№ 811
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Дафина Н. Арабаджиева
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
против Разпореждане № 15695 от 06.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 11620 по описа
на Районен съд Пловдив за 2021 г., с което се отхвърля заявление вх. № 3849 от 26.06.2021
г., уточнено с молба от 02.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Р. Г. П., ЕГН ********** частта за
сумите 527.25 лв. - представляваща неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното
прекратяване (разваляне) на правоотношението по договора за мобилни услуги, на
основание клаузата в раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от
24.12.2018 г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер
*********.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата
със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Излагат
се твърдения, че доколкото се претендира неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси, принципно правилното становище на районен съд за нищожност на уговорена
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на
договора, е неотносимо към подаденото заявление и не кореспондира с претенцията на
заявителя и основанието, на което се претендира. Също така счита, че при положение, че
абонатът е преустановил изпълнението си по договора не може да обоснове ползването на
преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски цени. Твърди, че
клаузите за неустойка са написани по ясен и разбираем начин, като посочва начина на
1
формиране на всяка от претендираните неустойки.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с
чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по изпратено по подсъдност заявление на
"Теленор България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер
на 1881,65 лв. по посочените в заявлението договори и допълнителни споразумения. С
разпореждане от 15.07.2021 г. заявлението е оставено без движение за конкретизиране на
размера на предоставените мобилни услуги, размер на неустойки и размер на лизингови
вноски, както и индивидуализиране на всяка една от претенциите, включени в общата сума,
отразена в заявлението.
С уточнителна молба от 02.08.2021 г. заявителят е посочил, че в общата претендирана сума
от 1881,65 лв. се включвали сумата от 527,25 лв.- неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочно прекратяване (разваляне) на правоотношението по договора за мобилни услуги
на основание клаузата на раздел ІV, т. 2 от Допълнителното споразумение № ********* от
24.12.2018 г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер
*********, сумата от 202,60 лв.- непогасен остатък (след прихващане) от неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочно прекратяване (разваляне) на правоотношението по
договора за мобилни услуги, на основание клаузата в чл. 11 от Договор за мобилни услуги
№ ********* от 23.12.2017 г., с който се предоставя мобилен номер *********, във връзка с
условията на чл. 1.2. вр. чл. 1.1. от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г.
по описа на СГС; сумата от 1151,80 лв.- представляващи двадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за общия период 05/04/2019 -24/11/2020 г., въз основа на настъпила
предсрочна изискуемост в полза на лизингодателя по чл. 12, ал. 2 ОУ към Договора за
лизинг от 24.12.2018 г. , с който е предоставено възмездното срочно ползване на мобилно
устройство HUAWEI Mate 20 Pro Dual Black, ведно със законната лихва за забава върху
всяко от вземанията, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло по
отношение на претендираните неустойки за вреди от предсрочното прекратяване на
договора от заявителя, тъй като приел, че вземанията произтичат от неравноправни клаузи.
Приел е също така, че клауза от договор за мобилни услуги, установяваща, че длъжникът
дължи неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаментни вноски за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, е нищожна и не
2
поражда права и задължения за страните, поради противоречието и с добрите нрави,
позовава се на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 182009 г.
на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че обстоятелството, че се претендира в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси не санира недействителността на клаузата. Счита, че
дори да се приеме действителна, то неравноправна е клаузата, по силата на която при
неизпълнение на задълженията за заплащане на текущите мобилни услуги, доставчикът
може да прекрати едностранно договора, като има право на неустойка в трикратен размер,
който се определя не от договорената, а от стандартната цена на услугите, предлагани от
оператора – заявител. В случая според заповедния съд е налице втората хипотеза на чл. 143,
ал. 2, т. 6 от ЗЗП – неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или
доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за
престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно
производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното
разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла
на ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по
дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи
да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза,
както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици". Това е принцип в общностното
потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното
законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби,
съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право,
3
доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият
остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на
неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай
съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за
предсрочно прекратяване на договора, претендирана в общ размер от 527,25 лв. по
Допълнително споразумение от 24.12.12.2018 г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер *********, съдът намира, независимо от уговорения максимален
размер на същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите
на срочен абонамент по техния стандартен размер, като в допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора, а в случаите, в което е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок е изтекъл.
Предвидено е, че потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. В процесния договор и представените приложения към него не се съдържа ясна
информация относно дължимия размер на стойността на отстъпките по абонаментни
планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, които са
формиращи елементи в размера на неустойката. Неясно остава и как е формирана, както и
каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са
пазарните цени на предоставените мобилни устройства и по какъв начин е определена
сумата, претендирана от заявителя, съответстваща на оставащия срок на договора. От
изложеното в частната жалба е видно, че при формирането на неустойката участват
множество компоненти, които не са отразени в подписаните договори и споразумения по
ясен и недвусмислен начин, като не се възприема становището на жалбоподателя, че
средностатистически потребител, разполагащ с познания относно „събирането на числа“ би
могъл да изчисли размера на неустойките.
На следващо място настоящият състав намира, че искането на заявителя е в противоречие и
с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би
заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за
договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни
такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на
мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора. Безспорно при преценката за нищожност на
4
неустойка поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти
и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните
разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Без значение по отношение на
претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и
последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или
прекратяване на договора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, че при
положение, че абонатът е преустановил изпълнението си по договора не може да обоснове
ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски
цени е неоснователно, доколкото не се касае за договор за покупко-продажба.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15695 от 06.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 11620
по описа на Районен съд Пловдив за 2021 г., с което се отхвърля заявление вх. № 3849 от
26.06.2021 г., уточнено с молба от 02.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Р. Г. П., ЕГН **********
частта за сумите 527.25 лв. - представляваща неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване (разваляне) на правоотношението по договора за мобилни
услуги, на основание клаузата в раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение № *********
от 24.12.2018 г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер
*********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5