Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 30.05.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №15993 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ .
П.Й.К.
ЕГН ********** от гр.Русе иска да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да му
заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 60 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от ПТП на 04.05.2016 г на път
I-2 между гр.Русе и гр.Цар Калоян по вина на Т.Х.Т.,
водач на седлови влекач „Ивеко“ с рег.№*********с прикачено бордово полуремарке
„Кьогел“ с рег.№*********; при което ПТП К. е получил двустранно счупване на
срамните кости и счупване на лява седалищна кост , контузия на глава , контузия
на горното и долното рамо на срамната кост вдясно , подкожен хематом челно
вляво , и охлузни рани по лява тазобедрена става и глава ; ведно със законната
лихва от 04.05.2016 г до окончателното заплащане на обезщетението .
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП и
по вина на Т.Х.Т.е получил посочените травми , от които изпитал силни болки и
страдания и все още не може да се възстанови.
Ответникът оспорва иска като недопустим
респ.неоснователен . Не е заявена претенция пред застрахователя и не е доказано
настъпването на уврежданията от посоченото ПТП. МедицИ.ките документи на ищеца
за противоречиви и неубедителни . Твърди се съпричиняване от ищеца , защото не
е съобразил отстоянието и габаритите на влекача и ремаркето .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя протокол за оглед на
ПТП и постановление за прекратяване на наказателното производство по негово
искане.
Ищецът представя епикриза от МБАЛ-Русе
АД , според която е лекуван от фрактура осис пубис белатералис ет осис ишии
синистра . Постъпил на 04.05.2016 г и изписан на 09.05.2016 г . Констатирана е
фрактура на таза и е извършено
наместване под местна анестезия и ренгенов контрол . Изписан по собствено
желание като е препоръчан постелен режим и да не натоварва долен ляв крайник .
Ищецът представя история на заболяването
, направление за хоспитализация , изследвания и други медицИ.ки документи
/приложени към наказателното производство/.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователна полица на стр.41
от делото и от справка от ИЦ на ГФ на стр42 от делото , че ответникът е
застраховател на виновния водач за периода 22.05.2015 г – 21.05.2016 г .
Според изслушаната СМЕ на вещото лице
д-р Д.К. от процесното ПТП ищецът е получил травма на главата с охлузване ,
оток и кръвонасядане и счупване на двете рамена на дясната срамна кост на таза
/счупване на таза с отваряне на тазовия пръстен. Направено е ръчно наместване
на счупената срамна кост , като по делото няма данни за усложнения . Дори в
случая да има зарастване с леко разместване , то целостта на тазовия пръстен се
възстановява .
В о.с.з вещото лице уточнява , че ищецът
се е възстановил напълно за около 4 месеца . В случая няма разместване на
срамната кост и затова възстановяването е по-бързо от това в други случаи .
Според изслушаната САТЕ на вещото лице
инж.А.М. механизмът на ПТП е следният : при спускане и десен завой седловия влекач
„Ивеко“ с прикачено бордово полуремарке „Кьогел“ се отклонява и излиза от
платното си за движение и удря насрещно движещия се бус „Фиат Дукато“ на ищеца
. Последният се е преустроил за изпреварване в по-лявата от двете ленти в
неговата посока. Полуремаркето е било празно и при намаляване на сцеплението на
пътното платно „подскача“ и криволичи в задната част . Водачът на влекача не е
трябвало да навива ряЗ.о волана надясно .
В о.с.з вещото лице уточнява , че пътят
е главен , но не е много широк. Водачът на влекача е могъл да отиде малко в
банкета , а ищецът да не се движи толкова близо до осевата линия , за да се
разминат успешно .
Според разпитания свидетел В.К./ съпруга
на ищеца/ след ПТП ищецът бил в спешно отделение и неподвижен , със силни болки
. Лявата страна на главата му била в кръв и стъкла , а рамото синьо и подуто .
Направили му много изследвания , но се установил само счупен таз. Три дена
ищецът бил на системи , а около месец на обезболяващи . Два месеца не можел да
мръдне и сам да се обслужва , след което започнал трудно да се движи . Имал
силни болки и вече се страхува да работи като шофьор . През 2015 г имал друго
ПТП със счупване на коляното .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр.§ 22 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач . Неоснователни са позоваванията на ответника на действащия КЗ ,
защото застрахователната полица е сключена през 2015 г и съгласно § 22 от КЗ се
прилага КЗ /отм./ . Искът е допустим и при липса на искане до застрахователя за
образуване на щета , а законната лихва се дължи от датата на ПТП , каквато е
уредбата и съдебната практика по КЗ /отм./
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна връЗ.а
от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени
вреди /болки и страдания/ .
Безспорно доказано е с цитираната полица
и справка от ИЦ на ГФ , че ответникът е застраховател по „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач Т.Х.Т., водач на седлови влекач „Ивеко“ с
рег.№*********с прикачено бордово полуремарке „Кьогел“ с рег.№*********.
По делото е установено от САТЕ и се
приема от съда , че Т.виновно е нарушил чл.20 ЗДвП като не е съобразил при избор на скоростта пътните условия /мокър път
, навлизане в завой и наклон/ ; широките габарити влекача и полуремаркето на
тесен път ; както и това , че полуремаркето му се празно и при неравности на
пътя „подскача“ и поднася и може да навлезе в лентата за насрещно движение .
Нарушен е и чл.44 ал.1 ЗДвП , защото
Т.не само че не е осигурил възможност за разминаване , но е навлязъл в
насрещната лента и е ударил автомобила на ищеца .
Съдът приема , че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца . Същият се е движел в своята лента и там
е ударен , като не е можел да предположи , че полуремаркето ще поднесе и ще го
удари при разминаване на завой.
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания, както и при недоказано съпричиняване от ищеца съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
счупване на двете рамена на дясната срамна кост ;
-
контузия на
главата и охлузвания и синини ;
-
5 дни болничен
престой и направени редица изследвания ;
-
пълно възстановяване
на ищеца за около 4 месеца .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
счупването на срамната кост е без разместване
, което обосновава по-бързо възстановяване от други случаи ;
-
психически травми
не са посочени в исковата молба ;
-
счупването е
лекувано само с ръчно наместване ; без операции , гипсова имобилизация и т.н. ;
-
показанията на
св.К./съпруга на ищеца / , че ищецът пълни два месеца „не можел да мръдне “ не
могат да се кредитират изцяло – същите са преувеличени . Пълното възстановяване
от счупването е 4 месеца , което предполага , че и преди изтичане на втория
месец ищецът е можел да извършва известни движения .
Претендираният
размер на обезщетение от 60 000 лева обезщетение е завишен , като подобно обезщетение се присъжда за комбинирани
и/или много тежки счупвания с усложнения , като процесното не е такова .
Напротив , според СМЕ счупването е без размествания и възстановяването е
протекло благоприятно . Контузията на главата и другите рани също не са били
сериозни – няма сътресение или други трайни последици .
Съдът счита , че обезщетение от 30 000 лева
адекватно отстранява негативните
изживявания на ищеца за няколко месеца болки от счупването и другите травми и
рани . С посочения размер се обезщетяват всички минали , сегашни и бъдещи
затруднения в ежедневието до пълно възстановяване . По-голямо обезщетение можеше
да се присъди при по-тежко счупване , включително и при комбинирани травми ,
при които освен счупване на срамна кост има и други съществени увреждания – решение
№139 от 19.07.2016 г по т.д.№3179/15 г на ВКС , I ТО .
Налага се изводът
, че искът трябва да се уважи до размера от 30 000 лева и да се отхвърли за
разликата до 60 000 лева . Тъй като делото е по КЗ /отм./ ответникът дължи
на основание и лихва за забава от датата на ПТП .
Ищецът има
право на 600 лева деловодни разноски /за държавна такса и експертизи/ съобразно уважената част от иска
. Ответникът има право на 200 лева деловодни разноски за юрисконсулт съобразно
отхвърлената част от иска . Или по компенсация ищецът има право на 400 лева деловодни
разноски .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на
адвоката на ищеца сумата от 1165 лева адвокатско възнаграждение , съобразно
уважената част от иска .
Съобразно уважената част от иска ответникът
дължи на основание чл.78 ал.6 ГПК на СГС
сумата от 500 лева държавна такса , от която ищецът е бил освободен .
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД *** да заплати на П.Й.К. ЕГН ********** от гр.Русе на основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 30 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 04.05.2016
г на път I-2 между гр.Русе и гр.Цар Калоян по вина на Т.Х.Т.,
водач на седлови влекач „Ивеко“ с рег.№*********с прикачено бордово полуремарке
„Кьогел“ с рег.№*********; при което ПТП К. е получил двустранно счупване на
срамните кости и счупване на лява седалищна кост , контузия на глава , контузия
на горното и долното рамо на срамната кост вдясно , подкожен хематом челно
вляво , и охлузни рани по лява тазобедрена става и глава ; ведно със законната
лихва от 04.05.2016 г до окончателното заплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ
посочения иск за разликата над 30 000
лева до претендирания размер от 60 000 лева , ведно със законната лихва
от 16.12.2015 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД *** да заплати на П.Й.К. ЕГН ********** от гр.Русе сумата от 400 лева деловодни разноски /по компенсация
/ .
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.38
ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат В.Й.Н. ЕГН ********** сумата от
1165 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.78
ал.6 ГПК по сметка на СГС сумата от 500 лева държавна такса .
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :