Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 379 Година 2018г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 06. 11. 2018 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР : КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 593 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Пещера е сезиран с искова молба,подадена от Г.
Г.Т., ЕГН **********,*** против Т. И.Т. ***.
С исковата
молба е предявен ревандикационен осъдителен иск за право на собственост върху недвижим имот .
С решение
№ 431/ 13. 06.2018г. на районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 295/2017г. по описа на същия съд иска е отхвърлен
изцяло . Присъдени са съдебно-деловодни разноски в
полза на ответника.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ищеца в първоинстанционното производство , ,подаден чрез пълномощника
на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови
ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което се уважи предявения
иск . Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от противната страна.В отговора се
оспорват въззивната жалба. Прави
се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила .
В открито
съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като
взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбите са
подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на
чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността
на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата
.
Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с правилността на
обжалвания съдебен акт.
Районен съд
Пещера е сезиран с положителен,
осъдителен , вещен иск за собственост. Правното основание на иска е по чл. 108
от ЗС.
Фактическият
състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест
на ищеца е да установи,че е собственик
на ревандикираната вещ .
2/ В тежест
на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото
трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на отпаднало
основание. В тежест на ответника
е да установи,че владее вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на
основание , което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това
свое твърдение.
Липсвали
някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Основните въпроси, които трябва да бъдат разрешени
от съда в настоящето производство са
следните:
1/Първият
етаж от построената в имота четириетажна масивна жилищна сграда представлява ли
самостоятелен жилищен обект, според строителните правила и норми?
2/Първият
етаж представлява ли самостоятелно избено помещение ?
3/Първият
етаж могъл ли е да бъде предмет на
прехвърлителна сделка ?
►Всички
тези три въпроса могат да се обединят в
един въпрос и той е – какъв е
статута от техническа и правна страна на първия етаж от построената в имота четириетажна жилищна сграда и
могъл ли е този етаж да бъде предмет на
прехвърлителна сделка ?
Въззивната инстанция намира за неправилен е
необоснован извода на районния съд за това,че този част от сградата представлява самостоятелно жилище и е могла
да бъде предмет на сделката, оформена с нот.акт№ 91/ 15. 04. 1986г.
По делото е
представен архитектурен проект, одобрен на 15. 03. 1965г.за процесната
жилищна сграда . От съдържанието на този
проект и от заключението на приетата по делото техническа експертиза се
установява,че строителното предвиждане за сградата е да се изгради един полуподземен/избен/ етаж ,вкопан
до 1м.л. под нивото на терена. В
последствие с разрешението на административния
орган е направена промяна в проекта,
като е разрешено първия етаж на сградата да е на нивото на терена(ниво на пода на първия надземен етаж 2,40 м.л.) ,без да се
копае терена с размери на прозорците 1,30/1,40 м.л. Според тази промяна на архитектурния проект първия етаж има
характера на „сутерен“.
От
заключението на техническата експертиза се установява,че от север и от изток
нивото на първия етаж е на нивото на прилежащия терен,а от югозапад под
нивото на прилежащия терен до 0,35 м.л.
Първият етаж
се състои от коридор с външен вход от север,стая- кухня със светла височина
2,18 м.л., жилищна стая със светла височина 2,15 мл. , друга жилищна стая със
светла височина 2,15 м.л. , тъмно
помещение със светла височина 2,16 м.л. и санитарно-битово помещение със светла височина 2,00м.л. На санитарното
помещение има монтиран малък прозорец на
една от стените.
Според
утвърдената съдебна практика (виж Р. № 300/15. 04.
2014г. по гр. д. № 4521/2013г. на І-.во гр. отд. на ВКС) възможността част от една сграда или етаж от сграда
да бъде обект на собственост се определя според строителните правила и норми действали към
момента на построяването й , които
са императивни. Съдът счита,че това
съдебно разрешение следва да бъде
разширено с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК. Законността на един строеж, както и възможността едно жилище да представлява самостоятелен
обект на собственост следва да се преценява
не само според строителните правила и норми,
които са действали към момента на построяването на жилището,но и според
нормите до момента на разрешаване на спора. Това е така,тъй като
последващото изменение на строителните
правила и норми може да предвижда узаконяемост
или търпимост на незаконния
строеж или да придава жилищен статут на нежилищното помещение.
От
доказателствата по делото се установява,че първия етаж на сградата е построен в
периода 1965- 1967г. Към този период селищното изграждане се е
регулирало от Закона за плановото
изграждане на населените места /ЗПИНМ/(
отм.) и Строителните правила и норми за
изграждане на населените места,приети на основание чл.52 от ЗПИНМ и обнародвани в ДВ бр. 75/ 18. 09.
1959г.( отм.)
В чл. 38 ал1 и
ал.2 на посочените Строителни правила и норми
е казано,че всяко жилище трябва да се състои
най-малко от една стая за живеене ,кухня или кухненски бокс,клозет, баня
с тоалетна мивка и електрическа
пералня,предверие, дрешник,килер или шкаф,зимник или складово помещение .
Допуска се клозетът да бъде в едно помещение с банята.
В чл. 45
ал.1 на Строителните правила и норми
е посочено,че жилищните помещения трябва да имат най-малко
2,60м. конструктивна и 2,50м.светла част.
Увеличаването или намаляването на тези височини се допуска при доказана
необходимост от Държавния комитет по
строителство и архитектура.
Следващият
нормативен акт, който е регулирал селищното устройство е Закона за
териториално и селищно устройство/ ЗТСУ/(отм.) и Наредба № 5 за привила и норми
по териториално и селищно устройство( отм.).
В чл. 36 , чл. 37 и чл.38 от Наредбата е посочено,че помещенията в жилището са
жилищни и обслужващи,а складовите помещения са помещения за зимнина и тавански
помещения.
В чл.
49 от Наредбата е посочено ,че светлата височина на
новопроектираните жилища трябва да бъде най-малко 2,70 м., в първоначалната редакция на
текста с
ДВ бр. 69/ 02. 09. 1977г. ,а
в последствие с редакцията Дв. 91/1990г. е променена на 2,50 м.
Отклонения от тези размери се допуска само при доказана необходимост от
главния архитект.
В чл. 50 от Наредбата е посочено,че жилищни помещения,ателиета,стаи за творческа работа и др.
в подпокривното пространство е
допустимо за 50% от площта да имат
светла височина най-малко 2,30м. ,а в най-ниската част най-малко 1,50м.
Към настоящия
момент устройството на територията се
регулира от Закона за устройство на
територията/ЗУТ/ и Наредба № 7/ 22. 12.
2003г. за правила и норми за устройство на отделните територии.
В чл. 38 ал.1
от ЗУТ е посочено,че надземните етажи на
жилищна сграда могат два се изграждат жилища, ателиета и кабинети за
индивидуална творческа дейност,а на първия етаж, полуподземния и подземния етаж могат да се изграждат гаражи и други обекти и
съоръжения на техническата инфраструктура.
В чл.40 ал.1
от ЗУТ е посочено,че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,най-малко едно жилищно
помещение,кухня или кухненски бокс, баня- тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището
или извън него. Допустимо е
помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетни и
бани-тоалетни.
В чл.
72ал.3 на Наредбата е посочено,че светлата височина на
жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60м. Във
вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради ,най-малко
50% от площта трябва да бъде със светла височина 2,30м.,а в най-ниската
част 1,50м.
При така описаното строително законодателство могат
да се направят следните изводи:
1/ При
действието на строителните правила и норми от момента на изграждане на жилището
до настоящия момент,първият етаж на
жилищната сграда отговаря на строителните изисквания за брой на жилищните
помещения. Жилището има
самостоятелен външен вход от север. Има
кухненско помещение, необходимия
брой жилищни помещения, санитарно помещение и складово помещение.
2/ При
действието на строителните правила и норми от момента на изграждане на жилището
до настоящия момент,жилището не отговаря
на строителните изисквания за светла
височина на жилищните помещения. При най-ниска светла площ от 2,50м. жилищните стаи са с най-висока светла
площ от 2,18м. Височината на жилищните
стаи не отговаря дори на височината на
таванските стаи,където светлата височина трябва да е на-малко 2,30м.
3/ Не се
представиха доказателства по делото намаляването
на светлата част на стаите да е
допуснато от съответния административен
орган при доказана необходимост.
Пи това
положение не може да се направи друг
извод освен този,че по своето
техническо естество първия етаж на жилищната сграда не представлява „жилищен
етаж“ според строителните правила и норми в сила към момента на
изграждането на обекта и към настоящия момент. Обектът не може да се
квалифицира,като „самостоятелно жилище“( самостоятелен обект на правото
на собственост) по смисъла на закона. Това не представлява“главна
вещ“ по смисъла на чл. 37 ал.1 и чл. 98
от ЗС, а принадлежност към главната вещ.
Вярно е,че
жилището е изградено на нивото на
прилежащия терен ( с
изключение от югозападната му страна) ,но това не е достатъчно да се
квалифицира,като самостоятелен обект на собственост и като самостоятелно жилище,при положение,че
светлата височина на отделните стаи не отговаря на строителните правила и
норми.
От
доказателствата по делото съдът приема,че
по своите технически характеристики( височина на жилищните помещения и
размери на прозорците)приземния етаж на жилищната сграда следва да се квалифицира не като жилищно помещение,а като „обслужващо помещение“, от типа на складово /избено/ помещение . Съдебната практика еднозначно приема,че обслужващите помещения, макар да са
преустроени, като жилищни не придобиват статут на самостоятелен обект на право
на собственост , ако не отговарят на законовите изисквания за жилище( виж Р. №
585/06. 11. 2003г. по гр. д. № 248/2003г. на І-.во гр. отд. на ВКС; Определение
1300/19. 11. 2009г. по гр. д. № 119/2009г. на І.во гр. отд. на ВКС;).В тази връзка следва да се отбележи,че според текста
на чл. 38 ал.1 от ЗУТ,складови и избени помещения, включително
и гаражи могат да се изграждат на
първия надземен етаж, както и на
полуподземния или в подземния етаж.
При положение ,че първия етаж на
жилищната сграда няма статут на самостоятелно жилище( самостоятелен обект на собственост) ,той не
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка,нито може да бъде придобит по
давност. Този извод следва от разпоредбата на
чл.98 от ЗС,според която принадлежността
следва главната вещ,ако не постановено или уговорено друго. Имотът може да бъде
прехвърлен само с главната вещ, като
нейна принадлежност ( виж Р.
№ 207/16. 06. 2011г. по гр. д. № 867/2010г. на ІІ-.ро гр. отд. на ВКС;)
При тези данни следва извода,че прехвърлителната сделка, оформена с нот.акт №
91/ 15. 04. 1986г. действително представлява нищожна правна сделка,в какъвто
смисъл е твърдението на ищцовата страна. Имотът,
който е предмет на сделката,макар в нот. акт да е описан,като
самостоятелно жилище,не е имал такъв правен статут. Сделката е нищожна на
основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД,поради невъзможен предмет и годен обект на
гражданския оборот.Приобретателят по сделката не е придобил права, тъй като
праводателя не е
имал законовото право да прехвърли притежаваните от него права.
►Поставя
се следващи въпрос- Помещението на
първия етаж представлява ли „обща част“ по смисъла на чл. 37 и чл. 38 от ЗС ?
Въззивната
инстанция счита,че следва да се отговори положително на този въпрос.
В текста на
чл. 38 ал.1 от ЗС таванските и избените помещения са изключени от режима на
общите части. Общи части са само стените
между таванските и избените помещения ,както и вратите към общи тавански и
избени помещения. Също в текста на чл.
38 ал.1 от ЗС общите помещения са разделени на две групи – които по „предназначението си“ или „по естеството си“ служат за общо ползване. Според текста на чл. 37 от ЗС таванските и избените помещения
могат да принадлежат на отделни собственици само,ако са придадени към тях. Това означава,че ако в една сграда
,която е в режим на етажна собственост има достатъчно на брой тавански и избени
помещения,които са придадени към съответните обекти на собственост, тези избени или тавански помещения няма да
представляват „общи части“ по смисъла
на закона. Ако обаче таванските и избените помещения не са достатъчно на
брой за отделните обекти на собственост те ще представляват „обща част по
предназначение“, тъй като ще обслужват всички обекти на правото на собственост в жилищната сграда( виж Р. № 207/16. 06. 2011г. по гр.
д. № 867/2010г. на ІІ-.ро гр. отд. на ВКС; Р. № 61/07. 06. 2018г. по гр. д. №
2610/2017г. на І-.во гр. отд. на ВКС; )
Такъв е
правния статут и на процесния обект на
първия етаж на жилищната сграда. Помещението не
е придадено към отделен обект на собственост от жилищната сграда,поради
което следва да се приеме,че представлява обща част по предназначение,тъй като
обслужва всички обекти на собственост в жилищната сграда.
►Въпреки приетия статут на първия етаж от жилищната сграда,въззивната инстанция
счита,че предявения иск следва да сее отхвърли,като неоснователен, тъй като
ищцата не е установила правата си на собственост в обслужващото помещение.
В исковата
молба ищцата иска да бъде призната за
собственик на ½ ид.час от процесното помещение. По делото не
е установено,че ищцата е собственик именно на такава част от обслужващото
помещение.
В чл. 40
ал.1 от ЗС е посочено,че дяловете на отделните
собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на
отделните помещения, които притежават,
изчислени при учредяване на етажната
собственост. По късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху
размера на дяловете.
В чл. 40 ал.2
от ЗС е посочено,че при надстрояване на сграда в етажна собственост ,собствениците на
надстроените етажи или части от етажи придобиват срещу заплащане собствеността
и върху всички общи части на сградата,включително и върху земята. Дяловете на
всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните
помещения по време на завършване на строежа.
В чл. 17 ал.4 и ал.5 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ също
са регламентирани правила за определяне размера на идеалните части от общите
части на сградата,когато те не са
посочени в документа за собственост на етажния собственик. Общото положение е,че идеалните части от общите части се определят като съотношение между площта от притежаваните самостоятелни
обекти и придадените към тях
складови помещения ,разделен на сбора от площта на всички самостоятелни
обекти и придадените складови помещения, като полученото число се преобразува в
проценти.
В мотивите на
т. 2А на ТР №4/ 14. 03. 2016г. на ОСГК е
посочено,че при ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС,когато иска се уважава в неговата установителна част,по въпроса
относно собствеността върху имота се формира СПН и този въпрос
не може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
В исковата
молба ищцата твърди,че е собственик на ½ ид.част от процесното
обслужващо помещение,която се определя от принадлежността на общото помещение
към първи и втори надземни етажи на сградата. Това очевидно не е така,тъй като жилищната сграда има три надземни
етажа,а не два,като третия етаж е построен при учредено право на надстрояване с нот. акт № 40/ 18. 02. 1986г.По
делото не са представени доказателства дали собственика на третия етаж е
придобил собственост и върху общите части на сградата срещу съответно заплащане,при
което общите части следва да се определят по правилото на чл. 40 ал.2 от ЗС. Освен това се поставя се и въпроса,следва ли при определяне на общите
части от обслужващото помещение да се зачетат права и на праводателя на
собственика на обслужващото помещение (респективно на неговите наследници )при
приета от съда нищожност на прехвърлителната сделка с нот. акт № 91/15. 04. 1986г.
Въззивната инстанция счита,че в тежест
на ищеца е да установи и докаже правата си на собственост в спорния имот,като
елемент от съдържанието на правото на собственост. Това не е
установено в настоящото съдебно производство. Съдът не е длъжен служебно да изследва въпроса за правата
на собственост на ищцата в имота. По правилото на чл. 154
ал.1 от ГПК доказателствената
тежест е на страната,която черпи изгодни за себе си факти от своето искане.
В случая не е установен първия елемент от фактическия състав на чл.108
от ЗС,а именно собствеността върху имота.
Вярно е
твърдението на пълномощника на ищцовата страна за това, че според утвърдената
съдебна практика на ВКС( виж
Р. №205/12. 11. 2015г. по гр. д. № 619/2015г. на 1-во гр. отд. на ВКС; Определение
№288/06. 04. 2010г. по гр. д. № 1189/2009г. на 1-во гр. отд. на ВКС; ) собственика на вещта има право да ревандикира
цялата вещ,но това се отнася само в случаите,когато иска се предявява против трето за
собствеността лице. Приема се от съдебната практика ,че в този случай иска за
ревандикация е допустим, тъй като ищеца защитава своето право да ползва цялата
вещ,съобразно правата си, което произтича от нормата на чл. 31 ал.1 от ЗС.
Следва да се
отбележи,че тази хипотеза не е приложима
в настоящия казус,тъй като иска не се предявява срещу трето за съсобствеността
лице,а срещу съсобственик,при което задължително ищеца следва да установи
правата си собственост в имота,като материална предпоставка за уважаване на
иска за собственост.
При
положение,че крайните изводи на районния съд относно основателността на
предявения иск съвпадат с тези на въззивната инстанция,на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, решението на районния съд ще
следва да се потвърди.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431/ 13. 06.2018г. на районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 295/2017г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: