№ 7
гр. Харманли, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630101051 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-
вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 99 ал.1 вр. чл. 92 ал.1 от Закон за
задълженията и договорите.
Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***** гр. София, представлявано от Ю*Б*Ц*, чрез адв.
В. Г. САК е изложил твърдинията си в исковата молба, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***** и ответника Х. А. Х. ЕГН ********** от
гр. Харманли, бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ********** от 13.ІV.2018г. с който абонатът добавил за ползване мобилен
номер *****, по избран тарифен план „Smart L“ , с месечна абонаментна такса 23.99лв. с
ДДС, като добавил и мобилен номер *****, по избран тарифен план „Smart L“ с месечна
абонаментна такса 23.99лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
С допълнително споразумение от 02.V.2018г., абонатът добавил за ползване и
телевизионна услуга по избран тарифен план „TV 2L+“ , с месечна абонаментна такса в
размер на 24.99лв. с ДДС, като е добавил и интернет услуга по тарифен план „VIVACOM
Net Slim 50“ , с месечна абонаментна такса в размер на 11.80 лв. с ДДС, съгласно ценовите
листи на оператора, за срок на споразумението от 24 месеца.
Сочи се , че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер **********, между ответника Х. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД , ЕИК *****, били издадени фактури, обективиращи
вида и размера на незаплатените услуги, а именно: № **********/ 22.VІІ.2018г.,
№**********/ 23.VІІІ.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за
период на потребление от дата 22.VІ.2018г. до дата 22.VІІІ.2018г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за последователни отчетни месеци - за месец 07/2018г. и за месец 08/2018г.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на БТК (чл.50 от ОУ във
1
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.]. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги;) , да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. Съгласно Общите условия , при неспазване на което и да е задължение в т.43 от
тях или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор
с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер №********** крайна фактура №**********/
22.ІХ.2018г., с падеж на плащане 09.Х.2018г., с начислена обща сума за плащане и
обективираща вземането за неустойка.
Сочи се, че в издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който дружеството
имало правен интерес да претендира неустойка в размер на 211.89лв.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 24.VІІІ.2018г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като той не спазил крайния
срок за ползване на абонамента „Smart L“ за мобилни номера ***** и ***** до 13.ІV.2020г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.ІV.2018г.. Абонатът не бил спазил и крайния
срок за ползване на абонаментите за телевизия и интернет по планове „TV 2L+“ и
„VIVACOM Net Slim 50“ -до 02.V.2020г., съгласно допълнително споразумение от
02.V.2018 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната му отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане па дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите па срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени па
устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“.
В исковата молба се твърди, че претендираната сума в размер на 211.89лв. била
формирана като сбор трикратния размер на всяка месечна абонаментна такса, без ДДС, по
всеки избран тарифен план към ползваните електронни съобщителни услуги на абонамент.
Сочи се, че представените фактури, сами по себе си, не били основание за
плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. бил получил предоставената лизингова вещ, които не
заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението
на ответника, обусловило правото на „БТК“ ЕАД, да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
В исковото молба подробно е описан начина по който е формирана
претендирането неустойка както следва:
- 29.49лв. (без ДДС): 3 х 9.83лв. за тарифен план „VIVACOM Net Slim 50“;
- 62.46лв. (без ДДС) : 3 x 20.82лв, за тарифен план „TV 2L+“;
- 59.97лв. (без ДДС): 3 x 19.99лв. за тарифен план „Smart L“, за номер *****:
и 59.97лв. (без ДДС):, от които: 3 x19.99лв. за тарифен план „Smart L“ , за
номер *****.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу ответника Х. Х., въз основа на договор за цесия от дата 01.Х.2019г., с
прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна,
било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.Х.2018 г., с
2
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД, бил прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Твърди се че ищцовото дружество встъпило в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпечени ята, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи се , че въз основа на подадено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. срещу ответника Х. Х., било
образувано ч.гр.д. № 873/2021г., по описа на РС Харманли. В срока за възражение,
длъжника възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Това
обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение с което, да признаете за установено по
отношение на ответника Х. А. Х. ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, в размер на 211.89лв. - представляваща
неустойка по договорите, сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира се присъждане на разноски както по исковото, така и по
заповедното производство.
В срок по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от адв. К. В.
АК Хасково, в качеството му на пълномощник на ответника Х. А. Х., в които застъпено
становището, че предявения иск е неоснователен и се оспорва както по основание, така и по
размер.
С отговора се оспорва твърдението изложено в исковата молба, че между „БТК“
ЕАД и ответника Х. Х. са били налице договорни правоотношения, произтичащи от
приложените в копия към исковата молба -договор за предоставяне на мобилни услуги с
дата 13.ІV.2018г. и договор за предоставяне на интернет и телевизионни услуги с дата
02.V.2018г. Оспорва се автентичността на подписите в двата договора под графата „За
абонат“ и под графата за даване на съгласие за обработване на лични данни, положени от
името на ответника Х. Х., както и автентичността на положения подпис в представената в
копие към исковата молба декларация от 13.ІV.2018г. под графата „Декларатор“. Заявено е,
че тези документи не са подписани от ответника.
Оспорва се твърдението, че „БТК“ ЕАД е предоставило, а ответникът е ползвал
съответните услуги по двата приложени към ИМ договори от 13.ІV.2018г. и 02.V.2018г.,
като е заявявам, че ответникът не е ползвал услуги, предоставени му въз основа на
приложените към ИМ договори.
Оспорва се, че датата на деактивация на процесиите абонаменти е 24.VІІІ.2018г.
,като се твърди, че същата е по-ранна от посочената, което се установявало от представените
фактури.
Оспорва твърдението, че договор за предоставяне на интернет и телевизионни
услуги с дата 02.V.2018г. е със срок на действие от 24 месеца - в представения договор
липсвало отбелязване относно крайния му срок на действие.
Оспорва се и твърдението, че ответникът е надлежно уведомен за сключените
два договора за цесия - Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.Х.2018г. и
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.Х.2019г. - ответникът не бил надлежно
уведомен за тези договори, както преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и
към настоящия момент. Оспорва се, че приложеното към ИМ уведомление за цесия изхожда
от „С. Г. Груп“ ЕАД, доколкото от същото не ставало ясно от управителя на кое именно
дружество е подписано, както и дали същия е упълномощен от „С. Г. Груп“ ЕАД въз основа
на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.Х.2019г. да съобщи на длъжника
извършената цесия от името на предходния кредитор.
С отговора на исковата молба е оспорено наличието на основания за възникване
на вземане за неустойка в полза на „БТК“ ЕАД, както и че именно процесното вземане е
прехвърлено по силата на двата договора за цесия (от 16.Х.2018г. и от 01.Х.2019г.) от „БТК“
3
ЕАД в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, а последното от своя страна в полза на „ЮБЦ" ЕООД.
Пълномощника на ответника оспорва и твърдението че претендираната
неустойка не е заплатена в полза на „БТК“ ЕАД или в полза на неговите правоприемници -
,.С. Г. Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД.
С отговора е направено и възражение за нищожност на неустоечните клаузи в
договора за предоставяне на мобилни услуги с дата 13.ІV.2018г. и договора за предоставяне
на интернет и телевизионни услуги с дата 02.V.2018г., като противоречащи на добрите
нрави (чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД), както и възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане.
В отговора подробно са изложени съображенията на процесуалния представител
на ответника по направените възражения и оспорвания .
Моли съда да постанови решени с което, да отхвърли като неоснователен
предявения иск с правно основание по чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на
вземането на ищеца за неустойка в размер на 211.89 лв.. за което в негова полза и срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение от 27.VІІІ.2021г. по ЧГД 873/2021 г. на РС-
Харманли.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
По делото от страна на ищцовото дружество са представени: Договор №
43557779 за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
13.ІV.2018г., Допълнително споразумение №43711715 от 02.V.2018г., Декларация на
основание чл.147а ал.2 и 3 от ЗЗП, фактури: № **********/ 22.VІІ.2018г. и № **********/
23.VІІІ.2018г. относно вида и размера на незаплатени услуги, потребени за периода
22.VІ.2018г. - 22.VІІІ.2018г., както и Общите условия на договора между от „Българска
Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяне чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството. От тези писмени
доказателства се установява описаното в описаното в обстоятелствената част на исковата
молба, поради което то не следва де се преповтаря.
Автентичността на положените от името на ответника подписи в Договор №
43557779 за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
13.ІV.2018г., Допълнително споразумение № 43711715 от 02.V.2018г., Декларация на
основание чл.147а ал.2 и 3 от ЗЗП, е оспорена, поради което и по искане на неговия
пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. От заключението на
съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице К. К. в съдебно заседание, което
се кредитира изцяло от съдебния състав като компетентно, обосновано и неоспорено от
страните се установява, че положените подписа за потребител върху оспорените документи
не представляват електронни подписи. Според заключението на вещото лице не може да се
идентифицирано лицето положило подписите по безсъмнен начин, както и автора на
направените изявления.
В същата насока е и заключението на вещото лице Б. Г. по назначената
криминалистична експертиза на писмени доказателства, според което не може да са
установи дали подписите положени в графа “за абонат“ и „декларатор“, са изпълнени от
ответника Х. Х..
По делото е представено заверено като препис ксерокопие на Договор
********** за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.Х.2018г. по силата на който
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлило на „С. Г. Груп“ ООД
вземания, посочени в Приложение № 1. (Приложение № 1 и писмо от "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД за потвърждение на извършената цесия - не са
представени по делото.)
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.Х.2018г. на
нотариус Милена Г. с район на действие РС София, “Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е упълномощило „С. Г. Груп“ ООД, да го представлява пред лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от 16.Х.2018г. при и по повод
изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99 ал.3 от Закон за задълженията
4
и договорите и да подписва същите.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.Х.2019г. „С. Г. Груп“ ООД е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора. Според извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия от 01.Х.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на
ищеца.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за
получаването му , изходящо от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез
пълномощника си „С. Г. Груп“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до Х. Х. – ответник по делото, с
което го уведомява за сключените договори за цесия от 16.Х.2018г. и от 01.Х.2019г.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 873 по описа на РС Харманли за 2021г. се
установява, че въз основа на Заявление с вх. № 2899/26.VІІІ.2021г. депозирано от ЮБЦ“
ЕООД, гр. София, съдът е издал Заповед № 263 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 27.VІІІ.2021г. за сумата от 211.89лв. представляваща главница , ведно със
законната лихва считано от 26.VІІІ.2021г. до изплащане на задължението и 205.00лв.
съдебни разноски.
В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с
Определение № 230/ 10.ІХ.2021г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, настоящия състав на съда
направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 99 ал.1 вр. чл. 92
ал.1 от Закон за задълженията и договорите, който е процесуално допустим, доколкото
изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
За да бъде уважена така предявената искова претенция,следва де се установи
съществуването на валидно договорно правоотношение между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника Х. Х. , пораждащо прави и задължения
описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Според настоящия съдебен състав съвкупния анализ на ангажираните по делото
писмени доказателства не води до обоснования и категоричен извод съществуването на
претендираното от ищцовата страна правоотношение. Този извод се налага и с оглед
кредитираните заключения на вещите лице К. К. и Б. Г., поради което следва да се приеме,
че оспорването на представените: Договор № 43557779 за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 13.ІV.2018г., Допълнително
споразумение № 43711715 от 02.V.2018г., Декларация на основание чл.147а ал.2 и 3 от ЗЗП
е проведено успешно, а оттам и че тези документи не са автентични - че тези документи
действително са подписани от ответника Х.. След като процесните договори не са
подписани от посоченото като абонат лице, налице е изначална липса на съгласие за
сключването му от ответника, поради което той се явява нищожен на основание чл.26 ал.2
пр.2 от Закон за задълженията и договорите. В конкретния случай според състава на съда
липсва валиден договор между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника Х., който да породи целените с него правни последици, поради което операторът
няма вземане спрямо него на претендираното основание.
На следващо място, не установява при условията на пълно главно доказване и
твърдението на ищеца, че през процесния период мобилният оператор е изпълнил точно
своите договорни задължения, като е осъществил уговорените мобилни услуги, чиято
стойност съответства на посоченото в представените месечни справки. Това е така, защото
последните не са подписани от ответника и са оспорени от неговия процесуален
представител, а по своята правната характеристика представляват частен свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 178 ал.1 от ГПК, обективиращ изгодни за неговия издател
факти. В този смисъл те притежават само формална, но не и материална доказателствена
сила, поради което следва да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства
по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи с
5
допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в
тях данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от абоната
конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно въведения в чл.154 ал.1
от ГПК принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е
необходимо да се приеме, че тези правно релевантни факти не са се осъществили в
обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и
техните правни последици. Следва да се отбележи и че съгласно трайната съдебна практика
основанието за плащане не е фактурата, а извършването на съответната престация -в случая
предоставянето на мобилни услуги, а както се посочи по-горе, такава не е доказана в
настоящото производство.
След като не се установява цедентът да е титуляр на процесното прехвърлено
вземане, то сключените договори за цесия не могат да породят целения с тях транслативен
ефект и това вземане не е преминало в правната сфера на цесионера - ищец, поради което и
последният не се легитимира като негов носител.
Изложеното по-горе обосновава извода на съда, че по делото не се установява
по безспорен начин съществуването на парично вземане в претендирания размер, за което в
полза на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД гр. София срещу ответника Х. Х. е издадена Заповед № 263
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.VІІІ.2021г. по ч.гр. дело №
873 по описа на РС Харманли за 2021г.
По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като не е
необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при
разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложеното по-горе за
тяхната неоснователност, предвид липсата предпоставките за ангажиране на договорната
отговорност на ответника.
С оглед изхода на делото и че ответникът още с исковата молба е претендирал
присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, единствено на него следва да се
присъдят такива, а именно сумата от 1 281.16лв., съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. София бул. “*****, срещу Х. А. Х. ЕГН ********** от гр. Харманли, иск с
правно основание чл. 422 ал.1 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 99 ал.1 вр. чл. 92
ал.1 от Закон за задълженията и договорите, за приемане на установено, че Х. А. Х. дължи
на „ЮБЦ“ ЕООД гр. София сумата от 211.89лв. - представляваща неустойка по договорите,
сключени между него и „БТК“ ЕАД: Договор № 43557779 за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 13.ІV.2018г. и Допълнително
споразумение № 43711715 от 02.V.2018г. , прехвърлена на „С. Г. Груп“ ООД - по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.Х.2018г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД гр. Монтана , а впоследствие - на
„ЮБЦ“ ЕООД гр. София по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.Х.2019г.
между „ЮБЦ“ ЕООД гр. София и „С.Г.Груп“ ООД гр. Монтана , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.VІІІ.2021г. по ч. гр. д. № 873 по описа на Районен съд
Харманли за 2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД гр. София, ЕИК *****, на основание чл.78 ал.3 от
ГПК, да заплати на Х. А. Х. ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 1 281.16лв.,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7