Присъда по дело №21/2024 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 3
Дата: 21 януари 2025 г. (в сила от 21 януари 2025 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20244150200021
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. *******, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******* в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
СъдебниВЕРА КР. БЛАЖЕВА

заседатели:Румяна Гр. Плетньова
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
и прокурора К. Т.
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Наказателно дело от общ
характер № 20244150200021 по описа за 2024 година
въз основа на ЗАКОНА и събраните доказателства,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д. – роден на ******** година в гр.
*****, с постоянен адрес с. Г.С., община *******, област Велико Търново, ул.
„******“ № 12, живущ в гр. В., ул. С.в. № 3, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН
********** за НЕВИНЕН в това, че на неустановена дата в средата на м.
април 2020 г. в с. Г.С., общ. *******, се заканил с убийство на Д. Н. К. /на 11
години/, като го подгонил, викайки му „Ела сега тука! Ще те убия!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 304 от НПК по оправдава по обвинението по
чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК.
ЕИСПП на престъплението ГЕФ22028505БАУ
И С КОЯТО

1
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д., роден на ******** година в гр. *****,
с постоянен адрес с. Г.С., община *******, област Велико Търново, ул.
„******“ № 12, живущ в гр. В., ул. С.в. № 3, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на ****** г. в с. Г.С., общ. ******* се
заканил с убийство на Н. А. К. от с. Г.С., общ. ******* и на Д. Н. К. от с. Г.С.,
общ. *******, като държейки моторен трион в работно състояние насочен към
двамата им казал „Ще ви отрежа главите!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 и чл.
36 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ЕИСПП на престъплението ГЕФ22028504БЯУ
И С КОЯТО

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д., роден на ******** година в
гр. *****, с постоянен адрес с. Г.С., община *******, област Велико Търново,
ул. „******“ № 12, живущ в гр. В., ул. С.в. № 3, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, работи, неосъждан
/реабилитиран/ с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.05. 2020 г.
към 19,00 часа в с. Г.С., общ. *******, се заканил на М. С. К. от с. Г.С., общ.
******* с убийство като многократно, викайки й казал, че ще я убие и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК във вр.
с чл. 54 от НК и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ЕИСПП № на престъплението ГЕФ22028503БЮШ

И С КОЯТО
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д., роден на ******** година в
гр. *****, с постоянен адрес с. Г.С., община *******, област Велико Търново,
2
ул. „******“ № 12, живущ в гр. В., ул. С.в. № 3, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, работи, неосъждан
/реабилитиран/с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2020
г., между 19.00 - 19,30 часа, в с. Г.С., общ. *******, се заканил на М. С. К. и на
Н. А. К. с убийство като им казал да внимават защото ще ги убие и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК във
връзка чл. 54 от НК и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ЕИСПП на престъплението БИК22000245АПИ

На основание чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване най-тежкото от
така наложените на Д. П. Д. с ЕГН ********** наказания, а именно ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание
чл. 66 ал. 1 от НК СЕ ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Велико Търново.
На основание чл. 310, ал. 2 от НПК ОБЯВЯВА срок за изготвяне на
мотивите – 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 3 от 21.01.2025 по НОХД № 21/2024година на РС *******
Обвинението против подсъдимия Д. П. Д. с ЕГН ********** е за престъпления, както
следва:
- по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в средата на
м. април 2020 г. в с. Г.С., общ. *******, се заканил с убийство на Д. Н. К. (на 11 години),
като го подгонил, викайки му „Ела сега тука! Ще те убия!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му,
- по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК за това, че на 27.04.2020 г. в с. Г.С., общ.
******* се заканил с убийство на Н. А. К. от с. Г.С., общ. ******* и на Д. Н. К. от с. Г.С.,
общ. *******, като държейки моторен трион в работно състояние насочен към двамата им
казал „Ще ви отрежа главите!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
-по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от, за това че на 11.05.2020 г. към 19.00 часа в с. Г.С.,
общ. ******* се заканил на М. С. К. от с. Г.С., общ. *******, с убийство като многократно,
викайки й казал, че ще я убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
-по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК, за това че на 11.05.2020 г. между 19:00-19:30
часа, в с. Г.С., общ. *******, се заканил на М. С. К. и на Н. А. К. с убийство като им казал да
внимават, защото ще ги убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.

Граждански иск не е предявен.

Подсъдимият Д. П. Д. не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение.
Дава обяснения, според които не се е заканвал, както на Н. и М., така и на сина им. И той
имал дете на същата възраст, поради което нямало как да закани на едно малко дете.
Познавал Н. и М., с които преди време имали добри отношения, но поради възникнал
проблем с питейната вода, преди година, между тях се зародил конфликт. Н. работел към
ВиК, а в селото имало вододайна зона, която била оградена, за да не влизат животни и хора,
за да не се замърсява. Тази вододайна зона я обслужвал Н., като служител на ВиК. Подс. Д.
подал сигнал до телевизията, защото водата не ставала за пиене, тъй като имало случаи с
удавени там телета. Подс. Д. твърди, че Н. започнал да сее в тази зона, която била около 40
декара и по принцип там не било разрешено да се сеят никакви култури, тъй като
представлявало поляна. Но св.Н. К. го изорал и го обработвал с трактор, засял слънчоглед и
царевица, поради което подсъдимият подавал жалби до различни институции. Твърди, че
при осъществена проверка от РЗИ на св. К. му предписали да унищожи културата и да я
премахне, след което той отишъл да провери дали действително е унищожено, но не било и
отново подал сигнал до ВиК – Йовковци, които реагирали веднага, подал и оплакване до
кмета на Община *******, след което културите били напълно унищожени. Заяви, че по този
повод отношенията между него и Н. били развалени. Признава, че преди това му бил
направил една забележка заради сина му, тъй като малкият взимал автомобила и мотора на
баща си и ги управлявал и той приятелски го предупредил, че може да стане беля. Но Н.
реагирал много остро на тази негова забележка, като го попитал кой е той – полицай или
катаджия, че му казва такива неща, и оттогава отношенията между тях се изострили. Подс.
Д. заяви, че един път синът му отишъл до магазина на Н. и жена му М., за да си купи нещо
като останалите деца, които се събирали там. Тогава М. го обидила, като го нарекла
„циганин“ и „мангал“ и му казала и да напусне магазина, защото няма да го обслужи, след
което детото се прибрало разплакано и обидено, за това, че са го изгонили от магазина,
пред приятелите му, но и тогава той нищо не й е казал. Твърди, че никога не е влизал в
1
пререкания с този човек - Н., нито го е заплашвал, нито него, нито съпругата му, нито сина
му. Н. твърдял, че е ходил до вододайната зона да го заплашва, но това не било вярно и той
нито бил ходил, нито го е заплашвал. След случката с водата, той го избягвал и изобщо не
бил имал контакт с него, напуснал и селото, като си купил къща на друго място. Не ходил
повече и да пазарува в магазина на М.. Дава обяснения, че впоследствие подавал и друг
сигнал относно Н., тъй като там, където му била къщата имало и той прекопал асфалта и
септичната яма от животните се изсипвала там, заради което сезирал РЗИ, които дошли на
проверка и му съставили акт. Защитникът му – адв. П. Д. взема становище, че в хода на
досъдебното производство били нарушени принципите на чл. 13 и чл. 16 от НПК, като
визира конкретно разпитите на свидетелите, извършени през юли 2020 г. и повторните през
месец октомври 2020г. Твърди, че свидетели А., И., към онзи момент С. М. и Г. Г. били
пристрастно ангажирани с тезата застъпена от М. К. в подадения от нея сигнал. Сочи, че в
хода на процеса именно тези свидетели се опитали да развиват показанията си, да си
спомнят неща, които не са си спомняли при първоначалните им разпити в хода на ДП. В
резултат на това обаче, защитата констатирала едно непрекъснато натрупване на
противоречия, както в показанията на М. и Н. К.и от една страна и сина им Д., с показанията
на останалите свидетели, така и натрупване на противоречия, изобщо между свидетелските
показания и приобщените писмени доказателства. Счита, че така конструирано
повдигнатото обвинение за това, че в средата на април 2020 г. в село Г.С. подсъдимият се е
заканил на малолетния Д. К. в центъра на селото чрез репликата: „Ела сега тук, ще те убия“,
без посочване на конкретна дата затруднявало защитата, защото не позволявала на подс.Д.
да ангажира доказателства за факти, които да изключват такова поведение, ако то бъде
конкретизирано към съответна дата, в конкретно време. Взема становище, че обвинението
се базирало единствено на показанията на малолетния свидетел Д., разпитан на 14.07.2020 г.,
който е заявил на досъдебното производство, че му е отправена заплаха, месец, преди датата
на разпита, което означавало, че Д. сочел като случай на закана за убийството, отправено му
от подс. Д. средата на м. юни, а не месец април. Позовава се, че има и противоречия в
показанията на свид. М. и Н., което се установявало е от това, че и двата съдебни състава,
които са разглеждали делото като първоинстанционно, са чели показанията, дадени от тях на
досъдебното производство, защото били констатирали противоречия със заявеното от тях
пред съдебните състави, като коментира показанията на М. К. и Н. К. на досъдебното
производство, съответно приобщени по реда чл. 281 от НПК. Заключва, че освен тези
разминавания при свидетелстването на досъдебното производство и приложението на чл.
281 от НПК пред съда, двамата родители не твърдели детето им да е споделяло за закана за
убийство. Навежда и друго противоречие, с оглед установеното в хода на производството, а
именно, че твърденията на майката са, че споделените от нея обстоятелства са се развили
през месец март 2020 г., за детето били в средата на юни 2020 г., а според обвинението били
в средата на април 2020 г., като и за средата на април е повдигнатото обвинение. Защитата
коментира и показанията на свидетелка Л. А., която потвърдила, че родителите на Д. са и
споделили за закани и обиди, спрямо малолетното дете, но не твърдяла, че това били закани
за убийство. Счита, че заявеното от родителите на Д., че той е споделил за закани на подс. Д.
да бие детето, изключвали възможността това твърдение да се приравни на твърдение за
закана с убийство. Тази разлика изключително прецизно била преведена от закона,
въвеждането отделни състави по смисъла на чл. 144 ал. 1 и ал. 3 НК. Счита второто
обвинение от диспозитива на обвинителния акт, където било посочено, че 27.04.2020 г. в
района помпената станция в село Г.С., П. е държал моторен трион в работно състояние
насочен към Д. и към баща му Н., като ги е заплашил с убийство, чрез отрязване на главите,
за недоказано, тъй като имало съществени противоречия в показанията на детето и неговите
родители, въз основа на които е изградено обвинението. Позовавайки се на тези
противоречия счита, че обвинението за опровергано по този пункт. Във връзка с третото
обвинение за датата 27.04.2020 г., където държавата вменявала на Д. П., че в Г.С. в района на
2
помпената станция с моторен трион, с конклудентни действия и с изричен словесен израз се
е заканил на Н. К. да му отреже главата посочва, че отново има противоречие в показанията
на разпитаните по делото лица и се формирали се две групи свидетели. Едната група била
на съпрузите С. и Р. Г.и и другата група на Л. А., И. И., С. М. и Г. Г.. Сочи, че именно свид.
С. М. отрекла показанията си дадени в ДП, тъй като не била свидетел и очевидец на нищо в
отношенията между свидетелите К.и и Д. П.. Навежда, че показанията на тези цитирани
свидетели са лишени от всякаква конкретика, вътрешно противоречиви, а и цитираните
свидетели и Г. и А. не били очевидци. Твърди, че показанията на свидетелите Р. и С. Г.и се
отличавали с логичност, последователност, взаимно допълване и липса на каквото и да е
противоречие. Счита, че единствено тези свидетели въвеждат конкретика защото си
спомнят датата 27.04.2020 г. Никой друг свидетел нямал спомен за конкретна дата. Според
тези свидетели, на тази дата подс. Д. е работил в двора им в село Г.С. от сутринта до
вечерта, като били са през цялото време заедно, включително са се хранили с него за обяд и
за вечеря, поради което и намира, че няма нито едно пряко или косвено доказателство, което
да опровергава или поне да индицира недоверие към техните показания. По пункт четвърти
от обвинението, за това че на 11.05.2020 г. около 19:00 ч., в центъра на село Г.С., подс. Д. е
заявил на М. К., че ще я убие, защитата взема становище, че е недоказано. Посочва, че
въпреки дългогодишното познанство между подсъдимия и К., за нея от този разговор не е
имало съмнение за собственото, бащиното и фамилно име на лицето, срещу което се
оплаква, но пред оператора на ЕЕН 112, тя твърдяла две неща, които опровергават
обвинението. Тя посочила, че лицето Д.А. попържа, снима, вика в центъра на Г.С. и създава
проблеми. Заявила също, че лицето показва среден пръст, попържа и вика, като оплакването
й не било свързано със заплахи срещу нея, а срещу преминаващи покрай магазина й, които
лицето Д.А. притеснявал. Именно от тези запис се установявало, че няма оплаквания от К. за
закана за убийство. Налагало се извода, че твърденията на М. К. до оператора не касаели
подсъдимия като личност, нито като деянието, за което бил обвинен. Престъплението не се
доказвало и от показанията на свидетелите очевидци - И. И., Г. Г. и С. М., като цитира
конкретни разминавания в дадените от тях показания в хода на досъдебното производство.
Счита за недоказано и следващото обвинение, затова че на 11.05.2020 г., малко след 19:00
часа, подс. Д. казал на М. К. и на съпруга й Н. К. да внимават, защото ще ги убие. Имало
непреодолимо противоречие между заявеното от М. и Н. К.и от една страна и от друга
кредитираните от обвинението С. М., Л. А. и най-вече И. И. и Г. Г., като навежда, че никои
от свидетелите, И. и Г. не твърдели да са възприели такова обстоятелство. Счита, че
обвиненията които К.и отправяли към подсъдимия са в резултат на гражданската позиция на
подсъдимия и редицата сигнали, които той е подал до медиите за неправомерните от тяхна
страна действия, в това число вододайната зона в селото, неспазването на ковид мерките в
магазина на К. по време на пандемията. Защитата поддържа, че при тези противоречия в
доказателствените източници и несъответствия между фактическото обвинение и правната
му квалификация с именно онези източници на доказателство, които прокуратурата държи
да кредитира съда счита, че не може чрез прилагане на Принципа на чл. 13 от НПК за
разкриване на обективната истина, да се формира извод на доказаност, на което и да е от
обвиненията против подсъдимия. Моли за присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан
по предявените му обвинения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена
следната фактическа обстановка.
Подсъдимият Д. П. Д. е роден на ******** г. в гр. *****, живущ в с. Г.С., общ.
*******, ул. „******“ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, видно от характеристична справка. Реабилитиран е по предходните му шест
осъждания за различни престъпления от общ характер. Известен е сред обществото като
конфликтна личност, не се ползва с добро име в селото, според отразеното в
характеристичната справка.
3
Св. М. К. стопанисва магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „**** в с. Г.С.,
община *******. Тя и семейството й познавали подсъдимия, тъй като той живеел в същото
село заедно с майка си и сина си и поддържали нормални отношения с него, като видно от
показанията й, до 2020 година не са имали проблеми с него. На 26.01.2020 г. била
извършена взломна кражба от магазина на св. М. К.. Видно от показанията й, Пред
полицейските служители, разследващи деянието, св. М. К. заявила, че в дните преди
кражбата, подсъдимият Д. е правил с таблета си видеозаписи на магазина. Подсъдимият
разбрал за казаното от нея и счел, че тя го е набедила в извършването на кражбата. Поради
това, след този случай, когато срещнел нея, съпругът й Н. К., той им отправял различни
закани, в това число и такива за убийство, според заявеното от св. К.. Освен това,
подсъдимият Д. многократно отправял към св. М. К. нецензурни и вулгарни думи и изрази.
Когато срещнел св.Н. К., заставал пред него и го предизвиквал да се бият. Подс Д. подавал
сигнали до различни институции и медии срещу М. К. относно спазване на
противоепидидемичините мерки в магазина и срещу Н. К., относно ползването от него на
вододайна зона за собствени нужди-засяване с различни култури и др., според показанията
на св. К., които съответстват в тази част на обясненията на подс. Д. Д.. Освен към Н. и М.
К.и подсъдимият променил отношението си и към и детето им - малолетния св.Д. К. /роден
на 05.09.2008 г./ и като го срещал му отправял закани.
Св. Н. К. работел като водопроводчик във ВиК „Йовковци“, район ******* и
отговарял за селата Г.С., А и А, видно от неговите показания и показанията на св. К..
На 27.04.2020 г. по обяд той отишъл да коси трева в двора на помпената станция в с.
Г.С., като взел със себе си сина си св. Д. К., видно от показанията на двамата свидетели. До
там отишли със служебния автомобил на свидетеля Н. К., който паркирал на улицата. Детето
останало в автомобила, за да си играе на телефона. Времето било топло и прозорците на
автомобила били смъкнати. Св. Н. К. започнал да коси тревата в двора, който бил ограден с
бодлива тел, имало и една врата. В близост до помпената станция се намирал имот на
свидетелите С. Г. и съпругът й Р. Г., на които на процесната дата подсъдимият помагал за
почистване на двора, видно от показанията на свидетелите Г.и. Докато косял, св. Н. К.
видял, че подсъдимият върви по улицата към него, държейки насочен към главата на
последния моторен трион в работно състояние като междувременно казал със заплашителен
тон „Ще ви отрежа главите!“. Докато се приближавал, форсирал двигателя на триона, за да
звучи по - убедително заканата му. Когато разстоянието между тях станало около 10 метра,
св. Н. К. се изплашил подсъдимият да не нарани или убие него или синът му и побягнал
към автомобила, запалил го и потеглил с него към центъра на селото и отишъл в магазина,
стопанисван от съпругата му. Предвид недалечното разстояние на което бил разположен
служебния автомобил на св. К. и смъкнатите прозорци на същия, св. Д. К. е чул и възприел
изречената от подсъдимия Д. закана, изречена в множествено число. Св. Д. К. също се
уплашил от видяното, помислил, че подс. Д. може да заколи него и баща му с триона. Св. Д.
К. чувал репликите на подсъдимия Д. и много се уплашил, видно от показанията му, както и
тези на св. К., на която после разказали какво се случило. Малко по-късно същия ден,
вследствие на преживяното от описаните действия на подсъдимия, св. Н. К. се почувствал
зле, според неговите показания, както и тези на св. К. и потърсил св. Л. А., която е
медицинския фелдшер в селото. Същата е възприела и притеснението и уплахата на св. Н. К.
и св. Д. К.. След като измерила кръвното налягане на Н. К., свид. А. установила, че то е
високо и че той има проблем с ритъма на сърцето. Вследствие на описаните случай, св. Д. К.
неможел да спи добре и се страхувал да излиза извън дома си без родител. Поради това, бил
заведен на преглед при лекар - психиатър, който му предписал съответни лекарства за
дългосрочно лечение, установено от показанията на свидетелите Н. К., Д. К. и М. К., както
и от приложеното медицинско удостоверение за психично състояние, издадено на
18.05.2020г. от д-р Д. – психиатър и приложената рецепта.
На 11.05.2020 г., около 19.00 часа, св. М. К. затворила посочения по-горе хранителен
4
магазин и изчаквала идването на св. Н. К., тъй като заради отправените по-рано закани към
нея и семейството й от страна на обвиняемия, се страхувала да се прибира сама. По това
време подсъдимият Д. се намирал на улицата, на около 20 метра от магазина. Тогава той
започнал да вика към св. М. К., че ще я убие. Тъй като той изрекъл тези закани многократно
и на висок глас, тя се уплашила и се обадила от мобилния си телефон на ЕЕН 112, съобщила,
че се страхува от поведението на подсъдимия и че иска съдействие от страна на полицията.
Видно от показанията й, след като и отговорили, че в момента не може да бъде изпратен
автопатрул, тя се обадила на по телефона на свидетеля Н. К. и го помолила да отиде при нея
по-бързо, защото се страхува от подсъдимия Д. Д.. Малко след това св. Н. К. дошъл с
велосипед. Когато св. М. К. излязла от магазина, подсъдимият Д. се насочил към нея и св. Н.
К. и им казал да внимават, защото ще ги убие. После хванал велосипеда на св. Н. К. и
започнал да го дърпа, с цел да го предизвика да се сбият. Виждайки това, св. М. К. се
изплашила и побягнала, установено от показанията и. Св. Н. К. запазил самообладание, като
междувременно успял да се качи на велосипеда и да се отдалечи от подсъдимия, според
заявеното от този свидетел.
Очевидци на отправяни по различно време закани и обиди от подсъдимия Д. към св.
М. К. и св. Н. К. станали св. И. М. И., св. Г. И. Г. и Л. А.. Заради отправените закани за
убийство св. Н. К. и М. К. обмисляли вариант да напуснат селото и да се преместят да
живеят в друго населено място.
Св. С. М. видно от показанията и, чувала от хора в селото, че „са се били, дърпали са
се, карали са се“, но заяви, че не била чувала подс. Д. Д. да казва на св. К. и св. Н. К., че ще
ги убие.
Видно от показанията на св. Д. К., след разбиването на магазина на майка му, подс.
Д. се заяждал с него и родителите му, а като го срещнел на улицата, започвал да го псува ,
показвал му средни пръти, а един път даже му казал, че ще го убие и ще го премие, което се
случило. Видно от показанията му от 14.07.2020г. дадени пред орган на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК, това се случило преди
около месец преди да бъде разпитан като свидетел, или според показанията му това било
през месец юни 2020 година, когато подсъдимият му казал, че ще го убие и го подгонил,
след която случка не могъл да заспи. Според показанията му, на следващия ден вървял по
улицата, която минавала покрай къщата на г.а., бил с приятел, когато подс. Д. го видял и го
напсувал.

Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и
писмени доказателства–обясненията на подсъдимия Д. Д. в съдебното производство,
показанията на св. М. К., св. Н. К., св. Д. К., св.Л. А., св. Г. Г., св.И. И., св. С. Г., св. Р. Г.,
включително прочетените показания на тези свидетели дадени пред орган на досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, както и прочетените показания на св. Н.К.
дадени пред друг състав на съда по НОХД № 102/2021г. по описа на РС *******.
Видно от писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност по делото- протокол за предупреждение, на 10.06.2020г.
подсъдимия Д. бил предупреден, на основание чл. 65 от Закона за МВР, да не обижда, да не
отправя закани, клевети, заплахи, да не извършва хулигански действия, грубо нарушаващи
ОР и да не се саморазправя с лицата М. К., Н. К. и Д. К. и бил уведомен, че за такива деяния
се носи наказателна отговорност по чл. 325, чл.146, чл.147, чл.144, ал. 1 и ал. 3 от НК.
Съгласно приложеното медицинско удостоверение за психично състояние от 18.05.2020г.
издадено от д-р Н. Д., на св. Д. К., е поставена диагноза смесено тревожно –депресивно
разстройство и му е предписано медикаментозно лечение.
Видно от приложения Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.11.2020г.
на л. 107-109 от досъдебното производство, е извършен оглед на ВД – 1 брой диск с надпис
5
„1 бр. аудиозапис.wav“, получен с писмо рег. № 10586р.16349 от 30.10.2020г. , извършен с
помощта на компютърна конфигурация – настолен компютър, като вещественото
доказателство – компакдиска се поставил в СD – устройство на настолния компютър, след
което от Desktop с помощта на двойно натискане на левия бутон на компютърната мишка се
избрала икона My Computer, след което се отворил прозорец и се видели описаните дискови
устройства, като с помощта на компютърната мишка се избрала устройство DVD Drive-(E:)
112, след което на екрана се видял един брой файл с наименование „Failes Currently on the
Disc – **********-11.05.2020-19.01“, а след отваряне на файла бил чут разговор проведен
между оператор на тел. 112/женски глас и жена – представящ се за М. К. със следното
съдържание:
Оператор 112: Център сто и дванадесет, слушам Ви.
Глас на жена: Г.С., М. Колена съм и има пиян, който постоянно попържа, снима, вика,
точно на центъра на Г.С., Д.А. се казва и създава проблеми.
Оператор 112: Вие сте М.?
Глас на жена: К..
Оператор 112: Какви проблеми създава госпожо К.?
Глас на жена: Заплашва, показва среден пръст, попържа, вика и тъй нататък, туй е
всекидневие.
Оператор 112: Имате ли квартален там, подавали ли сте сигнал към кварталния, към
кмета?
Глас на жена: Кмета не съм го уведомявала, тя просто яде с тях, кметицата.
Оператор 112: Кварталния уведомявахте ли го?
Глас на жена: Сега, да му звънна ли на него?
Оператор 112: Ами вижте.
Глас на жена: Ами той ходи и го предупреждава.
Оператор 112: Добре де, сега ако толкова е системно защо не направите една писмена
молба и до кмета и до кварталния.
Глас на жена: Добре, ще го направя още утре.
Оператор 112: Сега да пускаме ли сигнала към полицията?
Глас на жена: Да , пускайте сигнала, пие и попържа!
Оператор 112: На центъра.
Глас на жена: Да на центъра на Г.С..
Оператор 112: Така, как се казва той?
Глас на жена: Д.А..
Оператор 112: Д. а?
Глас на жена: Да!
Оператор 112: Е употребил алкохол, притеснява преминаващите.
Глас на жена: Да!
Оператор 112: Приет е.
С така отразения разговор на файла, представляващ разговор между оператор 112 и
св. М. К. се потвърди заявеното от нея, че на 11.05.2020г. уплашена от поведението на подс.
Д. се обадила от мобилния си телефон на ЕЕН 112 и съобщила, че подс. Д. „Заплашва,
показва среден пръст, попържа, вика и тъй нататък“, както и че е употребил алкохол и
притеснява преминаващите. Отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства
не опровергава нейните показания в частта, че на посочената дата подс. Д. и е отправил
6
закана, че ще я убие, тъй като нормално е да се приеме, че в уплахата, в която се е намирала
не е посочила конкретните думи, но първата от предоставената информация е, че той
заплашва, а относно обстоятелството, че макар и да познавала подсъдимия е посочила
името а, вместо Д., съдът приема, че това се дължи отново на уплахата и страха, който е
изпитвала в момента, което е била и причината да потърси съдействие на телефон 112, а едва
след това да позвъни на съпруга си да отиде при нея в магазина.
Приложен по делото като писмено доказателство е Протокол от 08.11.2021г. по НОХД
№ 102/2021г. по описа на РС *******, в който е отразен извършен оглед на представен от
Национална система 112 диск, чрез използване на служебния лаптоп на съда, в присъствието
на системния администратор Асен Спасов и отразяването му в съдебния протокол, както
следва:
Център 112, слушам ви
Добър ден, искам да подам един сигнал тука от село Г.С.. Пред един магазин
постоянно се събират хора.
/женски глас до него/ - Непрекъснато
Това Община ******* ли е?
Да, пушат цигари. Сега …/не се разбира/ , пият бири.
Пред кой магазин?
М. К. се казва, на центъра е, точно до съвета.
Пред магазина на М. К. ли е ?
Да, постоянно пушат цигари, без маски, абсолютно.
Има много хора събрани там, така ли?
Има хора, да има.
Това на центъра ли, къде е?
Да. Искам да подчетрая другото. Катаджиите, които идват от ******* те ходят и при
нея пушат цигари, те има него, напредвид да имат разбирате ли ме? Въобще не ги
закачат.
Вие как се казвате?
Аз ли как се казвам, казвам се Д. Д..
Телефонът ви завършва на 285?
Да.
Сега колко човека има там пред магазина?
Ами, над 7 души има. 100 %. И лапетия има и дечурлига има вънка.всичко.
Не спазват правилата и дистанцията.
Никаква.
Това се намира на центъра, пред съвета, така ли?
Да, до съвета магазина. Има чадър навънка опънат, няма никакъв проблем.
Добре, приет е сигнала.
С това писмено доказателство се установиха влошените отношения между подс. Д.
Д. и св. М. К., което беше установено и от нейните показания.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът прие за недоказано първото обвинение от обвинителния акт за престъпление
по чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в средата на м.
април 2020 г. в с. Г.С., общ. *******, подсъдимият Д. се заканил с убийство на Д. Н. К. /на 11
години/, като го подгонил, викайки му „Ела сега тука! Ще те убия!“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По делото липсва пряко или
косвено доказателство, че посочените изрази са били изречени от подсъдимия Д. спрямо св.
Д. К. на неустановена дата в средата на м.април 2020 г. в с. Г.С.. Съдът кредитира
7
показанията на св. М. К. и св. Н. К., дадени в досъдебното производство и прочетени от
съда по реда на чл.281 ал.4 от НПК в частта относно отправените закани към детето им, но
те не сочат да е имало изречена закана за убийство, тъй като според показанията им „ Д.
дойде при мен и изглеждаше много уплашен, карал е колело по центъра на селото, д го бил
пресрещнал и след като го псувал му е казал, че ще го пребие“. В тази насока са и
показанията на Св. Н. К.. Безспорно от събраните доказателствата се установява, че в
инкриминирания период подсъдимият е извършвал действия по отправяне на закани по
отношение на Д. К., но само, че ще го пребие, а не и че ще го убие. В този смисъл
основателни са аргументите на защитата, че липсват доказателства за отправени закани за
убийство към св. Д. К.. Самият пострадал от друга страна сочи друга дата, на която
подсъдимия е отправил към него закана за убийство– месец преди разпита му на 14.07.2020г.
по досъдебното производство. Липсва обаче обвинение за извършено деяние за този период.
Поради тази причина съдът призна подс. Д. за невиновен да е извършил деянието по
първото обвинение - престъпление срещу личността на пострадалия Д. К., извършено в
средата на м. април 2020г. и го оправда на основание чл. 304 от НПК по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 предл. 1-во вр. ал. 1 от НК, за това, че на
неустановена дата в средата на м.април 2020 г. в с. Г.С., общ. *******, се заканил с убийство
на Д. Н. К./на 11 години/, като го подгонил, викайки му „Ела сега тука! Ще те убия!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице,
която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която
да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването,
доказателства за което са налице. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се
намира в раздел V – „Принуда“, а не в раздел I – „Убийство“ от глава II на Наказателния
кодекс – „Престъпления против личността“. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава
животът на гражданите, а личната им свобода. В случая отправените изрази формулират
недвусмислено намерение за лишаване от живот. С извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока- в случая пострадалият Н. К. и М. К. са променили поведението си, били
притеснени, св. Н. К. посетил и лекар, св. Д. К. също вземал предписани му лекарства от д-р
Д. във връзка със страха, който изпитвал, дори семейството обмисляли вариант да напуснат
селото и да се преместят да живеят в друго населено място.
Съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.144 ал.3 предл. 1-во , вр. ал.1 от НК, а именно, че на
27.04.2020 г. в с. Г.С., общ. ******* се заканил с убийство на Н. А. К. от с. Г.С., общ. *******
и на Д. Н. К. от с. Г.С., общ. *******, като държейки моторен трион в работно състояние
насочен към двамата им казал „Ще ви отрежа главите!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. От свидетелските показания на С. Г. и Р. Г. се
установява, че именно на дата 27.04.2020г., подс. Д. се е намирал в дома им, който е в
непосредствена близост до района на помпената станция в с. Г.С.. Изпълнителното деяние се
изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши
престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Именно с
приближаването към св. Н. К., държейки в ръка моторен трион в работно състояние и
изричане на думите, че ще им отреже главите, подсъдимият от обективна страна е
осъществил деянието. Съдът приема, че предвид недалечното разстояние на което бил
разположен служебния автомобил на св. К. от мястото на което е отправена заканата за
убийство, и смъкнатите прозорци на автомобила, св. Д. К. е възприел изречената от
8
подсъдимия Д. закана, оправена в множествено число, т.е. и към него. Така отправената
закана е създала възбуждане у св. Н. К. и св. Д. К. на основателен страх от извършване на
престъплението, имайки предвид, че подсъдимият я изрекъл, държейки в ръцете си моторен
трион в работно състояние насочен по посока на тях. Те са възприели, че съществува реална
възможност деецът да осъществи намерението си, имайки предвид отношението на
подсъдимия към тях и отправените многократни обиди, нападки и влошените отношения
като цяло. Съдът отчита и обстановката, при която е отправена заканата – вододайна зона,
извън селото, оградена с ограда и бодлива тел, липсата на свидетели очевидци, т.е обективно
заканата била годна да създаде основателен страх за реализирането й. Съдът намира, че
деянието е довършено, тъй като пострадалите са възприели заканата с престъпление, в
случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да ги лиши от живот, е
достигнало до тяхното съзнание. Доказва се от показанията на св. Л. А., която заявява, че
непосредствено след инцидента, св. Н. К. и св. Д. К. са потърсили медицинска помощ от
нея- „във връзка със случилото се Н. видимо беше изплашен и притеснен и ми сподели, че се
не чувствал добре. Той беше зачервен, изпотен и много притеснен от станалото“, „детето
беше изпаднало нещо като в нервна криза, и ми заяви, че това е защото се страхувало д да не
му направел нещо“. Същата е установила, че той св. Н. К. има високо кръвно налягане и
проблем с ритъма на сърцето. Показанията на св. А., в частта им, съдържаща информация за
субективните усещания на пострадалия св. Д. К. в резултат на упражнената спрямо тях
заплаха за убийство от подсъдимия, напълно кореспондират с писмените доказателства,
доказващи потърсената психологична помощ от св. Д. К. и установеното от психиатъра,
както и предписана терапия, установена и от показанията на св. М.К. и Н.К.. Показанията на
свидетелите С. Г. и Р. Г. не опровергават извода за доказаност на извършеното от подс. Д. Д.
деяние на посочената дата, тъй като същите не са наблюдавали през целия ден непрекъснато
работата на подс. Д., а и с оглед краткотрайността на случилото се в района на вододайната
зона на селото, не се опровергават показанията на свидетелите Н. К. и Д. К., че подс. Д. се
приближил към св. Н. К., държейки в ръка моторен трион в работно състояние и изрекъл
думите, че ще им отреже главите, които думи били възприети и от св. Д. К., който бил в
колата спряно близо до мястото.
Съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от, за това че на
11.05.2020 г. към 19.00 часа в с. Г.С., общ. ******* се заканил на М. С. К. от с. Г.С., общ.
*******, с убийство като многократно, викайки й казал, че ще я убие и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Съдът достигна до този извод,
като съобрази, цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място,
присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалата. Часът е бил късен, преди да се
стъмни, свидетелката е била сама в магазина, като не се събраха данни да е имало преки
очевидци на отправената закана за убийство. Състоянието на уплаха и психическо
притеснение е било възприето от страна на св. Н. К., който пристигнал на място
непосредствено след това. Същия излага, че св. К. била силно притеснена и уплашена, даже
се заключила магазина до неговото пристигане. В тази част, съдът кредитира изцяло на
показанията на св. Н. К. като кореспондиращи на показанията на самата пострадала, която е
пряк очевидец на инкриминираните събития и на лично пресъздаваща на търпения от нея
страх и притеснение. Показанията на двамата свидетели са последователни и
непротиворечиви и кореспондират със съдържанието на разговора, проведен от св. К. на
тел.112, видно от изготвения протокол за оглед 1 брой диск с надпис „аудиозапис“ от ЕЕН
112. От него се установява, че на 11.05.2020г. от тел.112 е прието обаждане от лице
представило се за М. К.. Изрично пострадалата е посочила, че лицето „Д.А.“ „заплашва,
показва следен пръст, попържа, вика и други“. Всички тези предхождащи обиди са
допринесли за засилване сериозността на заканата и възприемането й като опасност за
живота на св. К. - такава, че в конкретния случай е била годна да възбуди у нея основателен
9
страх за осъществяването й. Несъстоятелно е възражението на защитата, че въпреки
дългогодишното познанство между св. К. и подсъдимият същата при подадения сигнал го е
назовала с фами а. Доказа се, че същата е била силно уплашена и притеснена, поради което и
било възможно да сгреши фамита на подсъдимия, а това, че не в подадения сигнал не е
посочила изрично в какво се изразява заплахата, също съдът приема, че се дължи на
уплахата, която е изпитвала в момента и не опровергава извода за доказаност на деянието на
подс. Д. Д. по това обвинение.
Съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК, за това че на
11.05.2020 г. между 19:00-19:30 часа, в с. Г.С., общ. *******, се заканил на М. С. К. и на Н.
А. К. с убийство като им казал да внимават, защото ще ги убие и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му. Свидетели очевидци на отправяните
заканите срещу св. М. К. и св. Н. К. на процесната дата били св. И. М. И. и св. Г. И. Г..
Същите са чули отправената закана за убийство към св. М. К. и св. Н. К.. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като обективни, последователни и непротиворечиви, въпреки
твърденията на защитата за съществени противоречия и несъответствия между тях.
Действително в техните показания има непълноти, относно непосочване на точен ден и час
за отправените закани от страна на подсъдимия към М. К. и Н. К., но същевременно
показанията им кореспондират и се допълват от изнесеното от пострадалите лица –
свидетелите М. К. и Н. К. и съдът гради своите фактически изводи и върху техните
показания.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянията виновно, при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е обществено опасния им
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Имайки
предвид житейския опит и съдебното минало на подсъдимия, той е бил напълно наясно, че
извършва нещо нередно и недопустимо от закона, съзнавал е всички елементи от
конкретните престъпни състави и е целял настъпването на вредните последици от деянията.
Причини за извършване на престъплението са ниското право съзнание на
подсъдимия, изразено в незачитане от негова страна на установеният в страната правов ред
за уреждане на спорни отношения между гражданите, както и незачитане на основните
човешки ценности - неприкосновеност на личността, емоционална нестабилност, формирана
от дългогодишен конфликт с пострадалите и едновременно личен повод.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия
/реабилитиран/.
Отегчаващи отговорността обстоятелства –– недобри характеристични данни.
Предвид горното съдът намира, че обществената опасност на деяния от съответния
вид са с висока степен на обществена опасност, предвид отношения, които защитават-
свободата на личността, както и евентуалната възможността от причиняване на
непоправими последици. Съдът намира, че обществената опасност на дееца не е висока,
предвид чистото съдебно минало /реабилитиран/.
С оглед на това и като взе предвид смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващите
такива, от предвиденото в закона наказание лишаване от свобода до шест години, при
отчитане като смекчаващо вината обстоятелство и изминалия период от време от датата на
деянията, съдът му наложи с присъдата наказание от по четири месеца лишаване от свобода
за всяко едно от престъпленията, по които беше признат за виновен. Като взе предвид факта,
че подсъдимият Д. към датата на деянията не е осъждан /реабилитиран/ и като прецени, че
за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения, не е наложително той да
изтърпи наложеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същите с изпитателен
срок от три години на основание чл.66 ал. 1 от НК. Така на подсъдимия Д. П. Д. с присъдата
се наложиха следните наказания:
10
- четири месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1
от НК за това, че на 27.04.2020 г. в с. Г.С., общ. ******* се заканил с убийство на Н. А. К. от
с. Г.С., общ. ******* и на Д. Н. К. от с. Г.С., общ. *******, като държейки моторен трион в
работно състояние насочен към двамата им казал „Ще ви отрежа главите!“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал. 1 от НК беше отложено за срок от три години.
- четири месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от,
за това че на 11.05.2020 г. към 19.00 часа в с. Г.С., общ. ******* се заканил на М. С. К. от с.
Г.С., общ. *******, с убийство като многократно, викайки й казал, че ще я убие и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК беше отложено за срок от три години.

- четири месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от
НК, за това че на 11.05.2020 г. между 19:00-19:30 часа, в с. Г.С., общ. *******, се заканил на
М. С. К. и на Н. А. К. с убийство като им казал да внимават, защото ще ги убие и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК беше отложено за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата съдът определи на подсъдимия Д. П. Д. едно
общо наказание измежду така наложените му наказания , а именно общо наказание четири
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години .
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



11
Съобщи за изтекли лични данни