Р Е Ш Е Н И Е
№218
гр. Велико Търново, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
М. ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10151 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Габипет“ ЕООД – Горна Оряховица, чрез представителя си *** С.
от ВТАК, е обжалвал решение №207 от 16.04.2021 година, постановено по АНД №328 по
описа на Великотърновският районен съд за 2021 година като неправилно. От
изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора
решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Всъщност основното оплакване е, че съдът неправилно не е приел
наличие на допуснати от наказващия орган съществени нарушения на
административно-наказателните правила. Поддържа се, че в хода на издаването и
връчването на АУАН, въз основа на който акт е издадено и потвърденото от съда
наказателно постановление, е допуснато нарушаване на разпоредбата на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, която според касатора е императивна и нарушаването на която не
може да бъде санирано при прилагането на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Подробни
аргументи за основателността на касационната жалба се излагат и в представената
по делото писмена защита, като се претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът по касация, ТД на НАП – Велико Търново, чрез представителя
си отрича основателността на жалбата, като основните аргументи тази страна
излага в представеното по делото писмено становище. Претендира разноски от 500
лв. по списък.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно
постановление № 556024 – F573372 от 19.01.2021
година на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Велико Търново, с
което на касатора на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125,
ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция от 500 лв. С определение №221 от
16.04.2021 година по същото дело касаторът е осъден да заплати на ТД на НАП –
Велико Търново разноски от 120 лв.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че всички
процесуални правила при издаването и връчването и на АУАН и на НП са спазени,
като и двата акта са формално законосъобразни.
По отношение на основното оплакване на жалбоподателя /касатор понастоящем/,
съдът е изложил, че то е неоснователно. Посочено е в мотивите към решението, че
действително според чл.40, ал.2 от ЗАНН когато е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне, то актът се съставя в негово
отсъствие, но на дружеството касатор е изпратена покана №15938 от 15.09.2020
година, която е изпратена на електронната поща, декларирана пред ТД на НАП.
Съдът е допълнил, че разпоредбата на чл.30, ал.6 от ДОПК не е изпълнена, тъй
като електронната препратка за изтеглянето на поканата не е активирана, но това
е без правно значение, тъй като правото на защита на касатора не е нарушено. Извън
това съдът е приел, че съставянето на акта в отсъствието на нарушителя в
конкретният случай не представлява съществено нарушение въпреки неспазването на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като предвид
ранният стадий на производството и предвидените множество гаранции на
надлежното упражняване на правото на защита в досъдебната фаза, то до
ограничаване на процесуални права на дружеството не се е стигнало. Съдът е
констатирал, че АУАН е предявен на управителя на дружеството, като срещу него е
подадено възражение, в което не е отбелязано неспазването на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Освен това АУАН и НП отговарят на изискванията на чл42 и чл.57 от ЗАН, а
и правото на защита е упражнено чрез обжалването на НП пред съда.
По същество съдът е приел, че НП е материално-правно законосъобразно,
тъй като е установено от материалите по делото, че дружеството – касатор, не
изпълнило законовото задължение по чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде СД по ЗДДС за
данъчен период м.08.2020 година до 14.09.2020 година. Всъщност касаторът не е
изпълнил това свое нормативно задължение и към момента на съставянето на
АУАН. Съдът е посочил, че предвиденото в
чл.179, ал.1 от ЗДДС нарушение е формално и е довършено с факта на изтичане на
посочения срок. Развити са съображения и за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Най -сетне съдът е приел, че санкцията
е предвидения от закона минимум и е
законосъобразно определена.
Решението е правилно.
От материалите по делото се констатира, че АУАН № F573372 от 2.10.2020 г. е връчен на 26.10.2020 година, като посоченото
означава, че е съставен в отсъствието на законният представител на дружеството
– касатор. Преди съставянето на този АУАН е изготвена покана №15938-25 от
15.09.2020 година, с която управителят на касатора е поканен за съставяне на акт, тъй като до 14.09.2020
година не е подадена СД за данъчен период по ЗДДС месец август на 2020 година. По
делото е налично и съобщение за връчване по електронен път /лист 23 от
първоинстанционното дело/, което е за връчване на акт за дерегистрация по ЗДДС
040992003118132 от 15.10.2020 година, като то е връчено, което обстоятелство се
установява от удостоверението за връчване, находящо се на лист 28 от делото.
Връчването е станало на електронния адрес, съдържащ се в уведомлението за
упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес. В
това уведомление е посочено изрично, че дружеството касатор упълномощава друго
дружество чрез лицето Мариана Костадинова Василева, да ползва електронните административни услуги
на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с КЕП декларации,
документи и данни по ЗДДС, декларации, документи и данни, свързани с
осигуряване и справки за изплатени
доходи на физически лица.
При това положение касационната инстанция намира, че правилно районният
съд е приел, че не е налице съществено нарушение на административно – производствените
правила, проявлението на което да обуславя незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН води
до извод, че изискването за присъствие на нарушителя /или на представителя му в
случаите, когато става въпрос за юридическо лице/ цели охраняването на интереса
му, чрез предоставянето на възможността да установи какви признаци от състава
на нарушението приема за налични актосъставителя, като противопостави своите
възражения чрез процесуалния инструментариум, предвиден в разпоредбата на чл.44
от ЗАНН. Реализирането на това право от страна на заподозряното в
административно нарушение лице опровергава тезата за съществено нарушено право
на защита. До този извод води и стриктният анализ на разпоредбата на чл.52,
ал.2 от ЗАНН, като тя пресича възможността за продължаването на
административно-наказателното производство единствено в случая, когато АУАН
не бил предявен на нарушителя, като и в
този случай се преследва посочената цел – охраняването на интереса на
заподозрения в административно нарушение. В идентичен смисъл е например решение
№122 от 9.6.2021 година, постановено по
КНАХД №10071/2021 година по описа на АСВТ.
Що се касае до прилагането на материалния закон и до изводите на съда
за неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, то на основание чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК касационната инстанция се позовава на изложените
от районният съд мотиви.
Следва решението на районният съд да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора
направеното разноски за ответника по касация се дължат, но в рамките на
посоченото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
с чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.228 от АПК вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №207 от 16.04.2021 година, постановено по АНД №328
по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „Габипет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Горна Оряховица, улица „Славянска“ №28, вход Б, ет.1, ап.2 на Националната
агенция по приходите разноски по делото в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.