№ 2917
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20223110106769 по описа за 2022 година
Предявен е иск от П. Ц. С., ЕГН ********, с адрес в гр.В. срещу А. И. Д., ЕГН
**********, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК по отношение на детето Ц. П. Ц.а, родена
на ********, като прави искане родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на майката, както и местоживеенето на детето да е при майката, да бъде
присъдена издръжка в размер на 177,50 лв., която бащата да заплаща, като се определи и
режим на лични отношения между бащата и детето.
В исковата молба ищецът твърди, че от раждането на детето до 24 март 2022г. живеел
с ответницата на адрес в гр.В.. В края на март 2022г. А. Д. напуснала жилището с детето и
от тогава живее на неизвестен адрес. Твърди, че майката не позволява на бащата да вижда
детето си, поради което предявява претенцията си пред съда.
ДСП Варна изразява становище, че детето се отглежда от майката, като следва да се
определи контакт между детето и бащата, съобразен с ниската му възраст.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на
акт № *** от *** г. Ц. П. Ц.а е родена на ******** от майка А. И. Д. и баща П. Ц. С..
От представен по делото социален доклад се излага, че до 24.03.22г. детето Ц. Ц.а е
отглеждано от биологичните си родители в семейна среда. Към момента детето се отглежда
от майката, като бащата няма контакт. В доклада се излага, че детето Ц. Ц.а се отглежда на
територията на общ.Д.ч..
ДСП Д.ч., сочи от извършеното проучване, че помощ на непълнолетната майка в
грижите за детето оказва майката на Г-Н С., която съжителства с тях. Хигиенно-битовите
условия в жилището са добри. Не са установени рискове за майката и детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се
1
разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Това е и разрешението на въпроса, възприето в
множество решения на ВКС, постановени по приложението на чл.71, ал.2 и чл.72 от СК от
1985 г. /отм./ - виж напр. решение № 1218 от 27.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г.
о. Така е и в разглеждания случай.
Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че детето се отглежда от
майката А. Д..Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК бащата търси да
закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по
безспорен начин се установява, че родителските права спрямо децата се упражняват и
непосредствените грижи за тях се полагат само от бащата. Предмет на настоящото
производство е само проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на
децата. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата
и спокойна среда в която живее детето Ц.. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП
гр. Варна и ДСП Д.ч., така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че
възпитателските качества на майката, полагани до момента от нея и неините родителски
грижи, както и заявеното от майката желание да се грижи за детето налагат уважаването на
иска и определяне местоживеенето на детето при майката, като последица от това е и
упражняването родителските права от майката.
В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК,
съдът следва да определи и режим на лични отношения на бащата с детето. При
съобразяване на ниската възраст на детето Ц.-на 1 година и липсата на общуване между
детето и бащата вече половин година, съдът намира, че на бащата следва да се предостави
режим на лични отношения с малката му дъщеря, както следва: първите четири месеца след
влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на
майката А. И. Д. и соц.работник от ДСП, след изтичане на предходния период до
навършване на 3-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от 10 ч. до 16 ч., в
присъствието на майката А. И. Д., след изтичане на предходния период до навършване на 4-
годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от 10 ч. до 16 ч., след навършване на
4-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. до 16 ч. на
неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това време
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК за присъждане на
издръжка в полза на малолетното дете които дължи бащата, след като родителите не
живеят заедно. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия
издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и
възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба
само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 710 лв. или
минималната издръжка е от 177,50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на
правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности.
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца,
2
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето
Ц., навършило 1 година и предвид липсата на възражения от майката относно посоченият от
бащата минимален размер, то следва да се присъди такава от 177,50 лв.
С оглед на размера на присъдената издръжка и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер
на 255,60 лв. за иска по чл.143 СК .
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. П.
Ц.а, ЕГН **********, на майката А. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ц. П. Ц.а, ЕГН ********** при майката А. И.
Д., ЕГН ********** с адрес с.С.о.0.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. Ц. С., ЕГН ********** с детето Ц.
П. Ц.а, ЕГН ********** както следва: първите четири месеца след влизане на решението в сила -
всяка първа и трета събота от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на майката А. И. Д. и соц.работник от
ДСП, след изтичане на предходния период до навършване на 3-годишна възраст на детето - всяка
първа и трета събота от 10 ч. до 16 ч., в присъствието на майката А. И. Д., след изтичане на
предходния период до навършване на 4-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от
10 ч. до 16 ч., след навършване на 4-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и
неделя от 10 ч. до 16 ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото,
когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата П. Ц. С., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Ц. П. Ц.а,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Д., ЕГН **********
издръжка в размер на 177,50 лв. (сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки)
месечно, с падеж 1-во число на месеца за който се дължи, считано от подаване на исковата
молба в съда-30.05.2022г., ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на условията за нейното прекратяване или изменение, на основание чл.143 от
СК.
ОСЪЖДА бащата П. Ц. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 255,60 лв. (двеста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), дължима
общо по исковете по чл.143 от СК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3