. Претендира съдебни разноски в
настоящото производство и ½ от разноските в заповедното производство.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, алтернативно - като
погасени по давност и моли съда да ги отхвърли. Заявява, че нямала парични
задължения към ищеца, че не били представени нито фактури, нито карнети, нито
квитанции, във връзка с претендираната сума. Приложените лихвен лист и 16 брояя
квитанции не били нито частни, нито официални, нито счетоводни документи,
нямали подпис на издател и не представлявали документ по смисъла на чл.178-181
от ГПК. Съгласно Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия, изразходваните количества питейна
вода, се отчитали по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператор. Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004 год,. отчетените
данни по ал.2 и 3 (в случая на индивидуалният водомер на ответника) се
установявали чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.23,
ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., точка 44, отчитането на водомерите
на потребителите за питейно-битови нужди ставало за период не по-дълъг от три
месеца, като същата клауза се съдържала и в чл.21, ал.1, т.2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съобразно чл.23, ал.3 от същите
условия в междинните периоди между два отчета, операторът начислявал
количеството изразходвана вода, определено въз основа на среден разход от
предните два отчета, като след отчитането на показанията на водомера
количествата се изравнявали. В Общите условия било предвидено, че отчитането
следвало да се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, а
при неосигуряване на представител отчетът следвало да се подпише от свидетел,
който можел да бъде и длъжностно лице на ВиК (чл.23, ал.4 съотв. чл.21, ал.4 от
посочените Общи условия). За датата, на която ще се извърши отчитане водоснабдителното,
дружество следвало да обяви, чрез писмено съобщение или по друг подходящ начин,
в срок не по-кратък от три дни преди отчитането (чл.23, ал.5 съотв. чл.21, ал.5
от цитираните Общи условия). Член 24, ал.1 съотв. чл.22 от Общите условия се
предвиждало задължение на потребителя да осигури свободен достъп за извършване
отчет на водомерите. В случаите когато той отсъствал, той следвало да уточни с
ВиК оператора в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане (чл.22,
ал.3). В случай, че това задължение не бъдело изпълнено от потребителя, се
считало, че е налице отказ от осигуряване на достъп, който се удостоверявал с
протокол, подписан от длъжностно лице на ВиК оператора и поне един свидетел.
Съгласно клаузите на чл.23, ал.4 съотв. чл.21, ал.4 от Общите условия,
отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на потребителя
или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписвал от
свидетел, който можело да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В конкретния
случай ищецът не представил доказателства във връзка с начина на съставяне на
карнетни листа и за отчитане на изразходено количество вода, съобразено с
правилата на чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и цитираните Общи условия. Поради това, не можело да
се приеме, че отчитането е извършено в предвидените правила в чл.23, ал.1 от
Общите условия, не били налице данни, дали е отчитано потребено количество вода,
не били налице данни, дали е присъствал потребителя, нито отчетът е бил оформен
с подпис на негов представител или свидетел. Договорът за доставка на питейна
вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните количества вода, както и
стойността им се определяли за фиксирани периоди от време, а заплащането на
стойността ставало ежемесечно. За да установи наличието на задължение и неговия
размер ВиК операторът следвало да установи, че е извършил всички действия по
отчитането на потребеното количество за всеки отделен период. Издаването на
лихвен лист и квитанции за партидата с данни, които не почивали на документа
създадени, съобразно Общите условия, не било обстоятелство годно да породи
задължение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани, алтернативно като погасени по давност
предявените искове. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№740/2019 г.
по описа на Районен съд- К. се установява по подадено от “ВиК” ЕООД заявление е
издадена Заповед №452/12.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжникът Д. М.Й.с ЕГН-********** от с.Т. и длъжника Р.М.А.,
с ЕГН-********** ***, да сумите: ***лв. главница, ***лв. лихва за забава от
01.10.2017 г. до 25.02.2019 г., от които
суми всеки един от длъжниците да заплати половината и законната лихва върху
главницата от 11.03.2019г. до изплащане на вземането, както и *** лв. разноски.
Съгласно заявлението вземането е за консумирана и неплатена питейна и отведена
канална вода от 01.02.2017 г. до 06.01.2019 г. по партида №00*** в с.Т. , открита на името на починалия
баща на длъжниците-М.Й.А. , за имот, находящ се в с.Т. , общ.М., ул.“***, по издадени в периода 01.10.2017 г.-15.01.2019
г. 16 бр.фактури/ квитанции.
Ищецът “ВиК” ЕООД гр.С. е търговско
дружество, с предмет на дейност: водоснабдяване и канализация, пречистване и
инженерингови услуги. По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответницата е наследник на баща си М.Й.А. ,
на името на когото е открита партида във „В и К“ ЕООД – С., с №00***, за имот в
с.Т. , общ. М., на ул.“***, който е водоснабден.
В представеното копие
на лихвен лист за партида №*** са описани всички неплатени квитанции
от 01.10.2017 г. до 15.01.2019 г. по партидата, с общ размер на задължението по
нея за посочения период ***лв.
По делото са приети
16 бр. фактури/ квитанции, относими за процесния период и обективиращи отчетени
количества консумирана вода, копие от карнета за отчитането на месечни
количества консумирана вода за периода 02.02.2017 г.-м.12.2018 г., както и
извлечение от електронно досие на абоната, за реално измерен ежемесечен отчет
на количеството потребена вода в имота от 14.06.2018 г. до 06.01.2019 г. Представени и приети са и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ищцовото дружество.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът
възприема. Съгласно заключението общият размер на задължението за ползваната
вода в периода 01.02.2017 г. до 06.01.2019 г. по партида №000***, за недвижим
имот в с.Т. , ул.“***, с титуляр М.Й.А. , с ЕГН-********** е ***лв. Потребената
вода е начислена на база визуален отчет по показания на водомера. Лихвата за
забава на задълженията, за периода 01.11.2017 г.- 25.02.2019 г. е в общ размер ***лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Исковете за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са
предявени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразила срещу издадената
по ч.гр.д.№740/2019г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Ищецът е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и в това си качество е доставял и доставя
водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги на територията на с.Т. , общ.М., обл.С.. Съгласно
разпоредбата на §1, т.2, б.”а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД
гр.С.са общоизвестни и публикувани на интернет сайта на дружеството, поради
което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г.. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните
не спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и през
процесния период те са били в сила без да има данни абонатът да е възразил
срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в сайта на
ищеца.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект,
то последният трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. Не е спорно, че ответницата е низходящ наследник на М.Й.А.
. Не е спорно, а и доказателствата установяват, че на името на наследодателят
на ответницата- М.Й.А.
е открита партида при „ВиК“ ЕООД, от
което следва, че правоотношението по предоставяне на водоснабдителни услуги е
възникнало между последния и ищеца по отношение на процесния имот в с.Т. , общ.М.,
на ул.“***, което е било и основанието да бъде открита партида във „ВиК“ ЕООД
гр.С.. Следователно М.Й.А. е имал качеството на потребител по смисъла
на § 1, ал.1, т.2, б.“а” от ЗРВКУ, а след неговата смърт, Д. М. Й. и
ответницата Р.М.А. като негови законни наследници на
имуществените права върху имота /чл.5, ал.1 ЗН/ се явяват и потребители на ВиК
услугите, доколкото по делото няма наведени доводи или възражения от
ответницата и в тази връзка ангажирани доказателства за правопогасяващи или
правоизключващи факти в т.ч. за отказ от
наследство. Освен това не са наведени доводи, а и представени доказателства Д.
М.Й. и ответницата Р.М.А. като наследници на М.Й.А. да
са изпълнили задълженията си да подадат заявление до ВиК за промяна на партидата
на наследодателя си в 60-дневен срок от смъртта му /чл.62 и чл.5, ал.13 от
Общите условия/, а не са представили и споразумение относно начина на
придобиване и ползване на имота по чл.2,
ал.2 от ОУ във вр. с чл.59, ал.3 от ОУ в хипотезата на придобиване на имота на
друго основание, поради което дължат стойността за доставката
на питейна вода и извършвани канализационни услуги, съразмерно на дела си или
по ½ всеки от тях.
Съгласно
Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор. Според чл.32,
ал.1 и ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В чл.18 от Общите
условия се сочи, че ВиК операторът приема за експлоатация водомери с
дистанционно отчитане в случай, че разполага с технически средства и софтуер за
отчитане на показанията на водомера. Разпоредбите на чл.4, т.7 и чл.23, ал.4 от
Общите условия също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и
липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно
лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за
осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите
на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора –
чл.35, ал.5 от Наредбата и чл.24 от Общите условия. В предвидените правилата
при отчитане на водомерите се сочи, че не се прилагат при дистанционно отчитане
и при ползване на електронен карнет. В случая представените писмени
доказателства (хартиен карнет и досие на абоната) сочат на отчитане по
електронен път на доставените до имота ВиК услуги, което не е оспорено от
ответника и макар писмените доказателства в т.ч. процесните фактури/квитанции
да са едностранно съставени от ищеца документи, то при условие, че не са
събрани други доказателства, които да поставят под съмнение отразените в тях
количество доставена питейна и отведена канална вода при реално вписани за
съответния месец показания на водомера и отразени конкретни разлики за
съответния месец, а и при неоспорено като потребено конкретно месечно
количество питейна вода в имота съдът приема за доказано потребеното съответното
месечно количество питейна вода, който извод се подкрепя и от обстоятелството,
че другият наследник на абоната М.Й.А. - Д.М.Й.не е подал възражение срещу издадената по ч.гр.д.№740/2019
г. по описа на Районен съд- К. заповед за
изпълнение, която му е връчена лично. Следва да се посочи, че чл.34 от Общите
условия/ регламентира правото на
потребителите да подадат писмено възражение пред ВиК оператора срещу
определената сума за ползваните ВиК услуги, в 30-дневен срок от плащането на
фактурата. Ответницата, чиято доказателствена тежест е, не представи
доказателства доставената и консумирана питейна вода през претендирания период по партида №00***,
открита на наследователя й М.Й.А. за имота в с.Т. , ул.“***, на обща стойност
***лв. да е платена изцяло или частично, поради което тя дължи и следва да
заплати пропорционално на дела си – 1/2 или сумата от ***лева. Предвид
основателността на иска, основателно
е и искането за дължимостта и на законна лихва върху тази сума-главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 11.03.2019г. до изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1, изр.второ от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване
на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в Общите
условия, се заплаща законна лихва съгласно чл.86,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В чл.44
от Общите условия на ищеца се сочи, че потребителят дължи законна лихва за
забава, считано от първия ден след настъпване на падежа на задължението, който
съгласно чл.33, ал.2 от Общите услови е 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Съгласно приетата ССЕ
задължението за мораторна лихва за забава за периода 01.11.2017 г. до 25.02.2019
г. /датата посочена от ищеца и предхождаща подаването на заявлението по чл.410
от ГПК/ възлиза в общ размер на ***лв., от която сума съдът намира, че
ответницата дължи 1/2 или сумата ***лв., а в частта до
претендираните ***лв. акцесорната претенция е неоснователна.
С оглед основателността на претендираните вземания, следва
да бъде разгледано правопогасяващо възражение на ответника за погасяване на
вземанията по давност. Задълженията на потребителите на ВиК услуги,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, установена в чл.111, б.”в” от ЗЗД. В
този смисъл са решение №134/01.07.2013 г. по т.д.№135/2011 г. на ВКС, II т.о., решение
№397/14.12.2012г. по гр.д. № 520/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., както и
разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011
г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата
на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури/квитанции за всяко едно
от вземанията по тях е настъпила изискуемостта. Тъй като най-старото
претендирано задължение е фактурирано на 01.10.2017 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.03.2019 г., от която дата се считат предявени исковете за
съществуване на вземането по чл.422, ал.1 от ГПК, то тригодишната погасителна
давност не е изтекла за претендираните вземания, поради което възражението се
явява неоснователно.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на спора, ответникът дължи и следва да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 и чл.80 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, направените в
настоящото производство разноски в размер на ***лв. и
***лв. разноски в заповедното производство.
Ответникът претендира съдебни разноски в настоящото производство,
поради което такива следва да му бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно отхвърлената част от иска или в размер на ***лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Р.М.А., с
ЕГН-********** ***, че
съществува вземане на „В. и К.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415
от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумата ***лева главница, представляваща 1/2 от цената на доставената и консумирана питейна вода по
партида №00***, за имот, находящ се в с.Т., общ.М., ул***от 01.02.2017 г. до
06.01.2019 г., ***лева лихва за забава,
представляваща 1/2 от лихвата за забава за периода от 01.10.2017
год. до 25.02.2019 г. и законна лихва върху главницата от 11.03.2019 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава в частта за разликата над ***лв. до претендираните ***лв.
като неоснователен, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№740/2019г.
по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Р.М.А., с ЕГН-********** *** да заплати на „В. и К.“ ЕООД,
с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски
по ч.гр.д.№740/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА „В. и К.“ ЕООД,
с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.М.А., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№740/2019
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: