№ 134
гр. К., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20225510102018 по описа за 2022 година
С една молба са предявени за разрешаване спор за родителски права с
пр. основание чл.127 ал.2 СК и спор свързан с пътуване на дете в чужбина с
пр. осн. чл.127а СК.
Страните твърдят, че са родители на детето Р. Г. Г., ЕГН **********.
Не живеят в едно домакинство. В хода на съдебното производство постигнаха
съгласие относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
издръжката на детето и режима на лични контакти на бащата с детето. Молят
съда да утвърди постигнатото споразумение.
Молителката С. В. С. твърди, че ответникът по молбата – баща на
детето Р., не дава съгласие за пътуване на детето в страните членки на ЕС и
претендира да бъде дадено от съда разрешение заместващо съгласието на
бащата, за период от десет години, детето Р. да пътува извън пределите на РБ,
в страните от ЕС, придружавана от своята майка.
Постигнатото от страните споразумение по въпросите визирани в
чл.127 СК не противоречи на закона, на интересите на детето и следва да бъде
утвърдено.
Производството по чл. 127а от СК има за предмет разрешаване на спор
между родители свързан с упражняването на техните задължения по
1
отглеждането и възпитанието на дете. Производството по чл. 127а СК е
такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките
на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за
пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето
при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде
дадено за определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави.
Настоящото искането е за разрешение за неограничени във времето
пътувания от и за страни от Европейския съюз, за период от 10 години без
посочване на причините, поводите и основанията за пътуване на детето извън
страната. В този случай с производството по чл. 127а СК е такова по спорна
администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът
прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в
чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа
на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на
производството. Изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за
това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или
в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския
съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време,
но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение
от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина,
не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна
преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в
даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето.
Освен това текстът на чл. 127а, ал.1 СК сочи, че съдът се произнася само по
отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуванеъдът намира, че възможността детето да пътува в
държавите членки на Европейския съюз е в интерес на Р. Г. Г. само доколкото
2
чрез пътуването се реализират права на детето като правото на общуване с
родителя, на подходящи за психическото и физическото развитие на детето
дейности. Липсата на положително решение, представляващо заместващо
съгласие на ответникът, би нарушило предоставена от закона възможност за
свободно напускане и завръщане в Република България на всеки български
гражданин, какъвто гражданин е детето Р. Г. Г..
Според международното право във всички решения, отнасящи се до
децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение. /делото
"Пенчеви срещу България" от 10.02.2015 г. (Жалба № 77818/12) на
Европейският съд по правата на човека, Четвърто отделение/. Според
възприетото от европейския съд при разглеждане на искането за даване на
разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът следва да прецени всички
факти от значение за интереса на детето. По делото не са изнесени твърдения
и доказателства за факти и обстоятелства, обосноваващи необходимостта от
ограничаване на това право.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСГК съдът не бива да допуска разрешението за пътуване в
чужбина да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за
разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на
детето.
За детето Р. Г. Г. не съществува реален и конкретен риск при
пътуването му с единия родител в държавите членки на Европейския съюз.
Съдът следва да уважи искането за даване на разрешение заместващо
съгласието на бащата Г. Е. Г. детето да пътува в страните членки на
Европейския съюз придружавано от своята майка С. В. С..
Срокът, за който се дава разрешението е 5 години от влизане в сила на
съдебното решение като времето прекарано извън страната не може да
надвишава за общо 30 календарни дни за една календарна година.
За издръжката на детето Р. Г. молителят следва да заплати 144,00 лв.
държавна такса по сметка на РС-К..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение както следва:
ПРЕДОСТАВЯ на С. В. С. с ЕГН ********** упражняването на
родителските права спрямо детето Р. Г. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р. Г. Г., ЕГН ********** при
майката С. В. С. с ЕГН **********, живуща на адрес: с. ****.
ДАВА възможност на Г. Е. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. **** да
осъществява режим на лични контакти с детето Р. Г. Г., ЕГН **********
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 11,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя на първата седмица и от 11,00 часа в петък до 18,00 часа в
неделя на третата седмица, както и да взема детето при себе си за 10 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. **** да заплаща на
детето Р. Г. Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С. В. С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв., месечно,
платима по „Изи Пей“ до 20-то число на текущия месец, считано от влизане в
сила на съдебното решение и до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на същата.
ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН: ********** с п. а. да заплати 144,00 лв. за
издръжката на Р. Г. по сметка на Районен съд - К..
РЕШЕНИЕТО по спора по чл. 127, ал. 1 СК не подлежи на обжалване.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласието на Г. Е. Г., ЕГН:
********** детето Р. Г. Г. с ЕГН ********** да пътува до държавите членки
на Европейския съюз, придружавано от своята майка С. В. С. с ЕГН
********** за срок от 5 години от влизане в сила на съдебното решение с
ограничението, че времето прекарано извън Република България не може да
надвишава общо 30 календарни дни за една календарна година.
РЕШЕНИЕТО по спора по чл. 127а СК подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД– Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4