РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500418 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
К. Ф. К., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.“ №, обжалва решение № 13 от
08.01.2025 г., постановено по гражданско дело № 2051 от 2024 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Той
бил постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че давността е прекъсвана с присъединяването на
държавата като взискател на 28.07.2016 г., както и с молби от новоконституирания
на 24.09.2018 г. взискател за извършване на изпълнителни действия на 24.09.2018
г., 21.12.2020 г. и 16.12.2022 г. Последното надлежно поискано и извършено
действие по делото бил наложеният запор на банковите сметки на ищеца в ДСК на
20.07.2016 г. Първоинстанционният съд формирал изводите си в нарушение на
процесуалните правила. ЧСИ Д. В. и ЧСИ Г.К. не разполагали с местна
компетентност да предприемат принудително изпълнение спрямо К., поради което
извършените от тях действия не можели да породят процесуалноправни или
материалноправни последици, както и не можели да прекъснат давността.
1
Последващите молби на взискателя не били редовни и също не можели да
прекъснат давността. Нито конституирането на взискател, нито подадените от
първоначалния взискател нередовни молби били действия, водещи до прекъсване
на давността. Депозираната молба от 24.09.2018 г. на взискателя била адресирана
до ЧСИ, който не разполагал с местна компетентност да извърши поисканите
действия. Ищецът бил с адрес в гр. Благоевград, поради което ЧСИ с район на
действие СГС не бил компетентен да извършва опис, оценка и публична продан на
вещи. Цялото предприето от ЧСИ спрямо К. принудително изпълнение след
27.10.2017 г. било при липса на местна изпълнителна компетентност, което било
предпоставка за допустимост на изпълнителното производство и условие за
валидност на изпълнителните действия. Изпълнителни действия, извършени при
липса на местна компетентност, били невалидни и не прекъсвали погасителната
давност. От 06.07.2016 г., когато бил наложен запор на трудовото възнаграждение
на длъжника /последното допустимо от ЧСИ В изпълнително действие/, започнала
да тече 5-годишна давност. Същата следвало да изтече на 06.07.2021 г. Считано от
следващия ден - 07.07.2021 г., вземането следвало да се счита погасено по давност.
Молбите на взискателя за извършване на изпълнителни действия не довели до
прекъсване на давността, тъй като били нередовни поради липса на заплатени
такси към ЧСИ за съответното действие. ВКС приел, че само редовно подадена
молба за изпълнително действие може да прекъсне давността. Присъединяването
на взискател не било действие, водещо до прекъсване на погасителната давност, и
изводите на първоинстанционния съд в тази насока били изцяло неправилни и в
противоречие на закона, тъй като само по себе си това не представлявало
изпълнително действие. Само предприемането на изпълнителни действия, като
налагане на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещ, насрочване
и извършване на публична продан и др., можело да прекъсне давността.
Конституирането на нов взискател не попадало сред тези действия и следователно
не водело до прекъсване на давността. За прекъсване на давността било
необходимо реално изпълнително действие, а не само процесуални промени в
страните по изпълнителното производство. В този смисъл първоинстанционният
съд неправилно приел, че присъединяването на взискател по изпълнителното дело
е действие, довело до прекъсване на давността. След 28.07.2016 г. нито били
извършвани, нито били поискани редовни изпълнителни действия, които да са
довели до прекъсване на давността, противно на приетото от първоинстанционния
съд. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установявало, че в продължение на повече от пет години по изпълнителното дело
2
не са били извършвани или редовно поискани изпълнителни действия и вземането
е погасено по давност. Давността за вземането не била прекъсната с наложения на
17.07.2018 г. запор на сметки на К. в ДСК, тъй като към тази дата той вече не е бил
клиент на посочената банка, съответно запорът не е бил наложен и липсвало
реално извършено изпълнително действие. Изцяло необосновано било да се
приеме, че може да бъде наложен запор на банкова сметка, каквато длъжникът
няма, и това да е редовно действие, което да е прекъснало давността, тъй като
изпълнителният способ в този случай бил лишен от обект. Неправилно и в
противоречие на материалния закон първоинстанционният съд приел, че давността
е била прекъсната с молба на взискателя от 24.09.2018 г., в която се съдържало
искане за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи
на длъжника. Макар и поискани от взискателя, такива действия реално не били
извършени и съответно не довели до прекъсване на давността. Молбата на
взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсвала
погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. Същинско изпълнително действие
било налице само тогава, когато имало реално засягане на правната сфера на
длъжника. В случая никое от поисканите с молбата действия не било извършено,
съответно не довело до прекъсване на давността. Не прекъснала давността и
депозираната от взискателя молба от 16.12.2022 г., с искане за извършване на
справки, налагане на запор на банкови сметки и извършване на опис на движими
вещи, без обаче такива да са били извършени и без да са заплатени дължимите към
ЧСИ за това такси. Не съставлявало действие, прекъсващо давността, и
изпратеното запорно съобщение от 29.08.2024 г. до ТП на НОИ Благоевград за
налагане на запор на пенсията на К., тъй като то било извършено след образуване
на настоящото дело и към момент, към който вече бил изтекъл петгодишният
давностен срок. Давността можела да бъде прекъсвана само дотолкова, доколкото
вече не била изтекла, а в случая от последното реално извършено действие -
28.04.2016 г., до 29.08.2024 г., вече бил изтекъл период, по-дълъг от 5 години. По
делото нямало данни това запорно съобщение да е получено от третото задължено
лице и такъв запор реално да е бил наложен. С изтичането на законовоустановения
5-годишен давностен срок, броен от прекъсване на давността, вземането на
ответника по издадения изпълнителен лист било изцяло погасено по давност. С
погасяване на главното вземане били погасени и произтичащите от него акцесорни
вземания за лихви и разноски. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, както и
3
присъждане на разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на жалбата, изхождащ от „К.“ ЕАД, ЕИК*, седалище и адрес
на управление гр. С., р-н „Л“, бул. „П В“ №, Бизнес център „Л-“, ет.,
представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б и М. А. Г. В него се твърди, че атакуваното
решение е правилно. То било в пълен синхрон с материалния и процесуалния
закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на
българските съдилища. Започналата след 28.04.2016 г. погасителна давност била
прекъсвана многократно. Възможността за погасяване по давност на присъдените
с изпълнителния лист от 2016 г. суми била препятствана с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 05.07.2016 г., с която първоначалният
взискател възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ В. На тази дата била
прекъсната погасителната давност. Изпращането на запорно съобщение до банка
представлявало действие по налагане на запор. Разпоредбите на ГПК не
обуславяли действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата
сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от изискуемостта
на вземането. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на
запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката не били
елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имали значение по
отношение на последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще
бъде реализиран и взискателят ще е удовлетворен. Запорът върху вземания на
длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършвал от съдебния изпълнител
чрез връчване на запорното съобщение на банката. С изпращането на запорно
съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налагал запор на
евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на
практика се забранявало на банката да извършва плащане от водените при нея
банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр.
Запорът се считал наложен от момента, в който третото задължено лице получи
запорното съобщение. Следвало да се приеме, че изпращането на запорно
съобщение е изпълнително действие, което води до прекъсване на погасителната
давност, от която дата започва да тече нов давностен срок. Дали вземането, върху
което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано, не било
обстоятелство, което води до невалидност на процесуалните действия на
кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не били правно нищо, а
демонстрирали ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и
съставлявали действия, които прекъсват давността. Изпращането на запорни
съобщения прекъсвало давността, без да е необходимо да има осребряване по
4
извършения изпълнителен способ. Следователно давността за процесните
вземания, която била петгодишна, била прекъсната в хода на изпълнителното
производство с налагането на запор на трудови възнаграждения и банкови сметки
на ищеца. С предприемането на посочените действие на принудително изпълнение
върху съдебно установеното вземане давността била прекъсната и започнала да
тече нова петгодишна давност. След това давността била отново прекъсната с
встъпването на ответното дружество в производството. Това било така, защото в
молбата си за конституиране от 24.09.2018 г., дружеството, освен че възложило
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, изискало и насрочването на дата за опис, оценка
и публична продан на движими вещи и независимо дали такъв е бил насрочен или
не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин
показвал, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата
да се поддържа и занапред. Самата молба за конституиране обективирала
действие, което било годно да прекъсне погасителната давност. Правилно
първоинстанционният съд приел, че давността е прекъсвана с молбите с искане за
извършване на изпълнителни действия. Искането на кредитора за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са били предприети от
ЧСИ. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, не следвало да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ. Настъпилата перемпция на изпълнителното дело била без
правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните
действия по перемираното дело не се отразявало на настъпилото по същото
прекъсване на погасителната давност. Ако искането на кредитора било направено
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния
орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависела от волята
на кредитора, то давността се считала за прекъсната с искането. Промените в чл.
427 от ГПК, уреждащ местната компетентност, били от 2017 г., а изпълнителното
дело било образувано през 2016 г. Релевантният момент за определяне на
компетентността на съдебния изпълнител бил този на сезирането му с молба от
заинтересованата да образува производството страна. Последвалите изменения на
обстоятелствата били ирелевантни за компетентността. Въпросът за местната
компетентност на ЧСИ по чл. 427 от ГПК бил в правомощията на съдебния
5
изпълнител и не подлежал на съдебен контрол. За взискателя не съществувало
задължение за авансово заплащане на дължимите към ЧСИ такси и депозираните
от него молби следвало да бъдат приемани за валидно прекъсващи погасителната
давност, тъй като независимо дали таксите за исканите действия са били
заплатени, с депозираните молби взискателят е проявил активност и желание за
поддържане на висящността на процеса. Моли се за потвърждаване на
постановеното решение от Районен съд Благоевград. Претендира се присъждане на
разноски за въззивното производство.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическата обстановка по казуса е описана в акта на районния съд и не се налага
нейното повтаряне тук.
Спорът не е по фактите, а е по правото.
Окръжният съд е напълно съгласен с разсъжденията, изложени в обжалваното
решение, и изцяло ги споделя. В тях обаче не се съдържа отговор на един от
основните правни доводи на ищеца-жалбоподател, свързан с местната
компетентност на ЧСИ Д.В и ЧСИ Г.К.. Въззивната инстанция констатира, че
въпросният довод се явява основателен.
Към момента на образуване на изпълнително дело № 1011 от 2016 г. на ЧСИ Д. В. -
05.07.2016 г., е била в сила разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от ГПК, в първоначалната
й редакция от 20.07.2007 г., която не съдържа т. 5 и не предвижда изискване за
подаване на молбата по постоянния или настоящия адрес на длъжника. Такова
изискване е въведено по-късно - с изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 86 от
2017 г., с т. 5 от ал. 1. С изменението на ГПК, извършено с ДВ, бр. 86 от 2017 г., в
ПЗР /§ 71-74/ не е предвидено обратно действие на новата т. 5 на чл. 427, ал. 1 от
ГПК, и поради това разпоредбата има незабавно действие /така и Решение № 144
от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.
Й./. От изложеното следва, че към момента на образуване на изпълнителното дело,
ЧСИ В. не е допуснал нарушение на разпоредба, която е приета по-късно /чл. 427,
ал. 1, т. 5 от ГПК/. Съгласно приетата с ДВ, бр. 86 от 2017 г., ал. 4 на чл. 427 от
ГПК, настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в
обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание
за препращане на делото. В случая обаче още при образуването на изпълнителното
6
дело през 2016 г., и постоянният, и настоящият адрес на К. е бил в гр. Благоевград.
Ето защо, след влизане в сила на изменението на ГПК, ЧСИ В. е следвало да
съобрази този факт, известен му от направената справка в НБДН /лист 5 от
неговото изпълнително дело/, да преустанови извършването на изпълнителни
действия и да прекрати производството по индивидуално принудително
изпълнение. Като не е сторил това, ЧСИ В. е допуснал нарушение на правилата за
местната компетентност, установени с нормите на чл. 427, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ГПК,
с предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника след 27.10.2017 г. /в
такъв смисъл изрично е и вече цитираното Решение № 144 от 20.09.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1762/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов/.
Съгласно Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Анжелина Христова, местната изпълнителна компетентност е
предпоставка за допустимост на изпълнителното производство и съставлява
условие за валидност на изпълнителните действия. Извършените от некомпетентен
съдебен изпълнител действия са невалидни и не прекъсват погасителната давност.
За разлика от нередовната молба за образуване на изпълнително производство,
която може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК в дадения от ЧСИ срок,
изпълнителните действия по недопустимо изпълнително производство не могат да
бъдат санирани и не пораждат правни последици.
Решение № 333 от 02.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2015 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Симеон Чаначев, постулира, че съдебният изпълнител
следи служебно за спазване на правилата на местната компетентност не само към
датата на образуване на делото, но и във всеки един момент от развитието на
изпълнителното производство.
С оглед на гореизложеното, извършените от ЧСИ В. и К. след 27.10.2017 г.
изпълнителни действия са невалидни и не са прекъснали погасителната давност за
вземането. Тя е започнала да тече от последното валидно такова действие,
осъществено на 20.07.2016 г. /запор на сметка на длъжника в банка/. Трябва да се
отчете спирането й за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /70 дни/, съгласно чл.
3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП. В крайна сметка давността е изтекла на 28.09.2021 г. и
е погасила вземанията на „К“ ЕАД, събирани по изпълнително дело № 8857 от
2021 г. на ЧСИ Г. К.
Обжалваното решение трябва да бъде отменено, а предявените искове - уважени.
На жалбоподателя-ищец се следват направените разноски за държавни такси и
адвокатски възнаграждения пред двете инстанции. Хонорарите не са прекомерни.
7
Делото се характеризира с нормална фактическа сложност, но правната му такава е
голяма. Писмените защити и въззивната жалба са дълги, подробни и обосновани.
Платените като възнаграждения суми съответстват на труда, положен от
адвокатите на К. по заплетения казус. Те са справедлива отплата за вложените от
същите усилия, умения и знания.
С оглед на цената на предявените искове, всеки от които не надхвърля 5000 лева, и
предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият акт на
въззивната инстанция няма да подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложените размисли, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13 от 08.01.2025 г., постановено по гражданско дело № 2051
от 2024 г. на Районен съд Благоевград.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „К“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С, р-н „Л“, бул. „П. В.“ № , Б „Л“, ет., представлявано от З. Н. Д., А.
Б. Б и М. А. Г, че К. Ф. К., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.“ № , не му дължи
сумата от общо 5216,85 лв. /пет хиляди двеста и шестнадесет лева и осемдесет и
пет стотинки/, от която главница в размер на 4666,85 лв. /четири хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2015 г., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева, разноски в размер
на 80 /осемдесет/ лева и държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 28.04.2016 г. по търговско дело № 3049 от
2016 г. на Софийски градски съд, въз основа на решение № 964 от 24.09.2015 г.,
постановено по вътрешно арбитражно дело № 964 от 2015 г. на арбитър Б Г, и за
принудителното събиране на които е образувано и се води изпълнително дело №
8857 от 2021 г. на ЧСИ Г К, peг. № 924, действащ в района на Софийски градски
съд, поради изтичането на срока на погасителната давност досежно същите.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „Л“, бул.
„П. В.“ №, Б ц „Л“, ет., представлявано от З. Н. Д., А.. Б.. Б. и М. А. Г, да заплати на
К. Ф. К., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.“ № , направените разноски в
производството пред Районен съд Благоевград - 1236,67 лв. /хиляда двеста
тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, и сторените разноски в
производството пред Окръжен съд Благоевград - 1118,34 лв. /хиляда сто и
осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/.
8
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9