№ 29
гр. Пловдив, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно
административно наказателно дело № 20245300602641 по описа за 2024
година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 755 от 29.05.2024 г. по АНД № 5544/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив – 11н. с., Съдът е признал обвиняемият В. А. Х. – роден
на *****г., живущ на адрес **********, б., български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН: **********, за виновен в това,
че на 27.05.2021 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на
длъжностно лице – П.В.Д., ЕГН:**********, назначен на длъжност
„********“ към „********“ ЕООД – при изпълнение на службата му лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горен десен крайник,
реализиращо медикобиологичния признак „болка и страдание без
разстройство на здравето“-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.
2 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000,00 лева. Със същото решение на основание чл. 189, ал.
3 от НПК обвиняемият В. А. Х. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР –
Пловдив сумата от 117 лева, представляваща направени разноски в
1
досъдебното производство, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от
70лева, представляваща разноски в съдебното производство. Постановено е
вещественото доказателство – диск, находящ се на лист 48 от делото, да
остане по делото до унищожаването му по надлежния ред.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.
П. К., в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия с искане за
отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и неправилно и
постановяване на ново решение, с което Х. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се аргументи
за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на
престъплението от страна на обвиняемия и неправилно кредитиране на едни
свидетелски показания за сметка на други такива. С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново оправдателно такова за обвиняемия се поддържат с
нарочна молба пред въззивната инстанция от В. Х. и защитника му.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да
се остави без уважение. Счита постановеното първоинстанционно решение за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и
служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на решението, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – упълномощен защитник на обвиняемия, поради което се
явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита
жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна следното:
Обв. В. А. Х. е роден на *****г., б., български гражданин, със средно
2
образование, женен, работещ, осъждан, живущ в гр. Пловдив, с ЕГН
**********.
Дружеството „********“ ЕООД извършвало дейност в областта на
транспортните услуги и имало сключен договор с Община Пловдив за
обслужване на линия № ** от ежедневния автобусен транспорт в града. От
29.04.2021г. пострадалият П.В.Д. с ЕГН ********** бил назначен на длъжност
„********“ към дружеството с трудов договор № ** от същата дата.
Трудовите му задължения включвали именно превозването на пътници по
линия № **, както и опазването и поддръжката на поверения му автобус.
На 27.05.2021г. Д. бил на работа за времето от 06:20 ч. до 13:30 ч., като в
конкретния ден управлявал автобус марка „Исузу“, собственост на
дружеството, по маршрута на линия № **. Заедно с него на длъжност
„********“ работела В.Н.. В 08:42 ч. Д. спрял автобуса на последната спирка
по линията, която се намирала на ул. „Милеви скали“, гр. Пловдив, като подал
и съответен светлинен сигнал, но не пуснал аварийни светлини. Автобусът се
намирал на лентата за движение от двулентовото платно, защото за тази
спирка нямало специално изградено уширение. По този начин процесното
МПС заемало почти изцяло лентата в съответната посока на движение, като
другите МПС в същата посока, за да се разминат, следвало да го заобиколят,
като навлязат в лентата за насрещно движение. По разписание престоят там
трябвало да продължи две минути, т.е. до 08:44 ч., когато да потегли. През
това време в автобуса се качили неколцина пътници, сред които и свидетелите
Д.С., който седнал на едно от задните места, и Д.Д., която се настанила на
седалката зад шофьорското място.
В същото време обвиняемият В. Х. управлявал лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ******** и се движел по същата улица - ул.
„Милеви скали“, в същата пътна лента, в която се намирал и спрелият автобус.
Стигнал до спрелия автобус и докато се намирал още зад него, подал звуков
сигнал, за да прикани шофьора да потегли и да освободи движението, въпреки
че автобусът бил спрял на обозначеното като спирка място. Автобусът обаче
останал на мястото си, поради което след няколко минути обвиняемият
предприел заобиколна маневра, навлизайки в насрещната лента за движение.
Изравнил автомобила си с предната част на автобуса, така че предните му
прозорци се равнили с прозореца на шофьорското място на спряното МПС.
3
Въпреки че по този начин Х. блокирал движението и в другата лента от
пътното платно, през отворения му десен прозорец казал на Д. да отмести
управляваното от него МПС, тъй като пречи на движението и на него самия,
понеже след автобуса имало разклонение на пътя и знак „Стоп“. Обвиняемият
направил и друга забележка, която по съдържанието си визирала използването
на пътепоказателите или аварийните светлини. Д. го попитал какво иска и че
рейсът ще тръгне, когато му дойде времето по разписание, като се изказал
грубо и употребил и неуместно предложение към обвиняемия, което не е
установено категорично по делото, вследствие на което напрежението в
разговора между тях ескалирало, като и двамата започнали да се отнасят
неприлично един с друг. Това развитие на събитията и разменените реплики и
отношение един към друг изнервило обвиняемия. Той слязъл от лекия си
автомобил, заобиколил автобуса от предната му страна и се качил в него през
предната му врата, която в този момент била отворена, като се насочил към
седящия на шофьорската седалка Д.. Последният от своя страна не забелязал
движението на Х., тъй като разговарял със седящ зад него пътник в автобуса.
Докато бил обърнат към пътника, усетил удар в областта на задната част на
дясната си мишница, но поради позицията си не видял с коя част на тялото си
Х. му го нанесъл. Обърнал се в посока към обвиняемия, който го напсувал на
майка и го оплюл в лицето, след което се изправил пред него. Двамата мъже се
хванали в схватка, като взаимно се държали за ръцете и се бутали. По същото
време Д. говорил, че ще се обади в полицията и приканвал някого от
пътниците да го стори. Забелязал, че Х. посяга да бръкне в левия си джоб на
долната дреха, с която бил облечен. Това изплашило Д., който си помислил, че
обвиняемият ще извади някакъв предмет, включително и нож. Хванал ръката
му, а с другата набрал тел. 112. Това било възприето от намиращата се в
купето на автобуса Д., която силно се изплашила. Свидетел на събитията
станал и С., които се насочил към мъжете да ги разтърве от физическата им
схватка. Разигралата се ситуация била непосредствено възприета и от
кондукторката Н., която се опитала също да се намеси, така че да не възникне
конфликт, но не успяла.
Непосредствено след това обвиняемият Х. прекратил всякакъв контакт и
пререканията и се насочил обратно към автомобила си, с намерение да
потегли от мястото на конфронтацията. Д. тръгнал след него, като излязъл от
автобуса и застанал пред автомобила, за да препречи пътя на обвиняемия.
4
Последният започнал да прави маневри напред и назад, а в една от маневрите
тръгнал да заобикаля Д., който се отместил и автомобилът преминал покрай
него. В този момент той ударил с ръка по корпуса му. Междувременно С.
успял да заснеме регистрационния номер на автомобила на обвиняемия. Д. се
качил обратно в автобуса и потеглил по маршрута си, като една-две спирки
по-късно получил обаждане от диспечер да остане на място до пристигане на
патрул на III РУ към ОД на МВР – Пловдив. Именно по време на изясняване
на ситуацията от полицейските служители било забелязано нараняване в
областта на горния десен крайник на Д., като в този промеждутък той не се
бил удрял никъде.
В хода на досъдебното производство била допусната и назначена
съдебномедицинска експертиза № 502/2021 на живо лице, чието заключение
установило кръвонасядания на десен горен крайник, причинени от удар с или
върху твърд тъп предмет, като е възможно да са получени по начин и време
както споделя освидетелствания и е било причинено болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Така изложената фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и по-конкретно частично от обясненията, дадени от обвиняемия
пред настоящата съдебна инстанция (л. 78 от съдебното дело, изцяло от
показанията, дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на
чл. 281 от НПК от досъдебното производство и от съдебното производство по
АНД № 7871/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на свидетелите П.Д.
(л. 57 от АНД и л. 15 от ДП), Д.С. (л. 59 от АНД), Д.Д. (л. 60 АНД и л. 25 от
ДП) и В.Н. (л. 15 гръб от АНД № 7870/2021 г. по описа на РС - Пловдив),
както и писмените доказателства и доказателствени средства – копие на
трудов договор № **/29.04.2021 г., ведно с длъжностна характеристика на
******** (в оригинал) (л. 20-24 от ДП), протоколи за разпознаване на лица и
предмети (л. 28 и л. 30 от ДП), съдебномедицинска експертиза № 502/2021 г.
на живо лице (л. 32 от ДП), справка в централна база – КАТ (л. 36 от ДП),
справка за актуално състояние на дружество (л. 37 от ДП), два броя справки за
лице – АИС БДС (л. 38 и 39 от ДП), писмо от РЦ 112 – Кърджали ведно с
компакт диск, съдържащ 4 бр. аудиозаписи и 4 бр. снимки на електронни
картони на приети повиквания по случай (л. 47 и сл. от ДП), извършения в
съдебно заседание оглед на веществено доказателство компактдиск, справка
5
за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по
досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда по съответния
ред.
Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по
отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд е стигнал до правния извод за доказаност по несъмнен и
категоричен начин на обвинението спрямо обвиняемия В. А. Х. по
повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.
Изцяло споделяем е изводът на първоинстанционния съд, че от
показанията на свидетелите Д., С., Д., както и от обясненията на обвиняемия
се установяват по несъмнен начин следните обстоятелства: относно мястото
на възникване на събитията, хронологията на действията и причината за
конфликта, първоначално разменените реплики, повишаване на напрежението,
слизането от автомобила на обвиняемия и навлизането в купето на автобуса,
изричането на неприлични думи от страна на обвиняемия, в последствие
оттеглянето му и поведението на пострадалия. В тези части правилно е
прието, че показанията на свидетелите са еднопосочни, съответни едни на
други, допълващи се, хронологични и без съществени вътрешни противоречия
и помежду си. В този смисъл всички посочват, че мястото е последна,
съответно първа спирка на линия № ** на ул. „Милеви скали“ в гр. Пловдив,
организирането на пътната мрежа (без специално за спирката уширение).
Хронологично показанията на С. са по-пълни и закономерно, защото се е
намирал в задната част на автобуса и има преки впечатления за поведението
на автомобила на обвиняемия, докато е бил спрял зад автобуса. В последствие
като участник в конфликта показанията на водача на автобуса, свидетеля Д., са
най-подробни относно причините за възникването, размяната на остри
реплики, включително и при навлизане на обвиняемия в купето на автобуса, а
показанията на Д., Н. и С. за допълващи и потвърждаващи неговите,
доколкото се покриват по съдържание и най-обща насоченост по същите
пунктове. Действително показанията им не са така подробни в цялост, което
обаче е обусловено от личното им участие в събитията, което не е цялостно, а в
конкретни аспекти. Относно обстоятелствата за времето и мястото на
извършване на деянието, работодателя на пострадалия, регистрационния
номер на автомобила на обвиняемия и ръката, с която обвиняемият е бръкнал
6
в джоба си съдът правилно е взел предвид прочетените по реда на чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на пострадалия, дадени в хода на
досъдебното производство доколкото за тези данни свидетелят е посочил в
съдебното заседание, че няма спомен. В съответствие с процесуалните норми
и на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК съдът е преценил като
достоверни и показанията на свидетелката Д., дадени на досъдебното
производство, относно времето и мястото на събитията, възприятията й
относно нанасяне на удари, обаждане на телефон 112 и дали и какви реплики е
чула. По отношение на показанията на свидетелката Н. съдът също правилно е
приложил разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК.
Мотивиран и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
обвиняемият също потвърждава посочените от свидетелите място на
възникване на събитията, причините за конфликта, поведението си с
автомобила, слизането от него, разменените реплики, оттеглянето си и
поведението на водача на автобуса. Законосъобразно е отчетена двойствената
природа на обясненията на обвиняемия – като защитна версия и
доказателствено средство, и след преценка за съответствие с останалия
доказателствен масив ги възприе като доказателствено средство. В останалата
им част съдът правилно не се е доверил на обясненията на обвиняемия, като
ги намира за изолирани, нелогични и противоречиви, в който смисъл ги
прецени като защитна версия. Всъщност тази останала част касае един
съществен за обвинението факт, а именно това е имало ли е физическо
съприкосновение между обвиняемия и пострадалия и удар от първия в
областта на горен десен крайник на пострадалия.
По отношение на това обстоятелство е напълно правилен и
законосъобразен изводът на районния съд, че Категорични в този смисъл са
възприятията на пострадалия Д., който непосредствено е усетил удар в
дясната си ръка, между рамото и лакътя. Тази ръка, която спрямо
разположението му на шофьорското място и навлизането на обвиняемия в
купето на автобуса е била от страната на непосредствената достъпност,
възможната първа контактна точка. Посочва още точното място на възприятие
на удара, което съответства на откритата обективна находка от съдебния медик
– мястото на кръвонасядане. Това място и наличие на кръвонасядане е
възприето и от друг наблюдател, за когото не може и да има съмнения за
7
пристрастност – свидетеля С.. Той също споделя данни за възприятия за удар,
макар и да няма спомен с какво точно е бил нанесен, както за наличие на
синина на ръката. Такива са и показанията на свидетелката Н., прочетени по
съответния и посочен по-горе ред от съда, която в предходното разглеждане на
делото категорично е посочила, че е имало удар в дясната ръка на пострадалия
от обвиняемия. В подкрепа на техните показания са и тези на свидетелката Д.,
които се свързват с реално осъществен физически контакт, имало е боричкане
между двамата, натиск и хватки, последните от които са били именно за
ръцете. В този смисъл нейните показания са подкрепящи и допълващи тезата,
че физическо съприкосновение е имало, в резултат на което е бил нанесен удар
на Д. от Х. в посочената част от тялото. Изцяло в съответствие с материалите
по делото е и изводът, че приетото за установено травматично увреждане се
доказва от назначената и изготвена на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на живо лице. Следва да се сподели изводът на
първата инстанция, че същата е изготвена от експерт в съответната област на
науката, с необходимите знания и опит, като няма основания съмнение в
нейната правилност или пълнота. От същата се потвърждава, че при работата
е установено едно на брой кръвонасядане. Такова е констатирано и в
обстоятелствената част на заключението – „крайници – в средна и долна трета
на дясната мишница се установява кръвонасядане, което обхваща задната и
вътрешната й повърхност. То е с моравосинкав цвят и размери около 8/12 см.“
Същевременно в разпита си пред районният съд експертът е посочил, че цвета
на кръвонасядането съответства на давност от около едно до три денонощия,
както и че може да се появи веднага след действието или няколко минути по-
късно. Това подкрепя фактически изводи в направление, че, медицинският
преглед е бил направен на следващия ден от деянието, а именно на 28.05.2021
г. в 14 ч., което попада във времевите рамки спрямо цвета на констатираното
кръвонасядане. От друга страна действително обяснява защо свидетелите не
са възприели последиците от удара непосредствено след нанасянето му, а едва
при разговора с полицейските служители, тъй като се е проявил няколко
минути по-късно. Напълно се споделят и изводите на съда, че липсват данни,
още повече и доказателства за последващо нараняване на пострадалия, както
и това, че не се установява поведението на Д. в момента, когато е бил пред
автомобила на обвиняемия, да е допринесло до настъпване на това
нараняване. Доказателствата за този момент, а това са показанията на самия
8
пострадал, обясненията на обвиняемия Х., сочат, че той е бил пред автомобила
му, така че да му попречи да потегли, и че е удрял с ръка, т.е. с длан по него,
но не и че е имало съприкосновение в областта на дясната мишница. Ако
последното се приеме, че е настъпило и то в контакт с автомобил, то
неминуемо контактът би бил и по други части на тялото, а оттам и
нараняванията в по-голяма и различна площ и по-голям интензитет.
Не на последно място аргументирани, законосъобразни и съобразени с
правната теория и практика се явяват изводите на първоинстанционния съд
относно съставомерност на вмененото престъпление от гледна точка на
длъжностното качество на пострадалия и наличието на хулигански мотиви за
извършването му. По отношение на първото са налице надлежни писмени
доказателства, а именно трудов договор, сключен от пострадалия и
длъжностна характеристика към него, видно от които на същия се възлага
извършването на работа като „********“, фактически са му били възложени
функции, непосредствено свързани с работа по пазене и управление на чужда
собственост – автобус на дружеството работодател. Именно докато е
извършвал вменената му дейност, при която управлява и пази чуждо
имущество, а именно „********“ от градската пътна мрежа и е изчаквал на
спирка от градския транспорт да потегли съгласно вмененото му разписание е
станал инцидента. Следва да се отбележи, че съмнение у обвиняемия, че
пострадалият е бил ******** от градския транспорт, не се открива.
Пострадалият Д. се е намирал на мястото на водача и както самият обвиняем
посочва в обясненията си в автобуса се намирали шофьорът, кондукторката и
няколко пътника.
На следващо място безспорно деянието е осъществено от обвиняемия Х.
по хулигански подбуди. Обект на престъплението хулиганство са установеният
в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. С
непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да
се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени. Хулиганството е умишлено
престъпление. То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а
хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, като
освен това публичността не е задължителен елемент от състава на
9
престъплението. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството
или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на
умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни
действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните,
съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез
хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на
живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като
престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на
хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като
задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът
на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да
прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.
Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление,
но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне
друг, пряко целен резултат. При евентуалния умисъл и пряко целения и
допълнително настъпилия резултат са една комплексна и същевременно
кумулативна последица на деянието, което ги поражда. Ето защо, само при
прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат
въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с користни цели,
за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и др., докато при
евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и допълнителния
съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и правно
неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство.
В конкретния случай престъплението е извършено от обв. Х. именно при
пряк умисъл. Към момента на извършването му същият е съзнавал, че удряйки
някого могат да настъпят увреждания, т.е. съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на тези последици, но
въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване. Съзнавал
в длъжностното качество на пострадалия, както и неприемливото си
поведение пред неопределен кръг от непознати лица.
Същият напълно е осъзнавал мястото на реализиране на деянието, а
именно на спрял на последна спирка автобус от градския транспорт, тоест на
публично място, както и пред няколко лица, станали случайни свидетели на
10
извършеното.
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив,
въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно
установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за
доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на
процесното деяние от страна на обвиняемото лице В. А. Х. – за правилна и
законосъобразна.
Делото е висящо пред въззивния съд по въззивна жалба на защитника на
обвиняемия, с която се атакува правилността и обосноваността на решението
с твърдение, че е недоказано обвинението спрямо обвиняемия по несъмнен
начин, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Аргументите в
жалбата според въззивният съд са неоснователни.
Въпреки детайлността и задълбочеността, които в мотивите към
решението си е сторил районния съд при извършения доказателствен анализ
на показанията на разпитаните по делото свидетели, следва в насока на
преценения за правилен правен извод за доказаност извършителството на
процесните деяния от страна на обвиняемите въззивния съдебен състав да
допълни и следното:
По същество по делото се оформят две основни групи гласни
доказателства – от една страна обясненията на обвиняемия, а от друга –
показанията на пострадалия и останалите очевидци на случилото се. В тази
връзка следва да се даде приоритет именно на заявеното както от самия свид.
Д., така и от свидетелите С., Д., Н., тъй като депозираното от тях както в
досъдебното производство, така и непосредствено пред районния съд се
потвърждава изцяло от напълно независими доказателствени източници –
заключение на съдебно-медицинската експертиза по делото и заявеното от
вещото лице, изготвило същата при непосредствения му разпит пред
районния съд. За разлика от останалите гласни доказателства и по-конкретно
обясненията на обвиняемия, току-що цитираните доказателства се отличават
със своята незаинтересованост, обективност и безпротиворечивост, поради
което и следва да бъдат изцяло възприети с доверие. Въз основа на всички тях
се налага напълно категоричният извод, че е налице доказаност както на
11
инкриминираното деяние, така и на самоличността на извършителя, а именно
обв. Х..
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че не е налице
допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция при
приложението на чл.281 от НПК относно събраните гласни доказателства. На
първо място този подход изцяло отговаря на реда за провеждане на
наказателното производство и е приложен обосновано и законосъобразно от
съда. Проявявайки инициатива за пълно разкриване на обективната истина по
делото първата инстанция напълно правилно е предприела активни действия
за отстраняване както на противоречия в показанията, депозирани
непосредствено пред него и тези на досъдебното производство, така и поради
заявените липси на спомен у част от свидетелите относно главни факти,
подлежащи на доказване по делото. Посоченото не само не представлява
нарушение на процесуалните правила, както твърди защитата, а напротив –
бидейки напълно законосъобразно и довело до изграждане на
непротиворечива фактическа обстановка по делото, позволила на решаващият
съд да достигне до верни и аргументирани изводи относно това какви събития
и в каква последователност са протекли. Последното от своя страна е
мотивирало съдът и да постанови атакуваното понастоящем решение.
При цялостната извършена служебна проверка на атакуваното решение
въззивният съд не установи игнориране на доказателства от значение за
установяване на обективната истина по делото, нито установи превратно
възприемане на доказателства. Видно е от самите мотивите на обжалваното
решение, че първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина всички
свидетелски показания и ги е съпоставил, както едни спрямо други, така и
спрямо останалия доказателствена материал, внимателно и детайлно е
обсъдил доказателствата – гласни и писмени, спорните моменти в тях,
акцентите на страните върху тях и основателността на всеки един от доводите
им и съотнасянето им към доказателствената съвкупност за всеки от тях. При
правилно и обстойно изяснена фактическа обстановка, при задълбочено и
аналитично обсъждане на доказателствата по делото и при проявена
активност за вземане на мерки за разкриване на обективната истина Районен
съд Пловдив е достигнал до правилен и обоснован извод за доказаност на
обвинението спрямо обвиняемия В. А. Х. по несъмнен и категоричен начин,
който правен извод е обективиран чрез изготвянето на осъдително решение
12
спрямо обвиняемия. В хода на въззивното производство не се ангажираха от
страните по делото доказателства, които да налагат обсъждането и
съпоставянето им с останалите такива.
В съответствие с приложените по делото писмени доказателства
относно съдебното минало, семейно и имотно положение на обвиняемия е
преценено, че са налице основанията за приложението на чл.78а от НК по
отношение на него, доколкото за извършеното престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“,
обвиняемият, видно от справката му за съдимост не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред към датата на деянието, от престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При тези обстоятелства и след преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на дееца обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е
приел, че предвиденото наказание следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на по 1000лева.
Следва да се сподели изводът, че приложеното по делото веществено
доказателство - 1 бр. компактдиск, находящ се на лист 48 от делото, да остане
по делото до унищожаването му по надлежния ред.
Правилно и в съответствие с повелята на чл.189 ал.3 от НПК, предвид
признаването на обвиняемия В. Х. за виновен по повдигнатото му обвинение,
първоинстанционният съд го е осъдил да заплати направените по делото
разноски по сметка на ОДМВР-Пловдив в размер на 117 лева, представляваща
направени разноски в досъдебното производство, както и да заплати по сметка
на ПРС сумата от 70лева, представляваща разноски в съдебното производство.
При извършената служебна проверка Окръжният съд Пловдив не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение, нито да са налични
основания, налагащи неговото изменение.
С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
13
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 755 от 29.05.2024 г. по АНД № 5544/2023г.
по описа на Районен съд Пловдив – 11н. с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14