Определение по дело №60179/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 41
Дата: 3 януари 2023 г. (в сила от 3 януари 2023 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110160179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110160179 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. А. Б.,
искова молба насочена против „УМБАЛСМ „Н.И.П.“, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което уволнението,
извършено със Заповед № 243/02.09.2022г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
съкращаване на щата, да бъде признато за незаконно, ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за времето през което е останала без работа след незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. в
размер на 15 480.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ответната страна, да посочи, дали
претендира лихва за забава върху обезщетението по чл. 225 КТ, считано от датата
на подаване на исковата молба 07.11.2022г., или претендира лихва за период
преди депозиране на исковата молба. В случай че се претендира лихва за период
преди датата на подаване на исковата молба да се индивидуализират размер на
акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, както и период с начална и крайна дата, за
който се претендира лихвата за забава.
УКАЗВА, че при неизпълнение на указанието, на основание чл. 129, ал. 3
ГПК, исковата молба ще бъде върната, в частта, с която се претендира лихва от
датата на уволнението 05.09.2022г. до датата преди депозиране на исковата молба
06.11.2022г.
Съдът, след извършената проверка по реда на чл. 312 ГПК, констатира, че
1
исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално
допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК,
вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между нея и ответното лечебно заведение са били налични трудови правоотношения,
породени от сключен на 30.09.2021г. трудов договор, по силата на който е заемала
длъжността „Експерт, връзки с обществеността“ към отдел „Връзки с
обществеността“, който отдел впоследствие бил преименован на отдел „Корпоративни
комуникации“. Сочи се, че със Заповед № 243/05.09.2022г. на Изпълнителния директор
на ответника трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Навеждат се доводи, че трудовото
правоотношение е прекратено незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази
насока. Твърди се, че процесното съкращаване на щата е извършено без надлежно
мотивирано решение на компетентния орган. На следващо място се сочи, че не е
налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че екипът на отдел „Корпоративно
комуникации“ се е състоял от трима души, а именно ищцата Р. Б., А. А. и М.П., като
трудовите правоотношения на първите две били прекратени, а третата оставена на
работа без да се извърши задължителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, като се
излагат подробни съображения в тази насока. По изложените съображения се прави
искане предявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението в
исковата молба, че не е налице взето решение за съкращаване на две щатни бройки,
като се излагат съображения в тази насока. Релевират се доводи, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно при наличие на предпоставките на
материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Оспорва се
твърдението, че не е извършен задължителен подбор, като се сочи, че не всички
длъжности в отдела са били с идентични трудови функции и задължения. С отговора е
формулирано и възражение за прихващане, като се прави искане в случай на уважаване
на исковите претенции на ищцата да се извърши прихващане между обезщетението по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с изплатеното на ищцата на основание чл. 220,
ал. 1 КТ обезщетение в размер на 2507.00лв.

2
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане формулираното от ответника възражение за
прихващане на евентуално присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл. 225 КТ с
изплатено от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2507.00лв.
/съгласно практика на ВКС реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО, реш. №
271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за
неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете
вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения
/оставането му без работа/.

3 Кои права и кои обстоятелства се признаватняма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
страните, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно: че на 30.09.2021г. между ищцата и ответника е
сключен трудов договор, по силата на който Р. А. Б. престирала труд на длъжността
„Експерт, връзки с обществеността“ към отдел „Връзки с обществеността“, който
отдел впоследствие бил преименован на отдел „Корпоративни комуникации“, че със
Заповед № 243/05.09.2022г. на Изпълнителния директор на ответника, връчена на
ищцата на 05.09.2022г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, че евентуално дължимият се
размер на обезщетението чл. 225 КТ за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. е
15 480.00лв., както и че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ в размер на 2507.00лв. за неспазен срок на предизвестие, както и че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение съгласно структурата на ответника в отдел
„Корпоративни комуникации“ са били налични три щатни бройки, заемани от ищцата,
А. А. и М.П., като са прекратени трудовите правоотношение, на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ на първите две – ищцата и А. А..
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
/връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз
3
основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за
уволнение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор
съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако не са
съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност и е
съществувала/и друга/и длъжност/и с еднородни, близки или сходни трудови функции,
в която хипотеза подборът е задължителен - Тълкувателно решение № 5 от
26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК /.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за
периода от 05.09.2022г. – 05.03.2023г., е останала без работа и не е получавала трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението
/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението, както и че размерът на дължимото се обезщетение
за процесните 6 месеца е 15 480.00лв.

По възражението за прихващане:
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи по делото пълно и
главно, че при наличие на законовите предпоставки е изплатил на ищеца обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2507.00лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи, като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НБД „Население“ за наличие трудови
договори на ищцата за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г., като същата да се
извърши след 06.03.2023г.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата в насроченото открито съдебно
заседание да представи оригинала на трудовата книжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
4
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.03.2023г. от 09.40 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок
от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да
предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай, на основание чл. 313 ГПК, губят възможността
да сторят това по-късно.
Страните да се призоват чрез изпращане на призовки и по телефона, чрез
процесуалните им представители!
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5