М О Т И В И

към присъда № 9 от 28.01.2020 година, по н.ч.х.дело № 3022/2017 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        Предявено е обвинение от частен характер от С.К.С., ЕГН ********** против неговата съпруга В.К.С., родена на *** ***, българка, българска гражданка, съпруга на частния тъжител към момента на деянието, със средно образование, работи в частна фирма, неосъждана, ЕГН **********, за това че на 12.04.2017 година в град Стара Загора е причинила средна телесна повреда на съпруга си, пострадалия С.К.С., ЕГН **********, изразяваща се в „Прободно-порезно нараняване на корема с входна рана, около 2,5 см, вляво под ребрената дъга с проникване в коремната кухина. Нараняване на тънко черво. Нараняване на опорака на червата. Кръвоизлив в коремната кухина“ – престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

                        В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от С.К.С., ЕГН ********** против подсъдимата В.К.С., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на болките и страданията причинени от престъпното деяние по чл.129 от НК, както и направените разноски по делото. На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител С.К.С..

                        Повереника на частния тъжител и граждански ищец, адвокат П.К. *** в съдебно заседание, лично и от името на доверителя си, заявява, че поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимата, както и предявеният граждански иск, като пледират подсъдимата да бъдат призната за виновна по така повдигнатото обвинения, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Счита, че с поведението си подсъдимата е осъществила престъпния състав на престъплението по чл.129 от НК, като не следва да се прилага института на неизбежната отбрана, тъй като подсъдимата съвсем целенасочено и с умисъл е нанесла телесната повреда на съпруга си. Ето защо не бил налице физиологичен ефект при нейното поведение и не следвало да се прилага и нормата на чл.132 от НК. По отношение на гражданския иск се претендира пълния предявен размер с оглед на това, че нанесените от съпругата травматични увреждания са причинили доста продължително във времето болки и страдания и са отдалечили пострадалия за един дълъг период от неговия естествен ритъм на живот. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения. В тази насока частния тъжител и граждански ищец – С.К.С., не се яви в последното съдебно заседание и не взе участие в хода на съдебните прения.

                        Подсъдимата В.К.С., многократно беше призовавана по делото, но не се яви и не взе лично отношение към отправеното спрямо нея обвинение.

                        Защитникът на подсъдимата – адвокат С.М. ***, заявява че пледира за оправдателна присъда, тъй като извършеното от нея деяние в едната си хипотеза не било виновно, а в другата не било противоправно. Изтъква, че неизбежната отбрана било упражняване на правото на защита, при което нападнатия може да причини вреди на нападателя си с цел защита и отблъскване на нападението. Посочва че физиологичен ефект би имал приложение, при хипотезата на преустановено нападение, каквото в случая нямало. Подсъдимата била действала в непосредствено нападение на частния тъжител, тъй като била пребита с метална дръжка на подочистачка. Счита че не е налице виновно поведение а една реализиране защита срещу нападение. Поведението на подсъдимата се дължало на уплаха и смущение, което е довело до обърканост у възприятията на подсъдимата, което само по себе си водело до липса на субективния елемент на престъплението. Изразява мнение че може да се приеме и наличието на чл.15 от НК в разглеждания случай. Алтернативно поддържа становище за приложение на института на неизбежната отбрана при уплаха и смущение.   Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения. По отношение на гражданския иск, намира същия за неоснователен и недоказан в размера които е предявен, като посочва че ако бъде уважен следва да се отчете и степента на съпричастност и на пострадали, предвид побоя които е нанесъл на подсъдимата преди тя да извърши деянието.

                        По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

                        По делото се приложиха и приеха като доказателства: копие от досъдебно производство № 1959-зм-290/2017 година по описа на Първо РУ на МВР – Стара Загора, съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 183/2019 година, съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 183-А/2019 година, комплексна съдебно, психолого-психиатрична експертиза № 53 изготвена от вещите лица И.Н. и К.Л. и съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвена от експертите Р.Д., Д.К. и В.Б..

                        Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

                        Страните по делото се познават отдавна, като първоначално са съжителствали заедно на семейни начала, като от съжителството са имали родено дете. През годините са създали съвместен бизнес и няколко години преди инкриминираното деяние се оженили, като след сключване на брака им се родило още едно дете. През годините частния тъжител упражнявал системно насилие на съпругата си, а преди брака и на съжителката си. Налице са данни за злоупотреба с алкохол от негова страна. Това създало едно доста голямо натрупано напрежение между тях и страх у подсъдимата за физическата си неприкосновеност. Също така у подсъдимата се появила и ревност към съпруга и – частния тъжител по отношение на служителка във семейната фирма. Натрупаното напрежение между съпрузите, частния тъжител и подсъдимата, водело до множество семейни скандали за което била уведомявани и органите на реда. Страните към момента на инкриминираното деяние, живеели в град Стара Загора, улица „Звезда“ № 2.

                        На 12.04.2017 година, още от сутринта между страните по делото имало възникнало напрежение, което накарало частния тъжител да излезе от дома им и да прекара деня навън, с оглед избягване на скандала със съпругата му. Считайки че съпругата му се е успокоила, частния тъжител се прибрал вечерта след 21.00 часа, но отново между него и подсъдимата започнал скандал. Това ядосало пострадалия и той ударил на няколко пъти подсъдимата като и казвал да „млъкне“. После я хванал за брадичката и я избутал в кухнята на жилището. Тя започнала да го замеря с кухненски съдове, при което той излязъл от дома им и се върнал след кратко време, при което малко преди 22.00 часа пострадалия слязъл във семейната фирма, която се намирала под жилището на съпрузите и там се видял със свидетелката В.К. и подал сигнал до органите на реда, като сигнала съдържал в себе си данни за психично болна жена, която буйства. На адреса се отзовали полицейските служители – свидетелите П. и Н., които установили скандал от семейно битов тип, между страните. Бил повикан и лекар, съобразно информацията в подадения сигнал до органите на реда, за психично болна жена, която буйства. Пристигналия лекар – свидетеля П.П., установил на място, че прегледаната от него жена – подсъдимата не следва да се приеме, че е психично болна и няма данни същата да буйства. Напротив лекаря е установил, че по тялото на прегледаната жена били налице следи от физическо насилие със скорошна давност. В тази насока са и показанията и на посочените по-горе свидетели. След като установили това, органите на реда и лекаря указали на съпрузите, че не могат да се месят в техните отношение, предупредили ги да решават конфликтите си по съдебен ред и напуснали адреса.  

                        С това обаче напрежението между съпрузите не било преустановено. Скандала между тях продължил. По време на това, частния тъжител видимо си личало че е употребил алкохол. В нарасналото напрежение, частния тъжител продължил да упражнява физическо насилие над подсъдимата, като взел една метална дръжка на подочистачка и ударил на няколко пъти подсъдимата по тялото и в главата, при което от главата и започнало да тече кръв. През това време подсъдимата продължавала да замеря с кухненски съдове пострадалия, и целия под на помещението бил засипан със стъкла и строшени чинии. При тази развила се агресия между двамата съпрузи, подсъдимата избягала навън и потърсила съдействие от свидетелката Й.Ж., кума на семейството. Свидетелката живеела в съседство на подсъдимата и нейния съпруг и знаела за скандалите между тях. Свидетелката обаче не си била в дома, тъй като по това време със семейството си били на заведение и поради това, и загрижена за малкото си дете, което спяло в спалнята на жилището, подсъдимата пак се върнала в дома си. При завръщането й, агресивното поведение на частния тъжител, продължило с още по- голяма сила. В този момент подсъдимата изпитала страх за живота си и използвайки малко кухненско ножче наръгала в областта на корема съпруга си, който се бил засилил към нея повлиян от покачения градус на напрежението между тях. Частния тъжител се хванал за корема, с двете си ръце като целял да предотврати прободната рана, но не успял да спре ножа и последния след като наранил ръцете му проникнал в коремната му кухина. Пострадалия се отдалечил и седнал в коридора, като с бял парцал се опитвал да спре кръвта. След като го наранила, подсъдимата, започнала да събира потрошените по пода чинии и чаши. В началото, тя под въздействието на настъпилата уплаха и смущение не осъзнала, че е пробола съпруга си, но по късно осъзнавайки какво е сторила предложила да повика помощ, но пострадалия категорично отказал. Когато пострадалия осъзнал, че положението му е доста тежко, се обадил на телефон 112 и сезирал органите на реда и поискал помощ. Около полунощ на адреса пристигнали, екип на полицията, бърза помощ и запазили местопроизшествието. Частния тъжител бил настанен по спешност в болница и по късно и опериран, също по спешност, тъй като раната му застрашавала живота. След изписването на пострадалия, неговото възстановяване продължили повече от шест месеца.

                        Известно време след инцидента, подсъдимата напуснала семейното жилище и се установила трайно да живее в Република Германия. Тя не се интересувала през цялото време от състоянието на съпруга си, а в последствие и от малкото си дете.

                        За изясняване на фактите по делото бяха назначени съдебномедицински експертизи по писмени данни. От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 183 /лист 206/, се установява, че частния тъжител на инкриминираната дата е получил следните травматични увреждания - „Прободно-порезно нараняване на корема с входна рана, около 2,5 см, вляво под ребрената дъга с проникване в коремната кухина. Нараняване на тънко черво. Нараняване на опорака на червата. Кръвоизлив в коремната кухина“, както и прорезна рана на трети пръст на дясната ръка и четвърти пръст на лявата ръка. Вещото лице е посочило, че описаните и установени травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър и режещ ръб, какъвто е ножът. Проникващото прободно-порезно нараняване на корема е причинено по механизма на удар с нож и проникване чрез срязване на тъканите с режещия ръб. Порезните наранявания по пръстите на ръцете са от тангенциалното действие на предмет с режещ ръб, какъвто също е режещия ръб на нож. Двете прорезни рани на пръстите на ръцете имат характеристиката на защитни рани, получени при опит за хващане на острието на ножа. Нараняването в коремната кухина и последвалия кръвоизлив осъществява медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за здравето. В конкретния случай тази опасност не се е осъществила благодарение на оказаната своевременна, високо специализирана медицинска помощ, като периода на възстановяване от това нараняване при правилното протичане на оздравителния процес е по дълъг от шест месеца. Експерта е посочил, че траекторията на проникването на оръжието в коремната кухина, преди хирургичната намеса, говори за проникване отпред назад и леко отляво надясно. В съдебно заседание, експерта поддържа така даденото заключение, като добави че намушкването е било категорично преди полунощ, тоест на 12.04.2017 година а след полунощ операцията, видно от изследваната от него медицинска документация. Вещото лице е категорично и че нараняванията на пръстите на ръцете са защитни, тъй като са от вътрешната страна, което е характерно за предпазване от нараняване с нож.

                        От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 183-А, се установява, че подсъдимата В.С., на 12.04.2017 година е получила – „Разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по челото в дясно. Кръвонасядане и оток по дясната скулна област на лицето. Оток по лява слепоочна област на главата. Охлузване и кръвонасядане по гръдния кош в дясно. Кръвонасядания по двата горни крайника. Експерта е посочил, че тези травматични увреждания са причинени от действията на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по начини и време описани по делото, няколко часа преди извършване на прегледа по нареждане на разследващия полицай. Тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В съдебно заседание експерта заяви, че поддържа заключението така даденото заключение, като при приемането му не възникнаха въпроси от страна на страните.

                        За изясняване на психически статус на подсъдимата по време на деянието по делото бе назначена двойна психолого-психиатрична експертиза, която бе изготвена от вещите лица – психиатъра доктор И.Н. и клиничния психолог К.Л.. От заключението на експертите, се установява, че подсъдимата С. е жена с данни за фамилна обремененост с психични заболявания – баща с алкохолна болест и майка с „особен“ характер. Налице е тенденция да действа импулсивно в определени ситуации, без оглед на последствията, в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Способността и да предвижда и планира е понижена, а изблиците на интензивен гняв често могат да доведат до насилие или „поведенчески избухвания“, като последните се провокирали лесно, когато определени действия се критикуват или отхвърлят от другите, както и когато са свързани афективно заредени идеи. Експертите посочват, че при импулсивния тип доминиращи са емоционалната нестабилност и понижения контрол върху импулсите, в резултат на което са възможни изблици на насилие и заплашително поведение. С оглед данните събрани от вещите лица преценени в съвкупност с данните по делото, същите дават заключение че подсъдимата към момента на деянието е била във страхов физиологичен афект – страхът и уплахата са били водещите емоционални преживявания в тази ситуация. У подсъдимата е било налице силно, непреодолимо, внезапно възникнало, завладяващо съзнанието преживяване на страх, породено от инстинкта за самосъхранение. Поведението на подсъдимата имало инстинктивен себезащитен характер и оставало в контекста на ситуацията. Вещите лица дават три фази на поведението – данни за подготвителна фаза – предварително нарастване на напрежението на фона на специфичната личностова преработка на травматичната ситуация, втора фаза – „афективен взрив“, съпроводен с двигателна възбуда, рязко изменение на психичната дейност и изразени вегетативни реакции и трета фаза – рязко редуциране на афективното напрежение, физическо разтоварване, настъпило непосредствено след извършване на акта. Като заключение експертите дават извода, че подсъдимата С. е разбирала свойството и значението на деянието, но не е могла да ръководи постъпките си. Според тях, С. е изпаднала в състояние на физиологичен афект и не се констатирало наличие на уплаха и смущение в поведението, вследствие от нанесения и побой от пострадалия при инцидента. Съдът прие заключението на експертите по делото, но в тази насока се съобрази с разпоредбата на чл.154 от НПК, като счита, че не следва да се позовава на заключението на експертите в частта в която се излагат доводи, че подсъдимата не е можела да ръководи постъпката си и че се намира във състояние на физиологичен афект. От една страна нападението над нея не е било нещо неочаквано а трайно във времето, тоест за съда тя е била подготвена за това което се е случило с нея тъй като по делото са налице безспорни данни, че пострадалия е упражнявал трайно насилие над нея през целия им съвместен живот. Ето защо не може да се приеме че е налице физиологичен афект, такъв би бил налице при еднократно нападение, което би изненадало подсъдимата и да е било неочаквано за нея, което да доведе до силния и афект и от там да реагира без да може да ръководи постъпките си.

                        Тази експертиза бе оспорена от страна на процесуалния представител на частния тъжител, което наложи назначаването на нова тройна съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвена от експертите д-р Р.Д., психиатър, д-р Д.К. дм- психиатър и клиничния психолог В.Б.. От заключението на тази експертиза се установява, че подсъдимата е жена с фамилна обремененост с психични заболявания – баща с алкохолна болест и майка с „особен“ характер. Според експертите подсъдимата С. е разбирала свойството и значението на действията си и е можела да ръководи постъпките си, но икриминираното деяние е извършено в условията на неизбежна отбрана, което е отговор на непосредственото нападение от страна на съпруга й. Експертите сочат че същата е изпитвала силен страх и смущение, но не се е намирала в състояние на физиологичен ефект. Нейното състояние се характеризирало с объркване и известно стеснения на състоянието. Тук експертите сочат че подсъдимата е получила доста травматични увреждания, вследствие на нанесения и побой, като тя е преживяла страх за здравето си и живота си, както и това на своето малко дете, което е спяло в съседната стая. Доминиращо в емоционалното състояние по време на инкриминацията е преживяването на раздразнение и страх, което предразполага към бягство или агресия в описаната стресогенна ситуация, като подсъдимата е реализирала втората възможност. По отношение на физиологичния ефект, експертите по тази експертиза заявяват, че същия протича бързо, бурно и краткотрайно на фона на стеснение на съзнанието, придружен от вегетативни прояви, задължително съпътстващи самите емоции и последвалата астения. От обстоятелствата по делото според експертите не е налице внезапност, нито силно травмиращо събитие, а пореден семеен скандал, както и не са налице обективните данни за клинична картина на разгънал се физиологичен афект. Съдът изцяло споделя заключението на експертите по тази експертиза. За съда също се налага мнението, че на база установеното не е налице физиологичен афект у подсъдимата, тъй като тя се живяла в среда с постоянни семейни скандали и тормоз, който често е прераствал във физически такъв. Затова и във въпросната вечер, случилото се е било плод на поредния семеен скандал, при който напрежението е взело връх и е довело до установените по делото последици.

                        Заключението и на тази експертиза не бе възприето от процесуалния представител на мастния тъжител, като бе поискана нова експертиза. Съдът отказа назначаването на още една експертиза в тази насока, тъй като намери, че делото и въз основа на двете приети до този момент експертизи относно състоянието на подсъдимата по време на инкриминираното деяние е напълно изяснено. За съда и въз основа на двете заключение се налага категоричния извод, че подсъдимата е била много уплашена след поредния физически тормоз от страна на съпруга си и оглед на натрупаното с годините напрежение, е действала в условията на неизбежна отбрана целейки да защити собствения си живот и здраве и това на детето си от поредната агресия на съпруга си. За съда безспорно не е налице и физиологичен афект, тъй като това не се е случило за първи път а е било поредния семеен скандал между страните. В тази насока е и трайната съдебна практика.        

                        Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели – Г.В.С., В.И.К., С.Г.К., К.М.П., Н.Г.Н., С.Н.С., П.Т.П. и Й.Г.Ж., както и от заключенията на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 183, № 183-А, двойна психолого-психиатрична експертиза, която бе изготвена от вещите лица – психиатъра доктор И.Н. и клиничния психолог К.Л., тройна съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвена от експертите д-р Р.Д., психиатър, д-р Д.К. дм- психиатър и клиничния психолог В.Б., приложеното копие от досъдебното производство и други.

                        Настоящата инстанция намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се установя по един безспорен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата 12.04.2017 година подсъдимата В.К.С. е нанесла телесната повреда на съпруга си – пострадалия С.К.С., изразяваща се в „Прободно-порезно нараняване на корема с входна рана, около 2,5 см, вляво под ребрената дъга с проникване в коремната кухина. Нараняване на тънко черво. Нараняване на опорака на червата. Кръвоизлив в коремната кухина“.

                        Подсъдимата В.К.С. въпреки, че бе редовно призована да се яви, не стори това и не взе лично отношение към отправеното й обвинение. По делото бе представлявана от адвокат С.М., който изложи доводи, които се поддържат в хода на съдебната прения, че извършеното от подсъдимата от една страна не е виновно, а от друга страна не е противоправно, поради което защита счете, че подсъдимата следва да бъде оправдана. Изтъкнаха се доводи, за прилагане института на случайното деяние, липсата на виновно поведение, невменяемост по време на извършването, като алтернативно се поддържа становище за наличие на неизбежна отбрана. В тази насока защита намери, че така предявения граждански иска също не следва да бъде уважаван или ако бъде уважен то съда да се съобрази с това, че пострадалия е съпричинител. Съдът, намира това за една защитна теза, която не намира в своята цялост опора в доказателствата по делото.

                        За съда от събраните по делото доказателства по един безспорен начини се установя, че на инкриминираната дата и място именно подсъдимата С. е нанесла прободната рана в областта на корема на съпруга си посредством кухненски нож. Не може да се говори за случайно деяние изобщо тъй отношенията между двамата съпрузи от години са били недобри и това е водело с времето до натрупване на напрежение. Само това само по себе си изключва хипотезата на случайно деяние, тъй като въпрос на време е било ескалиращото напрежение между съпрузите да доведе до случилото се през онази нощ.     

                        На първо място това се установява от медицинската документация по делото а именно заключенията на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 183, № 183-А. Не се спори а и съда го намира за безспорно, че пострадалия е получил травматичните си увреждания, след като е бил наръган от съпругата си. За съда е несъмнено и това че наръгването е било едно а не както се твърди в тъжбата че имало първи нож който се е счупил след като пострадалия го е хванал и е бил наръган при втория опит от  страна на съпругата. Това се установява, от факта, че по двете ръце на пострадалия се открити порезни рани но само на едно място – трети пръст на дясната ръка и четвърти пръст на лявата ръка, което означава че е имало само една защитна реакция от страна на пострадалия тази по време на самото наръгване иначе, е щяло да има и на други места порезни рани които да водят и до първи опит от страна на съпругата във въпросната нощ. Не се спори и че във въпросната нощ и подсъдимата е получила травматичните увреждания посочени по-горе и това че те са били вследствие от физическия тормоз от страна на пострадалия над подсъдимата и че тези травматични увреждания и действията на подсъдимия са довели до породения страх у подсъдимата за нейния живот и здраве, както и този на малкото им дете.

                        На следващо място, подкрепящи така възприетото за установено от съда, са показанията на разпитаните по делото свидетели, които могат да се обособят в няколко групи. В първата група свидетели, може да се поставят показанията на свидетелите Г.С. и В.К., служители в семейната фирма към момента на инцидента. От показанията на свидетеля С. се установява, че в деня след инцидента подсъдимата напълно е съзнавала това което е сторила и че не е съжалявала за това. Подсъдимата е уведомила служителя че мъжът и е в кома и че тя поема семейната фирма, което не отговаря на истината. От показанията на този свидетел се установява и това, че след спешната операция частния тъжител се е възстановявал доста продължително време и е претърпяла доста болки и страдания от случилото му се. Във времето подсъдимата продължила да заплашва съпруга си, като му пращала и съобщения по мобилния телефон, които станали достояние както на свидетеля С. така и на свидетелката К.. От показанията на последната се установява, че нощта на деянието, пострадалия е слязъл при нея във фирмата, която се помещавала под обитаваното от съпрузите жилище, като не е бил в добре изглеждащ вид, и пред нея е извикал полиция и е съобщил за това, че съпругата му има психични отклонения. И пред тази свидетелка на другия ден подсъдимата е твърдяла това което е казала и пред предходния свидетел. От показанията на свидетелката К. се установява, че подсъдимата имала доста сприхав и непредвидим характер. Подсъдимата не веднъж нападала персонала на фирмата в това число и свидетелката К., бе поводи. Това напълно се подкрепа и от заключенията на експертизите касаещи психичното състояния на подсъдимата. Свидетелката сочи, също така че здравословното състояние на пострадалия било доста тежко след претърпяната операция и възстановяването му било дълго и мъчително. Като цяло показанията на тези двама свидетели, налагат извода, че подсъдимата напълно е съзнавала извършеното от нея във въпросната нощи не е проявявала съжаление за това. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с другите събрани по делото доказателства. На следващо място това са показанията на свидетелката С.К. – майка на пострадалия. Тези показания отново разкриват подсъдимата като една доста импулсивна личност, която в разговор с майката на пострадалия е споделила, че не съжалява че го е направила и ако може пак ще го направи. От друга страна показанията на свидетелката К. разкриват бавното възстановяване на пострадалия и неговите мъки да се справи със случилото му се, което напълно кореспондира и с заключението на вещото лице – лекар по въпроса за възстановителния период. Следователно и въз основа на тези показания се налага категоричния за съда извод, че подсъдимата напълно е съзнала това което е извършила и не е имала никакво съжаление за това че го е извършила. Тук следва се посочи, че друг е въпроса че поведението на пострадалия в голямата си степен е допринесло за моментното състояния на подсъдимата и възникналите в нея уплаха и смущение то поредния и нанесен побой. Независи че свидетелката К. е майка на пострадалия, съдът кредитира с доверие нейните показания, тъй като са логични и последователни и напълно съответстват и с другите събрани по делото доказателства.

                        На следващо място са показанията на групата свидетели – служители на полицията и медицинското лице посетили във въпросната нощ дома на съпрузите след поредния им скандал. Първите двама свидетели са полицейските служители К.П. и Н.Н., които са посетили адреса след първото обаждане. От показанията им се установява, че когато са отишли на адреса около 22.00 часа ги е посрещната служителка във фирмата – свидетелката К., после са видели частния тъжител и накрая и подсъдимата. Според тях частния тъжител е бил употребил алкохол а по отношение на подсъдимата не са констатирали, същата да буйства. Тези свидетели обаче описват, че по жената – подсъдимата  е имало травматични увреждания, докато по частния тъжител не са били забелязани такива. Служителите на полицията са изчакали повикания лекар – свидетеля д-р П.П., който е прегледал подсъдимата и не е констатирал симптоматика за психични отклонения, но този свидетел е категоричен, че при прегледа на подсъдимата е установил травматични увреждания в областта на горната част на тялото и главата, като жената е плачела и е казала че мъжът и я ударил. Подсъдимата му споделила, че мъжът и всяка вечер се прибирал пиян. Като цяло, за съда показанията на тези свидетели налагат за съда извода, че във въпросната нощ частния тъжител е упражнил насилие над подсъдимата, което по последващи данни е продължило и след като служителите на реда са напуснали адреса. Към тази група свидетели следва да се постави и свидетеля С.С., който заедно със свидетеля Н.Н. и други служители на реда са посетили адреса на страните след като вече е било извършено деянието. Пред тях пострадалия е споделил, че след продължилия скандал, съпругата му – подсъдимата С. го е наръгала с кухненско ножче, което по късно е измила. И този свидетел след пристигането на място освен прободната рана на пострадалия е констатирал и травматичните увреждания на подсъдимата нанесени и преди същата да наръга съпруга си. Имала е синини по скулите на очите и главата както и засъхнала кръв по главата и следи по тялото. Тогава налага по един категоричен начин извода за съда че във въпросната нощ, повлиян от алкохола пострадалия е малтретирал съпругата си физически и това е допринесло за нейната последваща реакция отбранявайки се да го наръга с ножа, по въздействието на уплахата и смущението от ескалиралото напрежение на ситуацията. Съдът кредитира с доверие показанията не тези свидетели, като последователни, логични и непротиворечиви, взаимно-кореспондиращи си, както помежду си, така с медицинската документация по делото.               

                        На последно място това са показанията на свидетелката Й.Ж., кума на страните. От нейните показния се установя, по един безспорен начин, че скандалите между страните били много чести, особено след като частния тъжител е употребил алкохол, което било много често. Свидетелката много пъти питала подсъдимата защо търпи всичко това, като последната и отговаряла че е заради имотите, бизнеса и децата и да съхранят всичко това за тях във времето, което е напълно логично като разсъждение за всеки отговорен родител. Във въпросната нощ, тази свидетелка е била на заведение със семейството си и поради това подсъдимата не е могла да получи помощ когато е отишла да дома й. на следващия ден тази свидетелка е видяла подсъдимата и също е установила по тялото и наличие на травматични увреждания, включително и това че главата на подсъдимата е била пукната. Според тази свидетелка подсъдимата се е защитавала от съпруга си, тъй като това е бил един непрекъснат тормоз от негова страна. Свидетелката заяви пред съда, че през годините е виждала много пъти подсъдимата насинена след поредния побой от съпруга си, много често е идвала и полиция да потушава възникналите в дома на семейството скандали. Тези показания се потвърждават и показанията на служителите на полицията които също заявяват че много пъти са ходили по сигнал на този адрес. Свидетелката посочва, че е видяла и капки кръв пред къщата им на сутринта след инцидента, което налага извода и подкрепя възприетото от съда, че във въпросната нощ подсъдимата е ходила до къщата на кумовете си за помощ. Съдът кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, тъй като същите са логични последователни и напълно съответстват на възприетото до тук. Въз основа на тези показания за съда се потвърждава извода, че частния тъжител е упражнявал системен тормоз над подсъдимата, като напрежението между двамата е нараствало със времето и е ескалирало от нейна страна във въпросната нощ на инцидента. Подсъдимата не е потърсила помощ за това и не е предприела мерки да го предотврати във времето, че упражняването на правата си по законов ред.

                        Ва основа на изложеното до тук за съда се налага извода, че във въпросната нощ е имало физически тормоз от страна на пострадалия над подсъдимата, който е бил в процес на развитие във времето. Несъмнено у подсъдимата е възникнал инстинкт на самосъхранение, както на нейната физическа неприкосновеност така и на малкото им дете. Несъмнено подсъдимата е била уплашена и смутена от поредното нападение на съпруга си и нанесен побой с метална дръжка на подочистачка, за което свидетелстват констатираните по нея травматични увреждания. Несъмнено с времето напрежението в нея е било натрупано от системния тормоз на частния тъжител и това е наложила реакцията и на самосъхранение да се защити от поредна му агресивна реакция, като му е нанесла прободната рана в корема. Този неин акт за съда не е бил планиран, а е бил плод на момента реакция обусловена от уплахата в която се е намирала и смущението което е изпитвала от поредния семеен скандал придружен със физическо насилие над нея.

Настоящата инстанция приема, че тя е действала в условията на неизбежна отбрана, тъй като е била бита и удряна със метална дръжка на уред за почистване от съпруга си и се е защитила срещу това нападение, с това като е взела домакински нож и е наръгала нападателя си за да предотврати неговото нападение. Несъмнено обаче използването на хладно оръжие не съответства на нападението и подсъдимата е превишила пределите на неизбежната отбрана, но за съда тези нейни действия са били породени от настъпилите е нея уплаха и смущение. За съда те са били налице и отпреди, предвид продължителния период на влошените отношение между съпрузите. В случая не може да се говори за физиологичен афект, тъй като същия предвид наложеното в съдебната практика, касае една моментна нападателна ситуация, а не продължили във времето натрупвания на напрежение между двама много добре познаващи се лица, какви са били съпрузите към онзи момент. Подсъдимата е можела да си потърси правата по законов вред и да избегне тормоза от съпруга си, но не го е сторила а го е приела във времето. Също така във въпросната нощ предвид, на това че е познавала съпруга си и неговото поведение след като е употребил алкохол е можело да избегне настъпилата ситуация, като напусне конфликта и да не се завръща до намирането на помощ, включително от полицията, но същата се е завърнала в дома си водена от майчиния си инстинкт за оставеното там малко дете и под уплахата и настъпилото смущение е извършила акта срещу съпруга си, като по описания начин за съда е налице хипотезата на нормата на чл.12, ал.4 от НК. Както е известно от теорията и практиката, защитата следва да е в рамките на необходимите предели и когато те не са превишени сме изправени пред хипотезата на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 от НК и деянието не е обществено опасно. В закона няма легално изискване отбраняващия се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита, както и за равностойността между причинените и предизвикани вреди. Закона позволява активната защита. Тогава обаче когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението е налице нейното превишаване, както е в настоящия случай. Частния тъжител е нанесъл удари на подсъдимата с ръце и в последствие със метална дръжка на уред за почистване на под, докато подсъдимата в защитата си е използвала хладно оръжие – нож. Предвид наличието на уплахата и смущението в поведението на подсъдимата, съдът намери, че в разглеждания случай следва да намери приложение хипотезата на нормата на чл.12, ал.4 от НК, а именно че подсъдимата е действала при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, като това се е дължало на уплаха и смущение.               

                        С оглед на това съдът намира, че в разглеждани случай, са налице квалифициращите признаци от субективна и обективна страна на състава на престъплението по 129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като подсъдимата С. е извършила деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана при наличието на уплаха и смущение.

                        При така установеното съдът приема за несъмнено установено по делото, че подсъдимата В.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, а именно, че на 12.04.2017 година в град Стара Загора е причинила средна телесна повреда на съпруга си, пострадалия С.К.С., ЕГН **********, изразяваща се в „Прободно-порезно нараняване на корема с входна рана, около 2,5 см, вляво под ребрената дъга с проникване в коремната кухина. Нараняване на тънко черво. Нараняване на опорака на червата. Кръвоизлив в коремната кухина, като деянието е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, при наличието на уплаха и смущение по смисъла на чл.12, ал.4 от НК.

                        От обективна страна имаме, нанасяне на прободна рана в областта на корема на пострадалия подборно описано по горе и установено по делото.

                        От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл. В случаят подсъдимата е предвиждала сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавала общественоопасния му характер, като е целяла настъпването на съставомерния резултат. Налице е и волевият момент на умисъла, тъй като деецът е искал настъпването на общественоопасните последици, за да предотврати нападението. В правото се приема, че при резултатните престъпления /както е в настоящия случай/ деецът ще действа с пряк умисъл, когато има за цел да предизвика опасността, която е съставомерна последица от деянието или предвиденото в състава увреждане на непосредствения обект. Също така е налице и наличието на така наречения внезапен умисъл – подсъдимата взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решението незабавно след като го е взела или малко след това. Проведеното от страна на пострадалия нападение, характеризиращо се със една системност във времето е провокирало подсъдимата да нанесе удара с ножа в областта на корема, като с това е прекратила нападението срещу нея и възникналия като цяло конфликт.

                        С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.12, ал.4 от НК, съдът прие, че подсъдимата е виновна в това че е осъществила престъпния състав на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, но не я наказа.

                       

            ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

                        По делото е предявен граждански иск от частния тъжител С.К.С. против подсъдимата В.К.С. граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на причинените болки и страдания от престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тази връзка съдът намира следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, опасно за живота и пострадалия. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и това, че пострадалия с поведението си е допринесъл за случилото се, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалия страдания, следва да се присъди обезщетение в размер на 7 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 12.04.2017 година, до окончателното изплащане на тази сума. В тази насока съдът отчете и това че възстановяването е било един доста продължителен период – над шест месеца. В останалата част до размера от 20 000 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Подсъдимата бе осъдена да заплати ДТ върху така уважения размер на гражданския иск. Подсъдимата бе осъдена да заплати и направените по делото разноски, включително и на страните, като се взе предвид размера на уважената част на гражданския иск.

           

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание, незачитане на правовия ред в страната и слабо морално-волеви задръжки.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: